№ 12464
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Ст. Р.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110170366
по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата
от 1 187,10 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги № М 6175118 от 27.11.2018 г., считано от 22.09.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.06.2021 г. до окончателното
плащане, за която сума по ч. гр. дело № 36056/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.06.2021 г.
Ищецът .... твърди, че между него и ответника .... е съществувало облигационно
правоотношение въз основа договор за използване на електронни съобщителни услуги № М
6175118 от 27.11.2018 г., партида *********, като за всяка отделна мобилна услуга или
пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от
договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови
условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.
Поддържа, че с 3 броя приложения № 1 към договора съответно от 27.11.2018 г., от
27.11.2018 г. и от 12.12.2018 г. са били активирани тарифни планове за срок от 2 години за
предоставени 3 броя мобилни номера, както следва: 0889 101 879 - при стандартна месечна
такса от 19 лв. без ДДС и пропорционална такса от 11 лв. без ДДС с включени пакети от
допълнителни минути при такса от 1 лв. без ДДС и интернет на максимална скорост при
такса от 1 лв. без ДДС, 0884 506 093 – при стандартна месечна такса от 30 лв. без ДДС и
пропорционална такса от 21 лв. без ДДС с включен пакет от допълнителен интернет при
такса от 1 лв. без ДДС и 0886 886186 – при стандартна месечна такса от 19 лв. без ДДС и
пропорционална такса от 11 лв. без ДДС с включени пакети от допълнителни минути при
такса от 1 лв. без ДДС и интернет на максимална скорост при такса от 1 лв. без ДДС.
Заявява, че ответникът е допуснал просрочие при заплащане на месечните фактури за
използваните мобилни услуги, които междувременно са били заплатени, но това е станало
основание за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната считано от
22.09.2019 г., поради което на основание т. 54.12 от Общите условия за взаимоотношенията
между .... и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи и/или т. 85.4
1
от Общите условия за взаимоотношенията между .... и крайните ползватели на
широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана
мрежа за пренос на данни, на същия е начислена неустойка за предсрочно прекратяване в
размер на 1 187,10 лв., включваща обезщетение за обработка на просрочени задължения и
сбора от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки,
дължими за съответните SIM карти считано от датата на прекратяване на договора до
изтичане на посочения в него срок за всеки отделен мобилен номер. Допълва, че за
начислената неустойка са издадени 5 броя фактури, а именно: № *********/18.05.2019 г. на
стойност от 2 лв., № *********/22.09.2019 г. на стойност от 420 лв. /14 месечни такси по 30
лв. за мобилен номер 0884 506 093/, № *********/22.09.2019 г. на стойност от 266 лв. /14
месечни такси по 19 лв. за мобилен номер 0884 762 277/, № *********/22.09.2019 г. на
стойност от 266 лв. /14 месечни такси по 19 лв. за мобилен номер 0886 886 186/ и №
*********/22.09.2019 г. на стойност от 233,10 лв. /14 месечни такси по 16.65 лв. за интернет
услуга/, чиято обща стойност се равнява на сумата от 1 187,10 лв., която претендира.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
заявява, че считано от м. април 2019 г. дружеството е прекратило дейността си, а през м. май
2019 г. е преустановило ползването на услугите на ищеца, като считано от м. септември
2019 г. договорът е бил прекратен. Сочи, че всички месечни фактури за периода м. май 2019
г. - м. септември 2019 г. /за интернет/ и за периода м. юни 2019 г. – м. септември 2019 г. /за
телефони/ са били заплатени. Допълва, че дружеството не разполага със средства, поради
което е в невъзможност да изпълни дълга си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: 1/ облигационно правоотношение с ответника по силата на твърдяния
договор за мобилни услуги № М 6175118 от 27.11.2018 г. с твърдяното съдържание; 2/
валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора поради
виновно неизпълнение на задълженията на ответника; 3/ размера на уговорената неустойка.
С определение от 12.04.2022 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно сключването на процесния договор за използване на
електронни съобщителни услуги № М 6175118 от 27.11.2018 г., партида *********, както и
допълнителните Приложения № 1 към него съответно от 27.11.2018 г., от 27.11.2018 г. и от
12.12.2018 г.
Ето защо, съдът приема, че страните по делото са били обвързани от действието на
валидно възникнало облигационно правоотношение, чийто правопораждащ юридически
факт е бил твърдяният договор за мобилни услуги № М 6175118 от 27.11.2018 г., партида
*********, като съдържанието на конкретните мобилни услуги или пакети от услуги следва
от сключените към него 3 броя Приложения № 1 съответно от 27.11.2018 г., от 27.11.2018 г.
и от 12.12.2018 г.
Също така въз основа на заключението на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза по делото се установи, че ответникът .... не е заплатил в срок пълния размер на
дължимите суми за потребление на предоставените му по силата на същия услуги, като
допуснатото неизпълнение от повече от 124 дни е обусловило едностранното прекратяване
на същия от страна на оператора .... считано от 22.09.2019 г., на основание т. 54.12 от
Общите условия за взаимоотношенията между .... и абонатите и потребители на обществени
мобилни наземни мрежи и/или т. 85.4 от Общите условия за взаимоотношенията между .... и
крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна
2
съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, начислявайки и претендираните
вземания за неустойка, обективирани в процесните 5 броя фактури съответно №
*********/18.05.2019 г., № *********/22.09.2019 г., № *********/22.09.2019 г., №
*********/22.09.2019 г. и № *********/22.09.2019 г. за сумата от общо 1 187,10 лв.,
формирана като сбор от обезщетение за обработка на просрочени задължения, както и
стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, дължими за
съответните SIM карти считано от датата на прекратяване на договора – 22.09.2019 г. до края
на срока му.
