Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
София, 21.3.2024 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-15
състав, в публично заседание на осми декември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Галя Вълкова
при участието на секретаря Габриела
Владова, като разгледа докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 8800 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от С.С.М., ЕГН **********, срещу Министерство на
външните работи, БУЛСТАТ ******, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 80 000
лв., недължимо усвоена по банкова гаранция за добро изпълнение на договор,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и сума в размер на 24 355.56 лв. –
законна лихва за периода 21.08.2017 г. – 20.08.2020 г.
Ищецът
твърди, че с възмезден договор за цесия от 12.12.2016 г. „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ******,
й е прехвърлило свое вземане срещу Министерство на външните работи, като
ответникът бил уведомен за цесията на 13.07.2020 г. Посочва, че на 02.01.2013
г. между Министерство на външните работи /възложител/ и „А.Т.“ ЕООД
/изпълнител/ е сключен Договор за осигуряване на самолетни билети за превоз по
въздух на пътници и багаж за срок от 36 месеца, считано от 01.01.2013 г.,
съгласно който изпълнителят предоставил банкова гаранция за добро изпълнение
чрез „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, валидна до 03.02.2016 г.
Обезпечението пред банката било предоставено от ищеца С.С.М. чрез учредяване на
залог върху вземания от спестовна сметка. На 08.02.2016 г. ответникът е усвоил
предоставената гаранция за добро изпълнение в размер на 80 000 лв. Ищецът
поддържа, че е липсвало основание за усвояване на гаранцията, тъй като „А.Т.“
ЕООД е изпълнило задълженията си по договора за обществена поръчка в пълен обем
и качество. Счита, че не са били налице законови или договорни основания за
усвояване на гаранцията към 08.02.2016 г. Претендира осъждане на Министерство
на външните работи да й заплати сумата от 80 000 лв., представляваща
недължимо получена от ответника гаранция за добро изпълнение по договора за
обществена поръчка, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2020 г. /дата
на предявяване на иска/ до окончателното плащане на дължимата сума, както и обезщетение
за забава в размер на законната лихва от 24 355.56 лв., дължимо за периода
21.08.2017 г. /дата на изтичане на предоставен с покана от 13.07.2020 г.
7-дневен срок за доброволно изпълнение/ – 20.08.2020 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Министерство на външните работи е ангажирало отговор на исковата
молба, като оспорва допустимостта и основателността на претенцията. Посочва, че
ищецът С.С.М. не е била страна по процесния договор за обществена поръчка от
02.01.2013 г., следователно се явява процесуално нелегитимирана да предяви
иска. Намира, че вземането на „А.Т.“ ЕООД, доколкото то съществува, произтича
от договорно основание, следователно претенцията за неоснователно обогатяване
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се явява недопустима. Ответникът излага съображения за
неизпълнение от страна на дружеството изпълнител на задължения, поети по
процесния договор за обществена поръчка, а именно – било с отнети права за
издаване на билети от авиокомпании, извършващи директни полети от и до
Република България, както и не е предоставяло самолетни билети при уговорените
условия. Намира, че в резултат на неизпълнението ответникът е претърпял вреда в
размер, надвишаващ внесената гаранция за добро изпълнение, като неизпълнението
е в степен, която може да се счита за пълно неизпълнение и следователно за
възложителя е възникнало правото да усвои гаранцията. Прави възражение за
погасяване на вземането по давност.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
По делото е представен договор за
възлагане на обществена поръчка от 02.01.2013 г. /л. 7/, с който Министерство
на външните работи възлага на „А.Т.“ ЕООД, а дружеството приема за срок от 36
месеца, считано от 01.01.2013 г., да осигурява срещу възнаграждение самолетни
билети за превоз по въздух на пътници и багаж за служебни пътувания в страната
и чужбина, както и при необходимост да осигурява по заявка хотелски резервации
и чартърни полети. За обезпечение на поетите задължения в чл. 4.1. от договора
е предвидено, че изпълнителят представя най-късно в деня на подписване на
договора гаранция /банкова гаранция или парична сума/ в размер на 2% от прогнозната
стойност на поръчката без ДДС, а именно 80 000 лв. Съгласно чл. 4.3. от
договора при избор на безусловна неотменима банкова гаранция същата има срок от
датата на издаването й до един месец след изтичането на срока на договора. В
чл. 4.4. е предвидено, по-нататък, че възложителят има право да задържи
гаранцията при условията на чл. 8.2.А /ако изпълнителят забави изпълнение или
не изпълни три заявки за доставка на самолетни билети, в който случай се дължи
и неустойка в размер на 10 000 лв./ и чл. 8.5., съгласно която разпоредба
възложителят има право да прихване дължимата от изпълнителя неустойка от
предоставената гаранция за изпълнение на договора.
