Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 03.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на тринадесети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7489 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявен от „А.з.с.н.в.“
ЕАД срещу М.В.С. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2019.00
лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги
№ CREX-15074532 от
29.07.2017г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
задълженията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № 1/13.02.2018г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., сумата от
300.77 лева – лихва за забава, начислена за периода 21.09.2017г. до
31.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 01.02.2019г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издаден заповед № 697/04.02.2019г. за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1560/2019г. по описа на РС-Варна, 31-ви състав. В
условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането, сезира съда с искане за осъждане на
ответника да заплати сумата от 2019.00 лева – непогасена главница по горния
договор за кредит и лихва за забава в размер на 330.81 лева, начислена за
периода от 21.09.2019г. до 16.05.2019г., включително, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението. Предявен е иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
484.44 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода 20.08.2017г.
до 20.07.2019г.
В исковата си молба ищецът „А.з.с.н.в.”
ЕАД твърди, че на 29.07.2017г. М.В.С. е сключил с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД договор за кредит покупка на стоки и
услуги № CREX-15074532, с който
дружеството се е задължило да предостави кредит в размер на 2019 лева. Това
свое задължение се твърди дружеството да е изпълнило, поради което и за ответника
се е породило задължението да върне заетата сума, ведно с договорна лихва в
размер на 484.44 лева, на 24 равни месечни погасителни вноски всяка в размер на
104.31 лева. Излага, че страните в договора са уговорили, че при забава на
плащане на погасителните вноски, заемателят ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Твърди се, че с приложение № 1/13.02.2018г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлил вземането си по договора за
кредит на ищеца. За продажбата се излага до ответника да е изпратено
уведомление от 16.02.2018г., което не е получено от С.. Изпратено е и второ
такова, като със същото С. е уведомен и за упражненото от страна на ищеца право
по чл. 3 от Условията на договора за обявяване предсрочната изискуемост на
вземанията по същия, предвид липсата на изпълнение от страна на ответника на
задълженията му за заплащане на уговорените месечни погасителни вноски. И това
уведомление се излага да не е получено от ответника, както и последващо изпратено такова. Тъй като М.С. не е заплатил
дължимите по договора суми, ищецът е депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение срещу С. за горните
суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което за
ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване
спрямо ответника дължимостта на сумите по заповедта.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М.В.С.,
чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, депозира
отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Оспорва сумата по договора
за кредит да е усвоена от страна на ответника. Оспорва се и валидността на
клаузите, с които е уговорен размера на договорната лихва, чийто размер счита
за прекомерен. Оспорва и дължимостта на лихва за
забава. Прави възражение, че ответникът не е уведомен за извършена цесия, който
пропуск не може да бъде преодолян чрез връчването му на особен представител.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед от
04.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 31-ви
състав по ч.гр.д. № 1560/2019г., е разпоредил длъжникът М.В.С. да заплати н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД сумата от 2019 лева, представляваща главница по договор за кредит от
01.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата
от 300.77 лева – обезщетение за забава за времето от 21.09.2017г. до
31.01.2019г. Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от приложения на л. 5-8 от
делото договор за потребителски кредит CREX-15074532/29.07.2017г., че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
предоставило на ответника кредит под формата на финансиране на избрана от
кредитополучателя стока на обща стойност 2019.00 лева. Съобразно предвиденото в
т. 1 от Условията на договора, сумата по кредита следва да бъде изплатена пряко
на упълномощения търговски партньор, което съставлява изпълнение на
задължението на кредитора и поражда задължение за кредитополучателя да върне
заетата сума, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора, на 24 броя
вноски, всяка в размер на 104.31 лева, първата от които с падеж 28.08.2017г., а
последната – 20.07.2019г. Уговорено в т. 3 от Условията на договор е, че при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за
събиране на вземането разноски, като при просрочие на
две или повече месечни вноски, считано от падежа на датата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително с всички определени по договора надбавки и обезщетение за
забава, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпването на
предсрочната изискуемост.
Видно от приложените на л. 9 от делото
фактура, че „Ел Пи Ел Юникомс“ ООД е издала на името
на ответника, като получател, фактура от 29.07.2017г., за избрания от него
продукт, финансиран с договора за кредит, на стойност 2019 лева, която фактура
е подписана от получателя С..
