№ 632
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500543 по описа за 2023 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от П. Н. К., чрез адв. Р. Д.,
против Разпореждане № 3000 от 03.02.2023 г., постановено по гр.д. №
6526/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което съдът връща подадената от П.
Н. К., ЕГН **********, от гр. ....................., със съдебен адрес: гр.
....................., адв. Р. Д., молба по чл.248 от ГПК, наименована „въззивна
жалба“, вх. № 91130/14.11.2022 г.
Обжалва се посоченото разпореждане като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че се обжалват фактическите изводи на съда в
постановеното решение, довели и до неправилно определяне на разноските,
поради което счита, че се касае до порок на решението, което е обжалвал с
въззивна жалба, която е квалифицирана от съда като молба по чл. 248 ГПК.
Счита, че дори да се приеме, че въззивната жалба има характер на молба по
чл. 248 ГПК, съдът следва да се произнесе в този смисъл, поради което моли
да се отмени атакуваното разпореждане и делото да се върне на РС Пловдив
за произнасяне, в зависимост от това, дали се споделят доводите му, за
продължаване на действията по подадената въззивна жалба или произнасяне
от съда по молбата с правно основание чл. 248 ГПК.
В писмен отговор насрещната страна Д. И. К., чрез адв. В. И. – С., счита
постановеното разпореждане, с което е върната молбата по чл. 248 ГПК за
правилно, доколкото не са били изпълнени дадените указания от районния
1
съд, поради което моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Излага съображения за недопустимост на решението и моли съдът да се
произнесе дали е налице валидно постановен съдебен акт, като в този случай
моли да бъде отменено решението по реда на инстанционния контрол, на осн.
чл. 270 ГПК, като делото бъде прекратено, претендира разноски.
Окръжен съд Пловдив, след като разгледа доказателствата по делото и
прецени направените доводи от страните, намира частната жалба за
процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок и при наличие на
правен интерес, а разгледана по същество за основателна.
С Решение № 3526 от 31.10.2022 г., постановено по делото, РС Пловдив
е признал по отношение на ответника Д. И. К., че сключеният между ищеца П.
Н. К., в качеството му на купувач, и Н.П. К. и С.Д. К., в качеството им на
продавачи, Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 97/17.03.2009 г.,
том І, рег. № 762, нот. дело № 72/2009 г. по описа на Нотариус И.И., с рег. №
230 и Район на действие – района на Пловдивския районен съд, с който
продавачите са продали на купувача следният свой недвижим имот: първи
етаж от двуетажната полумасивна жилищна сграда, със затроена площ на
етажа от 48 кв. м., находяща се в гр. ....................., построена в дворно място,
съставляващо УПИ ХІІ-491 от кв.14 – нов по рег. план на гр. .....................,
цялото от 565 кв. м., по Нотариален акт, а по скица – 552 кв. м., при граници
на дворното място: парцел ХІІІ – 487, парцел ІІІ – 488, парцел ІV – 489, 490,
парцел ІХ – 494, парцел ХІ – 492, и бул. «Хаджи Димитър», ведно с 1/4 ид.
Част от описаното дворно място, ведно с масивна гаражна клетка под № 2, с
площ от 20 кв. м., находяща се в северозападната част на описаното дворно
място, при граници за гаражната клетка: гаражна клетка № 1, парцел ІV – 489,
490 и двор., за сумата 26 122 лева, за която е записано в нотариалния акт, че
продавачите са получили изцяло от купувача преди подписването на
нотариалния акт, а освен това страните са договорили, че продавачката С.Д.
К. си запазва правото да ползва имота безвъзмездно до смъртта си, е нищожен
като привиден и прикриващ Договор за дарение между страните по
нотариалния акт и по отношение на същия имот. Със същото решение съдът
осъжда П. Н. К. да заплати, на основание чл.78, ал.2 ГПК, на Д. И. К.
направените разноски за производството по делото в размер на 1400 лева.
2
Срещу решението е била подадена въззивна жалба от ищеца и насрещна
въззивна жалба от ответника, по които е било образувано въззивно гр.дело
3360/2022 г., като с постановеното по него Определение № 6 от 04.01.2023 г.
ПОС е приел, че не се касае за въззивно обжалване на първоинстанционно
решение по същество, а се спори по дължимостта за разноските, поради което
приема, че постъпилата въззивна жалба има характер на искане за изменение
на решението в частта за разноските, направено по реда на чл. 248 ГПК, по
което компетентен да се произнесе е районният съд. Поради това прекратява
производството по в.гр.д. № 3360/2022 по описа на ПОС и връща делото на
първоинстанционния съд за произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК за
изменение на решението в частта за разноските, като сочи, че определението е
окончателно.
След връщане на делото РС Пловдив, с разпореждане № 1555 от
19.01.2023 г., оставя подадената от ищеца по делото молба по чл. 248 ГПК,
наименована "въззивна жалба", без движение до посочване в какво се състои
искането му до първоинстанционния съд по отношение на постановеното
решение в частта му за разноските - в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, с писмена молба до съда с препис за ответницата, като е указал,
че при неизпълнение следва връщане на молбата по чл. 248 ГПК,
наименована "въззивна жалба".
В изпълнение на така дадените указания с молба за отстраняване на
нередовностите от 01.02.2023 г. жалбоподателят е посочил, че обжалва
постановеното решение с подадената от неговъззивна жалба, поради
оспорване фактическите изводи на съда относно признаване на иска от
ответника, което е порок на решението и не става въпрос за неправилно
определени разноски. Поради това и с обжалваното разпореждане № 3000 от
03.02.2023 г. съдът върнал подадената от П. Н. К., ЕГН **********, от гр.
....................., със съдебен адрес: гр. ....................., адв. Р. Д., молба по чл.248 от
ГПК, наименована „въззивна жалба“, вх. № 91130/14.11.2022 г.
Настоящият съдебен състав също счита, че е налице нередовност на
подадената от жалбоподателя въззивна жалба, която жалбоподателят
поддържа изрично като такава и след прекратяване на производството по нея
и връщане на делото на районния съд за произнасяне по молба по чл. 248
ГПК, но не споделя направения от първоинстанционния съд извод за това, че
3
молбата по чл. 248 ГПК подлежи на връщане, по следните съображения:
Доколкото изрично жалбоподателят сочи, че подава въззивна жалба,
като това твърдение поддържа и след даване на указания от районния съд да
формулира искане към първоинстанционния съд, то жалбата действително е
нередовна, тъй като твърденията на жалбоподателя за порочност на
решението не кореспондират с искането му. Но тази нередовност следва да
бъде отстранена, като се дадат конкретни и ясни указания на жалбоподателя
да посочи в коя част обжалва постановеното решение и в какво се състои
искането му до съда, на осн. чл. 262, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 260, т. 4 ГПК.
Липсва правен интерес от обжалване на мотивите на съдебния акт, съгласно
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г.
на ОСГК на ВКС - т.18, което в тази си част не е изгубило значение при
действието на новия ГПК. Според дадените указания, на обжалване подлежи
самото решение /т. нар. диспозитив/, с което съдът се произнася със сила на
пресъдено нещо относно съществуването на спорното материално право,
въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Мотивите
към решението, които съдържат констатации за доказателствени факти,
юридически факти и преюдициални правоотношения, не са източник на
правни последици и не са част от решението. Поради това те не могат да
бъдат предмет на самостоятелно въззивно обжалване, отделно и независимо
от решението по съществото на правния спор. Тъй като жалбоподателят
поддържа, че е подал въззивна жалба, а не молба за изменение на решението в
частта за разноските, както пред районния съд, във връзка с дадените
указания да формулира искане до първоинстанционния съд, така и в самата
частна жалба срещу разпореждането за връщане на молбата по чл. 248 ГПК,
следва отново да бъде указано на жалбоподателя да посочи в коя част
обжалва постановеното решение - в какво се състои искането му, като
преценката кой е компетентен да се произнесе по него – първоинстанционния
или въззивния съд, следва да се направи от съда, в хода на администриране на
молбата. Ако жалбоподателят заяви, че обжалва решението в частта, в която е
признат договора за покупко-продажба за нищожен като привиден,
прикриващ договор за дарение между страните по нотариалния акт и по
отношение на същия имот, като твърди пороци на волята на съда и оспорва
неговата валидност, допустимост или правилност по същество в тази част,
следва да бъде администрирана жалбата, включително при спазване на
4
процедурата по чл. 262 ГПК. Ако страната заяви, че оспорва решението в
частта, в която е осъдена да заплати направените разноски и иска отмяна на
решението само в тази част, то следва съдът да се произнесе по реда на чл.
248 ГПК, каквито указания са били дадени вече от въззивния съд, съобразно
направеното искане в подадената въззивна жалба. Поради това следва да
бъдат дадени повторно, ясни и точни указания, в каква част се обжалва
постановеното решение на съда – в частта, в която е признал по отношение на
ответника Д. И. К., че сключеният между ищеца П. Н. К., в качеството му на
купувач, и Н.П. К. и С.Д. К., в качеството им на продавачи, Договор за
покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт за покупко-продба от
17.03.2009 г., е нищожен като привиден и прикриващ договор за дарение
между страните, или в частта, в която е осъден да заплати, на основание
чл.78, ал.2 ГПК, на Д. И. К. направените разноски за производството по
делото в размер на 1400 лева, като съобразно дадения отговор съдът
процедира по указания начин.
С оглед направеното искане от Д. К. съдът да се произнесе по
допустимостта на решението, постановено по делото, следва да бъде указано,
че делото пред настоящата инстанция е образувано по подадена частна жалба
срещу разпореждане за връщане на молба по чл. 248 ГПК, поради което и
извън предмета на настоящото производство е проверка на допустимостта на
постановеното решение. Поставеният от страната въпрос дали е налице
валидно постановен съдебен акт попада в предмета на въззивна проверка в
производство, образувано при сезиране на съда с въззивна жалба срещу
решението, каквато въззиваемата К. не е подала в срок.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 3000 от 03.02.2023 г., постановено по гр.д.
№ 6526/2022 г. по описа на РС Пловдив, VIII гр. състав, и ВРЪЩА делото за
продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията в
мотивната част на определението.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6