Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. №
1840 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК във вр. с чл. 50 и чл. 51 СК.
Делото е
образувано по постъпила искова молба от А.М.М. против Б.М.С. за допускане на
развод по реда на чл. 49 СК. В проведеното открито съдебно заседание на 24.11.2020
г. страните са заявили желание разводът между тях да бъде допуснат по взаимно
съгласие. С протоколно определение от същата дата съдът, на основание чл. 321,
ал. 5 ГПК, е преминал към производство за развод по взаимно съгласие.
Молителите
желаят прекратяване на сключения между тях на 27.05.1993 г. граждански брак. Считат,
че бракът между тях е дълбоко и непоправимо разстроен. Към делото е приложено
споразумение, с което са уредили последиците от прекратяване на брака.
В съдебно
заседание молителите поддържат изразеното желание за допускане на развод по
взаимно съгласие и молят постигнатото между тях споразумение да бъде утвърдено.
Съдът, след
като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представеното
копие от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Враца,
въз основа акт за граждански брак № 153 от 27.05.1993 г. се установява, че на 27.05.1993
г. А.М.М. и Б.М.С. са сключили граждански брак в гр.Враца, като съпругата е
приела след сключване на брака да носи фамилното име М..
От брака си
молителите нямат ненавършили пълнолетие деца.
С оглед на
така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е
сезиран с искане за развод по взаимно съгласие, с правна квалификация чл. 50 СК
вр. с чл. 330 ГПК.
Искането за
развод по взаимно съгласие е допустимо, а разгледана по същество - основателно.
Страните се
намират в брачна връзка, като същите са активно легитимирани да искат нейното
прекратяване.
Между
съпрузите, с оглед заявеното от тях в съдебно заседание, е налице сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за развода са без
значение, поради което съдът не следва да ги издирва.
По делото е
представено споразумение, с което съпрузите уреждат личните и имуществени
отношения след прекратяване на брака. След като извърши проверка на
представеното споразумение, съдът намира, че то не противоречи на закона,
поради което следва да бъде утвърдено с решението.
От
изложеното по-горе може да се направи извод, че са налице законовите
предпоставки за допускане на развод по взаимно съгласие и прекратяване брака на
А.М.М. и Б.М.С. .
Съпрузите са постигнали споразумение
направените в процеса разноски да бъдат поделени поравно между тях. При
образуване на делото страните са представили доказателство за внесена държавна
такса в размер на 25,00 лв. На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 40,00 лв. при допускане на развода, като всяка от
страните следва да бъде осъдена да заплати сумата от по 20,00 лв. окончателна
държавна такса.
Така
мотивиран и на основание чл. 330 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод между А.М.М. с ЕГН ********** и Б.М.С. с ЕГН **********,
сключили граждански брак на 27.05.1993 г. в гр. Враца, за което е съставен акт
за граждански брак № 153 от 27.05.1993
г.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между А.М.М. с ЕГН ********** и Б.М.С.
с ЕГН ********** споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
1.Не желаем
съдът да се произнася по вината за прекратяване на брака ни.
2.Родените
от брака деца са пълнолетни, поради което не следва да се разглежда въпроса за
предоставяне на родителски права, издръжка и режим на лични отношения.
3.
Притежаваното семейното жилище, находящо се в ****** ще се ползва от Б.М.С.;
4. Направените
съдебно-деловодни разноски остават така, като са направени, като окончателната
държавна такса се присъжда по реда на ГПК;
5. Съпрузите
не си дължат издръжка помежду си и заявяват,че не предявяват претенции за
дължаща се издръжка;
6. След
прекратяване на брака А.М.М. ще продължи да носи предбрачното си име – М..
7. По
отношение на придобития по време на брака недвижим имот същият остава в
обикновена съсобственост между страните при равни дялове.
8. По
отношение на придобитото по време на брака движимо имущество остава в обикновена
съсобственост между страните при равни дялове.
ОСЪЖДА
на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК А.М.М. с ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Враца, сумата в размер на 20,00 лева, представляваща окончателно
определена държавна такса по допускане на развода.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК Б.М.С. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд гр. Враца, сумата в размер на 20,00 лева, представляваща окончателно
определена държавна такса по допускане на развода.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: