М О Т И В И
към Присъда № 260041/2021г. по НОХД № 1028/2020г. по описа на Районен съд –
гр. Пловдив
Районна прокуратура – гр. Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подс. М.С.С. - Д. - родена
на ***г*** /понастоящем в ***/, ****, българска гражданка, с висше образование,
***, омъжена, неосъждана, ЕГН **********, за това, че на 10.12.2012г. в гр.
Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила заблуждение у И.Л.Р.
ЕГН **********, че следва да й преведе по банков път сумата от 2914.00 лева,
явяваща се определена от Районен съд - Пловдив държавна такса за образувано от
нея гражданско дело със страна И.Р., като на 13.12.2012г. паричната сума в
размер на 2914.00 лева била преведена от
Р. по банкова сметка *** Д., като по този начин причинила имотна вреда на И.Р.
в размер на 2914.00 лева – престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.
Съдът е дал ход на делото при условията на
чл. 371 т.2, вр. чл.370 от НПК.
По делото има
предявен граждански иск от пострадалия И.Л.Р..
Прокурорът поддържа обвинението на Районна
прокуратура – Пловдив за престъплението, за което е привлечена подсъдимата към
наказателна отговорност. Относно размера на наказанието предлага да бъде шест
месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок, както и възлагане на
разноските. Счита, че няма пречка гражданският иск да бъде уважен.
Адв. Й. – повереник на
гражданския ищец и частен обвинител Р., моли да бъде уважен предявения
граждански иск, както и да бъдат платени разноските по делото за процесуално
представителство.
Гражданският ищец и
частен обвинител Р. заявява, че поддържа адвоката си.
Адв. Х. - защитник на подсъдимата С. - Д., предвид
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие с признаване на
вината от страна на подсъдимата и дългия период от време, който е изминал от
извършване на деянието, моли да бъде наложено наказание под предвидения
минимум, а именно ориентирано в рамките на три или четири месеца, което да бъде
отложено с минималния изпитателен срок от три години. По отношение на
гражданския иск, счита, че същият е своевременно предявен и няма пречка да бъде
уважен в пълния размер, както и да бъде присъдено адвокатското
възнаграждение.
Подс. С.
- Д. се явява лично и поддържа казаното от нейния защитник. Съжалява за
извършеното.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, приети като
доказателства на основание чл. 372 ал.4 от НПК и обясненията на подсъдимата,
дадени днес в съдебно заседание, където същата прави пълни самопризнания, както
и становищата на страните, намира за установено следното:
Подсъдимата М.С.С. - Д. била вписана като ****. Офисът й се намирал на ул.****.
Пострадалият И.Л.Р., с ЕГН **********,
живеел дълги години в САЩ. Поради приключило административно дело, по което Р.
и други негови роднини били страни, се натрупали задължения - съдебни разноски
и хонорари в размер на 16080.00 щатски долара /равняващи се на 23717.67 лева/,
които обаче единствено Р. платил, се наложило последният да си събере дължимото
от останалите негови роднини по съдебен ред. Споделил за намерението си със свидетеля
Г.Н., който от своя страна познавал подсъдимата Д., която предлагала правни
услуги. През месец юли 2012г. свидетелят Н. и свидетелят Р. посетили кантората
на подсъдимата Д.,***. Пострадалият разказал за случая на подсъдимата Д.,
обяснил й какво точно очаква от нея. Тя от своя страна му казала, че да си
върне парите трябва да се заведе гражданско дело, по което тя можела да се
ангажира. За целта изчислила колко ще струва хонорара й, като посочената от подсъдимата
сума била 1030 лева, включваща процесуалното представителство пред съда, както
и инициирането на самото гражданско дело. Допълнително заплащане след започване
и приключване на делото, освен платения хонорар от 1030.00 лева, не било
уговаряно или обещавано. Свидетелят Р. се съгласил на поисканата като хонорар
сума, заплатил същата на подсъдимата Д., а за извършеното упълномощаване било
съставено пълномощно. Това се случило на 23.07.2012г. На същата тази среща подсъдимата
Д. обяснила на свидетеля Р., че гражданското дело не може да бъде заведено
преди началото на месец септември. Пострадалият я уведомил, че живее в САЩ и
престоят му в България е кратък, поради което пожелал да разбере колко пари ще
трябва да плати за съдебна такса, изчислена на базата на образуваното
гражданско дело, с ищец Р.. На това подсъдимата Д. отговорила, че било рано още
за заплащането на въпросната съдебна такса и се разбрали, че, когато има яснота
колко пари ще струва, ще уведоми пострадалия на електронната му поща ***, за да можел той да преведе парите по сметка на съда. След като
заминал за САЩ, пострадалият Р. събрал набора от документи, относими
към бъдещото гражданско производство, за които подсъдимата Д. настоявала, че
трябва да има, и ги изпратил в България, където свидетелят Н. ги занесъл лично
на подсъдимата. Така дошъл месец септември 2012г., но св. Р. така и не
получавал обаждане и информация от подсъдимата Д., като негов адвокат и
процесуален представител, относно това подала ли е искова молба в съда, колко
пари следва да се платят за държавна такса и прочие. Свидетелят Р. започнал
интензивно да звъни по телефона на подсъдимата, за да получи именно споменатата
информация. От своя страна подсъдимата Д. отговаряла на пострадалия, че не е
депозирала иск в PC - Пловдив, защото съдиите били прекалено натоварени с дела
и поради това не можело да се заведе още неговото дело. В края на месец
октомври свидетелят Р. отново започнал да търси информация от своя адвокат - подсъдимата
Д. за движението по неговия случай, като на задаваните въпроси било отговаряне
твърде абстрактно. Междувременно, след провеждане на горепосочените разговори,
виждайки, че пострадалия Р. проявява огромно желание да се инициира колкото се
може по - бързо гражданско дело, относно случая с неизплатените пари от
близките му, подсъдимата Д. взела решение да осъществи престъпна измама с цел
лично облагодетелстване. Плановете й били да създаде у св. Р. неверни
представи, че е завела искова молба в PC - Пловдив, за да може да получи от Р.
сумата, посочена от нея като определена държавна такса, без в действителност да
е завела искова молба, респективно да е била определяна каквато и да било
държавна такса, а впоследствие - да задържи в себе си предоставената от
пострадалия сума, за която той считал, че я предава на своя адвокат, за да бъде
внесена като държавна такса в PC - Пловдив. В изпълнение на предварително
планираната престъпна цел, на 10.12.2012г., в гр. Пловдив, подсъдимата Д.
изпратила електронно съобщение до пострадалия Р., чрез което го уведомила, че е
получила обаждане от съда, че следва да се внесе по сметка на PC - Пловдив,
държавна такса за образуваното по депозираната искова молба дело. Съобщила също
така, че съвсем умишлено не се била подписала на изпратената й призовка от
съда, за явяване в заседание по това дело, защото така осигурявала повече време
на пострадалия да преведе паричната сума, явяваща се определена от съда
държавна такса в размер на 2914.00 лева. Посочила банкова сметка, ***. Р. да
преведе поисканата от адв. Д. сума - 2914.00 лева, а
именно нейна лична такава в „***" АД, с IBAN ***, а като основание за
превода указала да се напише „гражданско дело в Пловдивски районен съд" и
името „И.Л.Р.". Прочитайки изпратеното от подсъдимата Д. писмо, в което
подробно обяснявала за образуваното вече дело в PC - Пловдив, за сроковете за
внасяне на държавна такса, както и причината парите да се внесат в нейна
сметка, а не в такава на съда, пострадалия повярвал, че наистина упълномощения
от него адвокат е изпълнил поетите ангажименти и е депозирала иск в PC -
Пловдив, по което дело той е трябвало да бъде конституиран като ищец. Точно
тогава, на 10.12.2012г., пострадалият Р. бил въведен в заблуждение от подсъдимата
Д., че същата е завела гражданско дело в PC - Пловдив и поради това следва да й
се преведе от банков път посочена от нея сума в размер на 2914.00 лева, за
която обяснявала, че се явява дължима и определена от съда държавна такса по
това дело. Описаната невярна представа в съзнанието на пострадалия го
мотивирало да се разпореди със свое движимо имущество, а именно поисканата от подсъдимата
Д. парична сума в размер на 2914.00 лева. Убеден, че написаното от подсъдимата Д.