По делото е приложена банкова
гаранция за добро изпълнение, с референция 48-5560, от 24.06.2013 г. /л. 16/, с която „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД неотменяемо и безусловно се задължава да заплати на Министерство
на външните работи при писмено поискване сума, ненадвишаваща 80 000 лв.,
представляваща гаранция за добро изпълнение, при представяне на декларация, че
„А.Т.“ ЕООД не е изпълнило свои задължения по договора за възлагане на
обществена поръчка. Посочено е, че банковата гаранция е валидна до 03.02.2016
г. Представен е и Договор за издаване на банкова гаранция № 48-5560/24.06.2013
г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „А.Т.“ ЕООД /л. 17-20/.
Съгласно информация за изпълнението
на договор за обществена поръчка № 00105-2012-0007 от 13.07.2016 г. /л. 13-15/
процесният договор е изпълнен в пълен обем, в срок и е прекратен на 31.12.2015
г., като е посочено, че сумата на банковата гаранция е усвоена от възложителя
поради нарушение от страна на изпълнителя на условия, декларирани при подаване
на офертата за участие в обществената поръчка, а именно използване на
подизпълнители в резултат на отнета оторизация за издаване на самолетни билети
на авиопревозвач „Б.Е.“ АД, считано от 07.02.2013 г. В протокол от заседание на
комисията за контрол върху цялостното изпълнение на процесния договор за
възлагане на обществена поръчка /л. 53-55/ е обективирана констатацията, че „А.Т.“
ЕООД системно не е изпълнявало техническата спецификация на възложителя, тъй
като не е имало оторизация от всички авиокомпании, членуващи в BSP България, за извършване на
директни полети от и до Република България. От
приложените по делото документи /писма от „Б.Е.“ АД до Министерство на външните
работи от 18.03.2013 г., 01.04.2013 г. и 13.22.2016 г. – л. 45-47/ е видно, че
дружеството „А.Т.“ ЕООД е било с преустановени права за издаване на самолетни
билети на авиокомпания „Б.Е.“ АД, считано от 07.02.2013 г.
От съобщение с изх. №
БНБ-14446/02.02.2016 г., изпратено от Българска народна банка до „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД /л. 21-22/, е видно, че ответникът е отправил искане за плащане с
рег. № 21-00-16/01.02.2016 г. по банкова гаранция с изх. № 0200-2862 от
24.06.2013 г., издадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в полза на Министерство на
външните работи по нареждане на „А.Т.“ ЕООД. По делото не се спори, а се и
установява от представените по делото документи /л. 22/, че банковият превод е
бил осъществен на 08.02.2016 г.
От
покана с вх. рег. № 21-00-150/05.12.2016 г. до министъра на външните работи /л.
23/ се установява, че „А.Т.“ ЕООД е отправило покана за възстановяване на
банковата гаранция за добро изпълнение в размер на 80 000 лв. поради
незаконосъобразното й усвояване след приключване на срока за изпълнение на
процесния договор за възлагане на обществена поръчка.
По делото се установява, че с
договор за цесия от 12.12.2016 г. /л.24/ „А.Т.“ ЕООД е прехвърлило на ищеца С.С.М.
вземането си в размер на 80 000 лв. срещу Министерство на външните работи,
произтичащо от усвоена от последното на 02.02.2016 г. без основание банкова
гаранция по силата на чл. 4.1. от Договор № 1 от 02.01.2013 г. с предмет
осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при
служебни пътувания в страната и чужбина и съпътстващи дейности. В чл. 3 от
договора за прехвърляне на вземането се посочва, че вземането се цедира във връзка
с реализирано обезпечение за сметка на цесионера по Договор за издаване на
банкова гаранция № 48-5560/24.06.2013 г. Длъжникът Министерство на външните
работи е уведомен на основание чл. 99 ЗЗД за цедирането на вземането от „А.Т.“
ЕООД в полза на С.С.М. на 10.07.2020 г., видно от уведомително писмо за
прехвърляне на вземане с вх. № 17ПР-1911/13.07.2020 г. /л. 25/. Ищецът е
отправил на същата дата и покана за възстановяване в 7-дневен срок на усвоената
гаранция по договора за осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на
пътници и багаж, сключен между „А.Т.“ ЕООД и Министерство на външните работи.
При
така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта на
претенцията:
Възражението
на ответника за недопустимост на предявения иск поради липса на активна
процесуална легитимация на ищеца настоящият състав намира за неоснователно.
Процесуалната легитимация като абсолютна предпоставка за упражняване на правото
на иск се определя от твърденията в исковата молба. По делото се установява, че
ищцата С.С.М. е предоставила обезпечение чрез учредяване на залог върху
вземания от лична спестовна сметка за издаване на банковата гаранция за добро
изпълнение по процесння договор за осигуряване на самолетни билети за превоз по
въздух на пътници и багаж, по който възложител е ответникът Министерство на
външните работи, а изпълнител – дружеството „А.Т.“ ЕООД.
Безспорно е, че ищцата не е страна по договора
за възлагане на обществена поръчка. По делото обаче е представен договор за
цесия от 12.12.2016 г., с който „А.Т.“ ЕООД е прехвърлило на С.С.М. своето
вземане срещу Министерство на външните работи за усвоената сума от 80 000
лв. По делото не е оспорен моментът на уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне, а именно 10.07.2020 г. Съобщаването има характер на едностранно
волеизявление, че изпълнение с погасяващ ефект длъжникът може да направи
единствено на цесионера. От този момент съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесията
разпростира действието си по отношение на Министерство на външните работи.
Вследствие
на прехвърлянето на вземането ищецът се явява кредитор на ответника с оглед
твърдяното вземане за усвоената без основание сума по предоставената като
обезпечение банкова гаранция за добро изпълнение. Следователно С.С.М. притежава
активна процесуална легитимация за предявяване на иска по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД и претенцията се явява допустима.
По основателността на
претенцията:
В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три кондикции,
които се разграничават в зависимост от това дали основанието е налице в момента
на получаването на престацията или отпада в последствие, а именно даване,
респективно получаване на нещо без основание, на неосъществено или отпаднало
основание, за разлика от субсидиарния фактически състав на чл. 59 ЗЗД,
при който не е налице пряко имуществено разместване, а както обедняването, така
и обогатяването произтичат от общ факт или група от факти. Целта на претенциите по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е да бъде изравнено едно неоправдано имуществено разместване и да се
отстрани състоянието, до което то е довело, защото запазването му би
противоречало на принципите на справедливостта, еквивалентността и
добросъвестността. Фактическите състави по чл. 55, ал. 1 ЗЗД имат
реституционен характер, доколкото на връщане подлежи всичко, което е преминало
в патримониума на обогатилия се, без оглед на съотношението между обогатяването
и обедняването, което е елемент от фактическия състав на иска със субсидиарна
процесуална природа по чл. 59 от ЗЗД.
Характерно за неоснователното обогатяване по първата
хипотеза – „без основание“, е, че основанието за имущественото разместване
липсва изначално. Понятието основание
в областта на неоснователното обогатяване се разбира именно като породено от
конкретен юридически факт валидно правоотношение между правни субекти, чийто
централен елемент са права и задължения, въз основа на което е налице
преминаване на имуществени блага между тях. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД още към момента на
получаването между солвенса /даващия/ и акципиенса /получаващия/ липсва валидно
правоотношение, част от съдържанието на което да е съществуващо задължение,
което да бъде основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго /така - Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума
на ВС/.
Доколкото в исковата молба се
твърди, че още към момента на усвояване на сумата по банковата гаранция не е
съществувало основание за имуществено разместване, тъй като не е било налице
твърдяното от ответника неизпълнение, от което да възникне вземането му за
обезщетение в размер на уговорената неустойка, събрано от сумата на издадената
в негова полза банкова гаранция, твърденията на ищеца следва да бъдат
субсумирани именно под първия фактически състав на неоснователно обогатяване по
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – начална липса на основание.
Успешното провеждане на иска по чл.
55, ал. 1 ЗЗД в която и да е от трите му хипотези е обусловено от установяване
на наличието на основния елемент от фактическия състав, а именно неоправданото
разместване на имуществени блага. При това неоправдано разместване едната
страна се обогатява за сметка на другата, която обеднява, при липсата на
основание за това и при наличието на причинна връзка между обогатяването и
обедняването. Ирелевантно е обстоятелството дали поведението на обогатилото се
лице е укоримо, т.е. виновно. При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже факта на плащането, а тежестта да установи наличието на
противопоставимо на ищеца основание за имущественото разместване лежи върху
ответника.
В настоящия случай
твърдяното от ищеца вземане е във връзка с усвоена банкова гаранция за добро
изпълнение по договор за обществена поръчка. Банковата
гаранция е едностранна, формална сделка с обезпечителен характер, с която
банката писмено се задължава да плати на бенефициера по нея определена парична
сума, съобразно предвидените в нея условия. Гаранцията се издава за
обезпечаване на задължение на наредителя /в случая „А.Т.“ ЕООД/ към бенефициера
/Министерство на външните работи/ по сключен между тях възмезден договор, като
за целта между наредителя и банката се сключва договор за поръчка, по силата на
който банката се задължава срещу възнаграждение да издаде гаранцията.
Както бе по-горе посочено, от
представените от ищеца писмени доказателства се установява, а и страните не
спорят, че сумата по банковата гаранция в размер на 80 000 лв. е усвоена
на 08.02.2016 г., т.е. след датата, на която е приключило изпълнението на процесния
договор за възлагане на обществена поръчка /31.12.2015 г./. При това положение ответникът
следва да докаже неизпълнение на договорните задължения от страна на
изпълнителя „А.Т.“ ЕООД, който е цедирал вземането си на ищеца С.С.М.,
които да служат за основание да усвои дадената като обезпечение банкова
гаранция за добро изпълнение.
Ответникът
твърди неизпълнение от страна на дружеството изпълнител „А.Т.“ ЕООД на редица
от задълженията по договора за възлагане на обществена поръчка, както следва:
-
В нарушение на чл. 3.1. от договора
изпълнителят не е формирал цената на доставените самолетни билети на база
най-ниските на пазара нетни тарифи, предлагани от авиокомпании към момента на
подаване на оферта от изпълнителя;
-
В нарушение на чл. 6.3. от договора по
време на действието му изпълнителят не е имал права да издава билети на всички
авиокомпании, в т.ч. „Б.Е.“ АД;
-
В нарушение на чл. 6.7. от договора
изпълнителят не е изпълнявал задължението си да предлага възможно най-ниските
нетни тарифи на авиокомпаниите с оглед условията към датата на пътуването;
-
В нарушение на чл. 6.8. от договора
изпълнителят не е изпълнявал задължението си да осигурява възможност за
използването на ежедневни полети, по възможност директни или с минимален брой
прекачвания и съобразени с условията на всяка получена от възложителя заявка;
-
В нарушение на чл. 6.14. от договора
изпълнителят не е изпълнявал задължението си да предоставя на възложителя в
писмена форма информация за бонусните програми на авиокомпаниите, да уведомява
през срока на договора регулярно възложителя за други бонуси на авиокомпании
и/или предлагани от тях промоционални цени на билети, както и да води, следи и
актуализира файлове с натрупващи се бонуси и писмено да уведомява възложителя
за предстоящо издаване на безплатен билет.
Настоящият
състав намира, че в хода на производството Министерство на външните работи не
ангажира доказателства, от които да се приеме за установено, че изпълнителят е осъществил нарушения по чл.
8.1.А от договора за възлагане на обществена поръчка – забавено изпълнение или
неизпълнение на три заявки за доставка на самолетни билети. Ответникът не
излага твърдения за забавено изпълнение, нито за неизпълнение на три или повече
заявки. В предоставената информация до АОП /л.14-15/ е посочено, че договорът е
изпълнен и прекратен на 31.12.2015 г. Като основание за усвояване на банковата
гаранция по договора е посочена отнетата оторизация на „А.Т.“ ЕООД за издаване
на самолетни билети на конкретна авиокомпания, а именно „Б.Е.“ АД, считано от
07.02.2013 г., т.е. отнемането е осъществено по време на изпълнение на
процесния договор. От писмо от авиопревозвача до ответника от 09.06.2023 г. /л.
151-153/ се изяснява, че притежаването на IATA сертификат, включващ тази
оторизация, е условие за издаване на билети през резервационната система на „Б.Е.“
АД. От предоставената информация става ясно, че агенциите, които имат IATA
сертификат, имат възможност да запазят билет на фиксирана цена, който да бъде по-късно
закупен на същата цена. Освен това по така резервираните билети авиопревозвачът
не начислява такса за издаване, каквато, за сравнение, се включва в крайната
цена на самолетните билети, които могат да бъдат закупени през сайта на
компанията.
Изложените
обстоятелства сами по себе си обаче не водят до категоричния извод, че
вследствие на отнетата оторизация на изпълнителя „А.Т.“ ЕООД да издава
самолетни билети и то само на една авиокомпания дружеството е било в
неизпълнение на договорното си задължение да предоставя самолетни билети при
уговорените условия и по-конкретно – да предлага възможно най-ниските тарифи на
авиокомпаниите с оглед датата на пътуването съгласно чл. 6.7. от договора.
Неизпълнението на това задължение би могло да бъде установено посредством
представянето на конкретни доказателства за предлагане на билети на завишени
цени спрямо по-ниски такива на пазара към конкретния момент на закупуване. От
приет по делото доклад на вещо лице Р.С., назначен за извършване на съдебно-икономическа
експертиза /л. 121/, се установява, че извършването на сравнение и
изчисляването на разликата между платената цена от ответника на „А.Т.“ ЕООД за
доставените самолетни билети и цена на самолетни билети, валидна един месец,
респ. два-три дни преди пътуването, икономична тарифа, без допълнителен багаж
на друг доставчик /издател или агент продавач а самолетни билети/ за процесния
период 2013 – 2015 г. и за същите дестинации, за които изпълнителят е доставял
билети на възложителя, не е възможно. Това е така, тъй като периодът е твърде
отдалечен и такава информация не се съхранява от авиокомпаниите. Същото се
потвърждава и от доклад на вещо лице А.Б. /л. 129/.
Следва
да се отбележи, че в хода на производството не бе установено допуснато от „А.Т.“
ЕООД договорно неизпълнение от друг характер, различно от предоставяне на
самолетни билети на цени по-високи от най-ниските на пазара, което съгласно
раздел „Прекратяване на договора. Отговорност при неизпълнение“ от процесния договор
/чл. 8.1. – чл. 8.8/ да има за последица заплащане на неустойка, която да може
да бъде прихваната от представената гаранция за добро изпълнение съгласно чл.
8.5.
Не
бяха доказани в хода на процеса и претърпени вреди от страна на Министерство на
външните работи, оценени от ответника в размер над 100 000 лв., с която
сума да може да се извърши компенсация. За ответника съществува принципната
възможност, а такава е и предвидена в чл. 8.8. от договора, да търси
обезщетение за претърпени вреди в резултат на договорно неизпълнение по общия
ред, регламентиран в ЗЗД. За тази цел обаче следва да бъде доказано както в
какво се изразява неизпълнението, така и да бъде установен размерът на
претърпените вреди. Доказателства за тези обстоятелства не бяха ангажирани в
процеса от страна на възложителя по договора за възлагане на обществена
поръчка.
По
възражението на ответника за погасяването на вземането на ищеца по давност
съдът намира следното. Съгласно Постановление
№ 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС с оглед това, че при първия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието не е налице при самото
извършване на престацията, следва да се приеме, че вземането става изискуемо от
този момент и давностният срок започва да тече от деня на получаването й. Това
означава, че 5-годишната давност по чл. 110 ЗЗД е започнала да тече от момента
на усвояването на банковата гаранция, а именно на 08.02.2016 г. Следователно
искът е предявен преди изтичането на давностния срок на 08.02.2021 г., поради
което възражението се явява неоснователно.
При
съобразяване на изложеното, настоящият състав намира, че предявената претенция
за възстановяване на усвоената на 08.02.2016 г. банкова гаранция за добро
изпълнение по договор за осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на
пътници и багаж се явява основателна и искът за заплащане на сумата от
80 000 лв. следва да бъде уважен.
Въз
основа на горното основателна се явява и претенцията за заплащане на законна
лихва в размер на 24 355.56 лв., дължима за периода от изпадането на длъжника
в забава на 21.08.2017 г. /след отправена му покана за доброволно изпълнение в
7-дневен срок/ до датата на подаването на исковата молба – 20.08.2020 г., както
и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При
този изход на спора разноски са дължими на ищеца съобразно чл. 78, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът е представил списък за направени разноски по чл. 80 ГПК от 28.02.2022 г.
в общ размер на 9174.22 лв., както следва: 5000 лв. за адвокатско
възнаграждение и 4174.22 лв. – за държавна такса. Направено е в срок от
ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от С.С.М.
възнаграждение за адвокат – виж протокол от открито съдебно заседание от
08.12.2023 г. Ищецът е представил по делото договор за правна защита и
съдействие от 23.07.2020 г. Не са ангажирани доказателства обаче за заплащане
на адвокатското възнаграждение. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение от 06.11.2023 по тълк. дело № 6 от 2012 г. на
ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това. Именно това е указаният начин на плащане в договора за
правна защита и съдействие. Вписването в последния на направено плащане е
достатъчно и има характер на разписка само в хипотезата, в която страните са
уговорили плащане в брой. Следователно в тежест на ответника следва да се
възложат единствено разноските за държавна такса в размер на 4174.22 лв.,
извършването на които се удостоверява от платежно нареждане към бюджета от
06.08.2020 г.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерство
на външните работи на Република България, БУЛСТАТ ******,
с адрес: гр. София, ул. „******, да
заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД на С.С.М., ЕГН **********,***,
сума в размер на 80 000 лв.,
представляваща недължимо усвоена по банкова гаранция за добро изпълнение на
договор за осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и
багаж, сключен между „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ******, и Министерство на външните
работи, както и сума в размер на 24 355,56
лв. – законна лихва за периода 21.08.2017 г. – 20.08.2020 г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Министерство
на външните работи на Република България, БУЛСТАТ ******, с адрес: гр. София,
ул. „******, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на С.С.М., ЕГН **********,***,
сума в размер на 4174.22 лв. –
държавна такса в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: