гр.София,
18.06.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана
Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир
Мазгалов
Боряна Воденичарова
при секретаря Стефка
Александрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7767 по
описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №206532 от
04.09.2017год., постановено по гр.дело №8182/2017г. по описа на СРС, ГО, 70
с-в, поправено с решение №265980 от 13.11.2017г. жалбоподателят- ответник З.„Л.и.“АД
е осъден да заплати на ищеца Агенция „П.И.“- Областно пътно управление-
Пазарджик на основание чл.226, ал.1 КЗ(отм.) сумата 405,51 лева- обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 04.02.2012г. на
АМ“Тракия“, км.70+550, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
датата на подаване на исковата молба 09.02.2017г. до окончателното изплащане и
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 123,82 лева- обезщетение за забава за
плащане на главницата за периода от 02.02.2014г. до 02.02.2017г., както и
разноски по делото в размер на 400 лева.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника З.„Л.и.“АД. Жалбоподателят поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимото
застрахователно обезщетение като не е отчел овехтяването и не е приспадната
сумата, получена от върнатите на вторични суровини увредени детайли. Претендира
отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски.
Въззиваемият ищец не
е подал в срок отговор на въззивната жалба. В подадено пред въззивната
инстанция писмено становище оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ(отм.) и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Между страните не се
спори относно наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.226,
ал.1 от КЗ(отм.). От представените по делото доказателства също се установява
както наличието на валидно застрахователно правоотношение между собственика на
МПС, причинило процесното ПТП и ответното застрахователно дружество, така и
настъпването на посочените в исковата молба имуществени вреди, които са в пряка
причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Спорен е единствено размерът на
дължимото от ответника застрахователно обезщетение, като последният твърди че
със заплащането преди завеждането на иска на сумата от 1459 лева, вредите са
обезщетени изцяло. В тази връзка първоинстанционният съд е изслушал съдебно-
автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съгласно
което пазарната стойност на нанесените имуществени вреди към момента на
настъпването им е 2481,48 лева с ДДС. Доколкото между страните не се спори, че
ищецът е заплатил общо 1864,51 лева с ДДС за ремонта, първоинстанционният съд
правилно е приел, че ответникът дължи възстановяване на по-малката от двете
суми и следва да доплати сумата от 405,51 лева. Видно също от заключението на
вещото лице, в случая не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй
като възстановяването става с нови части и същите не могат да се закупят с
коефициент на овехтяване. По делото липсват доказателства за твърдяното от
ответника предаване на увредените детайли на вторични суровини и съответно-
получена срещу тях сума, която да намали претърпяната от ищеца имуществена
вреда.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на
юрисконсултско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция, което
настоящият състав определя на 100 лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение №206532 от
04.09.2017год., постановено по гр.дело №8182/2017г. по описа на СРС, ГО, 70
с-в.
ОЪЖДА З.„Л.и.“АД с
ЕИК******** да заплати на Агенция „П.И.“- Областно пътно управление- Пазарджик
сумата от 100 (сто) лева- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/