В случая, действително между страните по делото е постигнато съгласие, че ако
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от Приложение № 1, договора или Общите
условия, в това число, ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в
това приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът
има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/,
дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване – арг. чл.
5.3.1. и чл. 5.2.4 от процесните Приложения № 1 съответно от 27.11.2018 г., от 27.11.2018 г.
и от 12.12.2018 г. към договора.
Във всеки конкретен случай съдът следва да провери валидността на клаузата за
неустойка, с оглед преценка доколко същата е произвела правно действие и дали е
ангажирана правната сфера на задълженото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в
гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9
ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор по волята на една от тях. Необходимо е обаче
това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за неустойката функции. Иначе
клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, преценявайки я към момента на сключване на договора и
включването в неговото съдържание – арг. т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС.
В случая, съдът намира, че клаузите от приложенията към процесния договор за
мобилни услуги № М 6175118 от 27.11.2018 г., установяващи, че длъжникът дължи
неустойка в случай на прекратяване на договора, е нищожна и не поражда права и
задължения за страните. В горния тълкувателен акт се приема още, че неустойката следва да
се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, когато единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството им
на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна
или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
3
неизпълнение на задължението вреди. В случая, предвидената в приложенията към
процесния договор за мобилни услуги № М 6175118 от 27.11.2018 г. неустойка е в размер на
сбора на всички стандартни месечни абонаментни такси до края на срока на договора, след
предсрочното му прекратяване. Следователно, по този начин е установено, че потребителят
следва да заплати всички дължими месечни такси без да получава насрещна престация и да
ползва предоставените от оператора услуги. По този начин операторът получава очакваната
и уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на срока,
предвид предсрочното му прекратяване, което води до неоснователното му обогатяване за
сметка на потребителя. Така уговорената неустойка е установена в противоречие с добрите
нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи. Следва да се
посочи, че вредата от неизпълнение на задължението на длъжника, не е съизмерима със
стойността, която кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от
изпълнение на договора, доколкото тази стойност е дължима от страна на потребителя при
изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По този начин, макар договорът да е
прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на всички месечни абонаментни такси,
без да може да ползва установените в договора услуги, като се създават предпоставки за
обогатяване на едната страна – мобилния оператор без правно основание, доколкото под
формата на неустоечно вземане същият би получил сума в размера, който би получил и в
хипотеза, при която договорът не би бил прекратен, без да предоставя насрещната
престация, а дори и в по-висок размер, предвид определянето на неустойката на базата на
стандартния месечен абонамент, а не на промоционалния такъв, приложим по време на
договорната обвързаност между страните.
Нещо повече, съгласно константната практика уговорката за неустойка в полза на
мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна
поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – в този смисъл
са Решение № 110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т. о., Решение №
193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.
д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.
В случая, преценката дали процесните клаузи за неустойка противоречат на добрите
нрави не следва да бъде дерогирана от факта, че ответникът .... е юридическо лице -
търговец. Това е така, тъй като е както ТЗ, така и ГПК не изключват проверката за
нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието с добрите нрави /за разлика
например от нормата на чл. 309 ТЗ, при която неустойката между търговци не подлежи на
намаляване поради прекомерност/.
Ето защо, съдът приема, че така установени клаузите за неустойка като нищожни и в
противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги.
До такъв извод съдът достига и по отношение на тази част от претендираната неустойка, за
която е издадена фактура № *********/18.05.2019 г. на стойност от 2 лв., представляваща
обезщетение за обработка на просрочени задължения поради допусната забава в плащанията
съгласно Общите условия към договора. От страна на ищеца се посочва, че това
обезщетение е фиксирано в ценоразписа на мобилния оператор, какъвто той не представя по
делото, а освен това се начислява и при забава на плащане, надхвърляща определения в
Общите условия за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за
съответното задължение. Също така съгласно т. 27.1 от Общите условия на „А1 България“
ЕАД в случай на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата сума в
срока за плащане, абонатът дължи лихва в размер на 10 % годишно за всеки ден закъснение,
както и разходите, свързани с уведомяване за и със събиране па дължимите от него суми. В
случая, очевидно е, че тази клауза също е в пряко противоречие на забраната за
4
неоснователно обогатяване, като в същността си тя представлява неустойка, излизаща извън
присъщите от закона функции, което също влече нищожността . Нещо повече, от страна
на ищеца не са ангажирани и доказателства по делото, че в момент, предхождащ по време
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.06.2021 г., извънсъдебно е предприел
действия по извънсъдебно събиране или уведомяване на ответника за вземанията,
обективирани в процесните фактури.
Приетата от съда нищожност на неустоечните клаузи от приложенията към процесния
договор за мобилни услуги № М 6175118 от 27.11.2018 г. обуславя извод за неоснователност
на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, поради което
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора – цялостна неоснователност на предявения иск, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът, който обаче не претендира и не доказва
извършването им, поради което такива не следва да му се присъдят с настоящия съдебен акт.
При този изход на спора, сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... срещу
...., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ...., установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парично задължение в размер на сумата от 1 187,10 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № М 6175118 от
27.11.2018 г., считано от 22.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 22.06.2021 г. до окончателното плащане, за която сума по ч.
гр. дело № 36056/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 29.06.2021 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5