Р Е Ш
Е Н И Е №
260459
В ИМЕТО НА НАРОДА
13.04.2021 гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 6583 по
описа за 2020 година
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №
20-1030-006997 от 23.07.2020 г. на Началник
Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с
МЗ № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с което на Х.Г.Т., ЕГН **********, с адрес:
*** е наложено административно наказание за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата и на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/лева, за нарушение по чл.150 от ЗДвП и
на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300
/триста/ лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на
20 /двадесет/ лева и за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-006997 от
23.07.2020 г. на Началник Група към ОД
на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ №
8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с което на Х.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
е наложено административно наказание за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата и на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/лева, за нарушение по чл.150 от ЗДвП и
на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300
/триста/ лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на
20 /двадесет/ лева и за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
Жалбоподателят Х.Г.Т., не се явява, редовно призован и не се
представлява в съдебно заседание.
Административнонаказващия орган – Сектор „ПП“ при ОД на МВР -
Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по
подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 12.07.2020 г. от актосъставителя И.С.К. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против Х.Г.Т., ЕГН **********
за това, че на 12.07.2020 г. в 04:25 часа в гр.Пловдив на бул.“Васил Априлов“ пред № 33, като
неправоспособен водач управлява по посока север-юг мотоциклет „Ямаха 750 С“ с
рег. № *** като извършва следното нарушение: При избиране скоростта на движение не се съобразява с
релефа на пътя хоризонтална лява крива,
излиза в дясно от платното за движение и се блъска в дърво, от което настъпва
ПТП с материални щети. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство, като уреда отчита 0 промила; Управлява ППС без да е правоспособен
водач; Управлява ППС, което не е представено на технически преглед; Не спира
плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при
подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган със стоп-палка
тип МВР. Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като
нарушение на разпоредбите на чл.20, ал.2
от Закона за движение по пътищата, чл.150 от ЗДвП, чл.147, ал.1 от ЗДвП,
чл.103 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят И.С.К. заявява, че поддържа съставения от него акт. Твърди, че го
съставил, след като бил извикан от екип на Трето РУ ОДМВР Пловдив.
В жалбата си жалбоподателят моли съда да
отмени НП като незаконосъобразно и необосновано.
Съдът намира, че така събрания
доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на
административнонаказващия орган, извършването на посочените административни
нарушения на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, чл.150 от ЗДвП, чл.147, ал.1 от ЗДвП, чл.103 от ЗДвП се явява доказано по несъмнен начин.
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за
административно нарушение онова деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено
деяние административно нарушение следва в условията на кумулативност да са
налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която може да
под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от показанията на актосъставителя
и от писмените доказателства – протокол за ПТП и справката за нарушител/водач,
заповеди по безспорен начин се установява наличието на обективния елемент – на посочените
дата и място жалбоподателят управлявал мотоциклет, не спрял на подадения му по
предвидения ред сигнал, напуснал платното за движение и настъпило ПТП с
материални щети. Освен това от приложените справки се констатира, че същият е
неправоспособен да управлява ППС от посочения вид, тъй като притежава категории
М и В, а освен това мотоциклетът не е преминал технически преглед.
По делото са налице и доказателства за
съставомерност на деянието и от субективна страна, т.е.жалбоподателя да е
знаел, че няма право да управлява мотоциклет, същият не е преминал технически
преглед, че му е подаден сигнал за спиране по надлежния ред, който не е спазил,
както и това, че в резултат на движение с неподходяща скорост е излязъл от
платното, настъпило е ПТП без пострадали лица. По отношение на така вменените
във вина нарушения, от всички доказателства по делото се налага изводът, че Т.
е имал пълната възможност да възприеме всички относими по тези въпроси факти,
но въпреки това не е изпълнил това свое задължение. Не на последно място самият
жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито
и да било обективни доказателства за опровергаване направените в АУАН
констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано
и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от
проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било
начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място
жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗДвП по посочените в АУАН и НП
норми.
На следващо място не могат да бъдат
споделени доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при съставянето на АУАН и издаван на процесното НП. Преди всичко от
съдържанието и на двете и видно, че в тях е дадено пълно, точно, ясно и
конкретно описание на извършените нарушения, което изцяло отговаря на
изискванията на ЗАНН. В този смисъл напълно подробно е отразено мястото на
деянията, фактът, че с едно от тях са причинени само материални щети, което
изцяло изпълва правната норма, доколкото за законосъобразно санкциониране по ч.179,
ал.2 от ЗДвП е необходимо и достатъчно описанието, дадено в АУАН и НП, като по
никакъв начин не е необходимо да се конкретизира видът и размера на материалните
щети. Относно наведените доводи за скоростта на движение в момента на ПТП
следва да се подчертае, че административната отговорност на жалбоподателя не е
ангажирана за неспазване ограниченията на скоростта, за да е необходимо да се
посочи какво е било то, а за това, че се е движел с несъобразена скорост. Тоест
тя е била такава, че не му е позволила да спази очертанията на пътното платно и
да не го напуска, в резултат на което е настъпило и ПТП.
По тези съображения съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