Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /19.10.2020 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на пети октомври две хиляди
и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Мария Терийска разгледа докладваното от съдията гр.д. № 707/2019 г. по описа на съда
„Е.Б.Е.”
АД е предявило срещу П.С.Г.
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.
д. № 457/2019 г. по описа на Районен съд-
Панагюрище представляващи претендирана продажна цена за потребена
електрическа енергия за периода от
26.04.2017 г. до 25.06.2017 г. в размер
на сумата от 161,18 лв., както и за установяване
на изтекла мораторна лихва върху главното. парично задължение за периода от
13.06.2017 г. до 17.06.2019г. в размер
на сумата от 32,47 лв., ведно
със законната мораторна лихва върху главницата от 18.06.2019 г. до окончателното заплащане на задължението.
Ищецът твърди, че между
него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба
на електрическа енергия при Общи
условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 98а ЗЕ. Действащите общи условия за
процесния период са одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., които
са влезли в сила на 27.06.2008 г..Ищецът твърди, че общите условия
са обвързали всички абонати на енергийния снабдител,
без да е било необходимо изричното им приемане
от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника електрическа енергия за обект с ИТН *******, находящ се в с. Елщица, бл. **, вх. *, ап. *,
като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Твърди,
че процесните парични задължения са срочни, тъй
като съгласно уговореното в чл. **, т. 1 във вр. с чл.
18, ал. 1и ал. 2 от общите условия потребителят е длъжен да заплаща
продажната цена в уговорените срокове. Моли се за
уважаване на предявените искове. Претендират се разноски
Ответникът, получил препис от исковата молба
законоустановения срок е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва изцяло
исковата претенция, като излага се,
че ответника няма качеството потребител на електрическа
енергия за процесния обект, тъй като от
приложените по делото доказателства се установява, че ответника е собственик на обекта,
но не се
установява дали е подал писмено заявление-декларация
за продажбата на електрическата енергия. Твърди, се че от
приложените към исковата молба доказателства не може да се
направи безспорен извод за основателността
на претенцията и наличието на облигационно
правоотношение между страните по делото.
Твърди се, че доколкото представените
фактури не са заверени това
ги прави негодно доказателствено средство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
за установено следното:
Районен съд - Панагюрище сезиран с кумулативно обективно установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200 ЗЗД във в.р с чл. 79 ЗЗД и чл.422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за
заплащане на продажна цена за потребена електрическа
енергия за периода от 26.04.2017 г. до 25.06.2017 г., както и за установяване дължимостта на мораторна лихва
върху главното вземане за периода от 16.06.2017 г. до 17.06.2019 г.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй
като са предявени в законоустановения едномесечен
срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 10.09.2019 г., а исковата молба е
подадена на 27.09.2019 г. от процесуално легитимирана страна- заявител в
заповедното производство.
Ищецът е представил дубликат на 2 фактури, издадени от негов
представител, в които са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия
за периода от 26.04.2017 г. до
25.06.2017 г..
Тези дубликати на фактури съдът
приема, че не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те
представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на
чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за неговия
издател факти. В този смисъл те
притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството,
че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта,
сочен като неин издател. Тези
частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписани
от двете страни, тъй като
те биха обективирали
извънсъдебно признание от страна на
потребителя, че е получил от крайния
снабдител електрическа енергия на стойност,
посочени във фактурите. Поради тези правни съображения
съдът не приема за установени
обстоятелствата, удостоверени
в тези частни свидетелстващи документи. До същия извод
съдът достига и при преценка доказателствената
сила на представените
счетоводни справки за ответника.
От приетата като компетентно
изготвена и неоспорена от страните СТЕ, се установява, че за периода 26.04.2017 г. до 25.06.2017г. до обек в с. Елшица, ул. ***, вх. * с ИНТ *******
е доставена общо 908 KWh, като електричесакта енергия е отчитана ръчно от отчетника Т Т , като при сравнение на отчетените показателя на електромера
от отчетника, предадените чрез Терминал в КЕЦ Панагюрище в отдел „Билинг“ и фактурираните от Билинг-системата
е установено, че съвпадат. От заключението също така се установява,
електромерът отчитащ електрическата енергия в обекта е в метрологична годност,
преминал е изискуемите проверки и има необходимите за това стикери и пломби.Съдът
възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и
добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено показанията по
процесния електромер и е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на
допуснатата съдебно-техническа експертиза.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява,
че по отношение на осчетоводяванията на задълженията на П.С.Г. за потребление №
ИТН ******* счетоводството на „Е.Б.Е.“ ЕАД е редовно и правилно водено,
съгласно Закон за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти. От заключението
се установява също така, че отчетената електрическа енергия е фактурирана
съобразно действащите цени определени от КЕВР, както и че размерът на обезщетението
за забава за процесния период е в размер на 36,58 лв., както и че към дата
на изготвяне на заключението процесните фактури са
изцяло заплатени. Ценена съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът изцяло
кредитира експертизата по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, доколкото
в заключението си, вещото лице е дало мотивиран отговор на всички поставени
задачи.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът приема следното от правна страна:
Решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото
е то в момента на приключване на устните състезания.
Това задължава съда да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те
са от значение
за спорното право, било защото
го пораждат или защото го
погасяват. Преценката на съда за
основателността на иска следва да
бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания
(а не в деня на предявяване на иска), което
може да стане,
ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както
го задължава разпоредбата начл. 235, ал. 3 ГПК.
В конкретния случай от приетата по делото без
възражение от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесното вземане е погасено на 21.10.2019 г., т.е. към
момента приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция сумите претендирани от ищеца са погасени, който факт на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се вземе предвид при постановяване на решението.
Ето защо предявените искови претенции следва да се отхвърлят като
неоснователни.
За пълнота на
изложението следва да се добави, че съобразно задължителните разяснения дадени
с т. 13 по Тълкувателно дело № 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013
г. на ОСГТК, ВКС издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване,
при отхвърляне на иска предявен по реда на чл. 415 ГПК във вр.
с чл. 422 ГПК. Ето защо не следва да се постановява диспозитив
за обезсилване на издадената заповед относно главницата.
При този изход на делото съдът не дължи
произнасяне по съдебните разноски, доколко от ответника не са представени
доказателства такива да с реално сторени.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 200 ЗЗД във с чл. 79 ЗЗД предявени от „Е.Б.Е.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** срещу П.С.Г. ЕГН: **********
с адрес: *** за приемане за установено, че ищецът е
носител на парично вземане в размер на сумата от 161,18
лв продажна цена за потребена
електрическа енергия за периода от
26.04.2017 г. до 25.06.2017 г. за клиентски номер **********, отнасящ се за обект на потребление в с.
Елшица, ул. **, вх.А 3 ИНТ:*******, ведно със законната лихва
върху главницата от 18.06.2019 г. до окончателното заплащане на задължението, както и за установяване
дължимостта на сумата от 32,47
лв. - мораторна лихва върху главното.
парично задължение за периода от
13.06.2017 г. до 17.06.2019г., за които суми е издадена Заповед
№ 312 от 26.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 457/2019
г. по описа на Районен съд- Панагюрище.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: