№ 312
гр. Плевен, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря Й. СТ. К.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500363 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от „РУВЕС – СТРОЙ“ ЕООД с
ЕИК*** срещу Решение № 88/ 12. 03. 2025 г. по гр. д. № 982/ 2024 г. по описа
на РС- Червен бряг.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на
решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде
отхвърлен предявеният иск, като бъдат присъдени направените по делото
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „ТИХ ТРУД – ПЛЕВЕН“ ЕООД с ЕИК*** не е
изразил становище по въззивната жалба.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
1
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по
делото доказателства е признал за установено на основание чл. 422 ГПК по
отношение на „РУВЕС – СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК***, че вземането на „ТИХ
ТРУД – ПЛЕВЕН“ ЕООД с ЕИК*** в размер на 6 838, 50 лв., от които
неизплатена главница в размер на 4 402, 50 лв. и главница в размер на 2 436,
00 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 19. 06. 2024 г., за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК № 4(15/
19. 06. 2024 г. по ч. гр. д. № 752/ 2024 г. на РС- Червен бряг съществува.
С обжалваното решение на основание чл. 78, ал.1 ГПК „РУВЕС –
СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК*** е осъдено да заплати на „ТИХ ТРУД – ПЛЕВЕН“
ЕООД с ЕИК*** направените по делото разноски в размер на 1036, 77 лв.
За да постанови решението си районният съд е приел въз основа на
представените писмени доказателства и въз основа на допусната ССЕ, че
страните нямат изричен договор за възлагане на поръчките, но са издадени
фактури № **********/ 31.095. 2021 г. и № **********/ 28. 02. 2022 г., които
са първични счетоводни документи. Съдът е приел, че страните са сключили
договор за изработка, като ищецът е предоставил на ответника изработените
артикули по вид и определен брой, ищецът е престирал пръв, получил е срещу
изпълнението определена сума и понастоящем ответникът възложител му
дължи разликата.
Въззивният съд счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Пред съда е предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1
ГПК вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД за установяване правото на вземане на ищеца към
ответника в размер на главница 4 402, 50 лв. незаплатени суми по фактура №
**********/ 31. 05. 2021 г. и главница в размер на 2 436, 00 лв. неизплатен
остатък по основа на фактура №**********/ 28. 02. 2022 г. за изработени
2
медицински маски от ищеца в полза на ответника, ведно със законната лихва
върху тези суми считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 752/ 2024 г. по описа на РС- Червен бряг на 19. 06. 2024 г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение № 415/
19. 06. 2024 г. за претендираните главници и законната лихва върху сумите
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 19. 06. 2024 г.
до окончателното им изплащане, както и държавна такса в размер на 136, 75
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 640 лв.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от ответника за
недължимост на вземането и с Разпореждане № 486/ 26. 06. 2024 г. съдът е
указал на ищеца в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането си. Уведомлението до ищеца е връчено 09. 07. 2024 г. и искът с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК и чл. 266, ал.1 ЗЗД е предявен на 09.
08. 2024 г., когато исковата молба с доказателствата са връчени на куриер за
доставка до районния съд.
По делото е допусната ССЕ, от заключението на която се установява, че
по справка на ответника Фактура № **********/ 31. 05. 2021 г. е осчетоводена
по дебита на счетоводни сметки 602 – разходи за външни услуги в размер на
3604, 75 лв., 601 – разходи за материали в размер на 64 лв. и 4531 – ДДС –
начислен данък за покупките пълен кредит в размер на 733, 75 лв. Фактурата
е анулирана от ответника в месец септември 2024 г. с основание
недействителна фактура.
По отношение на фактура № **********/ 28. 02. 2022 г. е налице
осчетоводяване при ответника по дебита на счетоводни сметки 602 – разходи
за външни услуги в размер на 4500, 00 лв., 601 – разходи за материали в размер
на 30 лв.. и 4531 – ДДС – начислен данък за покупките пълен кредит в размер
на 906, 00 лв. Фактурата е анулирана в месец септември 2024 г. с основание
недействителна фактура.
Въз основа на доказателствата по делото въззивната инстанция приема
за установено, че страните са сключили два договора за изработка на
медицински маски, като този договор не е формален и не се изисква специална
форма за неговата действителност. В случая с фактурите и с оглед трайната
съдебна практика страните са сключили тези договори, като ищецът се е
3
задължил да изработи отразените във фактурите артикули на определена цена,
която следва да бъде заплатена от ответника.
По делото се твърди от ищеца и не е оспорено от ответника, че е налице
частично плащане от ответника по фактура № **********/ 28. 02. 2022 г.
общо в размер на 3000 лв. през 2022 г., като ответникът твърди с отговора, че
са недължимо платени. Ответникът е възразил и относно липсата на
доставени изработени от ищеца медицински маски, за които са издадени
процесните фактури.
Съдът приема, че са налице сключени договори за изработка на
описаните във фактурите стоки между страните, тъй като от доказателствата
по делото е видно, че страните са били в трайни търговски отношения, за
което е приложима разпоредбата на чл. 292, ал.1 ТЗ. Съгласно цитираната
норма предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни
търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага. В
случая при получаване на фактурите ответникът не е възразил пред ищеца за
тези фактури и за дължимите суми и по едната от фактурите е налице и
частично плащане в размер на 3000 лв. От заключението на ССЕ и от писмо
изх. № 200675#1/ 15. 11. 2024 г. на НАП се установява, че фактурите са
отразени в счетоводството на ответника и е ползван данъчен кредит за месец
юни 2021 г. и за месец февруари 2022 г. С оглед изложеното съдът не
възприема доводите на ответника, че частичното плащане е по грешка на
счетоводството и сумите са недължимо платени. Отразяването на фактурите и
ползването на данъчен кредит, съответно частичното плащане по една от
фактурите означава, че е налице осъществена доставка на изработените стоки
от ищеца на ответника, който от своя страна е приел изпълнението и е
заплатил частично, съответно е отразил и двете фактури в дневниците за
покупки по ЗДДС.
Въз основа на обсъдените факти следва да се приеме, че ищецът е
изпълнил задължението си и е изработил и доставил на ответника описаната
стока във фактурите, съответно ответникът е осчетоводил тези фактури и е
направил частични плащания по една от фактурите и остават дължими
претендираните суми с исковата молба, които ответникът не е изплатил на
ищеца в размер на 4 402, 50 лв. по фактурата от 31. 05. 2021 г. и в размер на
2 436, 00 лв. по втората фактура.
4
Въззивният съд не възприема доводите на ответника за счетоводна
грешка при отразяването на двете фактури и при частичното плащане, тъй
като фактурите са приети като неотхвърлени веднага от ответника след
тяхното издаване, отразени са счетоводно и е ползван данъчен кредит от
ответника. В този смисъл анулирането на процесните фактури през 2024 г. е
ирелевантно за настоящия спор и не следва да бъде съобразено, тъй като
ответникът не е доказал твърденията си за недействителност на фактурите и
за недължимо частично плащане по втората фактура.
По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният иск е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен и да се признае за
установено на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД, че
ищецът притежава право на вземане срещу ответника за сумата от 4 402, 50
лв. представляваща главница по фактура № **********/ 31. 05. 2021 г. и за
сумата от 2436, 00 лв. представляваща незаплатен остатък по главница по
фактура № **********/ 28. 02. 2022 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 752/ 2024 г. по описа на РС - Червен бряг на 19.06. 2024 г. до окончателното
й изплащане, за което е издадена заповед за плащане на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 415/ 19. 06. 2024 г. по ч. гр. д. №752/ 2024 г. по описа на РС-
Червен бряг.
Като е достигнал до аналогичните фактически и правни изводи
районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено по предмета на спора и по присъдените по делото
разноски. Съдът констатира, че районният съд не се е произнесъл по
разноските на ищеца в заповедното производство, но тъй като не е налице
въззивна жалба от ищеца по този въпрос, съдът не следва да се произнася с
настоящото решение, тъй като ще бъде нарушена разпоредбата на чл. 271,
ал.1, изр.2 ГПК спрямо въззивника.
С оглед изхода на въззивното производство следва на основание чл. 273
вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК въззивникът да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски в настоящата инстанция в размер на 900 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Съдът приема, че въззивното решение подлежи на касационно
обжалване по реда на чл. 280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК, тъй като макар, че
5
основанието за вземането е търговска сделка, то по производството по чл. 422
ГПК се образуват граждански дела.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 88/
12. 03. 2025 г. по гр. д. № 982/ 2024 г. по описа на РС- Червен бряг.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК„РУВЕС
– СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК*** да заплати на „ТИХ ТРУД – ПЛЕВЕН“ ЕООД
с ЕИК*** направените по делото разноски във въззивната инстанция в
размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр. 1 ГПК подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6