№ 928
гр. Перник, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20241720103805 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 15277/08.07.2024г.,
предявена от К. В. Н., чрез адв. Б.В. против „Топлофикация – Перник“ АД, с която се
иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на
ответното дружество сума в размер на 1644.41 лв. — главница, за неплатена топлинна
енергия за периода от 16.10.2006г. до 30.04.2009г. и 240.42 лева — законна лихва за
забава на месечните плащания за периода 01.12.2006г. до 12.10.2009г., като погасени
по давност, за които суми е издаден Изпълнителен лист на 13.06.2011г., в
производството по ч.гр.д.№ 3583/2009г. по описа на РС Перник, след постановено
решение по гр.д.№ 8889/2010г. по описа на ПРС за 2010г., респективно ответникът не
притежава правото на принудително изпълнение по горецитирания изпълнителен лист
и за посочената сума спрямо длъжника. Претендира разноски.
Ответникът „Топлофикация – Перник“ АД, в срока по чл.131 ГПК, чрез юрк. А.С.
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените претенции, като
излага подробни съображения. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти
(с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид
наведеното основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се
1
установява, че по подадено от „Топлофикация Перник“ АД заявление е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.10.2009 г., по
ч.гр.д.№ 3583/2009г. по описа на ПРС, която е стабилизирана с Решение №
1116/12.01.2011г. по гр.д.№ 8889/2010г. по описа на ПРС, за установени вземания на
топлопреносното предприятие срещу К. В. Н. за сумата от 1 644,41 лева – главница за
незаплатена ТЕ за периода от 16.10.2006г. до 30.04.2009г., както и сумата от 240,42
лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.12.2006г. до
12.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Видно от изложеното в исковата молба, между страните не се спори, че тези суми
отразяват действително възникнали задължения на К. В. Н., като спорно по делото се
явява единствено обстоятелството дали вземанията са погасени по давност.
По делото липсват доказателства за точната дата на влизане в сила на решението,
постановено по реда на чл.422 ГПК, поради което и съдът приема, че същото е влязло
в сила най-късно на 13.06.2011г., когато въз основа на него е бил издаден изпълнителен
лист за вземанията. С влизането в сила на решението е настъпил ефект на силата на
пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по
общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани. Налице е окончателно разрешен правен спор за съществуване на
вземането, поради което приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът
на новата давност е всякога пет години. Следователно, за уважаване на исковете в
настоящото производство следва да се извърши преценка дали след момента на
влизане в сила на решението, съответно стабилизаране на заповедта за изпълнение –
13.06.2011 г., е изтекла петгодишна погасителна давност, без да са настъпили
обстоятелства, довели до спирането или прекъсването й.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването
на публична продан и т. н.), като в изпълнителния процес давността може се прекъсва
многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата
на взискателя представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване
на вземането му (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело
№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС
по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. Следователно, с
молбата на взискателя от 21.06.2012 г. за образуване на изпълнително дело /изп.дело №
1542/2012г./ въз основа на изпълнителния лист от 13.06.2011 г. давността за вземанията
не е била прекъсната. За периода от образуване на изпълнителното дело обаче до
25.06.2015 г. давността е спряла да тече – изпълнителното производство е образувано
по време на действието на ППВС № 3/1980 г., съгласно което погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането, като едва с постановеното на 26.06.2015 г. Тълкувателното решение по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че постановлението е изгубило
сила и липсва основание за спиране на давността по време на изпълнителното дело.
2
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. е. новото тълкувателно
решение се прилага занапред по отношение на вече образуваното изпълнително дело и
едва от датата на постановяването му на 26.06.2015 г. би могло да тече погасителна
давност за установените с влязлото в сила решение за изпълнение вземанията (спряла
да тече за периода 21.06.2012 г. – 25.06.2015 г.).
От приетото по делото копие на изпълнителното дело № 1542/2012г., образувано
по описа на ЧСИ Ан.М. е видно, че съдебният изпълнител е извършил проучване на
имуществото на длъжника, като веднага след образуване на изпълнителното дело е
изискал справки, изпращани са запорни съобщения, като включително към 24.04.2018г.
е изпратено писмо до ЧСИ В.а от „ОББ“ АД, в което е посочено, че вземането върху
което се налага запор е прието и сметките са блокирани. Давността за вземанията,
започнала да тече отново от постановяване на Тълкувателното решение на 26.06.2015
г., е била прекъсната на 24.04.2018г. Впоследствие с молба от 07.08.2020г.
петгодишният давностен срок за вземанията отново е бил прекъснат, тъй като освен
молба за образуване на изпълнително дело, ведно с искания за извършване на справки
е направено и искане за извършване на изпълнителни действия от съдебния
изпълнител, а именно налагане на запор за погасяване на дълга, съставляващи
избран от кредитора изпълнителен способ – налагане на запор върху вземания на
длъжника, т.е. конкретен изпълнителен способ. Така в процесния случай погасителна
давност е започнала да тече на 24.04.2018 г., но е прекъсната на 07.08.2020г.
Отделно от горното дори давността да не беше прекъсната на 24.04.2018г., то
същата отново не би била изтекла за периода от 26.06.2015г. до 07.08.2020г., тъй като в
периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалния Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. -
ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на
Народното събрание на Република България от 13.03.2020 г. /ДВ, бр. 22/2020 г./ е
обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България,
считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020 г. /
срокът на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно
положение върху цялата територия на Република България е удължен до 13 май 2020 г.
След тази дата, срокът на извънредното положение не е бил удължаван, от което
следва, че същото е отпаднало. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено
на 21.05.2020 г. По изложените съображения, следва да се приеме, че в периода от 13
март 2020 г. до 20 май 2020 г., вкл. /69 дни/, давностните срокове са спрени. Поради
това, срокът на погасителната давност за процесните вземания, които са в полза на
частноправен субект /търговско дружество/, следва да бъде удължен с периода, в който
е спряла да тече давността, равняващ се на 69 дни. Следователно, давността за
вземанията не е изтекла на 26.06.2020г., а щеше да е изтекла на 05.09.2020г., която
обаче на първо място е прекъсната на 24.04.2018г., както и на 07.08.2020г., към
3
момента на депозиране на молбата за образуване на второто изпълнително дело, с
която е направено и искане за извършване на изпълнителни действия с посочен
конкретен изпълнителен способ.
Следователно противно на твърдението на ищеца правото на принудително
изпълнение на процесните вземанията не е погасено по давност, тъй като от
последното прекъсване на давността до датата на предявяване на иска, а и до
приключване на устните състезания, не е изтекла приложимата в случая петгодишна
погасителна давност, т. е. оспорените от ищеца вземания не са погасени по давност,
поради което предявените от него отрицателни установителни искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК право на разноски
има ответникът в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда с оглед фактическата и правна сложност на производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. В. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр.****, срещу
„Топлофикация-Перник” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представляван от Ч. К.ов С. –
Изпълнителен директор, отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439 ГПК за недължимост на сумата от 1644.41 лева — главница, за неплатена
топлинна енергия за периода от 16.10.2006г. до 30.04.2009г. и 240.42 лева — законна
лихва за забава на месечните плащания за периода 01.12.2006г. до 12.10.2009г., за
които суми е издаден Изпълнителен лист на 13.06.2011г., в производството по ч.гр.д.№
3583/2009г. по описа на РС Перник, след постановено решение по гр.д.№ 8889/2010г.
по описа на ПРС за 2010г., претендирани по изпълнително дело № 20207530401098 по
описа на ЧСИ СТ.Б., с рег.№ 753, с район на действие ОС Перник, като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК К. В. Н. с ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация-Перник” АД с ЕИК ********* сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4