отговаря на истината, пострадалият Р., на 13.12.2012г., превел по посочената от
подсъдимата нейна лична сметка в „***" АД, с IBAN ***, сумата от 2914.00
лева, бидейки убеден, че паричната сума е предназначена за покриване на
определена от PC - Пловдив държавна такса. Паричната сума постъпила по сметката
на подсъдимата, за което тя уведомила пострадалия с имейл съобщение, а след
това изтеглила преведената сума от сметката си. В промеждутъка от въвеждането
на пострадалия в заблуждение - 10.12.2012г. до извършването на паричния превод
- на 13.12.2012г., между тях не била осъществявана комуникация.
В действителност
обаче гражданско дело въобще не било образувано по подаден от подсъдимата Д. ***,
респективно св. Р. не дължал държавна такса в размер на 2914.00 лева. Целта на подсъдимата
била чрез създадените у Р. неверни представи за образувано в PC - Пловдив
гражданско дело, да го мотивира да извърши акт на имуществено разпореждане,
както и се случило. След като се разпоредил с процесната
сума от 2914.00 лева, пострадалият Р. започнал да се интересува до какъв етап е
заведеното дело, поискал да му бъде даден номер на делото, но на всички тези
въпроси подсъдимата Д. не можела да отговори и непрестанно намирала оправдание,
за да избяга от конкретен отговор. Това й поведение се сторило странно на
пострадалия, който от своя страна решил да оттегли пълномощията си от подсъдимата
Д. и да си упълномощи друг адвокат. Едва тогава, в началото на 2013г.,
пострадалият Р. разбрал, че искова молба, подадена от него чрез адв. Д., не е била депозирана въобще. Разбрал също така, че
поисканите и изпратени от него пари не били предназначени за заплащане на
държавна такса по делото, а за лично облагодетелстване на подсъдимата. След
продължителни разговори с пострадалия, който настоявал да му бъдат върнати
преведените пари в размер на 2914.00 лева, подс. Д.
решила да депозира в PC - Пловдив искова молба от името на св. Р.. Това сторила
на 11.06.2013г., след което било образувано гр. Дело № 9860/2013г. по описа на
ПРС, а определената държавна такса в размер на 948.72 лева била внесена от подс. Д.. Прави впечатление, че разликата в първоначално
заявената от подс. Д. определена държавна такса в
размер на 2914.00 лева, за същия претендиран
материален интерес от ищеца - 23717.67 лева, се различава от действителния
размер на същата - 948.72 лева, определен от PC - Пловдив, по гр. дело
9860/2013г.
С поведението си на 10.12.2012г., подсъдимата Д.
причинила на св. Р. имотна вреда в размер на 2914, 00 лв., съставляваща
преведената от Р. към Д. парична сума.
Тази фактическа обстановка съдът приема
за установена от обясненията на подсъдимата Д., дадени в хода на досъдебното производство
/на л.70/, от показанията на свидетелите И.Л.Р., дадени в хода на досъдебното
производство /на л.131, л.137, л.226/, Р.Л.Р. /л.126/, В.П.Г. /127/, Г.Н.Н. /л.128/, К.И.С. /л.129/, Х.Д.С. /л.130/ и приобщени към
доказателствения материал по делото във връзка с производството по реда на
Глава XXVII
от НПК, протокол за очна ставка, съдебно-психиатрична експертиза, тройна
съдебно – психиатрична експертиза, справка за съдимост и характеристична
справка.
Видно от заключението по назначената тройна
съдебно – психиатрична експертиза, находяща се на л.3-11
т.ІІ от ДП на вещите лица д-р Р.Д., д-р М.П. и д-р Д.К. подсъдимата Д. не се
води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ Пловдив, но е получавала психиатрична
помощ в заведението. Прието е в стационарни условия, че при нея е налице шизоафективно разстройство от смесен тип. Към момента на
инкриминираното деяние заболяването й е било в стадий на пълноценна ремисия, така че е могла да ръководи действията и
постъпките и е разбирала свойството и значението на извършеното от нея. Към
момента на експертизата не са налице данни за психоза, а поведението й се
преценя като израз на защитна стратегия на фона на личностови
специфики. Психичното й състояние й позволява да участва в наказателното
производство.
Съдът кредитира изцяло изготвената
експертиза, като извършена с необходимите познания и опит, като последователни,
обосновани и непротиворечиви на целия събран доказателствен материал.
Видно от заключението по назначената
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, находяща
се на л.99-110, т.ІІ от досъдебното производство на вещите лица д-р Р.Д., д-р М.П.
и А. Д. подсъдимата Д. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ – Пловдив.
Получавала е психиатрична помощ в заведението и при амбулаторни специалисти по
повод установено заболяване – шизоафективно
разстройство. Няма данни съобщеното психично заболяване на М.Д. да е било в
активна фаза, поради което Д. е могла да разбира свойството и значението на
постъпките си и е могла да ги ръководи в периода от време юли 2012г. до
декември 2012 година. М.Д. може да дава достоверни показания относно фактите,
имащи значение по делото. Може да участва в етапите на наказателния процес и да
се защитава сама.
Съдът кредитира
изцяло изготвената експертиза, като извършена с необходимите познания и опит,
като последователни, обосновани и непротиворечиви на целия събран доказателствен материал.
При така
установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимата М.С. - Д. е осъществила съставомерните
признаци на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК, за това, че на 10.12.2012г.
в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила
заблуждение у И.Л.Р. ЕГН **********, че следва да й преведе по банков път
сумата от 2914.00 лева, явяваща се определена от Районен съд - Пловдив държавна
такса за образувано от нея гражданско дело със страна И.Р., като на
13.12.2012г. паричната сума в размер на 2914.00 лева била преведена от Р. по банкова сметка *** Д.,
като по този начин причинила имотна вреда на И.Р. в размер на 2914.00 лева.
От обективна страна, като е формирала у
пострадалия неверни представи, че срещу предоставена от страна на Р. парична
сума в размер на 2914,00 лв., подсъдимата ще плати в PC - Пловдив държавна
такса по вече образувано дело, по депозирана от нея искова молба, възбудила на
10.12.2012г., заблуждение у Рашев, като по този начин е мотивирала св. Р.
вследствие на така възбуденото заблуждение да се разпореди на 13.12.2012г. със
сумата от 2914 лв., като я превел по сметка на подсъдимата, и по този начин
попаднала във фактическата власт на подсъдимата Д., с което е причинила на
пострадалия имотна вреда в размер на 2914 лв. - изпълнително деяние и съставомерен резултат на престъплението по чл.209, ал.1 НК.
От субективна
страна деянието на Д. е извършено при форма на вината пряк умисъл. Същата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното
настъпване.
При така установената безспорна
фактическа обстановка и правна квалификация съдът, като съобрази с
обстоятелствата по чл.36 от НК и изискванията на чл.54 от НК намира, че
наказанието на подсъдимата, следва да се определи в съответствие с нормата на
чл.373, ал.2, пр. последно от НПК, като след намаляването му с една трета на
основание чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58А, ал.1 от НК, същото следва да бъде в
размер на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание
чл. 66, ал.1 НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Така
определеното наказание се явява най-справедливо и съответстващо по тежест на
извършеното от Д. деяние.
Размерът
на наказанието съдът е определил при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива съдът приема
чистото съдебно минало, признанието на вината, съдействието за разкриване на
обективната истина и съжалението за настъпилия противоправен резултат. При тези данни
съдът намира, че наложеното й наказание се явява единствено справедливо и само
то може да способства за превъзпитаване на дееца в дух на спазване на законите
в Република България.
Подсъдимата М.С.С. - Д., със снета по делото
самоличност, следва да бъде осъдена да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител И.Л.Р., ЕГН ********** сумата от 2914,00 /две хиляди деветстотин и
четиринадесет / лева, представляващи обезщетение за нанесени имуществени щети,
причинени от престъплението по чл.209, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от
13.12.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 500,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Подсъдимата М.С.С. – Д. следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Районен съд гр.Пловдив сумата от 116,56 /сто и шестнадесет
лева и петдесет и шест стотинки/ лева държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата
М.С.С. – Д. следва да бъде осъдена да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 1707,03 /хиляда
седемстотин и седем лева и три стотинки/ лева по сметка на ОД МВР Пловдив,
както и направените в хода на съдебното следствие разноски в размер на 90,00
/деветдесет/ лева по сметка на Районен съд гр.Пловдив.
Причини за извършване на деянието – неспазване на установения в държавата
правов ред.
Мотиви – користни.
Съобразно горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ
