РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           № 308/22.2.2022г.

 

 

гр. Пловдив, 22 февруари 2022год.

 

 

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                   

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

  НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ                                                                                           

 

при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и участието на прокурор АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа КАНД № 3039 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

Образувано е по касационна жалба, предявена от Д.С.К. с ЕГН **********, с адрес:с***, депозирана чрез адвокат М. Г., против Решение №72 от 16.09.2021г. на Карловския районен съд, постановено по АНД № 139 по описа на съда за 2021г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0281-000555/29.06.2020г. на Началника на група „Пътен контрол“ при РУ на МВР-Карлово,  с което на Д.С.К. с ЕГН **********, с адрес:с***, е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000лв. за нарушение на чл. 174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, както и на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател посочва, че решението на районния съд е необосновано и неправилно.

Претендира се отмяната на решението на районния съд.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа касационните оплаквания.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по касационните оплаквания.

  Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: На 03.06.2020г.  служителите на РУ  МВР- Карлово Б. и М. изпълнявали служебни задължения, като били изпратени по сигнал за нарушение на обществения ред на хижа Средногорец. При пристигане на място заварили две лица в нетрезво състояние, единият от които Д.К., като от хижаря разбрали, че същите са направили скандал, имало и счупена посуда. Тъй като лицата били пристигнали на хижата с автомобил, с цел предотвратяване управление на МПС в пияно състояние, от полицейските служители им било предложено  служителят Б. да управлява ползваното от тях МПС, като по този начин ги придвижи до с. Каравелово, на което предложение Д.К. и придружителят му се съгласили. При пристигането в с. Каравелово Д.К., чийто бил автомобилът, бил предупреден, че не следва да го управлява, а трябва да си осигури неупотребило алкохол лице за тази цел. Известно време след това полицейските служители, които още не били напуснали селото, забелязали същият автомобил да се движи на кръстовище на улиците „Георги Димитров" и „Горска", като бил управляван от Д. С.. Спрели го за проверка и повикали служители на КАТ за съдействие. От пристигналите на място служители на РУ на МВР Карлово било предложено на С., който бил във видимо нетрезво състояние, да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, което отказал, също така отказал и кръвна проба. Бил му написан талон за медицинско изследване № 091951, като Д. С. отказал да избере друг начин за изследване и отказал да го получи, което обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетел. При проверката било установено и че на Д. С. не е издавано свидетелство за управление на МПС.

Съставен е АУАН за нарушения по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП. Установено е, че на 03.06.2020г.  в 21.35ч., в с. Каравелово, на кръстовището  на  ул.  „Георги  Димитров"  и  ул.   „Горска" Д.С.К.  управлява собствения си лек автомобил марка „Ланд Круизер" с peг. № ****, държава България с посока запад- изток, като   при проверката водачът отказва  да  му  бъде  извършена  проверка  с  техническо  средство  за установяване употребата на алкохол в кръвта и не желае да изпълни предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Водачът не представя свидетелство за управление на МПС. При извършена справка в КАТ-АНД се установява, че Д.С.К.  не притежава свидетелство за управление на МПС.

Отказът на Д. К.  да подпише АУАН е удостоверен с подпис на свидетеля Д.Р.П..

Последвало е издаването на НП № 20-0281-000555/29.06.2020г., издадено от Началника на група „Пътен контрол“ при РУ на МВР-Карлово, с което на Д.С.К. с ЕГН **********, с адрес:с***, е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000лв. за нарушение на чл. 174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, както и на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Районният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната пълнота и логическа последователност и е приел, че в случая административнонаказаното лице не опровергава фактите и обстоятелствата отразени в АУАН и в НП, същият е осъществил с действията си състава на административно нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

КРС подробно е обсъдил редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачите на МПС, регламентиран с Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози / в приложимата редакция/. Приел е, че Д. К. е осъществил нарушение на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, тъй като след като е отказал да бъде изпробван с техническо средство, е отказал и другите видове изследване, а смисълът, вложен от законодателя, е да се установи употребил ли е съответният водач на МПС алкохол и при положение, че откаже проверката с техническото средство, то е длъжен да изпълни предписанието за другите видове изследване, което също е отказал.

Приел е, че размерът на наложеното наказание е съобразен с нормата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП.

Относно нарушението по чл. 150 от ЗДвП е установено от районния съд, че същото е безспорно установено, а наложената глоба е в размер съгласно чл. 177 ал.1, т.2 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, първоинстанционният съд е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл. 83ж от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на всяко едно от нарушенията, както и тежестта на наложеното административно наказание за всяко нарушение.

От анализа на доказателствата по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касационния жалбоподател. Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства. От показанията на полицейските служители в проведеното съдебно заседание се установява, че касационният жалбоподател  е управлявал МПС, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта му, като е издаден талон за медицинско изследване,който отказва да подпише. Освен това контролните органи  са констатирали, че Д. К.  управлява МПС без да е правоспособен водач.

Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени и събраните гласни доказателства и настоящата инстанция я възприема изцяло. В АУАН и в наказателното постановление са описани всички обстоятелства, относими към елементите от състава на всяко едно от нарушенията, като ясно е посочено и мястото на извършването и като нарушенията са квалифицирани правилно. Не са допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57  от ЗАНН.

 

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

 

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира, че  решението на районния съд следва да се остави в сила.

С голед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, но тъй като такива не се претендиран, не следва да се присъждат.

 

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,                    Административен съд – Пловдив, ХХІІ  състав

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №72 от 16.09.2021г. на Карловския районен съд, постановено по АНД № 139 по описа на съда за 2021г.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.