Р Е Ш Е Н И Е
№ 4091/9.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на двадесети септември
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар И.А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18298 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Я.Д.Д., ЕГН **********, с адрес:
*** срещу „Д.З." АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 208,
ал. 1 КЗ (отм.) да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1121
(хиляда сто двадесет и един) лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на: Врата на багажник; облицовка
на задна броня; спойлер преден ляв (кора); облицовка на предна броня; лайсна на
предна броня - дясна; калник преден - десен и калник заден -десен, причинени в
резултат на застрахователни събития, настъпили на 05, 06 и 08.12.2015 г. в гр.
Варна и съставляващи покрит риск по застраховка „Каско" по полица
№121315000008/03.01.2015 г. по отношение на, лек автомобил "***", с
рег.№ ***, рама ***.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на лек автомобил
"***", с рег.№ ***, рама ***. Автомобилът бил застрахован при
ответника по застрахователна полица № 121315000008 със застрахователно покритие
„Пълно каско" със срок на действие от 05.01.2015 г. до 04.01.2016г.
На 05.12.2015г. автомобилът бил паркиран и в последствие е открит от Е.В.с
нанесени материални щети в задната част от неизвестно МПС, което е напуснало
местопроизшествието. Събитието е констатирано на неохраняемия паркинг пред
Терапия на бул. Х.С.Увредените детайли са вратата на багажника и задната броня.
На 06.12.2015г. при извършване на маневра за паркиране напред не преценил
разстоянието и ударил саксия за цветя, която ограничава паркирането с предната
лява част на бронята, при което била увредена предната броня и спойлера под
бронята. На 08.12.2015г. автомобилът е бил паркиран и в последствие открит от Е.В.с
нанесени материални щети в дясната част от неизвестно МПС, което е напуснало
местопроизшествието. Събитието било констатирано на неохраняемия паркинг на ул.
***. Увредените детайли са калник преден десен, вежда предна дясна и заден
десен калник.
На 08.12.2015г. уведомил застрахователя за настъпилите щети за което
била заведена щета № 260680/08.12.2015г. В следствие застрахователят отказал да
заплати дължимото обезщетение в размер на исковата претенция, с аргумент, че
застрахованият не бил изпълнил задълженията си съгласно т. 57 и т. 57.4 от ОУ
по застраховка „Каско" на МПС, а именно, че не бил уведомил застрахователя
в петдневен срок за „всяко съществено изменение в ползването на МПС...".
Повредите били отстранени в автосервиз „Роуд асистънс", като била
заплатена сума в общ размер на 1121 лв.
Моли се за уважаване на предявения иск поради изложените аргументи и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с
който изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Не спорят, че е налице валидно застрахователно правоотношение по
доброволна имуществена застраховка "Каско Фамилия" на МПС, учредено с
полица № 121315000008 от 03.01.2015 г., сключена между ищеца и ответното
дружество, като застраховател, предоставящо покритие „Пълно Каско“ по смисъла
на Общите условия (ОУ) към застраховката, за периода от 05.01.2015 г. до
04.01.2016 г, за л.а. „***" с ДК№ ***.
Оспорват наличието на предпоставки, необходими за ангажиране
отговорността на застрахователното дружество, като застраховател по застраховка
„Каско" на процесния лек автомобил. Твърдят, че отказите за изплащане на
застрахователно обезщетение на основание ОУ са правилни и съобразени с
разпоредбите на закона и сключения между страните застрахователен договор,
неотменна част от който са общите условия. Заявяват, че застрахователят не
дължи изплащане на застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско
Фамилия" на МПС, поради наличието на общо изключение от риска, уговорено между
страните при сключване на застраховката в т. 9 във вр. с т. 9.5 от ОУ към нея,
а именно: „Застрахователят не изплаща обезщетение за щети и когато МПС е предоставено на друго лице с
упълномощаване за ползване, за които правни действия Застрахователят не е писмено
уведомен в петдневен срок от извършването им."
Твърдят, че, в срока на действие на застрахователния договор /на
29.10.2015 г./, застрахованото МПС е било предоставено с упълномощаване за
ползване на Е.Р.В.като упълномощаването е извършено в писмена форма с
нотариална заверка на подписа. Излагат, че за това правно действие „Д.З."
АД не е било уведомено писмено в петдневен срок от извършването му, а е научило
едва при предявяване на претенция за изплащане на застрахователно обезщетение -
08.12.2015 г..
Излагат, че съгласно т. 9 във вр. с т. 9.5 от ОУ към застраховката
събитието представлява общо изключение от риска, т.е. съгласно изричната
договорка на страните, такова събитие /нанесени щети на МПС, предоставено за
ползване на друго лице с упълномощаване, извършено в писмена форма с нотариална
заверка на подписите, без застрахователят да е писмено уведомен в срок за тези
правни действия/ не се покрива от застраховката, поради което последното не е
застрахователно и за същото не се дължи обезщетение.
Оспорват настъпването на твърдяния от ищеца механизъм на настъпване на
вредите. Оспорват причинната връцка между описаните събития и вредите. Считат
предявения от ищеца размер на вредите за прекомерно завишен. Правят възражение
за изтекла давност.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Представената с исковата молба, приета, като
доказателство и неоспорена от страните Застрахователна полица № 121315000008/03.01.2015
г. г. – л.5 удостоверява за наличие на
валидно сключена застраховка „Каско фамилия" по отношение на, лек
автомобил "***", с рег.№ ***, рама *** със срок на действие 12
месеца, считано от 00.00 часа на 05.01.2015г. до 24.00 часа на 04.01.2016
година и че автомобилът е застрахован за 30000,00 лева
Приложеният по делото Опис на претенция
№260680/08.12.2015 г. – л.8 установява че на 08.02.2015г. и Искане за оценка на
вреди от 08.12.2015 г. – л.9 застрахователят е уведомен за настъпило
застрахователно събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал и съставил Опис на претенция № 260680/08.12.2015. В описа,
като увредени детайли са описани: Врата на багажник; облицовка на задна броня;
спойлер преден ляв (кора); облицовка на предна броня; лайсна на предна броня -
дясна; калник преден - десен и калник заден -десен, по което е образувана
преписка по щета при застрахователя.
С Отговор на Молба по щета260680/08.12.2015 г. от
Дженерали Застраховане /по имейл/ - л.12 на ищеца е отказано изплащане на
обезщетение, като се позовава на т. 69 от Общите условия, съгласно която
Застрахователя дължи обезщетение, тъй като застрахованията не изпълнил
задълженията си по т. 58 от общите условия.
Не е спорно между страните, че дължимите съобразно
договора застрахователни премии, са заплатени.
Представени са по
делото Пълномощно от Я.Д.Д. дадено на Е.Р.В.да
управлява личния му лек автомобил, рег.№5471/ 29.10.2015 г. по описа на
нотариус Т.М., с рег.№237 на Нотариалната камара /снимка/– л.26; нотариалната
заверка – л.27; Общи условия по застраховка „Каско Фамилия“ на МПС – л-28-30;
Представена е по делото Преписка по процесната
щета №260680/08.12.2015 г. /заверено копие/ – съдържаща Уведомително писмо по
ликвидационна преписка №260680; Снимков
материал 20 бр. снимки /5 листа по 4 цветни снимки/, Приемателен протокол от
25.01.2016 г.; Молба от Евгени Русев Влайков; Справка за банкова сметка ***;
Уведомление по чл.99 ЗЗД /Покана за доброволно плащане от адв.Р.Д.
като пълномощник на Я.Д.Д. и като пълномощник на Е.Р.В.адресирана
до Д.З. АД/; Писмо изх.№*********/23.04.2018 г. от застрахователя; куриерска
товарителница.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и
компетентно извършена. В заключението си вещото лице С.М. установява, уврежданията
може да са в причинна връзка с описаната в исковата молба фактическа обстановка
и могат да бъдат причинени от съприкосновение с друго МПС, както и че общата
стойност необходима за възстановяване на увредения автомобил от ПТП по пазарни
цени с резервни части от алтернативни доставчици в сервизи притежаващи
сертификат ISO 9001 – 2008 е в размер на сумата от 1153,38 лева, а по пазарни
цени в сервизи не притежаващи такъв сертификат е в размер на сумата от 872,66
лева..
