№ 824
гр. Варна, 15.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20223100900393 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА“ АД ,
редовно призован, не се представлява.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 26399 от 10.11.2022 г., в която
процесуалният представител на ищеца моли делото да се гледа в тяхно
отсъствие. Заявява, че поддържа изцяло изложеното в исковата молба и
уточнителната такава. Няма да сочи нови доказателства. Няма
доказателствени искания. Пледира по същество за уважаване на иска и
представя списък с разноски.
Съдът предоставя на ответната страна молбата, ведно със списъка с
разноски по чл.80 от ГПК, депозирани от ищеца за запознаване
Ответникът Р. С. Р. , редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат А. К., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Адв. К.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора, като приканва страните да изразят
становище по проекта за доклад на делото.
1
Адв. К.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора на исковата
молба и отговора на уточнителната молба. Запознат съм с проекта за доклад.
Нямам възражения.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители
на страните, на основание чл. 146 от ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ ДОКЛАД на
предявените искове, съобразно Определение № 1434 от 27.09.2022 година и
го ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, в следния смисъл:
Предявен е допустим частичен осъдителен иск от ЗК „Уника" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. "Тодор
Александров" № 18, срещу Р. С. Р., адрес: гр. ***, област Варна, ул. „*****"
№ 17, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 540,94 лв.,
частично от 79 540,94 лева (остатък след присъдена сума от 10 000,00 лева по
предявен частичен иск от 89 540,94 лева), представляващи изплатени от
ищцовото дружество обезщетения в полза на Г. Д. И., Н. Р. П. и И. Д. П. по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за нанесени от Р.
С. Р. от гр. *** вреди в резултат от настъпило на 10.10.2009 г.
пътнотранспортно произшествие (ПТП) по вина на Р. в качеството му на
водач на л.а. „****" с peг. № *******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на дължимите суми, както и направените по делото разноски.
1. В исковата и уточняващата молби ищецът излага следните
правнорелевантни фактически твърдения:
1. Със застрахователна полица № 05-5-********* за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, издадена от ЗК
„Уника" АД, е била застрахована гражданската отговорност на Р. С. Р. от гр.
*** в качеството му на водач на л.а. „****" с peг. № ******* за периода от
14.01.2009 г. до 13.01.2010 г.;
2. Съгласно споразумение по НОХД № 6739/2011 г. по описа на
Районен съд Варна, одобрено с определение № 1034 от 14.12.2011 г.,
ответникът Р. С. Р. е признат за виновен в това, че на 10.10.2009 г. при
управление на л.а. „****", с peг. № ******* в пияно състояние е нарушил
правилата за движение по пътищата, като при движение с несъобразена
скорост е ударил трима пешеходци, а именно Г. И. Д., И. Д. И.ов и Н. Р. П.,
като им причинил телесни повреди;
2
3. Увредените лица предявили срещу ЗК „Уника" АД преки искове
за заплащане на обезщетения по щета № 09411170004 за претърпените в
резултат на настъпилото ПТП вреди, които били частично уважени.
Присъдената в полза на Г. Д. И. сума за претърпените вреди била общо 65
862, 50 лв., а в полза на И. Д. И.ов и Н. Р. П. – общо 9 000,00 лева;
4. Ищецът заплатил на увредените лица по влезли в сила съдебни
решения присъдени обезщетения, лихви и разноски в общ размер на 89 540,94
лева, както следва:
в полза на Г. Д. И. – общо 73 946,44 лв. по всички образувани
изпълнителни дела, както следва: • на 28.02.2014 г. – 21 490,54 лв.; • на
28.02.2014 г. – 2 243,67 лв.; • на 28.02.2014 г. – 12 132,70 лв.; • на
29.09.2014 г. – 38 079,53 лв.;ю
в полза на И. Д. И.ов и Н. Р. П. – общо 15 604,50 лева, както следва: • на
25.02.2014 г. – 13 627,78 лв.; • на 25.02.2014 г. – 1 976,72 лв.
5. С Решение от 24.04.2018 г. по гр.д. № 9969/2017 г. на СРС
ответникът Р. С. Р. бил осъден да заплати на ЗК „Уника" АД сумата от 10
000,00 лева по предявен частичен иск от 89 540,94 лева – регрес по щета №
09411170004, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ – (отм.);
2. Ответникът Р. С. Р. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Подаден е отговор и на
уточнителната молба.
Не оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства.
Прави възражение за недължимост на претендираната с исковата молба
сума от 25 540,94 лв. поради изтекла 5 годишна давност на основание чл. 110
вр. чл. 114 ал. 1 от ЗЗД.
Възражението обосновава с посочените от ищеца и видни от
приложените доказателства дати на извършени плащания към пострадалите
лица – 25.02.2014 г., 06.02.2014 г. и 23.09.2014 г., от които извежда, че
задълженията са погасени по давност съответно на 25.02.2019 г., на 06.02.2019
г. и на 23.09.2019 г. Дори да се приеме, че плащанията са извършени на
посочените в уточнителната молба дати, то възразява, че погасителната
давност е изтекла съответно на 28.02.2019 г, на 30.09.2019 г. и на 25.02.2019 г.,
докато исковата молба е подадена в СГС през 2020 г.
3
Прави искане за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Правна квалификация на правата и възраженията: чл. 274, ал. 1, т.
1 от КЗ – (отм.), чл. 86, ал. 1, чл. 110 вр. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:
Всяка страна следва да установи фактите, на които основава
твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК.
С оглед влязлото в законна сила Решение от 24.04.2018 г. по гр.д. №
9969/2017 г. на СРС УКАЗВА на страните, че със сила на пресъдено нещо са
установени правопораждащите факти на спорното субективно материално
право, а именно: • наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите издадена от ЗК „Уника" АД покриваща
отговорността на ответника Р. С. Р. в качеството му на водач на л.а. „****" с
peг. № ******* към датата на ПТП – 10.10.2009 г.; • че ответникът Р. С. Р. е
виновен за нанесените имуществени и неимуществени вреди на Г. И. Д., И. Д.
И.ов и Н. Р. П. в резултат на настъпилото на 10.10.2009 г. ПТП; • че ЗК
„Уника" АД е образувала преписка щета № 09411170004 за изплащане на
обезщетения на пострадалите в резултат на настъпилото на 10.10.2009 г. ПТП
лица; • че ЗК „Уника" АД има право на регрес към ответника Р. С. Р. за
изплатените на пострадалите лица суми по щета № 09411170004, на
основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.).
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че носи тежестта да докаже: • размера на
присъдените в полза на пострадалите лица с влезли в сила съдебни решения
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат
на настъпилото на 10.10.2009 г. ПТП, който следва да е равен най-малко на
сбора от исковата претенция и присъдената по гр.д. № 9969/2017 г. на СРС
сума; • размера, датите и основанието на извършените към пострадалите лица
плащания по щета № 09411170004.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че не сочи доказателства за това, че посочените
в
представените платежни нареждания изпълнителни дела имат за
предмет присъдени в полза
на пострадалите лица суми по щета № 09411170004.
4
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че с оглед направените възражения и
оспорвания не носи доказателствена тежест.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 1434 от 27.09.2022 година е
допуснал до приемане представените от ищеца заверени копия от писмени
доказателства.
Съдът намира, че следва да се приемат представените от ищеца в хода
на размяната на книжа заверени преписи на писмени доказателства, с
изключение на посоченото в исковата молба под номер 3.1 Решение от
23.05.2013 г. на РС Варна по в.гр.д. № 5640/2012 г., тъй като същото не е
представено по делото, а само е посочено.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба заверени преписи на: Застрахователна полица по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите № 05-5-
*********; Протокол за ПТП № 992346/10.10.2009 г.; Решение №
989/07.11.2013 г. по описа на Окръжен съд Варна по в.т.д. № 1461/2013 г.;
Решение от 14.04.2014 г. на Окръжен съд Варна по т.д. 123/2013 г.; Решение
№ 195 от 08.07.2014 г. на Апелативен съд Варна по в.т.д. №355/2014 г.;
Решение № 1057/13.03.2013 г. по описа на Районен съд Варна; Решение №
898/17.10.2013 г. по описа на Окръжен съд Варна; Решение от 24.04.2018 г.,
инкорпорирано в Протокол от проведено съдебно заседание; Протокол №
1034/14.12.2011 г. по наказателно дело от общ характер № 6739/2011 г. по
описа на Районен съд Варна, 22 с-в; Епикриза № 17099/10.10.2009 г. на И. Д.
И.ов от 10.10.2009 г.; Медицинско удостоверение № 682/2009 на И. Д. И.ов;
Медицинско заключение на И. Д. И.ов; Епикриза на Н. Р. П. с изх. №
17097/10.10.2009; Медицинско удостоверение № 683/2009 на Н. Р. П.;
Епикриза 17098/10.10.2009 на Г. Д. И.; Медицинско удостоверение №
681/2009 за Г. Д. И.; Медицинско заключение, Очна клиника, за Г. Д. И.;
Амбулаторен лист № 626/01.06.2011 г. за Г. Д. И.; Платежни нареждания
както следва: ДСИ PC Варна, и.д. №20143110401040 - обезщетение в размер
на 12 132,70 лв. - Г. Д. И.; ДСИ PC Варна, и.д. №20143110401041 обезщетение
в размер на 2 243,67 лв. - Г. Д. И.; ДСИ PC Варна, и.д. № 20143110401042
обезщетение в размер на 21 490, 54 лв. - Г. Д. И.; ДСИ PC Варна, и.д.
5
№20143110401297 обезщетение в размер на 38 079, 53 лв. - Г. Д. И.; ДСИ PC
Варна, и.д. № 20143110401015 обезщетение в размер на 13 627,78 лв. - И. Д.
И.ов; ДСИ PC Варна, и.д. № 20143110401016 обезщетение в размер на
1926,72 лв. - Н. Р. П..
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с молба с вх.№ 17700 от 22.07.2022 г. от ищеца заверени преписи на:
съобщение от 2704.2018 г. по гр.д. № 9969/2017 г.; Протокол от 24.04.2018 г.;
списък на разноски по чл.80 от ГПК; Искова молба с вх.№ 2003256 от
16.02.2017 г.
Адв. К.: Нямам други доказателствени искания. Представям и моля да
приемете списък с разноски по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна
защита и съдействие.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представения с
молба с вх.№ 26399 от 10.11.2022 г. от ищеца списък с разноски по чл.80 от
ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
представените от процесуалния представител на ответника списък с разноски
по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. К.: Уважаеми господин Председател, моля да постановите
решение, с което да отхвърлите предявените искове – главния и акцесорен
такъв. Аргументи за това сме изложили обстойно в отговорите на исковата
молба и на уточнителната молба. Единственото възражение, което сме въвели
и поддържаме пред Вас, е това за изтекла в полза на доверителя ми
петгодишна погасителна давност, съгласно Разпоредбата на чл.110, вр.
чл.114, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Настоящото
производство е по иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от отменения
Кодекс за застраховането от 2005 г. В този Кодекс давността за предявяване
на регресен иск не бе изрично регламентирана от законодателя, за разлика от
6
новия Кодекс за застраховането, в който тази материя е уредена в
разпоредбата на чл.378, ал.6, поради което въпросите относно давността
следва да намерят отговор в разпоредбите на общия закон – този по Закона за
задълженията и договорите. Съгласно трайната практика на Върховенството и
Върховния касационен съд, правото на регрес възниква за застрахователя в
деня на извършеното плащане. В този смисъл има постановление № 7 от 1978
г. на пленума на Върховния съд, където това изрично е указано. Разбира се,
има и редица решения на Търговската колегия на Върховния касационен съд
в този смисъл. В настоящия случай застрахователните обезщетения са
изплатени през месеците февруари и септември 2014 г., като петгодишният
давностен срок изтича през съответните месеци на 2019 г. Исковата молба е
депозирана в Софийски градски съд на 13.01.2020 г., тоест след като е
изтекъл петгодишният давностен срок. Вън от това, застрахователят не
представя доказателства, че тези извършени плащания са точно по тази
процесна полица, за която се води спора, въпреки изричните указания на съда
с определението за изготвяне на проекто-доклада. В този смисъл няма
доказателства, че тези плащания са именно по тази полица и се осъществи
правото на регрес.
С оглед на горното и въведеното нас възражение за изтекла погасителна
давност по чл.110 вр. чл.114 от ЗЗД Ви моля да отхвърлите исковете като
недоказани и да ни присъдите разноските, съобразно представения списък и
доказателствата за извършени плащания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.40
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7