Р Е
Ш Е Н
И Е № 199
гр.Пловдив, 13. 02. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в публичното заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 2422/2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 от ГПК във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Община – Сопот БУЛСТАТ *********, адрес - гр. Сопот ул. „И. Вазов” №
34, представлявана от кмета Д. Ф. Д., чрез юрк. Й.К., против Решение №
275/22.07.2019г. на КрлРС – II гр.с. по гр.д.№ 676/208г., с което е признато за установено по отношение на нея, че по
силата на давностно
владение, считано от 07.02.1997 г., ищецът И.Г.Г., ЕГН- ********** *** е собственик на
поземлен имот, представляващ част от имот с идентификатор № 68080.174.73 по КККР на гр. С., одобрени със Заповед №РД-18-8/11.03.2011 г. с площ 1100 кв. м., като
имотът на ищеца е разположен между точки
1, 2, 3, 4, 1, съгласно изготвената от вещото лице В. Г. скица-приложение №5,
неразделна част от настоящото решение, както и е осъдена Община – Сопот да заплати на И.Г.Г.
сумата
от общо 1 316,90 лв., представляващи разноски по делото. Моли да бъде
отменено и вместо това да се постанови изцяло
отхвърляне на предявения иск на заведените основания.
Въззиваемата страна И.Г.Г.,
ЕГН- ********** ***, чрез адв. Н.Б., депозира писмен отговор, че жалбата е
неоснователна.
Окръжен съд –Пловдив, като
констатира, че въззивната жалба е допустима, подадена от надлежна страна по делото в
законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване валидно и
допустимо съдебно решение, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Карлово от И.Г. *** е заведена искова молба, уточнена допълнително с писмена молба неразделна
част от нея /на л.35 по делото/, с която
посочва, че по силата на Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт №107/07.02.1997г., том I, нот. дело №266/1997 г.
на Районен съд Карлово, закупил следния недвижим имот- нива от 900 кв. м., осма категория на земята, находяща се в
землището на град С., Пловдивска област, местността „Дългата могила”, който
имот има пл. № 1343 при граници: път, дере, имот №603 и имот №1342.
Собствеността върху описаният имот ищецът придобил от Н. Т. С. При сключване на
договора за продажба, продавачката установила правото си на собственост с
Нотариален акт № 137, том първи, дело № 241/1997 г. на Карловския районен съд,
с който ѝ било признато правото на собственост на описаният имот на
основание наследство и реституция по ЗСППЗЗ, като неин праводател е бил Т. А. Б.
Ищецът излага твърдения, че след придобиването на описаният имот и до
настоящия момент към завеждане на исковата молба - 02.05.2018г. владее и ползва
имота си необезпокояван от никого в продължение на повече от 20 години. Имотът
представлявал празно място, което се използвало за селскостопански цели. През
2015 г. решил да дари имота на дъщеря си, като за целта посетил Община - Сопот,
за да си извади скица. Там узнал, че по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град С-, одобрени със Заповед №РД-18-8/11.03.2011 г. на ИД на АГКК
№ 2011 г., собственият му имот не бил отразен на кадастралната карта като
отделен имот. При направена от ищеца справка в Агенцията по кадастъра – гр.
Пловдив узнал, че имотът му бил записан като собственост на Община - Сопот, за
което бил издаден и акт за ЧОС № 211/04.03.2013 г. Посъветван от служителите на
Агенция по кадастъра, извършил геодезично заснемане на имота. В резултат на
това се установило, че имотът му попадал върху имот с ИД № 68080.174.73 по КККР
гр. Сопот, одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на ИД на АГКК, находящ
се в местността „Над техникума“, с площ на имота 1 100 кв.м, трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива (в
стари реални граници), стар идентификатор - няма, номер по предходен план -174073,
при граници на имота - 68080.173.35, 68080.174.74, 68080.174.306, собственост
на ответника. Притежаваният от ищеца имот бил разположен върху имота на
ответната Община - Сопот, като представлявал реална част от имота на общината,
с приблизително трапецовидна форма, разположен по част от северната граница,
цялата източна граница, част от южната и по цялата западна граница, с площ от
900 кв. м., съгласно геодезично заснемане от 2015 г.
С удостоверение с изх. № 1834/24.08.2015г. на ОСЗ - Карлово било удостоверено,
че местността „Дългата могила“, която е посочена в документа му за собственост
и местността „Над техникума“ по КВС на землище град Сопот, са идентични.
Ищецът посочва, че бил предприел процедура за нанасяне на имота му в
кадастралната карта. В процеса на нанасяне узнал, че тъй като имотът му се
водел собственост на Община - Сопот, върху същия била наложена възбрана от ЧСИ
Мариана Обретенова с рег. №758 с район на действие Окръжен съд - Пловдив за
задълженията на Община - Сопот. Подал молба да съдебен изпълнител за вдигане на
възбраната на собствения му имот. Такава молба била подадена и от Община - Сопот.
Впоследствие обаче с Решение №202 от заседание на 02.02.2018 г. на Общински
съвет - Сопот отказал да признае собствеността върху притежавания от ищеца
имот.
След придобиването на описаният имот през 1997 г. и до настоящият момент 02.05.2018
г. ищецът поддържа, че го владее и ползва необезпокояван от никого в
продължение на повече от 20 години. Никой не бил оспорвал собствеността му до
настоящия момент. Владеел и ползвал имота си на правно основание – по силата на
договор за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №107, том I, дело
№266/1997г. на Районен съд Карлово. Съгласно разпоредбата на чл.70 от Закона за
собствеността счита, че бил собственик на владяната от него реална част от имот
с идентификатор № 68080.174.73 по КККР гр.Сопот, одобрени със Заповед
№РД-18-8/11.03.2011г., собственост на ответника, която част представлява имот с
приблизително трапецовидна форма, разположена по част от северната граница,
цялата източна граница, част от южната и по цялата западна граница, с площ от
900 квадратни метра, съгласно извършено геодезично заснемане от 2015 г. Поради
обстоятелството, че ответната Община оспорвала правото му на собственост за
ищеца бил налице правен интерес да предявяване на настоящия иск, тъй като бил
налице спор за материално право.
Прави искане да бъде признато за установено по отношение на Община - Сопот, че по силата
на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт
№107, том I, дело №266/1997 г. на Районен съд - Карлово, ищецът е собственик на
поземлен имот, представляващ част имот с идентификатор № 68080.174.73 по
КККР на гр. Сопот, одобрени със Заповед
№РД-18-8/11.03.2011г, която част е с приблизително трапецовидна форма,
разположена по част от северната граница, цялата източна граница, част от
южната и по цялата западна граница, с площ от 900 кв. м.
При условията на евентуалност, в случай, че бъде
прието, че праводателят му не е бил собственик на имота към датата на сключване
на Договора за продажба от 07.02.1997г., ищецът моли да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че е собственик по силата на давностно владение върху частта от
имота, подробно описана по-горе, продължило повече от 20 години, осъществено от
1997 г. до завеждане на исковата молба 02.05.2018г.
Към исковата молба са
приложени Нотариален акт №107/07.02.1997г.,
том I, нот.дело №266/1997г. по описа на Районен
съд – Карлово, за покупка на недвижим имот нива от 900 кв.м. с пл.№ 1343 от И.Г.Г.
от продавача Н.Т. С.; Нотариален акт № 137/03.02.1997г. по описа на РС –Карлово
за признаване на правото на собственост върху земеделски имот на Н. Т. С. по
наследство и завещание от съпруга си Т.А. Б. на недвижим имот нива от 900 кв.м.
с пл.№ 1343; Удостоверение с изх.№ 1834/24.08.2015г., изд. от ОСЗ – Карлово,
затова, че местността „Дългата могила“ и местността „Над техникума“ по КВС на
землище гр.Сопот, Община –Сопот, са идентични. Също така са представени Искане
с вх.№ С-4297/20.11.2015г. до Община – Сопот, Геодезическо заснемане, Решение №
202 от заседание на 02.02.2018г. на Общински съвет –Сопот, Писмо с изх.№ С –
3088/24.06.2016г. на Община – Сопот до ЧСИ Мариана Обретенова, рег.№ 758.
От заснемането се е констатирало, че имотът попада в границите на имот с ИД
№ 68080.174.73 по КККР - гр. Сопот, одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011
г. на ИД на АГКК, находящ се в местността „Над техникума“, с площ на имота 1 100
кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване – нива /в стари реални граници/, стар идентификатор - няма, номер по
предходен план -174073, при граници на имота - 68080.173.35, 68080.174.74,
68080.174.306, собственост на Община - Сопот.
С Решение №202 от проведено на 02.02.2018 г. заседание на Общински съвет –
Сопот, е мотивиран отказ на искането на И.Г.Г.
да бъде признато правото му на собственост върху имот пл. № 1343, описан в
Нотариален акт №107, том I, дело №266/1997 г.
Ответникът Община –
Сопот депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който се оспорва изцяло
предявения иск и за двете придобивни основания. Възразява, че липсва валидна реституция по реда
на ЗСПЗЗ на процесния имот. Твърди, че липсва решение па ПК /сега ОСЗ/ с надлежна скица, конкретизираща
процесния имот. Заявява се, че Община
- Сопот никога не била издавала
подобна скица. Поддържа, че са налице били основателни съмнения относно упълномощаването от посочената като
праводател Н. Т. С. Никога този имот не бил
владян, ползван или държан от ищеца. Имотът бил общинска собственост.
Прилага и Акт № 211/04.03.2014г. за частна
общинска собственост за процесния ПИ с ИД № 68080.174.73.
Към делото са представени
също Скица № 15-343946/30.05.2018г., изд. от СГКК –Пловдив за ПИ с ИД №
68080.174.73, от която е видно, че Община – Сопот е записана като едноличен
собственик, както и Удостоверение с изх.№ **********/01.06.2018г. за данъчна
оценка, с което като собственик ПИ с ИД № 68080.174.73 е посочена Община – Сопот.
По направените
доказателствени искания от ищеца с исковата молба и от ответника с Писмения
отговор по чл.131 от ГПК, Районен съд – Карлово се е произнесъл с Доклада по
чл.140 от ГПК, обективиран в Определение № 835/04.10.2018г. В тази връзка е
задължена ОСЗ –Карлово на осн. чл.186 от ГПК да представи копие на пълната
преписка на Решение от 20.01.1992 г. на името на Т. А. Б., бивш жител ***,
както и преписката по издаване на скица № 7/01.1997г. за имот № 1343, съст. нива от 900 кв.м. Изискани
са за прилагане нотариални дела № 241/1997г. и 266/1997г. по описа на РС
–Карлово.
С Писмо изх. №
110/26.10.2018 г. от Служба по вписванията - гр. Карлово е отговорено, че нот.
дело №241/1997 г. е унищожено и не е налично в архива на службата.
Представено е Писмо изх.
№ 110/26.10.2018 г. от ОСЗ – Карлово, от което е видно, че и посочено, че след
извършена проверка в база данни на ОСЗ – Карлово, се установява, че имоти в землището на гр. Сопот на името на Т.
А. Б. няма. Такива са налични в землището на гр. Карлово и с. Васил Левски.
В съдебно заседание на
12.11.2018г. са разпитани допуснатите на ищеца свидетели Т. Н. Г., без родство,
и И. Д. Н., без родство. Разпитани са и свидетелите на ответника – Д. М. Д. и А.
И. С., които работят в Община - Сопот
като главни специалисти.
По искане на ищеца е била
допусната и приета СТЕ, изготвена от вещото лице – техник М. К., заключението
по която не е оспорено от страните. Изготвена
е и била скица на процесния имот по неодобрения кадастрален на т. нар. „земи за
земеделско ползване план и по сега действащата кадастрална карта на гр. Сопот“.
В изпълнение на възложената задача, вещото лице, след запознаване с писмените
доказателства приложени по делото, след оглед на място и след извършване на
необходимите проучвания и справки в Община Сопот и ОСЗ - Карлово, дава
заключение, че в Държавен вестник бр. 93/11.11.1994 г. е обнародвано
окончателно „Одобрен коригирания проект на план за земеразделяне на з-ще гр.
Сопот“, като на по-късен етап тези планове се наричат КВС. Първи сведения за
графичното изображение на имот № 1343 находящ се в м. „Дългата могила” землище
гр. Сопот са налични едва към 1992 г. Към този момент е изготвен кадастрален
план /неодобрен/ на така наречените земи за земеделско ползване (ЗЗП) в които
земи попада и имот № 1343. По този план имотът е с квадратура от 1100 м. кв.
при съседи:от север - път, дере; от изток - дере; от запад - имот № 603; от юг
- имот № 1342, т. е. така описаните съседи на процесния имот са едни и същи със
съседите описани в документа за собственост на ищеца, с тази разлика, че по
нотариален акт имотът е с площ 900 кв. м., а по графично изображение площта му е
1100 кв. м.
Вещото лице посочва, че
по плана за земеразделяне /КВС/ на гр. Сопот процесния имот не попада в обсега
на изработения, но неодобрен план на ЗЗП, част от който план впоследствие е
послужил за изработването през 2007 г. на помощен план, а през 2008г. – на план
на новообразуваните имоти. Процесният имот по КВС е заснет под № 73 в масив 174
и пространствено съвпада с имот № 1343, със следните разлики:
- в нотариалния акт за
собственост на ищеца е описано, че имотът се намира в м. „Дългата могила“
докато в КВС е описано, че имотът се намира в м. „Над техникума“. Това
несъответствие е изяснено с приложеното към делото на лист удостоверение за
идентичност, т. е. м. „Дългата могила“ и м. „Над техникума“ землище гр. Сопот
са една и съща местност.
- като съседи двама от
тях се разминават. В нотариалния акт за собственост, както и по графичното
изображение на плана на ЗЗП съседи са имот № 603 и имот № 1342, то по КВС
съседи са съответно имот № 35, в масив 174 и имот с № 74, в масив 174. Като за
собственик на имот № 73, м. „Над техникума“ по КВС е записано „Земи по чл. 19“.
Със Заповед № РД - 18 -
8 / 11.03.2011г. са били одобрени КККР на гр. Сопот. Кадастралната карта
отразява 1:1 КВС. Чрез налагане на двата плана – неодобрения по който е
издадена скица № 7/01.1997 г. за имот 1343, послужила за да се изповяда
сделката и КК частично за имот 68080.174.73, вещото лице е констатирало, че
същите основно се припокриват, т. е. тези 900 м. кв. закупени от ищеца се
вместват в имот с ИД 36498.174.73 съгласно КК на гр. Сопот, и се вместват за
това, че така описания имот с № 1343 и към момента на сделката е бил с площ
1100 м. кв. и с такава площ е и имот 36498.174.73.
Изготвена е и била Допълнителна
СТЕ от вещото лице инж. В. Г., която също не е оспорена от страните и е приета
по делото. В експертното заключение е посочено, че съответен на ПИ №1343 в КВС
е ПИ 73 в масив 174 с площ 1100 кв. м. записан в разписната книга на Община - Сопот,
за който имот е представен АЧОС №211/04.03.2014 г. В новата кадастрална карта процесният имот е в същите
граници както в КВС и КП от 1992 г. Закупените от ищеца 900 кв. м. заемат
източната част на имот №1343 с площ 1100 кв. м., като освен мястото на ищеца, в
тази площ се включва и откос от 200 кв. м. по западната граница на имота.
Със Заключението на Допълнителна
СТЕ от вещото лице инж. В. Г. се констатира, че от приложените документи по
делото не става ясно на какво основание
е придобит от наследодателя Т. А. Б. процесния имот, попадащ в територия за земеделско ползване и в коя
територия е извършено възстановяване на
собственост върху имота по ЗСПЗЗ, от друга страна бил представен Нотариален акт
за покупко-продажба № 107/07.02.1997г. за имот № 1343.
В приложение №5 към
експертизата е представена комбинирана скица с обединена графика на плана от
1992 г, КВС, КК и геодезическо заснемане. С линии по точки 1, 2, 3, 8, 7, 6, 5,
4, 1 са означени граници по ПИ 174.73 с
площ 1100 кв. м. по КК, КВС и ПИ 1343 по КП от 1992 г., с линии по точки 1, 2,
3, 4 – граници на ПИ с площ 900 кв. м. по нотариален акт №107/07.02.1997 г., а
с линии по точки 3, 4, 5, 6, 7, 8, 3 –граници на общински откос от 200 кв. м.
С постановеното Решение
№ 275/22.07.2019г. Районен съд –Карлово е изложил мотиви, че искът за
собственост на основание приложения Нотариален акт за покупко-продажба №
107/07.02.1997г. за имот № 1343 е неоснователен. В тази връзка аргументира, че основното
възражение на ответника Община -Сопот, е
че праводателят на
продавача Н. С. – съпруга ѝ Т. А. Б., никога не е бил собственик на имота, съответно – тя също не е такъв и
няма как да продаде нещо, което не притежава. Районният съд приема, че доколкото тежестта за
установяване твърдяното продобивно основание е на ищеца, то това възражение следва да се уважи. Не са се ангажирали никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че Т. Б. е бил собственик на имота на основание земеделска
реституция по ЗСПЗЗ, от което следва правния извод, че след като той не е бил собственик, няма
как и имотът да бъде наследен от съпругата му Н. С. А след като тя не е притежавала правото на собственост, то и
разпореждането с процесния имот обективирано в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот №107, том I, дело №266/1997
не е породило вещно-прехвърлителен ефект.
С атакуваното решение,
обаче, Районен съд – Карлово приема, че ищецът е собственик на алтернативно
твърдяното от него придобивно основание – давностно владение, продължило повече
от 10 години. Упражняваната върху имота трайна и непрекъсната факрическа власт от
ищеца е
била установена от събраните по делото гласни
доказателства – показанията на св. Т. Г. и св. И. Н., които са кредитирани като обективни, логични,
последователни. В противоречие с тях били показанията на свидетелите Д. Д. и А. С., но доколкото последните двама са
служители на ответната община и преценявайки показанията им при условията на
чл.172 ГПК, съдът възприел
като достоверни твърденията именно на първите двама свидетели. По отношение
на представения АЧОС № 211 от 04.03.2014г. на Община Сопот е изтъкнато от първостепенния
съд, че той не поражда вещно право на собственост върху актувания имот в полза
на Общината, а
само удостоверява съществуването му, т. е. има
констативно, а не конститутивно действие. Поради това и при възникнал спор за
собственост в нейна тежест е било да докаже
наличието на посоченото в него правно основание за придобиване на собствеността
върху имота, каквото не е сторено в случая. В хода на делото Община Сопот не била установила
правнозначими факти, които да обосноват съдържанието на този акт, който, както се посочило, има само
констативно действие, което изключва същият да поражда права сам по себе си
в нейна полза.
ПдОС – V гр.с., въззивна
инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Основните
възражения на жалбоподателя се отнасят до това, че Районният съд не е обсъдил
всички доводи направени както по главния иск, така и по евентуалния иск. Съдебният
състав е наложил извод, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот по
силата на давностно владение, продължило повече от 10 години, като е кредитирал
казаното от доведените свидетели Т. Н. Г. и И. Д. Н., и не са били отчетени
противоречията и неяснотите в показанията им. Същевременно с лека ръка е
отхвърлил показанията на двамата ответникови свидетели – длъжностни лица при
Община – Сопот. Застъпва, че с оглед на липсата на валидна реституция по ЗСПЗЗ,
както е прието в мотивите, Районният съд е следвало да обоснове дали владението
би могло да доведе до придобиване на собствеността върху имота с оглед на
неговия статут. Позовава се на съдебна практика по чл.290 от ГПК - Решение №
32/20.04.2012г. на ВКС – II г.о. по гр.д.№ 153/2011г.
Възраженията
са основателни. Както вече се посочи по-горе, Районният съд е изложил подробни
мотиви, затова, че липсват доказателства, затова, че праводателят Н. Т. С. е
получила права по наследство и по завещание от съпруга си Т. А. Б., при
положение, че цитираните в констативния Нотариален
акт № 137/03.02.1997г. по описа на РС –Карлово документи - Решение на ПК- Карлово от 20.01.1992г. и
Протокол за обявяване на саморъчно завещание и Саморъчно завещание, не са
представени по делото. Нещо повече, че от
официалния отговор на ОСЗ – Карлово с Писмо изх. № 110/26.10.2018 г. се
установява, че „имоти в землището на гр. Сопот на името на Т.А. Б. няма. Такива са налични в землището на гр.
Карлово и с. Васил Левски“. Ето защо, не е била приложена, въпреки че е
изискана, преписката по издаване на Решение на ПК- Карлово от 20.01.1992г. Липсват
писмени данни не само да е завършена процедурата по реституция по ЗСППЗЗ, но и
да е започвала такава, както към датата
20.01.1992г., така и по- късно във времето. Тези обстоятелства са съществени,
защото, както се посочва и в Решението № 32/20.04.2012г. на ВКС – II г.о. по гр.д.№ 153/2011г.,
постановено на осн. чл.290 от ГПК, началният момент, от който може да започне
да тече придобивна давност върху земеделска земя, възстановена след
реституционно производство, е този на приключването на административната процедура
по ЗСПЗЗ. Следователно, няма как да е отпочнал да тече давностния срок, на
който се позовава ищецът.
На
следващо място, въззивната инстанция намира, за основателно възражението на
Община – Сопот за това, че неправилно са кредитирани показанията на ищцовите
свидетели. Действително, налице е
очевидно и явно противоречие в това, което са казали лицата Т. Н. Г. и И. Д.
Н. Така например, свидетелката Т. Н. Г. е заявила, че от седем години тя
ползвала имота, като баща й гледал животни – 25 бр. крави и през зимата ги „запирали там“. В имота нямало
постройки. Тя била оградила имота с мрежа, за да не влизат други животни.
Същевременно,
свидетелят И. Д. Н. е казал, че „местото
е земеделска земя, това е празно место“. Мислил, че не е оградено,
нямал представа.
Въззивният
съд намира, че показанията на ищцовите
свидетели са несигурни, колебливи, противоречащи си относно описанието и
ползването на имота, и затова не доказват придобиване на имот по изтекло
давностно владение. Следва да се има предвид и това, че освен тези свидетели,
ищецът не е ангажирал други доказателства да формират извод, че земеделската
земя, за която е съставен Акт № 211/04.03.2014г. за частна общинска
собственост е придобита по давност.
Констативният Нотариален акт № 137/03.02.1997г. по описа на
РС –Карлово е бил представен и описан в Нотариален акт №107/07.02.1997г., том I, нот.дело №266/1997г. по описа на Районен съд – Карлово, за покупко- продажба на процесния недвижим имот нива от 900 кв.м.
с пл.№ 1343 от продавача Н. Т. С. След като
се доказва, че този документ не я легитимира като собственик, няма как и
купувачът И.Г.Г. да придобие твърдяните вещни права върху вещта. В тази насока,
както се посочи по –горе, до същите правни изводи е достигнал и Районния съд,
аргументирайки липсата на прехвърлителен ефект на процесната сделка.
Ето защо,
след като ищецът не е доказал да е придобил вещта на поне едно от двете заявени
придобивни основания с исковата молба, а именно
по Договор за покупко - продажба от 07.02.1997г., обективиран в Нотариален акт №107/07.02.1997г., том I, нот.дело №266/1997г. по описа на Районен съд – Карлово /главен иск/ и по изтекла придобивна
давност върху земеделска земя, възстановена по реституция /евентуален иск,
заявен за разглеждане само при отхвърляне на главния иск/, исковите
претенции се явяват изцяло
неоснователни.
Обжалваното решение ще
бъде отменено като незаконосъобразно и
вместо това ще се постанови друго, с което ще се отхвърлят заведените главен и
евентуален искове като недоказани.
Разноски.
Съобразно правния
резултат И.Г.Г. ще бъде осъден да
заплати на Община – Сопот общо сумата 400 лв. за двете съдебни инстанции, от
които 100лв. – за юрисконсултско възнаграждение пред Районен съд и 300 лв.- за
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
По мотивите, ПдОС – V
възз.гр.с.
Р Е
Ш И:
Отменя Решение № 275/22.07.2019г. на КрлРС – II гр.с. по гр.д.№ 676/2018г.
Като вместо това
постановява-
Отхвърля предявеният от И.Г.Г., ЕГН- ********** ***, иск за признаване за установено по отношение на Община – Сопот
БУЛСТАТ *********, адрес - гр. Сопот ул. „И. Вазов” № 34, представлявана от
кмета Д. Ф. Д., иск на осн.чл.124 от ГПК, че е собственик по силата на Договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт №107/07.02.1997г., том I, нот.дело №266/1997г. по описа на Районен
съд – Карлово, на недвижим имот с пл.№
1343, а именно нива от 900 кв.м., находяща се в землището на гр.Сопот, м.“Дълга
могила“, при граници: път, дере, имот №603 и имот №1342 /по описание на
нотариалния акт/, а по актуално описание - поземлен имот, представляващ част от имот с идентификатор №
68080.174.73 по КККР на гр. Сопот,
одобрени със Заповед №РД-18-8/11.03.2011 г. с площ 1100 кв. м., /като имотът на ищеца е разположен между точки 1, 2, 3, 4, 1,
съгласно изготвената от вещото лице В. Г. скица-приложение №5, на л.158 по по гр.д.№ 676/2018г. на на КрлРС /,
като неоснователен и недоказан.
Отхвърля предявеният от И.Г.Г., ЕГН- ********** ***, иск за признаване за установено по отношение на Община – Сопот
БУЛСТАТ *********, адрес - гр. Сопот ул. „И. Вазов” № 34, представлявана от
кмета Д. Ф. Д. иск на осн.чл.124 от ГПК, че е собственик по силата на давностно
владение, считано от 07.02.1997 г. до завеждане на исковата молба - 02.05.2018г., на
поземлен имот, представляващ част от имот с идентификатор № 68080.174.73 по КККР на гр. Сопот, одобрени със Заповед
№РД-18-8/11.03.2011 г. с площ 1100 кв. м., /като имотът на ищеца е
разположен между точки 1, 2, 3, 4, 1, съгласно изготвената от вещото
лице В. Г. скица-приложение №5, на л.158 по гр.д.№ 676/2018г. на КрлРС/, като неоснователен и недоказан.
Осъжда И.Г.Г., ЕГН- ********** ***,
да заплати на Община – Сопот БУЛСТАТ *********, адрес - гр. Сопот ул. „И. Вазов”
№ 34, представлявана от кмета Д. Ф. Д., общо сумата в
размер на 400 лв. за направени
разноски по делото за двете съдебни инстанции /съответно 100 лв. по гр.д.№ 676/2018г. на КрлРС – II гр.с. и 300 лв. по възз.гр.д.№ 2422/2019г. по описа на ПдОС
– V възз.гр.с./.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател:
Членове: