№ 8311
гр. С., 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110171717 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на В. Г. Ш., ЕГН
**********, срещу „Т.С.” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника
следните суми: сумата от 3097,91 лв. за потребена топлинна енергия за
периода от м. 11.2011- м.04.2013г., сумата от 471,02 лв. – мораторна лихва за
забава за периода 31.12.2011 г. - 03.04.2014 г. и 426,29 лв. разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 14.08.2014 г. по ч.гр.д. №23140/2014 г.
на СРС, 68 състав.
Ищцата твърди, че срещу нея било проведено изпълнително
производство по реда на чл.410 ГПК, като заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№23140/2014 г. на СРС, 68 състав, влязла в сила и на 14.08.2014 г. бил
издаден изпълнителен лист. Поддържа, че въз основа на издадения
изпълнителен лист срещу нея било образувано изпълнително дело
№20147860401189 на ЧСИ М.М., като на 12.04.2017 г. взискателят депозирал
молба, с която поискал предприемането на изпълнителни действия. В
исковата молба се твърди, че след депозиране на описаната молба не са
предприемани действия по принудително изпълнение, поради което и на
12.04.2019 г. изпълнителното дело се прекратило на основание чл.433,ал.1, т.8
ГПК по силата на закона. Поддържа се, че в случая приложение намира
кратката тригодишна погасителна давност.
В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че в
негова полза била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. №23140/2014 г. на СРС, 68 състав, като в случая приложимата давност
1
била 5, а не 3 години. Поддържа, че давността била прекъсната на 25.09.2014
г. с молбата за образуване на изпълнително дело, в която е поискано
извършването на изпълнителни действия чрез възлагане по чл.18,ал.1 ЗЧСИ.
Ответникът сочи, че на 11.02.2016 г. преди да е настъпила перемция по делото
е поискал извършването на изпълнителни действия, а на 12.04.2017 г. е
поискал налагането на запори по сметка на длъжника. В исковата молба се
поддържа, че на 15.11.2021 г. също била прекъсната давността с наложен
запор, като е без значение дали изп. дело е било перемирано, тъй като
съдебният изпълнител не може да откаже извършването на изпълнително
действие, а прекъсването на давността не се влияе от това дали
изпълнителното дело е било перемирано. Твърди се, че в периода от
13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение давност не е текла.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.439,ал.1 ГПК в тежест на
ответника е да докаже, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение са
се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване теченето на давностния
срок.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 23140/2014 г. на СРС, 68 състав се
установява, че е издаден изпълнителен лист от 14.08.2014 г., с който В. Г. Ш.
е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 3097,91 лв. за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от м.11.2011г. до м.04.2013г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ул. „Х.А.“ №., ет., ап. аб.
№****, ведно със законна лихва за периода от 29.4.2014 г. до изплащане на
вземането, и лихва в размер на 471,02 лв. за периода от 31.12.2011 г. до
03.4.2014 г., както и разноски по делото, а именно: 71,38 лв. държавна такса и
354,91 лв. възнаграждение на юрисконсулт. Изпълнителният лист е издаден
въз основа на заповед за изпълнение от 19.06.2014 г. по ч.гр.д. № 23140/2014
г. на СРС, 68 състав, връчена на длъжника на 25.06.2014 г. и влязла в законна
сила на 10.07.2014 г.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект,
аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи
възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424
ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите възражения са преклудирани. Така се
получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на
вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата давност е
всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
може да се приравни по правни последици на признание на вземането от
длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия
ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали претендираното
2
вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен
волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към
кредитора (в този смисъл Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. №
194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че
заповедното производство се развива без участието на длъжника.
Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване
на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й.
Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита
на длъжника в хода на производството - чрез подаване на възражение, като в
този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може
да се пренебрегне. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. По
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в
сила заповед за изпълнение на съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2
ЗЗД (в този смисъл Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021
г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г.,
IV г. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015
г., IV г. о. и др.). Предвид това, от момента на влизане в сила на заповедта за
изпълнение – 10.07.2014 г. е започнала да тече петгодишна погасителна
давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ (насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на
публична продан и т.н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др. От друга страна искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи (в този смисъл и Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
От приложеното по делото изп. дело №20147860401189 на ЧСИ М.М. се
установява, че същото е образувано въз основа на издадения изпълнителен
лист от 14.08.2014 г. по молба на кредитора „Т.С.“ ЕАД. В случая с подаване
на молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на
3
съдебния изпълнител по реда на чл.18,ал.1 ЗЧСИ да определи начина на
изпълнението, без да сочи конкретен способ. С молба от 11.02.2016 г. /л.16 от
изп. дело/ е поискано налагане на запор на трудово възнаграждение на
длъжника, както и насрочване на опис на движими вещи, а с молба от
12.04.2017 г. /л.19 от изп. дело/ е поискано налагане на запор на банкови
сметки на длъжника, както и запор на трудово възнаграждение, като с тези
действия давността е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност. С постановление от 10.11.2021 г. на съдебния
изпълнител е постановено налагане на запор на банкова сметка на длъжника,
открита в „Райфайзенбанк“ ЕАД, като запорно съобщение е изпратено на
24.11.2021 г., получено от банката на 25.11.2021 г. Запорът се счита наложен
само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните
разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който
запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със
съществуването на вземането (в този смисъл Тълкувателно решение №
3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, т. 5). Запорът се
счита наложен до момента, в който задължението бъде погасено,
изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или
изпълнителното производство бъде прекратено.
Съгласно чл.433,ал.1,т.8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години,с изключени на делата за издръжка.
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, като прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Прекъсването на двугодишния срок настъпва с поисканото от взискателя
извършване на изпълнително действие, част от конкретен изпълнителен
способ. Същото важи и за съдебния изпълнител, който предприема
изпълнително действие, когато му е възложено да проведе принудителното
изпълнение по чл.18, ал.1 ЗЧСИ. В тази хипотеза взискателят възлага на
съдебния изпълнител да избира и прилага различни изпълнителни способи по
своя преценка. Ето защо, при овластяване по чл.18, ал. 1 ЗЧСИ следва да бъде
изследван въпросът дали съдебният изпълнител е предприел изпълнителни
действия в рамките на двугодишния преклузивен срок предвиден в ГПК т.е. в
този конкретен случай задължението за активност в изпълнителния процес се
прехвърля от взискателя на съдебния изпълнител. В конкретния случай
овластяването по чл.18, ал.1 ЗЧСИ е станало с подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело.
В случая след молбата от 12.04.2017 г. взискателят не е поискал
извършването на изп. действия повече от 2 години, а и съдебният изпълнител
4
не е извършвал същински изпълнителни действия в този период /за което е
бил овластен/, поради което и изп. дело се е прекратило по право на
12.04.2019 г. На 24.11.2021 г. /т.е. след прекратяване на изп. дело/ е изпратено
запорно съобщение за налагане на запор на банкови сметки на длъжника.
Извършените изпълнителни действия след прекратяване на
изпълнителното производство не могат да произведат никакъв правен ефект,
доколкото прекратеното изпълнително дело не може да се възобнови
впоследствие с извършването на определени действия от взискателя или
съдебния изпълнител /взискателят е следвало да поиска да бъде образувано
ново изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист/.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи съдебната
практика, обективирана в Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.
на IV г. о. но ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на
ВКС, IV г. о. на ВКС, съгласно която перемпцията е без правно значение за
давността, респ. изпълнителният лист и поисканият от взискателя нов
изпълнителен способ задължават съдебния изпълнител да предприеме
действията по принудително изпълнение, като давността е прекъсната на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, независимо, че съдебният изпълнител не е
образувал ново канцеларско дело по посочения нов изпълнителен способ след
перемпцията. В процесния случай нов изпълнителен способ след настъпване
на перемпцията /12.04.2019 г./ не е поискан от взискателя, а наложеният
запор на банкови сметки на длъжника е предприет по инициатива на съдебния
изпълнител. С прекратяването на изпълнителното дело по право следва да се
считат прекратени и дадените с молбата за образуване на изпълнително дело
правомощия по чл.18,ал.1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител, както и самото
процесуално правоотношение. Предвид това съдебният изпълнител няма
материална компетентност да предприема каквито и да било действия по
изпълнение върху имуществото на длъжника, респ. предприети такива
действия не представляват валидно изпълнително действие, годно да
прекъсне погасителната давност. От друга страна, с бездействието си
взискателят е десезирал съдебния изпълнител, израз на което е и
законодателното разрешение за прекратяване на изпълнителното дело по
право при непоискване извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Ето защо, съдът намира, че в конкретния случай
за съдебния изпълнител не е съществувала фактическа и правна възможност
да образувано ново изпълнително дело, по което да бъде наложен нов
изпълнителен способ предвид липсата на изрично искане в тази насока.
По изложените съображения съдът намира, че по изп. дело №
20147860401189 на ЧСИ М.М. последното предприето валидно изпълнително
действие е молбата на взискателя от 12.04.2017 г., когато е поискал
изпълнителни действия по налагане на запор на банкови сметки и запор на
трудово възнаграждение на длъжника, които действия не са предприети от
съдебния изпълнител. От посочената дата /12.04.2017 г./ давността е
прекъсната и е започнал да тече нов петгодишен срок.
5
В случая следва да се съобрази и обстоятелството, че за периода от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давност не е текла. Съгласно разпоредбата на
чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г./, спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр.
34/9.04.2020 г./ нормата на чл.3, т.2 е изменена, като отпадат „и други
срокове“, а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и
т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3,
спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на
този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването
му в „Държавен вестник“. Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020
г. давност спрямо процесните вземания не е текла.
Предвид прекъсване на давността на 12.04.2017 г. и след отчитане на
периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., когато давност не е текла, съдът
стига извод, че погасителната давност спрямо процесните вземания е изтекла
на 21.06.2022 г. – т.е. в хода на производството преди приключване на
съдебното дирене, който факт съобразно чл.235,ал.3 ГПК следва да се
съобрази в настоящото производство.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се
уважи.
По разноските
С оглед изхода на спора, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 669,80 лв. за внесена държавна такса и уговорено и
платено в брой адвокатско възнаграждение. Направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира за неоснователно предвид цената на иска,
фактическата и правна сложност на делото, а от друга страна
възнаграждението съответства на минималния размер съгласно чл.7,ал.2,т.2
НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Г. Ш., ЕГН
**********, срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* отрицателен установителен иск
с правно основание чл.439,ал.1 ГПК, че В. Г. Ш., ЕГН ********** не дължи
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* следните суми: сумата от 3097,91 лв. за
потребена топлинна енергия за периода от м.11.2011- м.04.2013г., сумата от
471,02 лв. – мораторна лихва за забава за периода 31.12.2011 г. - 03.04.2014 г.
и 426,29 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
14.08.2014 г. по ч.гр.д. №23140/2014 г. на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, да заплати на основание
чл.78,ал.1 ГПК на В. Г. Ш., ЕГН **********, разноски в размер от 669,80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7