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), приложима в
случая, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие 08.01.2015 г.
предвижда, че застрахователното обезщетение се равнява на сумата, необходима за
възстановяване на повредите до състоянието, в което се е намирал автомобила
преди увреждането.
В разглеждания случай е налице договорна
отговорност на застрахователя пред застрахования за обезщетяване на вредите,
настъпили от уговорено със застрахователния договор застрахователно събитие. За
да е основателна претенцията на застрахования, то следва да са налице при
кумулативна даденост следните обстоятелства: наличие на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка тип „Каско фамилия” между ищеца и
ответника по отношение на процесния лек автомобил, валидно към датата на
настъпване на застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие;
изпълнение на задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за
настъпилото събитие; установяване размера на щетите, настъпили в следствие на
това застрахователно събитие; установяване на причинната връзка между щетите и
застрахователното събитие.
По делото не се спори, а и се установява от
представената застрахователна полица наличие на застрахователно правоотношение
между двете насрещни по правния спор страни.
Описът-заключение по регистрираната щета, както и
документите съдържащи се в цялата преписка по щетата отразяват недвусмислено
обстоятелствата по изпълнение на задължението на застрахования да представи на
застрахователя увреденото имущество. Същият отразява и настъпилите щети и
необходимите части, манипулации и действия по отстраняването им, като сам по
себе си съставлява признание от страна на ответника за наличието на щетите и
тяхното естество.
По този начин бе установена и втората предпоставка на
отговорността на застрахователя, а именно – наличието на конкретна вреда по
застрахованото имущество.
Налице е и следващата предпоставка за уважаване на застрахователната
претенция, а именно наличие на уведомяване на застрахователя, от страна на
застрахования, а именно на 08.01.2015г. представител на ищеца се е явил и
представил пострадалия автомобил за оглед пред застрахователя.
По делото липсва спор относно причинната връзка между
настъпилото застрахователно събитие и вредите, като такава се установи също от
заключението на вещото лице.
Главен
за спора по делото се явява въпросът дали
ответникът може да откаже плащане, поради наличието на общо изключение от
риска, уговорено между страните при сключване на застраховката в т. 9 във вр. с
т. 9.5 от ОУ.
В
случая ищецът не претендира пълната стойност на автомобила, а иска
възстановяване размера на необходимите средства за възстановяването му.
Същевременно ответникът претендира, че има право да откаже плащане на щетата,
поради наличие на уговорка, съгласно която Застрахователят не дължи обезщетение
при събития, настъпили когато МПС е предоставено на друго лице с упълномощаване
за ползване, за които правни действия Застрахователят не е писмено уведомен в
петдневен срок от извършването им.
По
делото липсват доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че повредите
били отстранени в автосервиз „Роуд асистънс", за което реално да е била
заплатена сума в общ размер на 1121 лв. В тази връзка съдът намира, че
представените с исковата молба неподписани фактура и работна карта не
удостоверяват извършеното плащане на сумата, поради което дължимото обезщетение
следва да бъде определено по размер по пазарни цени.
Установи
се от заключението на вещото лице, че размерът на необходимите средства за
възстановяването на МПС в сервизи притежаващи сертификат ISO 9001 – 2008 е в
размер на сумата от 1153,38 лева, а по пазарни цени в сервизи не притежаващи
такъв сертификат е в размер на сумата от 872,66 лева. Това означава, че
средната пазарна цена за ремонта на автомобила възлиза на възлиза на сумата от
1013,02 лева, която е средноаритметичната от посочените по-горе две суми.
Предвид липсата на твърдения от страна и на двете страни в процеса за наличие
на тотална щета съдът приема, че именно последната сума следва да определи
размера на необходимите средства за възстановяване на патримониума на
застрахования ищец в състоянието в което е бил към момента на застрахователното
събитие. По
делото са представени Общите условия на застрахователното дружество, но липсват
данни от страна на застрахователя или упълномощен негов представител да е
предаден подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя. Липсват
данни същите да са подписани от ищеца или негов представител. За разлика от КЗ
(2016г), който не съдържа изрична дефиниция за потребител на застрахователна
услуга, приложимият в случая § 1, т. 1
от ДР на Кодекса за застраховането (отм.) придава на ищеца качеството на
"потребител на застрахователни услуги". Така в случая намират
приложение правилата на Закона за защита на потребителя и в частност
разпоредбата на чл. 147а, ал. 5 ЗЗП, съгласно която клаузата за съгласие с
общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя,
включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното
приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя. В случая
разпоредбите на чл. 147а имат императивен характер, поради което съдът следва
да следи служебно за спазването им. В тежест на ответника е да установи
наличието на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването
им при подписване на договора, но доказателства за наличието на такива и за
съдържанието на същите не бяха представени.
Предвид липсата на доказана обвързаност между
сключената между страните по делото индивидуална полица № 121315000008/03.01.2015г.
и представените от застрахователя общи условия, съдът намира, че разпоредбите
на т. т. 9 и т. 9.5 от последните не обвързват ищеца и не може да му бъдат
противопоставени.
Съобразно
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на
направените по-горе заключения, съдът счита ищцовата претенция за основателна. Определената
от вещото лице сума за възстановяване на щетите в размер на 1013,02 лева напълно
се покрива от уговореното в договора застрахователно покритие от 30000,00 лева
и поетият от застрахователното дружество риск, за който риск не се установи
наличието на намаляващи покритието уговорки. За разликата над сумата от 1013,02
лева искът е неоснователен.
Предвид
установяване дължимостта на застрахователното обезщетение подлежи на разглеждане
и повдигнатото от ответника възражение за погасяване на претенцията на ищеца по
давност.
В
предходно действалия до 01.01.2016г. Кодекс за застраховането (чиито разпоредби
са приложими в настоящия случай) единствената уредба на погасителната давност е
в разпоредбата на чл. 197, съгласно която правата по застрахователния договор
се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и
"Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по
т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна
давност от датата на настъпване на събитието. В случая се касае за имуществена
застраховка „Каско“ при която давността е тригодишна. Датите на настъпване на
застрахователните събития са 05.12.2015 г. и 08.12.2015 г. при което моментът в
които изтичат давностните срокове по претенциите на застрахования ищец са 05.12.2018
г. и 08.12.2018 г. Искът е предявен на 03.12.2018 г., т.е. преди изтичането на
давностните срокове, поради което не може да се счита за погасен по давност.
Относно
разноските:
При този изход на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски изразяващи
се в заплатени държавна такса и депозит за вещо лице в размер на сумата общо от
350,00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съобразно отхвърлената част от иска ответникът
също има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З." АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Я.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1013,02 (хиляда
и тринадесет лева и 02 ст.) лева, представляваща неизплатено
обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в увреждана на врата на
багажник; облицовка на задна броня; спойлер преден ляв (кора); облицовка на
предна броня; лайсна на предна броня - дясна; калник преден - десен и калник
заден -десен, причинени в резултат на застрахователни събития, настъпили на 05.12.2015
г, 06.12.2015 г. и 08.12.2015 г. в гр. Варна и съставляващи покрит
риск по застраховка „Каско" по полица №121315000008/03.01.2015 г. по
отношение на, лек автомобил "*** на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.),
като отхвърля, като неоснователен иска за разликата от сумата от 1013,02 лева до
предявения размер от 1121,00 лева.
ОСЪЖДА „Д.З." АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Я.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 316,29 лева (триста и шестнадесет лева и
29 ст.) представляващи съдебно-деловодни
разноски за държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Я.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Д.З." АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 14,45 лева
(четиринадесет лева и 45 ст.) представляващи
съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: