Мотиви към присъда №87/10.06.2019г. по НЧХД №110/2019г., изготвени на 20.06.2019г.
Постъпила е тъжба от А.А.А. против
подсъдимия П.И.С. за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Съдът констатира, че с
подадената тъжба частния тъжител е предявил срещу подсъдимия граждански иск за сумата
от 5000 лева, сума представляваща обезщетение за причинените му от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. Съдът счете, че гражданския
иск е своевременно предявен, но разглеждането му би затруднило наказателния процес,
поради което не го прие за съвместно разглеждане в него и отхвърли искането на
частния тъжител за конституирането му в качеството на граждански ищец.
В съдебно заседание частният тъжител
се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа обвинението. Предлага подс.
П.С. да бъде признат за виновен и да му се наложи съответното наказание.
Подсъдимият С. се явява лично и с
упълномощен защитник в първото съдебно заседание. Не се признава за виновен и
не дава обяснения. В останалите съдебни заседания не се явява. Вместо него се
явява упълномощения защитник, който моли съда да го оправдае. Алтернативно
предлага подс. С. да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а
от НК и да му се наложи минимално административно наказание „Глоба”.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Частният
тъжител А. и подс. С. работели във фирма
„Язаки” в гр. С. в различни смени. В продължение на 10 дни от 24.09.2018г. до
02.10.2018г. частният тъжител след всяка смяна намирал различен брой гуми на
автомобила му срязани. За да се изясни защо се уврежда неговия автомобил той
питал свои колеги дали не са видели някой да се движи около автомобила му и да
уврежда гумите му, но никой от лицата, които попитал не забелязал нещо такова.
Той поискал разрешение от прекия си началник да излезе 10 минути по- рано от
смяната, за да може да види кой му поврежда гумите. Получил такова разрешение и
на 04.10.2018г. частният тъжител излязъл по- рано от края на работното време на
смяната, в която работел и отишъл до автомобила си. Там видял подс. П.С. да му
пука едната гума. Попитал го защо му пука гумите, при което подсъдимият
започнал да го обижда, нанесъл му няколко удара като единия от тях бил нанесен
със сгъваема ножка в лявата вежда. След като свършила смяната останалите
работници от фирма „Язаки” излезли. Сред тях били и свидетелите И.С., Б.З. и М.С.,
които излизайки от сградата на „Язаки” видели подс. С. в момент, в който
заминавал от паркинга, управлявайки собствения си лек автомобил. Тези свидетели
отишли при частния тъжител, който им разказал какво се е случило и как го е
наранил подс. С.. Те го отвели до Центъра за спешна медицинска помощ, където
раната е била дезинфекцирана.
Вследствие на този удар частният
тъжител А. получил контузия на лицето с разкъсна рана в областта на лявото
слепоочие непосредствено над и малко встрани от лявата очница.
По
делото е приложено съдебно- медицинско удостоверение №578 от 05.10.2018г., от
заключението на което е видно, че на частния тъжител А.А. е нанесено травматично
увреждане, което му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, т. е. „Разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Тези
увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпоръбести предмети.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели И.С., М.С. и Б.З., тъй като същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
се допълват и са относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира и всички останали писмени доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими
към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С
деянието си подс. П.И.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, затова че на 04.10.2018г. в гр. С., на
паркинга пред фирма „Язаки” нанесъл на А.А.А. лека телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Деянието подс. С. е извършил с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е бил наясно, че
нанасяйки удари на частния тъжител, ще му нанесе телесни увреждания, но въпреки
това го е извършил и по този начин му е причинил описаните в съдебно-
медицинското удостоверение травматични увреждания.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия и в незачитане от негова страна на телесната
неприкосновеност на околните.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия С., тъй като той е реабилитиран.
Съдът не отчете отегчаващи
отговорността му обстоятелства.
Съдът
счита, че по несъмнен начин се установи от доказателствата по делото
авторството на деянието, че то е извършено точно от подсъдимия П.С.. Съдът
намира, че това безспорно се доказа от показанията на свидетелите И.С., Б.З. и М.С..
Показанията им, както бе посочено по- горе са последователни, безпротиворечиви
и се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал. Тримата
свидетели не са видели частния тъжител в момента, когато получава удари от
страна на подсъдимия П.С.. Излизайки от работното си място всеки един от тях е
видял откъде идва автомобила на подсъдимия и че е управляван точно от него.
Тримата след като са излезли от сградата на фирма „Язаки” са отишли веднага до
автомобила на частния тъжител и са го видели в какво състояние се намира. Освен
това и той подробно им е описал какво точно се е случило между него и
подсъдимия С.. Тези показания на тримата свидетели С., З. и С. кореспондират и с
приложеното съдебно- медицинско удостоверение, в което съдебният лекар е описал
подробно увреждането, което е получено от пострадалия А.. Видно е, че както
свидетелите, така и съдебния лекар са описали едно и също телесно увреждане, а
именно леката телесна повреда причинена на частния тъжител. Ето защо съдът няма
основание да се съмнява в достоверността на показанията на тримата разпитани
свидетели.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия С., съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът прие,
че са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК. За деянието, извършено
от подсъдимия е предвидено наказание „Лишаване от свобода” до три години или
друго по- леко наказание, а именно „Лишаване от свобода” до две години или
„Пробация”. Подс. С. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на Глава 8 от
общата част на Наказателния кодекс и от престъплението не са причинени
имуществени вреди. Ето защо, съдът призна подс. С. за виновен по повдигнатото му
обвинение и го освободи от наказателна отговорност. С оглед постигане целите на
генералната и специалната превенция съдът счете, че е най- подходящо
административното наказание „Глоба”, което следва да наложи на подсъдимия да
бъде в минимален размер от 1000 лева.
С оглед правилата на процеса, съдът следва
да осъди подсъдимия С. да заплати на частния тъжител направените от него
разноски по делото, а именно сумата от 450 лева, представляваща адвокатски
хонорар за процесуално продставителство и сумата от 12 лева, представляваща
държавна такса за образуване на настоящото наказателно производство или общо
сума в размер на 462 лева.
Ръководен
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: