РЕШЕНИЕ
№ 14549
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Н. Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110155824 по описа за 2022 година
намери следното:
Подадена е искова молба от искова молба от Т Т ООД срещу Д Е Е
ЕООД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
391,17 лева – вземане по сключен между страните договор за превоз,
обективирано в издадена от ищеца фактура № 9034 от 12.01.2022 г. ведно със
законната лихва, считано от 09.05.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането. Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за превоз на
05.01.2022 г., като поел задължение да осъществи международен превоз на
стоки до Германия. Било уговорено възнаграждение за ищеца в размер на
1860 лева с ДДС. Товарът бил натоварен на 07.01.2022 г. и разтоварен на
12.01.2022 г., съгласно уговореното в договора. Товарът бил приет без
забележки от получателя му. За извършения превод ищецът издал на
ответника фактура № 9034 от 12.01.2022 г. за сумата от 1860 лева.
Впоследствие ответникът му изплатил сумата от 1468,83 лева. Ищецът счита,
че разликата в размер на 391,17 лева все още му се дължи и моли съда да
осъди ответника да му я заплати. Претендира разноските в настоящото
производство и в производството по обезпечаване на бъдещ иск, проведено
във връзка с настоящото. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава
отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не
оспорва сключването на процесния договор, извършването на превозите,
издаването на фактурата и осчетоводяването от него. Твърди, че стоката
действително била доставена на 12.01.2022 г., но договорения срок за
доставка бил или на 10.01.2022 г. или на 11.01.2022 г. Съгласно договора
ищецът дължал неустойка в размер на 200 евро. Процесният превоз бил
възложен на ответника от трето по делото лице със седалище в Германия.
1
Поради извършеното закъснение възложителят предявил претенция за
забавата в размер на 200 евро и заплатил по-малко от уговореното на
ответника възнаграждение. Ответникът предявил искането си за неустойка
към ищеца, като направил рекламация, приета от ищеца на 04.02.2022 г., но
ищецът отказал да я заплати. Ответникът счита, че сумата от 200 евро или
391,17 лева му е дължима и прави възражение за прихващане. Моли съда да
отхвърли иска, претендира разноски.
В открито съдебно заседание страните – редовно призовани – се явяват
и поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се
явяват следните факти: между тях на 05.01.2022 г. е сключен договор за
превоз с курс от България към Германия, осъществяването на превоза от
страна на ищеца, доставянето на стоката на 12.01.2022 г., издаването от страна
на ищеца на фактура № 9034 от 12.01.2022 г., приемането и осчетоводяването
на същата от страна на ответника.
От ищеца беше представен препис от товарителницата за процесния
превоз (л. 11 от приложеното към настоящото Гражданско дело № 6609 от
2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив), както и от процесната фактура,
издадена за ответника (л. 12 от същото дело). От товарителницата се
установява, че стоките са достигнали местоназначението си на 12.01.2022 г.,
който факт не се и оспорва между страните.
От ответника беше представен препис на заявката, въз основа на която,
е сключен процесният договор за превоз (л. 37 и л. 38 от приложеното към
настоящото Гражданско дело № 6609 от 2022 г. по описа на Районен съд –
Пловдив). В условие 07 е посочен фиксиран срок за доставка на 10.01.2022 г.
или на 11.01.2022 г. между девет и десет часà. В т. 14 от общите условия е
посочено, че при неизпълнение на тези срокове се задължава да заплати
неустойка за всеки започнати 24 часа след уговорената дата. Представен е и
препис на кореспонденция между ответника и трето по делото лице – DTS
Deutscher Transport Service GmbH (л. 42 от същото дело) – от която се
установява, че това лице е заплатило на ответника сумата от 800 евро, вместо
уговорените 1000 евро за доставката на процесната стока, като причината за
това е закъснението на доставката с два дни. С рекламационно писмо (л. 44 от
същото дело) ответникът е предявил на ищеца за плащане сумата от 200 евро
с левова равностойност 391,17 лева. Рекламационното писмо е получено от
ищеца по имейл (л. 45 от същото дело).
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 367 ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава
срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или
товар. В случая сключването на договора, изпълнението на същия и
изплащането на част от възнаграждението, дължимо на ищеца, са безспорни
между страните. Правният спор се ограничава върху сумата от 391,17 лева –
левова равностойност на 200 евро, за които ответникът твърди, че е
прихванал със свое вземане срещу ищеца, породено от неточното изпълнение
на договора във времево отношение. Видно от представената заявка, страните
са се били договорили товарът да достигне до местоназначението си не по-
късно от 11.01.2022 г., а видно от товарителницата, това е станало на
2
12.01.2022 г., т.е. действително е налице отклонение от заявеното
(поръчаното). Фактът, че товарът е приет без забележки, съдът приема за
потвърждение, че същият не е бил увреден или погинал по време на превоза,
но наличието на възражение за късното му доставяне се установява както от
проведената между ответника и DTS Deutscher Transport Service GmbH
кореспонденция, така и от изпратеното от ответника и получено от ищеца
рекламационно писмо. Съдът счита, че като е получил от това лице сумата от
800 евро вместо дължимите 1000 евро, ответникът е претърпял вреди,
съставляващи пропуснати ползи вследствие на неточното изпълнение на
договора във времево отношение и е имал правото да претендира сумата от
200 евро от ищеца. Към момента на получаване на рекламационното писмо от
ищеца и двете насрещни вземания са били ликвидни и изискуеми.
Ответникът е извършил законосъобразно прихващането им, още към този
момент, като по този начин вземането на ищеца се е редуцирало до сумата от
1468,83 лева. Тъй като тази сума безспорно е платена от ответника, съдът
намира, че искът е погасен чрез прихващане и следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По направеното възражение за прихващане с отговора на исковата
молба съдът не дължи произнасяне, доколкото то е направено в условията на
евентуалност.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ответника.
От него заплатени 320 лева – адвокатско възнаграждение. Разноските са
доказани от представения договор за правна помощ и съдействие (л. 53 in
dosso от приложеното към настоящото Гражданско дело № 6609 от 2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив) и препис от платежно нареждане (л. 9 от
настоящото дело).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ предявения от Т Т ООД, ЕИК: със служебен адрес
срещу Д Е Е ЕООД, ЕИК: с адрес иск с правно основание чл. 367 ТЗ за
заплащане на сумата от 391,17 лева – остатък от незаплатено възнаграждение
за извършен за периода от 07.01.2022 г. до 12.01.2022 г. договор за превоз,
ведно със законната лихва, считано от 09.05.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, като погасен чрез прихващане.
ОСЪЖДА Т Т ООД, ЕИК: ********* да заплати на Д Е Е ЕООД,
ЕИК:на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските по делото в размер на 320
лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3