Видно е, от
представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017г., че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД
прехвърля н. „А.з.с.н.в.” ЕАД вземанията, произтичащи от договори за заем,
индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена. Представено е
и приложение № 1 от 13.02.2018г., в което под № 299 са посочени трите имена на ответника,
дата на сключване на договора, отпусната главница и остатъка от дълга към
13.02.2018г., възлизащ в размер на 2583.40 лева, формиран както следва: 2019
лева – непогасена главница, 484.44 лева – непогасена договорна лихва и 79.86
лева – лихва за просрочие към 13.02.2018г.
Приобщена към доказателствения
материал по делото е и отправеното до М.С. уведомления за извършената цесия,
както и известие за доставка с отразяване, че адресатът се е преместил.
По делото е изслушано заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. От същото се
установява, че сумата по коментираната по-горе фактура е преведена на издателя
на 02.08.2017г. Експертът не е установил плащания от страна на
кредитополучателя по договора за кредит. Задължението по договора възлиза в
размер на 2019 лева – непогасена главница и 484.44 лева – договорна лихва,
начислена за периода от 20.08.2017г. до 20.07.2019г. Законната лихва, която е
начислявана от страна на ищеца след сключване на договора за цесия – за периода
от 13.02.2018г. до 31.12.2018г., възлиза в размер на 220.81 лева.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Не се спори между страните, а и се
установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 1560/2019г., по описа на
ВРС, 31-ви състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми, връчена на
длъжника М.В.С. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен в предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя
допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и ответника по
договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с
ответника, че цесията е съобщена на ответника.
От коментираните по-горе писмени
доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в
качеството му на цедент, е сключен рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017г., приложение № 1/13.02.2018г.,
с който е прехвърлено вземането на цедента от
ответника по договор за потребителски кредит CREX-15074532/29.07.2017г.
Съобразно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на
длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от
закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател
на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това действие на
цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават
стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият
да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да
е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението
си и чрез плащане на стария кредитор, да новира
същото, то да му бъде опростено и т.н. Липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на
исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване (решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/
От коментираните доказателства се
установи, че цедираното вземане произтича от сключен
между ответника и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД
договор за потребителски кредит CREX-15074532/29.07.2017г., по силата на който кредиторът е
финансирал избрани от кредитополучателя стоки на обща стойност 2019.00 лева,
като от заключението на вещото лице се установи, че сумата е заплатена на
доставчика на стоката, която съобразно удостовереното с подписа на ответника,
положен върху издадената фактура, е получена от С..
Ответникът противопоставя възражение за
недействителност на кредитното правоотношение, с аргумент клаузите му да
противоречат на закона и добрите нрави.
Настоящият договор за кредит е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит /обн.
ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 59 от 29.07.2016г./.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
От коментирания договор за
предоставяне на паричен заем се установи, че същият е сключен в предвидената в
чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера
на предоставения заем от 2019 лева, общ размер на плащанията от 2503.44 лева, стоката
или услугата и нейна цена – раздел финансирани стоки и услуги; лихвения процент
по кредита – фиксиран годишен лихвен процент от 22.14% (параметри и условия на
договора и чл. 2 от Условията по договора) и годишният процент на разходите – 24.53%
(параметри и условия на договора), погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Изискването на т. 9а на чл. 11, ал. 1 ЗПК не намира приложение в случая,
доколкото с договора не е уговорен референтен лихвен процент, приложим за
договори с променлива лихва, какъвто не е настоящия случа. Налага се извода, че
са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 ЗПК, поради което и
съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за несъответствие на
договора с изискванията на закона и не може да бъде споделена тезата за
недействителност на договора в неговата цялост.
За неоснователни съдът преценява и
доводите за недействителност на договора за кредит като противоречащ на добрите
нрави и в частност размера на лихвата. Уговореният лихвен процент е
приблизително 2,2 пъти над размера на законната лихва
по просрочени задължения /съобразно чл. 1 от ПМС № 426/18.12.2014г. на МС,
годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер
на основния лихвен процент на БНБ, който към датата на сключване на договора е
0 плюс 10 процентни пункта добавка/. Така уговореният размер, като част от ГПР,
а и размерът на последния – 24.53%, не надвишават установения в нормата на чл.
19, ал. 4 ЗПК максимум, поради което и не може да се приеме довода, че
възнаграждението на кредитора противоречи на морала и добрите нрави.
С получаване на стоката, закупуването
на която е финансирана от кредитора, за ответника е възникнало задължението да
погаси кредита на месечни вноски на падежите, уговорени в договора.
Доказателства за изпълнение на това задължение от страна на С. по делото не са
ангажирани, поради което и следва да се приеме, че за заемодателя е възникнало
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, съгласно чл. 3 от условията по
договора.
Съобразно дадените задължителни
указания с т.18 от ТР 4/2013г., предсрочната изискуемост съставлява изменение
на договора за кредит, което настъпва с волеизялвение
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: фактът на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора. Мотивите за това тълкуване се
основават на императивния характер на нормата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Последната
съдът счита, че намира приложение към кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, доколкото
дружеството е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3а ЗКИ.
Ето защо и за да бъде завършен преобразуващия фактически състав за отнемане
преимуществото на срока е необходимо не само обективния факт на допусната
забава на две или повече месечни вноски, а още и нарочно изявление от
името на кредитора до длъжника за обявяване кредита за предсрочно изискуем.
В настоящия случай по делото не се
твърди и не се представя покана до длъжника, съдържаща изявлението на кредитора
за упражнено негово право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Ето защо и
следва да се приеме, че към датата на сезиране на заповедния съд фактическия
състав за отнемане преимуществото на срока за връщане на предоставения кредитен
ресурс е бил недовършен.
Независимо от горното, съдът намира,
че вземанията на ищеца са станали изискуеми с изтичане на уговорения краен срок
за връщане на кредита – 20.07.2019г., който факт на основание чл. 235 ГПК
следва да бъде съобразен от съда. При това положение и съдът приема, че
ответникът дължи плащане на предоставения му кредитен ресурс от 2019 лева и
уговорената договорна лихва в размер на 484.44 лева, поради което и предявените
установителна претенция относно главницата и осъдителна
такава относно лихвата – следва да бъдат уважени в рамките на заявените размери.
Върху тази сума ответникът дължи лихва
за забава от деня следващ изтичане на уговорения краен срок за връщане на заема
– 21.07.2019г., към който момент вземането на ищеца за целия размер на кредита
е станал предсрочно изискуем. Искането за присъждане на лихва за забава от деня
на подаване на заявлението – 01.02.2019г. до 20.07.2018г., включително, следва
да бъде отхвърлено.
Що се отнася до претендираната
лихва за забава върху главницата, следва да се отчете, че кредиторът е начислил
такава считано от 21.09.2017г. Към тази дата обаче целият размер на главницата
от 2019 лева не е бил дължим, поради което и следва да се приеме, че ответникът
е в забава само по отношение на главницата по падежиралите
вноски и съобразно уговореното в т. 3 от Условията на договора дължи
обезщетение за забава считано от деня, следващ падежа на всяка една вноска.
Изчислен с помощта на програмен продукт „Апис
финанси“ размерът на обезщетението за забава възлиза общо на 101.71 лева, както
следва:
върху главниците по вноски 1 и 2 в общ
размер на 146.80 лева (като разлика между предоставения кредит от 2019 лева и
посочения в погасителния план размер на оставащата главница от 1872.20 лева),
за периода от 21.09.2017г. до 31.01.2019г., включително, лихва за забава в
размер на 20.30 лева;
върху главницата по вноска 3 в размер
на 69.76 лева (като разлика между оставащата главница по вноска 2 – 1872.20
лева и тази по вноска 3 – 1802.44 лева, по който начин е изчисляван размера на
главницата по съответната вноски по нататък), за периода от 21.10.2017г. до 31.01.2019г.,
включително, лихва за забава в размер на 9.08 лева;
върху главницата по вноска 4 в размер
на 71.05 лева, за периода от 21.11.2017г. до 31.01.2019г., включително, лихва
за забава в размер на 8.62 лева;
върху главницата по вноска 5 в размер
на 72.36 лева, за периода от 21.12.2017г. до 31.01.2019г., включително, лихва
за забава в размер на 8.18 лева;
върху главницата по вноска 6 в размер
на 73.70 лева, за периода от 21.01.2018г. до 31.01.2019г., включително, лихва
за забава в размер на 7.70 лева;
върху главницата по вноска 7 в размер
на 75.06 лева, за периода от 21.02.2018г. до 31.01.2019г., включително, лихва
за забава в размер на 7.20 лева;
върху главницата по вноска 8 в размер
на 76.44 лева, за периода от 21.03.2018г. до 31.01.2019г., включително, лихва
за забава в размер на 6.74 лева;
върху главницата по вноска 9 в размер
на 77.85 лева, за периода от 21.04.2018г. до 31.01.2019г., включително, лихва
за забава в размер на 6.19 лева;
върху главницата по вноска 10 в размер
на 79.29 лева, за периода от 21.05.2018г. до 31.01.2019г., включително, лихва
за забава в размер на 5.63 лева;
върху главницата по вноска 11 в размер
на 80.75 лева, за периода от 21.06.2018г. до 31.01.2019г., включително, лихва
за забава в размер на 5.05 лева;
върху главницата по вноска 12 в размер
на 82.24 лева, за периода от 21.07.2018г. до 31.01.2019г., включително, лихва
за забава в размер на 4.46 лева;
върху главницата по вноска 13 в размер
на 83.76 лева, за периода от 21.08.2018г. до 31.01.2019г., включително, лихва
за забава в размер на 3.81 лева;
върху главницата по вноска 14 в размер
на 85.31 лева, за периода от 21.09.2018г. до 31.01.2019г., включително, лихва
за забава в размер на 3.15 лева;
върху главницата по вноска 15 в размер
на 86.88 лева, за периода от 21.10.2018г. до 31.01.2019г., включително, лихва
за забава в размер на 2.49 лева;
върху главницата по вноска 16 в размер
на 88.48 лева, за периода от 21.11.2018г. до 31.01.2019г., включително, лихва
за забава в размер на 1.77 лева;
върху главницата по вноска 17 в размер
на 90.12 лева, за периода от 21.12.2018г. до 31.01.2019г., включително, лихва
за забава в размер на 1.06 лева и
върху главницата по вноска 18 в размер
на 91.78 лева, за периода от 21.01.2019г. до 31.01.2019г., включително, лихва
за забава в размер на 0.28 лева.
С оглед горното и предявената акцесорна претенция следва да бъде уважена за сумата от 101.71
лева, а за разликата до предявения размер от 300.77 лева – отхвърлена.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от претенцията за
главницата и мораторна лихва, възлизащи общо в размер
на 80.81 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът М.С. следва да бъде осъден да заплати н.
„А.з.с.н.в.” ЕАД разноски за заплатена държавна такса, депозит за особен представител
и за вещо лице, които съразмерно на уважената част от исковете възлизат в
размер на 673.24 лева. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Отчитайки, че в настоящото производство ищецът
е бил защитаван от юрисконсулт, вида и количеството на извършените от последния
процесуални действия и в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната
помощ, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на
150 лева. От така определеното възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете на ищеца се следва сума от 139.35 лева. Или, общо в полза н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД следва да се присъди сума от 812.59 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу М.В.С., ЕГН **********,***, че ответникът дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, сумите, както следва:
2019.00
лева /две хиляди и деветнадесет лева/,
по договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX-15074532 от 29.07.2017г., сключен с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, задълженията по който са прехвърлени на ищеца
с приложение № 1/13.02.2018г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017г., сумата от 101.71
лева /сто и един лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата по падежиралите
към 31.01.2019г., включително, вноски, начислено считано от деня следващ падежа на всяка една вноска, начиная от 21.09.2017г. до 31.01.2019г., включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед от 04.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.г.д.
№ 1560/2019г., по описа на ВРС, 31-ви състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията
за обезщетение за забава за разликата над 101.71 лева до претендираните
300.77 лева, както и за лихва за забава, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда 01.02.2019г. до 20.07.2019г., включително, на
основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2 ГПК.
ОСЪЖДА
М.В.С., ЕГН **********,***,
да заплати „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата
от 484.44 лева /четиристотин осемдесет и
четири лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща дължима по договор
за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX-15074532 от 29.07.2017г., сключен с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, договорна лихва, начислена за периода
20.08.2017г. до 20.07.2019г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.В.С., ЕГН **********,***, да заплати „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, сумата от 80.81
лева /осемдесет лева
и осемдесет и една стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното
производство, както и сумата от 812.59 лева
/осемстотин и дванадесет лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ
на адв. И.Т.А. *** възнаграждение в размер на 400.00 лева
/четиристотин лева/, с оглед
осъществената защита като особен представител
в първа инстанция на ответника М.В.С.,
ЕГН **********.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: