Р Е Ш Е Н И
Е № 261696
гр. Пловдив, 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 15279 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Л.Р.И. е предявил срещу ОП
„Чистота“- гр. Пловдив иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сума в размер на 50 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на претърпени телесни
увреждания от ищеца при трудова злополука, настъпила на ****** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на вредоносното събитие /******г./ до окончателното погашение на
сумата.
В исковата молба се твърди, че между
страните е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е заемал
длъжността „******“ На ****** г. ищецът е изпълнявал трудовите си задължения
като ******. Около 08.10ч. на същата дата, на ******, докато е ******, ищецът
се е хванал с лявата си ръка за *****.
При задействане, пресата упражнила силен натиск върху ръката му, което довело
до следните травматични увреди: ******. Ищецът бил незабавно откаран в УМБАЛ
„Св. Георги“ Пловдив, където била осъществена спешна оперативна интервенция.
Сочи се, че с Разпореждане № ******г. на ТП на НОИ- Пловдив злополуката е
приета за трудова. Изтъква се, че предвид сериозността на претърпените травми,
ищецът е постъпвал за оперативно лечение и на ***** г. Впоследствие, с експертно решение на ТЕЛК № ******г. на ищеца е
определена **** трайно намалена работоспособност. Изтъква
се, че за претърпените вследствие на злополуката увреди, на ищеца била
заплатена сума в размер от 26 460 лв. от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД по
застрахователна полица № ******.
Ищецът изтъква, че вследствие на трудовата
злополука изпитва ежедневни болки, като дори и извършването на обичайни
действия представлява огромно затруднение за него. Сочи, че пълно
възстановяване не може да бъде постигнато, като ще трябва да се бори с
последствията от злополуката през целия си живот. Ищецът изтъква, че освен
физически болки, претърпяната злополука се отразява негативно и на психо- емоционалното му състояние. Станал е затворен,
необщителен и несигурен в себе си. Предвид изложеното, то се претендира сумата
от 50 000 лв., която според ищеца би компенсирала претърпените от него
неимуществени вреди. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответната страна. Не се оспорва фактът на настъпилата на ******г.
трудова злополука. Оспорва се искът по размер. Релевира
се изрично възражение за съпричиняване на злополуката
от страна на ищеца. Сочи се, че същият е преминал през задължителен инструктаж,
в който са му разяснени операциите, които не следва да извършва. Посочено е, че
е налице абсолютна забрана ****** да се облягат, стъпват, прескачат, сядат,
возят или поставят ръце върху опасните елементи на ******. Изтъква се, че в
случая ищецът се е присягал във вътрешността на ******, когато пресата се е
активирала- действие, което е абсолютно забранено и ищецът е знаел това. Именно тази нехайност е довела и до
настъпването на вредоносното събитие. Изтъква се и че след извършените
оперативни манипулации ищецът е със значително подобрение и би могъл да полага
труд. Сочи се и че ищецът е получил по силата на сключена застрахователна
полица от ******г. между ответното дружество и „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД,
сумата от 26 460 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 200, ал. 4 КТ, се моли при определяне на справедливия
размер на дължимото обезщетение на ищеца, да се приспадне от определената сума,
полученото обезщетение от застрахователя в размер на 26 460 лв.
Претендират се разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представените доказателствени материали се установява, че към датата на процесната
злополука ( ******г.) между страните е съществувало трудово правоотношение,
учредено по силата на Трудов договор № ******г., като ищецът е заемал длъжност
„******“ / л. 38/. Процесната злополука е призната за
трудова с Разпореждане № ******г. на НОИ, ТП- Пловдив. На ищеца е изплатена
сума в размер от 26 460 лв. като обезщетение във връзка с настъпилата
трудова злополука, по силата на застрахователна полица от ******г., сключена
между ОП „Чистота“- гр. Пловдив и „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД.
С Експертно решение № ******г. на ************,
на ищеца е определена **** трайно намалена работоспособност.
Видно от служебна бележка № ******** / л.
42/ и декларация от ********* / л. 43/ се установява, че ищецът е преминал
първоначален инструктаж по безопасност и здраве при работа на длъжност „******“.
От приетата по делото Книга за инструктаж
по безопасност и здраве при работа- ежедневен инструктаж / л. 48- 64/ се
установява, че ищецът е преминал ежедневен инструктаж в деня на трудовата
злополука – ******г. / л. 64 от делото- ищецът е положил своя подпис на позиция
№ ***** от инструктажа /.
От приетата по делото инструкция до
работещите на длъжност „******“ / л. 79/ се изяснява, че е забранено
облягането, стъпването, прескачането, сядането, возеното върху повдигателните
уредби и пресите на ****** / т. 7 от инструкцията/. Забранено е и работниците
да поставят ръцете си в опасните зони на повдигателните устройства и веригите
на ****** / т. 8 от инструкцията/.
От Заповед № ****/ ******г. на ****** на
ОП- „Чистота“- гр. Пловдив / л. 87/ се установява, че е нередено по сметка на
ищеца да бъде преведена сума в размер от 1 432 лв. във връзка с извършването на
операция в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.
От показанията на св. Й. / л. 144 гръб- л.
145/ се изяснява, че живее с ищеца при условията на фактическо съпружеско
съжителство. Спомня си, че на датата на злополуката е получила обаждане, че
ищецът е пострадал. След това лечението му е продължило в болница около 3- 4
месеца. За стабилизиране състоянието на ищеца са били необходими 4-5 операции.
След това на ищеца били предписани медикаменти и посещения на контролни
прегледи. Св. изтъква, че преди инцидента ищецът е бил позитивен и общителен, а
след злополуката е станал тревожен и се е затворил в себе си. Изпитвал
несигурност и притеснение. Св. изтъква, че след операциите, ищецът не е можел
да се обслужва сам и тя му е помагала в ежедневните дейности. Сочи, че към
момента ищецът изпитва болки, като за да преодолее този дискомфорт
приема медикаменти. Не е ходил на физиотерапия, не е правил опити за
раздвижване на увредената лява ръка.
От показанията на св. М. / л. 145/ се
установява, че тя извършва ежедневен инструктаж на работещите при ответното дружество.
Сочи, че многократно е обяснявала на работниците, че следва да се пазят не само
от преминаващия трафик, докато преместват контейнерите с боклук, но и от
механизмите на ******. Св. изтъква, че в ****** са разположени множество механизми,
с които се прибират отпадъците и е изрично разяснено и забранено на работниците
бъркат и да се присягат вътре в машината ( в
отделението, в което си прибират отпадъците ). Св. посочва, че не е присъствала
на инцидента, но непосредствено след като е настъпил е получила обаждане от ****
Р.Т.. Последната е придружавала ****** и е посочвала от кои места отпадъците
следва да се приберат. Тодорова е казала на свидетелката, че при инцидента ищецът
е бъркал в задната част на ******, точно при пресоващия механизъм. Докато си е
изтеглял ръката, неволно е задействал пресоващия механизъм, който му е затиснал
лявата ръка. Свидетелката е категорична и че пресата на ****** няма как да
засегне ръката на ищеца, без той да е бръкнал вътре при самия механизъм.
Изтъква, че ако ръката му е била извън вътрешността на ******, то пресата не би
могла да го нарани.
Съдът кредитира изложеното от свидетелите,
като счита поднесената от тях информация за обективна и логически
последователна.
В хода на съдебното дирене е изготвена и
приета СМЕ /л. 116- 118/, от която се установява, че вследствие на настъпилия
инцидент, ищецът е с напълно загубени двигателни и хватателни
функции на 4- ти и 5- ти пръст на лява ръка. Тези функции са изцяло запазени за
1- ви, 2- ри и 3- ти пръст на лявата ръка, които не се явяват засегнати.
Посочено е, че чрез пластични операции би могло да се подобри свиването на 4-
ти и 5- ти пръст, но увредата на ***************, тъй
като функциите на ********* са напълно запазени. При защита на заключението в
ОСЗ, проведено на 06.04.2021г. / л. 144/, вещото лице посочва, че ищецът има
свободно движение на китката и може да движи цялата си ръка, без 4- ти и 5- ти
пръст. Намалена е силата му на захват с лявата ръка,
но не е загубена хватателната способност. Вещото лице
изтъква, че на ищеца са му извършени три оперативни интервенции, тъй като
раната е изисквала да бъде почиствана често, поради възникнал възпалителен
процес. Експертът е категоричен, че възпалението и неправилното зарастване на
костта не е вследствие на неправилно приложено лечение или бездействие от
страна на пострадалия. Усложненията са продиктувани от самия механизъм на увредата- *********, която ищецът е извършвал по време на
злополуката. Вещото лице посочва, че ищецът следва да провежда рехабилитация.
Не са налице изгледи ищецът да *****, като състоянието му ще остане
непроменено.
Съдът кредитира в цялост заключението на
вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и кореспондиращо с
приетия по делото доказателствен материал.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от правна страна следното:
За да бъде ангажирана имуществената отговорност на
работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука
работник или служител неимуществени и имуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материалноправни предпоставки: 1) трудова злополука; 2)
вреда, водеща до неблагоприятни последици за ищеца
– болки и страдания,
както и разлика в полученото трудово възнаграждение и обезщетение за временна
неработоспособност и 3)
причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. същите да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената
отговорност на работодателя за обезвреда възниква
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или
друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг.
чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал.
1 КТ е обективна, поради което
дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност,
работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена
отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност
(т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване
на вредоносния резултат при тази форма на вината ( в чл. 201, ал. 2 КТ е използван терминът „груба небрежност”) отговорността на работодателя
може само да бъде намалена.
Фактът на настъпилото увреждане и че същото е настъпило при изпълнение на трудовите задължения на ищеца в
ответното дружество се установява по несъмнен начин от представените по делото
писмени доказателствени средства, а именно: Декларация
за трудова злополука до ТП на НОИ Пловдив; Протокол за трудова злополука № ******г.
и Разпореждане № ****** г. на ТП на НОИ
Пловдив, от което се установява, че процесната
злополука, настъпила на ****** г., е призната за трудова. Относно характера на
злополуката е постановено разпореждане на административен орган – ТП на НОИ, в
специално производство, инициирано именно от ответника, като административният
акт, с който производството е приключило е подлежал на обжалване от страните по
настоящето производство и следователно по аргумент от чл.17, ал.2 ГПК
гражданският съд не може да осъществява косвен контрол за материалната му
законосъобразност. Още повече, че декларацията за разследване на трудовата
злополука, адресирана до ТП на НОИ Пловдив изхожда от представител на ответното
дружество, което по съществото си представлява извънсъдебно признание на факта,
че процесната злополука се явява трудова. В
допълнение към посоченото, от страна на работодателя е изплатено и обезщетение
за имуществени вреди, поради което настоящият съдебен състав приема, че не
съществува каквото и да било съмнение, че случилото се на дата ******г. е с
характер на трудова злополука.
От изложеното следва, че
всички юридически факти, включени в хипотезиса на чл.
200, ал. 1 КТ, бяха установени в настоящото производство, поради което бе установено, че работодателят
дължи обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди на работника,
вследствие на реализираната трудова злополука.
По отношение на обезщетението за
неимуществени вреди:
Тъй като обезщетението за неимуществени
вреди е заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД
правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична престация, която работодателят дължи на работника като
обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица от
уврежданията, настъпили при трудова злополука. При обсъждане размера на
паричното обезщетение съдът следва да прецени естеството и интензивността на
отрицателните изживявания на пострадалия, характера на увреждането, начина
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето и др.,
ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на
възникването на правото на обезщетение, в която насока са и разясненията, дадени в т. II от ППВС № 4/1968 г.
В настоящия случай, към момента
на настъпване на трудовата злополука, ищецът
е бил в работоспособна възраст ( на **** години ), без придружаващи
заболявания. По делото бе изяснено, че вследствие на настъпилия трудов инцидент
е засегната ******* на ищеца ( *********************************). За
преодоляване на последиците от увредата, на ищеца са
осъществени три операции. След
операциите, ищецът е бил в невъзможност да полага труд и да осъществява дори
рутинни ежедневни дейности- не е можел да се обслужва самостоятелно, да се
храни и къпе без чужда помощ. Причиненото травматично увреждане дава отражения
върху начина на живот на ищеца и към настоящия момент, като вещото лице по
допуснатата СМЕ пояснява, че и за в бъдеще ищецът следва да търпи ограничения в
своя начин на живот – следва да посещава рехабилитационни
мероприятия, да избягва извършване на тежък физически труд. Изяснява се, че
макар и ищецът да не е загубил възможността да движи свободно лявата си ръка,
то дефинитивно са изгубени хватателните функции на 4-
ти и 5- ти пръст. Впрочем, това е състояние, с което ищецът ще следва да се бори до края на своя живот и
което ще му създава множество ограничения при осъществяването на ежедневни
битови и професионални дейности. От показанията на св. Й. се изяснява и че към
настоящия момент ищецът изпитва болки и физически дискомфорт,
който облекчава чрез прием на обезболяващи медикаменти. Изложеното физическо
състояние, съчетано с преживените психически травми от ищеца, изразяващи се в
чувство на малоценност и безпомощност по време на възстановителния период,
налагат извод, че претендираният
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лева се явява
обоснован в пълен размер.
Въпреки изложеното, съдът счита,
че работодателят установи своето възражение за проявена груба небрежност от
страна на работника Л.И.. Същата се изразява в неполагане на дължимата грижа,
която се следва от човек, зает със съответната дейност при подобни условия -
при проявена от работника пълна липса на старание и внимание, и пренебрегване
на основни технологични правила и правила за безопасност. Така, несъмнено по
делото се установи, че ищецът е преминал първоначален и ежедневен инструктаж /
л. 64/ за безопасна работа с повдигащата уредба на ******/ ******. Съобразно т.
7 и т. 8 от инструкцията за безопасна работа /л. 79/, на работещите на длъжност
„******“ е забранено да се облягат, стъпват, прескачат и сядат върху
повдигателните уредби и пресите на ******, както и да поставят ръцете си в
опасните зони на повдигателните устройства, веригите и движещите се части на ******.
Следва да се посочи, че за тези изисквания, както и за опасностите при работа
със ******, работещите в ответното дружество (включително и ищецът ), са били
надлежно информирани от св. М.. Дори в деня на процесната
злополука, ищецът е преминал инструктаж, за което е положил подпис в книгата за
ежедневен инструктаж ( л. 64 ). Въпреки това, на процесната
дата ( ******г. ), ищецът е пренебрегнал всички изисквания за безопасност на
труда, като поради неизяснена по делото причина е преценил, че ще бръкне ( ще
се присегне ) във вътрешността на ******. Извършвайки
това действие, ищецът е пристъпил не само установените в правилника за
безопасност норми, но е загърбил и базови житейски правила за охраняване на
живота, здравето и телесната цялост. В тази връзка, следва да се акцентира
върху думите на св. М., съобразно които пресоващият механизъм на ****** би
могъл да ******* на ищеца, само при
положение, че той е бръкнал във вътрешността му ( л. 145 гръб- „Няма как *******, ако тя е извън ******. За
да се нарани, то трябва да бръкне вътре при самия механизъм.“ ). Следвайки
това, при изтеглянето на ръката от вътрешността на ******, ищецът неволно
задейства пресоващия механизъм и той затиска част от лявата му ръка. Предвид
изложеното, то явно е, че ищецът е подходил подчертано нехайно като е поставил
ръката си във вътрешността на ******, където тя е била в непосредствена близост
до пресоващия хидравличен механизъм.
Със своето поведение- присягане във
вътрешността на ******, при видимото
обстоятелство, че там е разположен пресоващият механизъм, който би могъл да се
задейства по всяко едно време, ищецът не е положил дължимата грижа да запази
своето здраве и безопасност, която и най-небрежният човек, заемащ съответната
длъжност, би положил.
От изложеното следва, че
работникът, проявявайки груба небрежност е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Поради тази причина съдът счита, че така определеното
обезщетение следва на основание чл. 201, ал.2 КТ да бъде редуцирано поради
допусната груба небрежност от страна на работника. Предвид драстичните
нарушения при извършваната от ищеца дейност, съдът счита, че обезщетението за
заплащане на неимуществени вреди следва да бъде намалено с ***, като предвид
това дължимата сума на ищеца като обезщетение за претърпените неимуществени
вреди е в размер на 25 000 лева.
Същевременно, отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че на ищеца му е заплатена сума в размер от 26 460 лв. по
силата на застрахователна полица от ******г., сключена между ОП „Чистота“- гр.
Пловдив и „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД. С отговора на исковата молба, ответното
дружество изрично е поискало на основание чл. 200, ал. 4 КТ, дължимото
обезщетение за неимуществени вреди да се намали с получената от работника сума
по договора за застраховка. Следва да се посочи, че законодателят не е
ограничил приспадането на застрахователните суми само от обезщетението за
имуществени вреди или само от това, дължимо за неимуществени вреди- препращането
е към обезщетението по чл. 200, ал. 3 КТ - т.е. и към това за имуществени
вреди, и към това за неимуществени. Предвид това, приспадането на застрахователното
обезщетение може да се извърши, както от дължимото от работодателя обезщетение
за неимуществени вреди, така и от това за имуществени вреди. Работодателят,
който прави възражението за приспадане, сам избира от кое от неговите
задължения да се извърши приспадането. Ако сумата, платена като застрахователно
обезщетение, е равна или надхвърля размера на сбора от обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди, които дължи работодателят съгласно чл. 200 КТ, тогава последният се освобождава от задължението си напълно ( изрично в тази връзка- Решение № 211 от
29.03.2010 г. по гр.д. № 719/ 2009 г. на ВКС; Решение № 190/ 26.07.2013 г. по гр.д. № 20/ 2013 г.,
по описа на ВКС, III- то г.о. ).
В конкретния случай, изплатената
от застрахователя сума в размер от 26 460 лв. е достатъчна, за да покрие
напълно процесната претенция, която е основателна до
размер от 25 000 лв. Следва да се посочи и че работодателят своевременно е
релевирал възражение за компенсация между
определеното от съда обезщетение за претърпените от работника неимуществени
вреди, с изплатената от застрахователя сума. Допълнително, по делото не се
установи работодателят да е търсил компенсация между заплатеното
застрахователно обезщетение и други суми, дължими на работника във връзка с настъпилата
трудова злополука. Предвид това, работодателят „разполага“ с пълния размер на
изплатеното застрахователно обезщетение и липсва пречка от материалноправно
естество, дължимата сума за репариране на претърпените от работника
неимуществени вреди в размер от 25 000лв., да бъде намалена с полученото
застрахователно обезщетение от 26 460 лв. Доколкото последното е в размер
по- голям от този на обезщетението за претърпените неимуществени вреди ( и
същевременно работникът не претендира имуществени вреди ), работодателят се
освобождава от задължението си за обезвреда напълно.
Предвид гореизложеното, то
предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, с който се претендира
ответникът да заплати на ищеца сума
в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени болки и
страдания, вследствие на претърпени телесни увреждания от ищеца при трудова
злополука, настъпила на ****** г., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната страна се поражда право на
разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт, поради което на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв.
Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се
определи възнаграждение в размер на 100 лв. Предвид изложеното, то ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер от 100 лв.- сторени
разноски в рамките на настоящото производство.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на държавни такси и разноски, то всички останали разходи остават в
тежест на бюджета на Съдебната власт.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от
Л.Р.И., ЕГН: **********
***, БУЛСТАТ: ****** иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, с който се
претендира ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 50 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания,
вследствие на претърпени телесни увреждания от ищеца при трудова злополука,
настъпила на ****** г. и призната за такава с Разпореждане № ******г. на НОИ,
ТП- Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
вредоносното събитие /******г./ до окончателното погашение на сумата.
ОСЪЖДА Л.Р.И.,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОП
„Чистота“- гр. Пловдив, БУЛСТАТ: ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума
в размер на 100 лева, представляваща
сторени разноски в рамките на настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