Решение по дело №861/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 454
Дата: 18 ноември 2022 г. (в сила от 18 ноември 2022 г.)
Съдия: Йордан Воденичаров
Дело: 20214100500861
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. Велико Търново, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Ирена Колева

Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500861 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Предмет на подадената от името на ответника В. М. С. чрез пълномощника
му – адвокат А. Ч. от ВТАК, въззивна жалба е решение № 1164/13.10.2021 г. по гр.д. №
771/2021 г. на ВТРС, с което предявените срещу него по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК от
„ПИБ“ АД-С , искове , имащи за предмет претендирано вземане за сумата 1000 лева,
представляваща просрочена главница по договор за издаване на международна дебитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 17.09.2017 г. , както
и вземане за сумата 43,20 лева представляваща разноски за връчване на предизвестие за
предсрочна изискуемост на кредита , са уважени в своята цялост , с молба за отмяната
му, отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, с присъждане на
направените по производството разноски. .
Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, основани на доказателствена неустановеност на обстоятелствата
за потребително усвояване на сумата и за настъпването на предсрочна изискуемост на
кредитното задължение, както и поради отречената основателност на възражението за
изтекла погасителна давност/ направените от него погасителни вноски неправилно са
разпределяни при погасяване на отделните части на дълга / и нищожност поради
неравноправен характер/ прекомерност/ на клаузите за договорен лихвен процент с
надбавка за извършване на безналични плащания на ПОС терминал в размер на 16 % , за
всички останали транзакции-18 % и за наказателна лихва в размер на договорения лихвен
процент с надбавка от 12 % в противоречие с повелителните норми на чл.19, ал.4 и чл.19,
ал.5 от ЗПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищецът чрез пълномощника си в
качеството на юрисконсулт е подал писмен отговор, съдържащ становище за съответствие
на решението с доказателствата по делото и приложимите за случая материалноправни
норми.
1
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лева.
В с.з. пълномощниците на страните съответно поддържат и оспорват
жалбата.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК искове за
установяване на парични вземания , чиято правна квалификация се извежда от нормите
на чл. 430 ал. 1 ТЗ вр. чл. 4, вр. с чл.9 ЗПК/отм./, чл. 9, чл. 82 , вр. с чл.79 , ал.1, пр.2.ро
ЗЗД.

Безпределното обжалване на решението в неговата цялост вменява на
въззивния съд в служебен дълг да разгледа в пълен обем предмета на
облигационноправния спор между страните- чл.269, изр.2-ро ГПК.

„ПИБ“ АД-С чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. В. , твърди че на
основание сключен с ответника В. М. С. договор за издаване на международна дебитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *** му е отпуснала
паричен кредит – овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 1000 лева , с
първоначален срок до 17.09.2009 г. автоматично продължаван съгласно ОУ на банката,
който е могъл да усвоява многократно до пълния размер на кредитния лимит чрез
кредитна карта . В периода 01.10.2007 г. – 18.04.2018г. ответникът многократно е усвоявал
средства до/ под кредитния лимит, но не е изпълнявал редовно задължението си по чл.4 от
договора за погашения на кредита в сроковете и начините, предвидени в ОУ.
Кредитът е счетоводно възприет в състояние на просрочие поради неплащане на
падежа на общо 51 вноски по лихвата в периода 19.02.2014 г.-18.04.2019 г. в размер на
3 818,94 лева, довело да начисляване на наказателна лихва в размер на 3 478,96 лева за
периода 06.02.2014 г. до 12.03.2020 г. , наказателна лихва за периода 14.05.2020 г. -
06.07.2020 г. в размер на 28,48 лева, а освен това остават непогасени годишна такса за
поддръжка на кредита, дължима за 2010 г. и 2011 г. на основание чл.10 от договора в
размер на 78 лева, разноски за връчване на покани за доброволно изпълнение в размер на
43,20 лева и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.07.2020 г. –
22.07.2020 г. в размер на 4,44 лева – или общия натрупан дълг възлиза на 8 483,61 лева. На
основание т. 28 б. „а” от ОУ кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от
07.07.2020 г. в резултат на връчена на 28.05.2020 г. нотариална покана за доброволно
изпълнение чрез ЧСИ С.К., съдържаща волеизявление с такава облигационна насоченост .
Снабдил се е срещу длъжника със заповед за незабавно изпълнение на задължението за
заплащане на главница в размер на 1000 лева и задължението за заплащане на разноските по
връчването на поканите за доброволно изпълнение в размер на 43,20 лева по ч.гр.д. №
1685/2020г. на ВТРС, срещу която е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение .
Предвид гореизложеното , моли съдът да приеме за установено, че вземанията
зачетени със заповедта за изпълнение, съществуват , заедно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.
Ответникът оспорва исковете с възражения , такива каквито са изложени в жалбата.
Фактите / обстоятелствата / – предмет на наведените в исковата молба
твърдения са писмено документирани и убедително установени по смисъла на чл.154, ал.1
2
ГПК пред/ от първоинстанционния съд/ включително и чрез заключението на приетата
съдебно- счетоводна експертиза/, поради което въззивният съд, упражнявайки
правомощието си по чл.272 ГПК препраща към констатациите им в мотивната част на
обжалваното решение и е ненужно тяхното повторно изложение тук.
Отрицанието на факта на отпускане на кредит във вид на овърдрафт за
сумата 1000 лева по картова разплащателна сметка на името на ответника и съответно
потребителното й усвояване е лишено от елементарна логическа връзка с твърдението му ,
че е погасявал вноски по този договор. Това е така , тъй-като никой не плаща нещо, което
мисли , че не дължи или не знае , че дължи , т.е. в кръга на кредитно- заемните отношения:
никой не връща нещо неполучено и не плаща лихви за нещо неполучено, т.е. ако не е
получено/ усвоено/ те няма защо да се плащат , следователно плащането е доказателство за
получаването му. Отделно от това предоставянето на кредита/ възможността да се
извършват тегления в рамките на кредитния лимит/ и усвояването му е факт установен със
заключението на приетата счетоводна експертиза: за времето от 01.10.2007г. – 18.04.2018 г.
ответникът многократно е теглил суми от АТМ устройства / Приложение № 1 / и е правил
частични погашения по главницата и лихвите , последното от които е на 09.08.2016 г. /
Приложение № 2/. Общият натрупан дълг към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение възлиза на сумата 8 483,61 лева. и включва посочените по горе
видове осчетоводени вземания , сред които претендираната остатъчна главница в размер на
1000 лева и сумата 43,20 лева – разноски за връчване на нотариална покана за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита / вж. преводно нареждане от 04.06.2020 г. на л.21 от
делото/.
Между страните е съществувало облигационно отношение, възникнало от
договора за банков кредит- овърдрафт , а ОУ на банката по този вид кредити са неделима
част от съдържанието му / чл.298, ал.1 ТЗ/ , тъй-като са приети от потребителя – ответник с
подписването му . При този специален вид потребителски банков кредит няма еднократно
отпускане на сумата на договорения кредитен лимит, а осигурена технологическа
възможност да разполага с него по всяко време на действие на договора/ вж. т.1, б.“и“ от
ОУ/, за да извършва многократни операции на усвоявания в пълен или частичен размер,
включително и да ползва средства превишаващи наличността по разплащателната му
сметка/ вж. определението дадено в т.7, пар.1 ДР на ЗПК, което макар и да не е съществува
в отменения ДПК би било същото , тъй-като правната природа на този вид договор е
еднаква в банковата практика по света /. Той е подновяван автоматично със срок от една
година на основание чл.36.1 от ОУ за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип .
Макар и възражението за нищожност на клаузите за договорен лихвен
процент с надбавка за извършване на безналични плащания на ПОС терминал в размер на
16 % , за всички останали транзакции-18 % и за наказателна лихва в размер на договорения
лихвен процент с надбавка от 12 % да е лишено от изначално от смисъл по причина, че
същите не са основание за произход на претендираните вземания и съответно не би
трябвало да се коментират , договорът като цяло не страда от наведените пороци и е
напълно валидна сделка , тъй-като към момента на сключването му приложими към същия
са повелителните норми на ЗПК- обн.ДВ. бр. 53 от 30.06.2006г. отменен на 12.05.2010 г., а
не посочените норми на сега действащия ЗПК. В съдържанието на стария закон няма
повелителна уредба, чието неспазване да влече нищожност на договорни клаузи , каквато
се посочва и има в новия. Тук в съответствие с изискванията на чл.10 ЗПК/отм./ договорът
съдържа посочване на горната граница на кредита , условията за ползването му /
безналични плащания и тегления от АТМ, 45 дневен гратисен период/ и връщането му /
МПВ или връщане на цялото дебитно салдо при прекратяването му /, годишния лихвен
процент според вида на използваната операция и основанията за неговото изчисляване.
Редовността на документа по чл. 417, т.2 ГПК не може да се обсъжда в
исковото производство и не влияе по никакъв начин на преценката за съществуването на
вземанията , тъй-като разглеждането на обстоятелства, превръщащи го в нередовен е
3
предвидено да става по реда на обжалването на разпореждането за издаване на заповед за
незабавно изпълнение – чл. 419, ал.3 ГПК.
Наличието на забава при погасяване на минималните погасителни вноски/ сума,
която титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от датата , следваща края на отчетния
период , до датата на падежа , и представляваща 5 % от дебитното салдо по сметката към
последния ден от отчетния период , но не по малко от 10 лева или целия размер на усвоения
кредитен лимит, но не по малък от 10 лева- чл.1, б.“к“ от ОУ/ по чл.18 от ОУ е
неизпълнение което дава право на кредиторът да обяви използвания овърдрафт за изцяло и
предсрочно изискуем, след като писмено предизвести за волята си титуляра на кредитната
карта- т. 28 б. „а” от ОУ.
Ищецът е упражнил това свое преобразуващо субективно право като писменото му
волеизявление е достигнало до длъжника на 28.05.2020 г. с връчване на изпратената му
покана от ЧСИ С. К.. С изтичане на дадения 5 – дневен срок за изпълнение и предвид
наличието на просрочие при връщане на кредита е настъпила предсрочната му изискуемост
на 03.06.2020 г.
Този юридически факт се е осъществил преди подаването на заявлението по чл. 417
ГПК /23.07.2020 г./, поради което е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост в
съответствие с даденото задължително тълкуване на закона с т. 18 на ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Развитите от ответника възражения в несъгласие с горния извод са напълно
неоснователни.
Вземането за главницата от 1000 лева е съществуващо , изискуемо и подлежащо на
принудително изпълнение .

Настъпването на юридическия факт на обявената предсрочна изискуемост има за
правна последица правото на банката – ищец да събере наведнъж всички дължими суми по
кредита и да деактивира картата - чл.30, чл.36.5 от ОУ , т.е. ответникът -картодържател
дължи връщане на всички задължения по дебитното салдо, вкл. разноски, такси и
комисионни.
Разноските за изготвянето и връчването на нотариалната покана , съдържаща
волеизявлението за обявяването й са предмет на вземане за обезщетение от неизпълнението
на договора по смисъла на чл.82, изр.1-во, вр. с чл.79, ал.1, пр.2-ро ЗЗД, защото
представляват претърпяна загуба – пряка последица от него и напълно предвидима при
пораждане на задължението.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно .
По общото правило на чл. 114 ал. 1 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането
е изискуемо.
Вземането за главницата не попада в хипотезите на чл.111, б.“в“ ЗЗД и поради това
за него би била приложима общата пет годишна давност/ чл.110 ЗЗД/, която се смята
прекъсната с предявяването на иска /чл. 116 б. „б” ЗЗД/, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 23.07.2020 г. /чл.422, ал.1 ГПК/.
По договора за кредит – овърдрафт, който е от типа револвиращи, т.е. възобновяеми
/ споразумение, което позволява на титуляря на дадена сметка да заема пари многократно
до определен лимит в съответната валута, като същевременно погасява част от текущото
салдо, дължимо при редовни плащания, като всяко плащане, минус начислените лихви и
такси, попълва наличната сума за притежателя на сметката/. изискуемостта на усвоената
сума от предоставения кредитния лимит не настъпва с падежа на съответната минимална
погасителна вноска /МПВ/, а с изтичане на срока на договора или при настъпване на
4
предсрочна изискуемост.
Този извод следва от особения характер на револвиращите кредити, при които
кредитния лимит се усвоява и погасява многократно, за разлика от типичния банков кредит,
без отнапред да е уговорен конкретен размер на погасителната вноска. Последното е
невъзможно, тъй като единствено от волята на картодържателя зависи каква част от кредита
ще усвои, следователно каква ще върне, като неговото задължение е единствено да
погасява уговорената месечна погасителна вноска . Тя няма характер на анюитетна , в
която да са определени предварително каква част от главницата и договорна лихва се
погасява с нейното плащане.
Ето защо изискуемостта на усвоеното от ответника дебитно салдо по главницата е
настъпила с обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на 03.06.2020 г. и няма как
да е изтекла към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Вземането за обезщетение покриващо направените разноски за изготвяне и връчване
на нотариалната покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем попада в
хипотезата на чл.111, б.“б“ ЗЗД и за него тече тригодишна давност , която също не е
изтекла към посочения момент.
По изложените съображения предявените искове са основателни и обжалваното
решение подлежащо на потвърждаване.
При този изход на спора ищецът като спечелил делото страна и защитаван от
юрисконсулт има право да получи присъждане на поисканото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева – чл.78, ал.8 ГПК.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 1164/13.10.2021 г. по
гр.д. № 771/2021 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 ГПК В. М. С. , с ЕГН: ********** да заплати
на „ПИБ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.С , район „И“, бул.“ ДД.Ц.", с
ЕИК *** сумата 150/ сто и петдесет/ лева , представляваща юрисконсултско
възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5