Р Е
Ш Е Н
И Е
№
47/ гр. Шумен, 07.05. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
окръжен съд, наказателно отделение
На
осми април през две хиляди и
деветнадесета година
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател: София
Радославова
Членове : 1.
Нели Батанова
2. Димчо Луков
Секретар:
Даниела Андонова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия София Радославова
ВНЧХД №100
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 31 / 03.12.2018 г. постановена по НЧХД №
194/18 г. Новопазарския районен съд е признал подсъдимия Т.К.Ю. с ЕГН **********
за виновен в това, че на 07.12.2017 г. в с.Браничево, обл.Шумен
разгласил, чрез вписване на възражение в акт за установяване на административно
нарушение № 807 от 07.12.2017 г., бл.№ 245697 позорни за В.С.К., с ЕГН **********
– служител на РУ гр.Каолиново обстоятелства, а именно, че К. го спрял по време
на паркиране и му казал, че ще го пусне, ако подсъдимият му даде двадесет лева,
като клеветата е нанесена публично и на длъжностно лице по повод изпълнение на
службата му, поради което и на основание 148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.3,
във вр. с чл.147, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК го освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер
на 1000,00 /хиляда/ лева.
Осъдил Т.К.Ю. да заплати на В.С.К.
сумата от 2000,00 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
Отхвърлил предявения от В.С.К.
граждански иск в останалата му част по пълния му размер от 5000,00 лв., като
неоснователен и недоказан, а именно за сумата от 3000,00 лв.
Осъдил Т.К.Ю. да заплати държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск от 80,00 лв. /осемдесет лева/.
Осъдил Т.К.Ю. да заплати на В.С.К.
направените по делото разноски от 762,00 лв. /седемстотин шестдесет и два
лева/.
Против присъдата е депозирана жалба от адв.Я.С., пълномощник на тъжителя В.С.К.. В жалбата намира,
че същата е несправедлива, неправилна и незаконосъобразна в частта на
наложеното наказание на подсъдимия и в частта на уважение граждански иск. Прави
се искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с
която да се увеличи наказанието на
подсъдимия и да се уважи изцяло предявения граждански иск. Жалбата се поддържа
в съдебно заседание от поцесуалния представител на
частния тъжител, като се доразвиват доводите изложени в същата.
Подсъдимият редовно призован се явява
лично в съдебно заседание и с упълномощения си представител адв.П.Н.
от ВАК. Намират жалбата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените
доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства
по чл. 338, във вр. с чл. 334
т. 6 от НПК.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Т.К.Ю. живее в с. Полковник
Таслаково, общ. Дулово, обл. Силистра със съпругата си свидетелката Ф. А. Х. и
сина си, който е на 10 месеца. Подсъдимият е безработен. Тъжителят В.С.К. ***.
Същият е полицейски служител и към 07.12.2017 г. е заемал длъжността младши
автоконтрольор І степен група „Охранителна полиция“ към Районно управление –
Каолиново при Областна дирекция на МВР – Шумен.
На 07.12.2017 г. преди обяд подсъдимият Т.К.Ю.,
заедно със съпругата си свидетелката Ф. А. Х. потеглили за гр. Шумен с лекия им
автомобил „Мерцедес Е 200” с рег. №*****, като шофирал подсъдимият. Повода за
пътуването бил, че в гр. Шумен предстояло да бъде извършен преглед на свид.Х., тъй като тя била бременна в осмия месец. Двамата
минали през с. Браничево, обл. Шуменска, откъдето с тях в колата се качил и свид.Х. А. Х., брат на съпругата на подсъдимия. Преди да
отпътуват спрели пред хранителен магазин
в селото. Свидетелят Х. имал намерение да
купи хляб от близката фурна, а подсъдимият да купи храна от хранителния магазин.
Така двамата излезли от колата, а в автомобила останала свид. ХЮ.ова. Близо до мястото, където подсъдимият спрял имало
автобусна спирка, където имало спрял пикап. Шофьорът на спрелия там автомобил
казал на подсъдимия да премести колата си, тъй като създава пречка. Подсъдимият
се качил в колата и потеглил, за да се премести. В близост до автобусната
спирка били установени тъжителят и свидетелят Р. В. Т. /също полицейски
служител/, които в това време били на работа и изпълнявали контрол на
движението по пътищата. Забелязали колата на подсъдимия и свидетелят Т. подал
сигнал на подсъдимия за спиране. Подсъдимият спрял близо до полицейския
автомобил. Тъжителят отишъл до автомобила на Т.Ю. и след като се представил,
казал на подсъдимия, че е без обезопасителен колан и поискал документите му за
проверка. К. взел документите и отишъл до полицейската кола. После извикал
подсъдимия и му казал, че ще му бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение, за това, че е управлявал автомобила без поставен
колан. В това време при подсъдимия и полицейските служители пристигнал и
свидетелят Х. . Подсъдимият бил ядосан от факта, че тъжителят съставя акт за
нарушение, започнал да вика, че ще съди полицейските служители, ще ги уволни,
ще ги съсипе. Тъжителят В.С.К. съставил против подсъдимия акт за установяване
на административно нарушение №807 от 07.12.2017 г., бл. №245697, а именно за
нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Предявил го на подсъдимия и
му предоставил акта, за да впише в него възражения, ако има такива. В графата
за възражения подсъдимият вписал следното: „Господин Кирилов ме спря по време
на паркиране и ме каза че ще ме пусне ако ме дадем двадесет лева ще те пусна”.
После подсъдимият и пътуващите с него свидетели си тръгнали.
По повод вписаните от подсъдимия
изявления в акта за административното нарушение било разпоредено
извършване на проверка по случая, тъй като от страна на Началника на РУ –
Каолиново била изпратена докладна записка до Директора на ОДМВР – Шумен. В хода
на извършената проверка били снети сведения от подсъдимия и от свидетелите Ф.
А. Х. и Х. А. Х., а тъжителят и свидетелят Т. изготвили докладни записки по
случая. Сведенията от подсъдимия и свидетелите Х. и Х. били снети от Н. Р. Ф. – Началник „Охранителна
полиция” при РУ – Каолиново /свидетел по делото/. Сведенията от свидетеля Х. били снети в с. Браничево, в присъствието и на
свидетеля И. И. П. – Началник група „Криминална полиция” при РУ – Каолиново. В
дадените сведения подсъдимият, съпругата му и нейният брат заявили и се
подписали под изявленията си, че тъжителят не е искал от подсъдимия парична
сума, за да не съставя акт, а самият подсъдим вписал изявления в този смисъл,
тъй като бил ядосан от факта на съставения акт. Предвид това извършената
проверка не установила нарушения от страна на К., и била прекратена.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът прие за установена безспорно и по категоричен начин от събраните по
делото доказателства – показанията на свидетелите Р. В. Т., Н. Р. Ф., И. И. П.,
Ф. А. Х. и частично от тези на свидетеля Х. А. Х.; от данните от проведените по
делото очни ставки; от приложените по делото писмени доказателства – акт за
установяване на административно нарушение №807 от 07.12.2017 г., бл. №245697,
материалите по преписка във връзка с докладна записка на Началника на РУ –
Каолиново №280р-14207/15.12.2017 г. по описа на РУ Каолиново и №812102 от
15.12.2017 г. по описа на ОДВМР – Шумен, както и тези по административно наказателна преписка №807 от
07.12.2017 г., образувана по съставяне на акт за установяване на
административно нарушение №807 от 07.12.2017 г., бл. №245697, от приобщените
писмени доказателства - писмо изх. №372р-9644/11.06.2018 г. на Началника на
сектор КАПОЧР, типова длъжностна характеристика на длъжността младши
автоконтрольор; както и частично от обясненията на самия подсъдим.
Така установената фактическа обстановка
се приема изцяло от настоящият съдебен състав.
Предвид горното, настоящата инстанция приема, че от обективна и субективна страна подс. Т.К.Ю. е осъществил деяние по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т3, във вр. с чл.147, ал.1 от НК.
Като е обсъдил събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд правилно е преценил всяко едно от тях, а и в тяхната съвкупност. Поради това настоящата инстанция приема за обосновани и законосъобразни изводите на районния съд както по отношение установената фактическа обстановка, така и по отношение квалификацията на деянието. Правилно първоинстанционния съд е приел, че са налице условията за приложението на чл.78а от НК, като е освободил дееца от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „Глоба“. Обсъдил е наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства – родител на малко дете на десет месеца, за което следва да се грижи, както и обстоятелството, че е безработен, поради което е определил наказанието „Глоба“ в минималния размер, предвиден от закона а именно 1000,00 лв. /хиляда лева/. Така наложеното наказание ШОС приема за справедливо, както с оглед личната, така и предвид генералната превенция на наказанието.
По отношение исканията във въззивната жалба от частния тъжител:
В жалбата се прави искане за изменение на първоинстанционната присъда, като се увеличи размера на наложеното наказание на подсъдимия и се уважи изцяло предявения граждански иск. В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционния съд не е анализирал всеобхватно всички събрани по делото доказателства; твърди се, че обясненията на подсъдимия си противоречат с показанията на свидетелите Р. Т., Н. Ф., И. П., Ф. Ю. и Х. Х. . Излага сиедовод, че показанията на свид.Т. и М.Б.-К. не са отчетени от съда при преценката за размера на уважения граждански иск.
Така изложените доводи са неоснователни според ШОС поради следните съображения: В хода на проведеното съдебно следствие съдът е положил усилия да отстрани констатираните противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Н. Ф., както и противоречията в показанията на свид. Х. Х. и свидетелите Н. Ф. и И. П., като е провел очни ставки между тях. Независимо от положените усилия същите не са отстранени. В мотивите към първоинстанционната присъда НПРС е направил обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, както на гласните, така и на събраните и приобщени писмени такива. Приел е, че са налице категорични доказателства, от които да не направи извод, че тъжителя К. е поискал неследваща се облага от подсъдимия. От доказателствения материал по делото се установява, че към момента на извършване на проверката и съставянето на АУАН № 8078/ 07.12.2017 г. пряк свидетел на случващото се между подсъдимия и полицейските служители е била свид. Ф. Х.. Същата в разпита си пред съда е посочила, че съпруга й е казал за акта, като свидетелката не излага показания да са му искани пари от полицейски служител. Свид. Х. посочва, че брат й се е върнал до автомобила след като на съпруга й е бил съставен акта. Показанията й се подкрепят от показанията на свид.Р. Т. – полицейския служител, който е свидетел по съставения акт за административно нарушение на подсъдимия. По отношение на изложените възражения от подсъдимия в АУАН е извършена проверка от компетентните органи на ОД на МВР гр.Шумен. От приложените писмени доказателства във връзка с извършената проверка се установява, че същата е приключена с мнение да бъде прекратена поради липса на данни за извършено нарушение на служебната дисциплина по ЗМВР от частния тъжител В.К.. Още по време на тази проверка подсъдимия Т.Ю. и свид.Х. Х. са посочили, че не отговаря на истината да са искани пари от Т.Ю., както и че същото е направено, защото последния се е ядосал, че му съставят акт, след като не е допуснал нарушение. Служебната проверка по посоченото във възражението твърдение е приключила на 03.01.2018 г., в кратък срок след съставянето на АУАН. Посоченото обстоятелство следва да се отчете при преценката за претърпените от тъжителя морални страдания, наред с обсъдените от съда в мотивите гласни доказателства в тази насока, съдържащи се в показанията на свид. Р.Т. и свид. М. Б.- К.. Настоящата инстанция напълно споделя изводите изложени от първоинстанционния съд относно основателността на предявения граждански иск. По отношение на уважения размер на граждански иск от 2000,00 лв., съдът намира същия за справедлив, тъй като в резултат на извършената служебна проверка в срок за по-малко от един месец твърденията са проверени и спрямо тъжителя не е образувано дисциплинарно производство. По изложените съображения съдът намира, че следва да остави без уважение искането да се уважи изцяло предявения граждански иск. От материалите по делото не са налични доказателства, от които да се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради изложеното следва да се остави без уважение и направеното искане за увеличаване на размера на наложеното наказание на подсъдимия.
Предвид гореизложеното, въззивната инстанция приема, че присъдата на НПРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.
Във въззивното производство от страна на частния тъжител В.К. са направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720,00 лв., като се прави искане подсъдимият да бъде осъден да ги заплати. Искането е основателно и следва да бъде уважено изцяло.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 31 / 03.12.2018 г. постановена по НЧХД № 194 / 2018 г. по описа на Новопазарския районен съд.
Осъжда подсъдимия Т.К.Юсеин с ЕГН ********** да заплати на частния тъжител В.С.К. с ЕГН ********** направените от него разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 720,00 лв. /седемстотин и двадесет лева.
Решението е окончателно.
На
основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че
решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.