Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260015
град
Шумен, 30.10.2020 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на тридесети септември, през две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Зара Иванова
при
секретаря Таня Кавърджикова, като
разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №16 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.422,ал.1 от ГПК.
Настоящото
дело е образувано по искова молба подадена от „Грейнстор България” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр.
Сливен, ул. „... №4, ет.2, оф.6, представлявано от изпълнителния директор П.Ч.срещу Земеделски производител (ЗП) Р.М.Р., ЕГН **********,
адрес: ***. Ищецът посочва, че инициирал
заповедно производство против ответника, като подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417 ГПК пред ШРС. Съдът издал Заповед №1510/07.10.2019г.
по ч.г.д. №3002/2019 г., по описа на ШРС
за сумата 34 450 00 лева, главница, представляваща неизпълнено парично задължение по издаден Запис
на заповед, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението, 602,88 лева – лихва за забава за периода от
31.07.2019г. до 01.10.2019г. , както и сумата 701,05 лева – държавна такса и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът в срок подал възражение против така
издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 от ГПК. Сочи, че записът на
заповед е бил издаден във връзка с това, че ответникът е получил авансово
сумата от 26 500 лева по банкова
сметка ***.04.2019г. Ответникът бил
издал авансова фактура за доставка на зърно за същата сума от същата дата – 17.04.2019г.
А освен това отношенията между страните се уреждали от договор за
покупко-продажба на зърно, сключен на 16.04.2019г. Именно във връзка с този
договор длъжникът издал и авалирал процесният запис на заповед за сумата от 34 450
лева. Изяснява, че освен авансово преведаната по договора сума, записът за
заповед е издаден и сумата представляваща неустойка в размер на 30% от
продажната цена. Твърди, че към момента на падежа на записа на заповед ответникът
не бил изпълнил задължението си за
доставка на зърно по договора, както и не е върнал преведената сума. Предвид
изложеното моли да бъде признато за установено, че ответника към момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение дължи сумата от 34 450
лева , поради неизпълнение на парично задължение по издаден запис на заповед,
авалиран от физическото лице Р.М.Р., ведно със законната лихва върху главницата
до окончателното и заплащане, 602,88 лева – мораторна лихва върху вземането по записа на заповед , считано от
датата на падежа – 31.07.2019г. до 01.10.2019г. , както и сумата то и сумата от
701,05 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение . Моли
ответникът да бъде осъден да заплати разноските в съдебното производство. В хода на делото ищецът не се явява.
В
срока по чл.367 от ГПК ответникът не е представил отговор. Същият се явява в
открито съдебно заседание и прави възражение за нищожност на претендираната
неустойка поради прекомерност.
От събраните по делото доказателства,
преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна
следното:
Въз
основа на подадено от „Грейнстор България” АД, ЕИК ********** срещу Земеделски производител (ЗП) Р.М.Р.,
Заявление по чл.417 от ГПК пред ШРС е образувано ч.г.д. №3002/2019г. По него е издадена Заповед №1510/07.10.2019г., с която
на длъжника е разпоредено да заплати на заявителя следните суми: 34 450 00
лева, главница, представляваща неизпълнено парично задължение по Запис на заповед, издаден
на 15.04.2019г., с падеж 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
до окончателното изплащане на задължението, 602,88 лева – лихва за забава за
периода от 31.07.2019г. до 01.10.2019г., както и сумата 701,05 лева – държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414,ал.2 от ГПК длъжникът
е подал възражение, което обуславя интереса на ищеца да подаде настоящата
искова молба.
На
първо място съдът намира, че претенцията за признаване на вземане в размер на
602,88 лева – представляваща мораторна лихва за забавено плащане, за периода от
датата на падежа на записа на заповед до подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК в съда се явява процесуално недопустима. В т. 4 от съобразителната част на ТР№ 4/18.06.2014г.
по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че задължителните указания в т. 4
от ТР № 1/2004 г. г. на ОСГТК на ВКС са запазили значението си и при
действието на ГПК от 2007 г. Отнесени към производството по издаване на Заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.10 от ГПК - запис на заповед,
посочените указания налагат разрешението, че е недопустимо да се издава заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК и за произтичащото от чл.86,ал.1 от ЗЗД
акцесорно вземане на кредитора за обезщетение (мораторна
лихва) за забава върху сумата по записа на заповед за
времето от падежа на записа на заповед до подаване на заявлението. Вземането по
чл.86,ал.1 от ЗЗД произтича от факта на забавата в изпълнението на
менителничното задължение, който е последващ спрямо издаването на записа на
заповед, и тъй като не е обективирано в съдържанието на записа на заповед, не
може да бъде присъдено със заповедта за изпълнение. Недопустимостта да се
издаде заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за вземането по чл.86,ал.1 от ЗЗД
върху сумата по записа на заповед от
падежа до подаване на заявлението обуславя и недопустимостта това вземане да
бъде предмет на установяване с иск по реда на чл.422,ал.1 от ГПК. Поради
посоченото съдът намира, че делото в тази част следва да бъде прекратено и с
оглед указанията в т.11г. от ТР№ 4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС настоящият съд следва да обезсили издадената
Заповед за незабавно изпълнение №1510/07.10.2019г. и
изпълнителен лист издадени по ч.г.д. №3002/2019
г., по описа на ШРС в
посочената част.
Останалата
част от вземането, а именно сума от 34 450
лева, както беше посочено по-горе е по издаден в полза на ищеца Запис на
заповед. Същият е редовен от външна
страна, съдържа реквизитите по чл.535 от ТЗ, падежа е настъпил преди подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК, поради което съдът приема, че е редовен от външна
страна документ по чл.417, т.10 от ГПК.
Според
т.11г от ТР№ 4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС при въведени от страните твърдения или възражения, основани
на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В настоящият случай ищецът въвежда твърдения
за наличието на конкретно казуално правоотношение между страните, поради което
предмет на доказване, респ. изследване от съда подлежи облигационното
правоотношение. С оглед конкретните твърдения на ищеца за сключване на договор за покупко-продажба
на движими вещи и неизпълнение от страна
на ответника като продавач да изпълни задължението си за предаване на вещите, съдът
приема, че доказателствената тежест е общата – всяка от страните следва да
установи онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за нея. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е налице договор за
покупко-продажба между страните, неговите съществени клаузи, включително
клаузата за неустойки, обстоятелството, че сумата е била получена от ответника.
По
делото е представен Договор за покупко-продажба на зелено №1913/16.04.2019г.,
сключен между земеделски производител Р.М.Р., от една страна като продавач и
ищеца „Грейнстор България” АД от друга като купувач за продажба на 100 тона пшеница, реколта 2019 г. Договорът е
сключен на „ зелено“ и с него са определени и другите параметри на сделката –
качество на зърното (влага и примеси), както неговата единична цена – на тон в
размер на 265 лева, без ДДС или общо 26 500
лева. Уговорен е и начина на плащане на
продажната цена, като в чл.6,ал.3 от Договора е предвидено, че плащането на
стоката се извършва авансово, по банков. По делото не е спорно и се доказва от
представеното от ищеца извлечение от банкова сметка, ***.04.2019г., по
посочената в договора банкова сметка ***, ищецът е превел изцяло продажната
цена. От друга страна не са налице твърдения, съответно доказателства, че
стоката е предадена. В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника заявява, че липсват доказателства, че стоката не е предадена. Освен,
че възражението е недопустимо, като направено след преклузивния срок за отговор,
същото е и неоснователно, т.к. не съответства на доказателствената тежест.
Касае се за отрицателен факт, който не подлежи на доказване от ищеца, напротив
ответникът следва да докаже предаване на стоката, каквито доказателства
липсват. В обобщение, по делото е доказано, че страните са сключили валиден
договор с описаните по-горе задължения за страните, по който ищецът, като
купувач е изпълнил основното задължение – платил е уговорената продажна цена. От друга страна
ответникът, в договорения срок не е
предал стоката, с което е налице пълно неизпълнение на договора. Следва да се
посочи, че в исковата молба не се съдържа изрично твърдение, че договорът е
развален, но с оглед всички заявени обстоятелства, съдът приема, че с
предявяването на претенцията за сума от
26 500 лева, ищецът сезира съда да се произнесе по претенция за реституция
на даденото по договора, поради отпаднало
основание. След като е налице неизпълнение на насрещното задължение – за
предаване на стоката, разпоредбата на чл.87 от ЗЗД дава възможност на ищеца да
развали договора, като такава уговорка се съдържа и в чл.7,ал.3 от процесния
договор.
Относно
сумата от 7 950 лева, представляваща неустойка по договора, в съдебно
заседание ответникът прави възражение за
нищожност поради прекомерността и. Независимо, че възражението е направено след
изтичане на срока за отговор, съдът следва да го разгледа, доколкото съгласно мотивите на ТР
№1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСТК на ВКС се приема, че добрите нрави, чието неспазване води до
нищожност на неустойката, не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях. За спазването им при
предявен иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. В същото ТР са
изброени примерни критерии служещи за преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави. В случая ръководейки се от тези критерии
съдът приема, че неустойката не излиза от присъщата и обезпечителна функция. По
договора е налице пълно неизпълнение, продажната цена е преведена авансово,
значително преди настъпване срока за изпълнение за предаване на стоката. Неустоечната клауза касае договор за продажба
„на зелено“. Тя е сключена преди реално да има постъпили количества от
реколтата пшеница за посочената година (от който и да е производител). т.е. към
момента на определяне на продажната цена няма яснота за действителните пазарни
цени за реколтата след нейното прибиране. Двете страни носят риск за цената на
продукцията, като за купувача неизгодна би била по-ниска реална цена от
платената, а за производителя по-високата. Много често ЗП сключват подобни
договори „на зелено“, за да си осигурят средства за довършване на належащи
селскостопански мероприятия , без които биха понесли загуби или по-ниски добиви
на продукция. Явно е, че в случая сумите са преведени в пълен размер авансово и
то по време, когато за сочената селскостопанска продукция има активни
мероприятия. Предвид посоченото и като взе предвид размера на неустойката- 30%
от размера на неизпълненото задължение , съдът намира, че тя не излиза от
присъщата и обезпечителна функция.
Неустойката не подлежи и на намаление, т.к. се касае за неустойка уговорена между търговци. Земеделските производители се занимават с производство на селскостопанска продукция по занятие и дейността им предвид нормативните изисквания по предмет и обем изисква да се води по търговски начин. Това е и основанието в своята последователна практика ВКС да приравнява земеделските производители на търговци в хипотезата на чл.1, ал.3 от ТЗ – Определение №638/25.10.2012 г. по ч.т.д. №575/2012 г. на І ТО на ВКС; Определение №113/01.02.2013 г. по ч.т.д. №16/2013 г. І ТО на ВКС . В случая, за да не може да се намалява неустойката следва да са налице кумулативно две предпоставки – от една страна да става въпрос за търговска сделка – а настоящата е такава по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.1, ал.1, т.2 от ТЗ, от друга страна сделката следва да е сключена между търговци, като в настоящия случай ищеца е търговец поради правно-организационната си форма, а ответника по смисъла на чл.1, ал.3 от ТЗ и предвид изложената по-горе касационна практика.
Съдът
намира, че за прецизност е необходимо да посочи, че приема неустойката като
такава при разваляне на договора. Посочената конкретизация се налага поради
възприетото с ТР№7/13.11.2014г. по
т.д.№7/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което не се дължи неустойка за забава по
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника.
Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била
уговорена. В случая според чл.7,ал.3 от процесния договор, при неизпълнение на
договорените задължения на продавача, купувачът има право едностранно да
развали договора, като е предвидено, че дължи както връщане на цената, така и
заплащане на уговорената неустойка . Посочената формулировка дава основание на
съда да приеме, че уговорената неустойка се дължи за разваляне на договора.
Поизложените
съображения , съдът намира, че искът за установяване на вземане в размер на 34 450 00 лева- главница, представляваща неизпълнено парично задължение по издаден
Запис на заповед, издаден на 16.04.2019г., с падеж 31.07.2019г., се явява
основателен и следва да бъде уважен.
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска в общ размер на 1 451,63
лева, от които 738,15лева в заповедното производство и 713,48 лева, в исковото производство.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№16/2020г. по описа на ШОС, в ЧАСТТА за признаване за установено, на основание чл.422,ал.1 от ГПК, че Земеделски производител (ЗП) Р.М.Р., ЕГН **********, адрес: *** дължи на „Грейнстор България” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „... №4, ет.2, оф.6, представлявано от изпълнителния директор П.Ч., сумата 602,88 (шестстотин и два лева и осемдесет и осем стотинки ) лева – лихва за забава по Запис на заповед, издаден на 16.04.2019г. , с падеж 31.07.2019г., за периода от 31.07.2019г. до 01.10.2019г. , И ОБЕЗСИЛВА в същата част издадената Заповед №1510/07.10.2019г. и изпълнителен лист по ч.г.д. №3002/2019 г. по описа на ШРС.
На основание чл.422,ал.1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Земеделски производител (ЗП) Р.М.Р. дължи
на „Грейнстор България” АД, сумата от 34 500 ( тридесет и четири хиляди и петстотин ) лева –главница по Запис на заповед,
издаден на 16.04.2019г., с падеж 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от 04.10.2019г. – завеждане на заповедното производство до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед №1510/07.10.2019г. по ч.г.д. №3002/2019 г., по описа на ШРС .
ОСЪЖДА Земеделски
производител (ЗП) Р.М.Р., да заплати на „Грейнстор
България” АД, сумата 1 451,63 (хиляда четиристотин
петдесет и един лева и шестдесет и три ст.)
лева – деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска, от които 738,15 лева в заповедното
производство и 713,48 лева, в исковото производство.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Окръжен
съдия: