Протокол по дело №395/2023 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 450
Дата: 23 октомври 2023 г. (в сила от 23 октомври 2023 г.)
Съдия: Тоничка Димитрова Кисьова
Дело: 20235400500395
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 450
гр. Смолян, 23.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова

М. Ан. Славчева
при участието на секретаря Н. М. Кокудева
Сложи за разглеждане докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно
гражданско дело № 20235400500395 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:


ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Й. Т. С., редовно призована не се явява, вместо
нея се явяват адв. И.Г. и адв. И.А., редовно упълномощени.
ВЪЗЗИВАЕМАТА М. Х. Ф., редовно призована се явява лично.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Н. Х. Ф., редовно призована се явява лично.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ М. Р. Г., Х. Т. Х., Д. И. Д., редовно призован не се
явяват. За всички тях се явява адв. Е.Р., надлежно
упълномощена.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ М. И. Ф. и М. А. З., редовно призовани не се явяват,
за тях се явява особения представител адв. М. М..
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ М. И. Д., К. Г. Ф., И. И. Ф., Д. И. К., Г. Х. Ф., В. А.
Ф., Р. Г. Ф. и М. Т. В., редовно призовани не се явяват.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Р. Н. З., действаща чрез майка си Н. Т. М., редовно
призована не се явява, представлява се от адв. М.О..
АДВ. Г. - да се даде ход на делото.
АДВ. А. – Да се даде ход на делото.
1
АДВ. Р. – да се даде ход на делото.
АДВ. О. – Да се даде ход на делото.
АДВ. М. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото
и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва се делото, съобразно проекта за доклад, съдържащ се в
мотивите на Определение № 357/13.09.2023 година.
АДВ. А. - Поддържаме жалбата, нямам възражения по проекта за
доклад.
АДВ. Г. – Поддържаме жалбата, нямам възражения по доклада на съда.
АДВ. Р. – Нямаме възражения по доклада на съда.
АДВ. М. - поддържаме отговора, нямаме възражения по проекта за
доклад.
АДВ. О.- нямам възражения, да се приеме за окончателен доклада на
съда.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен за окончателен проекта за
доклад, съдържащ с в Определение № 357/13.09.2023 година и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад.
АДВ. Г. - нямам доказателствени искания, представям списък за
разноски.
АДВ. А. – Нямам нови доказателствени искания.
АДВ. Р. – Оспорвам жалбата, поддържам отговора на въззивната жалба.
Няма да соча други доказателства. Представям Списък на разноските.
АДВ. О. - няма да соча нови доказателства, поддържам отговора на
въззивната жалба, представям списък за разноски.
АДВ. М. - Оспорвам въззивната жалба.
СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна и поради
2
изложеното
О П Р Е Д Е Л И:
Приключва фазата на съдебното дирене
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. Г. - От името на доверителката ми, моля да уважите жалбата по
съображенията изложени в нея. Искам да наблегна на факта, че с приемането
на разпоредбата на чл. 48А от ППЗСПЗЗ се въвежда задължение на ТКЗС-тата
при продажба на сгради да продават и прилежащия терен към нея. С
приемането на тази разпоредба, по силата на закона, с прехвърлянето правото
на собственост върху сградата се прехвърля правото на собственост и върху
терена. Ще цитирам конкретна съдебна практика в тази насока, и
доверителката ми към онзи момент, след приемането на тази разпоредба се
възползва от възможността, и закупува прилежащия терен към сградата, като
за плащането на цената и за провеждането на процедурата са представени
надлежни доказателства по делото. Нотариусът, пак към онзи момента, след
като се е убедил в представените писмени доказателства, че е налице
основанието за прехвърляне право на собственост е издал констативния
нотариален акт. Затова ще Ви моля и поради изложените съображения в
жалбата, да я уважите.
АДВ. А. - моля да постановите решение, с което да се отмени
обжалваното решение в съответната част, и да бъде приет за основателен
изцяло предявения иск. Ситуацията е такава - 1992 г. се закупува сградата
чрез търг от Ликвидационния съвет на ТКЗС, тогава не е предвиден изричен
ред, нормативен, за придобиване на прилежащия терен. През 1993 година
вече този ред е регламентиран, приет, и в съответствие с този ред 1994 г. е
закупена земята, т.е. определен е прилежащ терен, оценка и плащане.
Съставен е констативен нотариален акт, съдът приема, че фактическия състав
не е довършен, тъй като няма писмен договор за покупко-продажба на земята,
на прилежащия терен, между ликвидационния съвет и купувача на сградата.
Позволих си да разговарям вчера и с нотариус Кулишева, и тя си припомни
тогава, пък и аз съм изготвял тогава такива нотариални актове, тя каза, тогава
млади съдии, всички бяхме възприели практика в съда – съставяхме само
констативни нотариални актове, и така е бил според мен и настоящия случай.
В настоящият случай както вече казах няма писмен договор, но считам, че по
3
силата на закона- чл. 48а е прехвърлена, е придобита всъщност, и са
прехвърлени вещните права, включително и правото на собственост върху
земята в размерите определени по реда на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. В този
смисъл е и Решение № 567/16.06.2009 г. по Гр. дело № 189/2008 г. на трето
г.о. на ВКС. Оставяме в една абсурдна ситуация, в която: купена е сградата,
платена е земята, съдът отбелязва, че всъщност върху този прилежащ терен,
който е платен от нашата доверителка, неправилно е реституирана земята за
него, и това е визирано в същото решение, то произтича от разпоредбата на
чл. 12, във вр. с чл. 10 от ЗСПЗЗ, тъй като не се допуска възстановяване
правата на собствениците по реда на чл. 14 върху земите, които са прилежащи
площи към сгради и стопански дворове, т.е. купили сме земята, отсреща
решението на ПК е непавомерно, незаконосъобразно, и съдът може да го
установи и да го прогласи по реда на косвения съдебен контрол, обаче съдът
приема в обжалваното решение, че нашият иск е неоснователен, още повече,
че от съставянето на картата на възстановените земи по този закон за село
Полковник Серафимово, това е 1994 г., до 2007 г. прилежащия терен е
оформен, и му е дал номер на тази карта. От тогава, наред с всичко друго,
това са вече 30 години, тече придобивна давност, ако изобщо се приеме, че
всички тези доводи тече придобивна давност, и в тази връзка са и показания
на свидетеля Мусорлиев, който твърди, че той е ползвал и сградата и мястото
около него. Тези показания са обсъждани, са цитирани в съдебното решение,
затова смятам, че обжалваното решение в тази му част, относно прилежащия
терен е неправилно при всички съображения, които изложих до тук.
Предоставям на вниманието на съда цитираното
решение.
АДВ. Р. - моля да постановите решение с което да потвърдите
първоинстанционното такова, като правилно и законосъобразно. Считам, че
изложените в жалбата съображения, както и развитите в днешно съдебно
заседание, не обосновават неправилност на първоинстанционното решение, и
не налагат неговата отмяна. Българското законодателство не познава правен
институт за прехвърляне на вещни права, който да се случва единствено и
само на база на издадена скица. Такова нещо в нашата правна система не
съществува. Всъщност, обърнете внимание, че в случая констативния
нотариален акт, на който се позовават колегите касае единствено и само
масивната сграда, няма нито един ред по отношение на признаване на някакви
4
права по отношение на земята. Така, че да обсъждаме дали директно
разпоредбата на чл. 48а създава някакви вещни права с извършване на
фактическия състав, с издаването на констативен нотариален акт, въобще не
стои на дневен ред. Отделно от това, всъщност към 1992 година, когато е
прехвърлена сградата образно казано, също е липсвала правна възможност за
прехвърляне на правото на собственост единствено и само чрез обикновена
писмена форма, каквото в случая е налице. Едва през 1993 година тази
възможност се появява в българското законодателство, и каква е била
практиката на местните нотариуси в онези времена, няма никакво отношение
към правилното приложение на закона. Моля да имате предвид, че една
голяма част от съображенията, които се развиха в днешно съдебно заседание
от колегата А., изобщо не са предмет на оплаквания във въззивната жалба,
т.е. с оглед на разпоредбата на чл. 269 ГПК, Вие сте ограничени и не би
следвало въобще да обсъждате направените възражения, да не говорим, че по
отношение на направеното, едва в днешно съдебно заседание възражение за
придобивна давност, има изрично изявление от името на ищцата пред
първата инстанция, че придобивна давност не се претендира по отношение на
този имот, като способ на придобиване на собствеността.
Ето и защо, в настоящия етап на съдебното производство не би могло
това да бъде по никакъв начин предмет на обсъждане. Моля с оглед и на
цитираната съдебна практика и изложените съображения, да ми дадете
възможност да изложа кратки писмени бележки в определен подходящ от вас
срок, като присъдите на доверителите ми разноските в производството,
съобразно представения списък.
АДВ. М. - Моля да потвърдите първоинстанционното решение, като
приемете, че същото е правилно и законосъобразно, въз основа на мотивите
подробно изложени в отговора на въззивната жалба. Считам, че времето, през
което тъй наречената купувачка се е десезирала в имота, че по никакъв начин
не е демонстрирала намерение на каквато и да е част от имота, факта, че и
към момента тази сграда е т.н. руина, т.е. тя е загубила и функционално и
практическо приложение, дават основание да се приеме, че собствеността
дори да е била придобита към датата на закупуване, е загубена и е останала в
полза на наследодателя на Ф.и. Така, че със своето бездействие на практика
ищцата сама се е лишила от правото на собственост и твърденията, че този
имот в годините е бил владян, не разколебават това наше твърдение, тъй като
5
никъде никой от свидетелите не посочи каква част от имота е владяна, по
какъв начин е владяна, в какви размери, и по отношение на каква част от
общия имот на страната. В този смисъл считам, че искът е неоснователен и
недоказан, и моля да отхвърлите въззивната жалба като неоснователна.
АДВ. О. - От името на доверителката ми, моля да постановите решение,
с което да потвърдите обжалвания съдебен акт на Районен съд Смолян, като
правилен и законосъобразен, като ще повторя това, което каза колегата Р., че
правното основание, на което ищцата основава своя иск и придобиване
правото на собственост на основание покупко-продажба, както на сградата,
така и на прилежащия терен, като напълно споделям изводите на Районен съд
за недовършени фактически състав на продажбата в частта й за прилежащия
терен към сградата, поради липсата на сключен писмен договор. Ирелевантна
е практиката на нотариусите по онова време, която е била практикувана и в
последствие на нея са били издавани констативни нотариални актове, тъй
като ЗС в чл. 18 казва, че за да бъде прехвърлено правото на собственост
върху имоти държавна или общинска собственост, е необходимо сключването
на писмен договор, какъвто в случая нито се твърди да има, нито се
представя. Поради това изводите на районен съд Смолян са обосновани, като
правилни и законосъобразни. По отношение на твърдението, че била изтекла
придобивна давност в полза на ищцата, оспорвам същото, такива твърдения в
исковата молба няма, напротив, в писмените отговори на някои от
ответниците се съдържа противното твърдение, а именно, че от 01.01.1993
година наследниците на Ф. са упражнявали фактическата власт на целия
имот, включително и сградата, и това владение е било явно несмущавано и
непрекъснато, поради което именно те са придобили правото на собственост
върху земята и последната в нея осеменителна станция, на основание изтекла
в тяхна полза придобивна давност с начало 01.01.1993 година. Показателен в
тази насока е и факта, че ищцата, макар да твърди, че е закупила през 92 и 93
година земята и прилежащия терен, едва през 2021 година е разбрала, че за
този имот в кадастралната карта на населеното място са записани като
собственици съвсем други лица, а именно ответниците. Моля да обсъдите, а
евентуално ако прецените, че въззивната жалба е основателна и своевременно
наведеното възражение за загубване правото на собственост от страна на
ищцата, поради изтекла в полза на ответниците и техния наследодател преди
това придобивна давност, тъй като това възражение не е било обсъдено от
6
районния съд Смолян, защото вероятно е счел, че не е необходимо с оглед
другото основание за отхвърляне на иска. С оглед изхода на делото,
претендираме направените разноски от доверителката ми, за които сме
представили списък.
РЕПЛИКА АДВ. Г. - Не е вярно, че българското законодателство не
познава издаването на констативен нотариален акт, преди него да има
наличие на някакъв вид договор. Закона за собствеността на гражданите
съдържа възможност да бъде закупено УПИ по молба на заинтересованото
лице, определено УПИ, плащане на цената и издаване на констативен
нотариален акт. В ЗТСУ по същия начин придаваемите части се прехвърлят с
определяне на прилежаща част, плащане на цената и издаване на констативен
нотариален акт. До 2017 година в КВС имотът е бил записан на Й. С.. След
приемането на кадастъра тогава се записват ответниците и тя тогава узнава,
че имотът е записан на други лица и предприема действия.
ДУПЛИКА АДВ. М. – не е вярно, че е записана в картата. Изрично е
направена справка, в Поземлена комисия не е отразена по никакъв начин
покупка на земя, и няма никакви доказателства в тази насока. Не е добре да се
твърдят факти, които тепърва трябва да оспорвам.
Съдът намира, че следва да се изплати възнаграждение за особен
представител на а. М. по внесения депозит и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Да се изплати възнаграждение в размер на 400 лв. по внесения депозит
по депозитна сметка на ОС-Смолян на а. М., в качеството й на особен
представител на въззиваемите М. И. Ф. и М. Ал. З..
СЪДЪТ дава едноседмичен срок на страните за представяне на писмени
бележки.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение на 20.11.2023 г..


Издаден РКО за особен представител - 400 лв.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7