№ 3279
гр. Варна, 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502095 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдията Юлия Бажлекова в.гр.д.№2095 по описа за 2021г. на
ВОС, съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба от П. П. ЯНК. и ЯС. СТ. ЯНК., чрез пълномощника адв. В.А. - ВАК срещу
решение № 261907/11.06.2021г., постановено по гражданско дело №13357 по описа за 2020
г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е определен режим на лични контакти с тяхната
внучка Полина С.а: всяка първа събота от календарния месец от 10 часа до 18 часа, без
преспиване. Считат, че ВРС не е изложил мотиви и съображения за това, че не е уважил
искането за определяне на режим с преспиване на детето при неговите баба и дядо по
бащина линия, както и за определяне на 7 дни през лятото вместо исканите 10 дни. Излагат,
че правилно съдът е приел, че следва контактите да осигурят стабилна връзка на детето с
неговите роднини, както и, че не се налага контактите да се в присъствие на майката или
специално наблюдение и контрол на осъществяване на мерките, поради което считат, че
възстановяването на контактите с приспиване на детето, така както е било до м. септември
2020г. би осигурило стабилна емоционална връзка на детето с неговите роднини. По същите
съображения претендират да се определят и 10 дни за контакт на детето с неговите баба и
дядо, като в условие на евентуалност, същите да бъдат разделени 7 дни през лятото и 5 дни
през м. декември – м. февруари, ежегодно. Молят за отмяна на решението в обжалваните
части и постановяване на ново решение, с което да се определи режим на лични контакти на
въззивниците с тяхната внучка Полина С.а, както следва: всеки първи уикенд от месеца от
17 часа в петък до 19 часа в събота, алтернативно – всеки първи уикенд от месеца от 9 часа в
1
събота до 9 часа в неделя, както и 7 дни през лятната ваканция и 5 дни през зимния период
от м. декември до м. март, когато родителите не са в платен годишен отпуск. Претендират
присъждане на разноските по делото.
С писмен отговор П. ЯС. СТ. е изразил становище за основателност на жалбата.
С писмен отговор В. П. Г. е оспорила подадената от П.Я. и Я.Я. въззивна жалба като
неоснователна. Посочва, че исканията на въззивниците за определяне на самостоятелен
режим на контакти с детето не е съобразено с интересите на детето, ангажиментите на
майката и възможностите й за почивка. Моли жалбата да се остави без уважение;
претендира присъждане на разноските по делото.
С отговора на въззивната жалба, В.Г. е отправила искане за спиране на производството по
делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като посочва, че между ответниците по
настоящото дело В.Г. и П.С. е образувано и е висящо гр.д. № 13358/2020г. по описа на ВРС,
по предявен от П.С. иск за изменение на определения с решение по гр.д. № 10888/2019г.
режим на лични контакти на бащата с детето Полина С.а. По това дело, на 06.04.2021г. е
постановено решение, с което е изменен първоначалния режим на лични контакти между
бащата и детето, като е определен режим: всяка първа и трета седмица от месеца, от
момента на навършване на 6 години но детето с преспиване от петък вечерта до неделя
вечерта и два пъти по 10 дни през лятото, когато майката не е в годишен отпуск.
Постановеното по гр.д. № № 13358/2020г. решението е обжалвано от двете страни и делото е
висящо пред въззивен съд, като производството по това дело е преюдициално по отношение
на настоящото.
ІІ.Въззивна жалба от В. П. Г., чрез пълномощник адв.Вл.Д. – ВАК срещу решение №
261907/11.06.2021г. Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост, евентуално
неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд, в
нарушение на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, въпреки наличие на основанията за
спиране на делото е разгледал същото, поради което и постановеното решение е
недопустимо. Твърди, че неправилно и в нарушение на разпоредбите на чл.172 ГПК 236,
ал.2 ГПК, вр. чл.12 ГПК, съдът е преценил всички събрани по делото доказателства в
тяхната съвкупност и връзка и не е обсъдил доводите и възраженията на ответницата,
поради което не е установил правилно фактическата обстановка и е достигнал и до
неправилни и необосновани изводи. В нарушение на разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК не са
взети предвид нововъзникналите в хода на делото факти и обстоятелства и не е съобразил
същите при постановяване на решението. При определяне на режима на лични контакти, не
е съобразено, че детето посещава детска градина и не е в негов интерес да напуска същата
през лятото, предвид осъществяваното непрекъснато целенасочени възпитание и грижи за
осъществяване на контакти с баба си и дядо си. Моли за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се определи режим на личен контакт на ищците и детето,
2
като им се даде възможност да го виждат един ден от работната седмица, след приключване
на работното им време от 17,30 часа до 19,30 часа и без определяне на дни през лятото,
предвид разширения режим на лични контакти на бащата с детето, в рамките на който
ищците могат да осъществяват свободен контакт с детето.
С писмен отговор П.Я. и Я.Я. са оспорили жалбата като неоснователна. Изразяват
становище за неоснователност на искането за спиране на производството по делото.
П.С. е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли същата да се остави без уважение.
Страните не са направили искане за събиране на нови доказателства.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност
не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение
на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е
възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово
задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и
относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна
норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да
събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на
фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно определяне на режим на лични контакти на
малолетно дете с неговите баба и дядо по бащина линия.. При разрешаване на спора, съдът
следва да съобрази интересите на детето.
Доколкото във въззивните жалби не се твърдят новонастъпили обстоятелства, както и, че
страните не са направили доказателствени искания, а при разглеждането на делото от ВРС са
събрани относимите към спора доказателства, настоящият въззивен състав намира, че не
следва да се допуска събиране на нови доказателства в настоящото производство.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като
образуваното и висящо производство по предявения от П. ЯС. СТ. срещу В. П. Г. иск за
изменение на определения режим на контакти на бащата с детето Полина не е
преюдициално по отношение на производството по настоящото дело с предмет иск по
чл.128 СК, поради което и искането на въззивницата В.Г. са спиране на производството
3
следва да се остави без уважение.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския процесуален
кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. П. Г. за спиране на производството по делото, на
основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10. 2021 година от 10
часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4