Р Е Ш Е Н И Е
№1844/19.4.2013г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ХХV- ти състав в открито съдебно заседание, проведено на 20 март 2013 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕТЯ
КОЛЕВА
При участието на секретаря В.Б. разгледа гр.дело № 4147/2012г. по описа на ВРС, докладвано от районния съдия и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.49,ал.1 СК.
Постъпила е искова молба от С.Н.А.
ЕГН **********, с която е предявен иск по реда на чл. 49, ал. 1 от СК срещу Д.А.А.,
ЕГН **********.
В исковата молба ищцата излага, че на 17.01.1998г. са сключили брак с ответника пред
длъжностното лице по гражданското състояние в гр. Варна. Твърди, че от брака си
имат две деца- АЛЕКСАНДЪР ДОБРОМИРОВ А. с ЕГН ********** и ДЕСИСЛАВА
ДОБРОМИРОВА А. с ЕГН **********. Излага, че проблемите в семейството са ги
съпътствали непрекъснато, че родителите на ответника са се месели в семейните
им отношения. Излага, че ответникът й налага психически и физически тормоз, за
което е завела дело по реда на ЗЗДН. Твърди, че между тях са ежедневните
скандали и невъзможността за съвместно съжителстване Излага, че бракът
съществува формално и поради това настоява съдът да се произнесе с решение, с
което да прекрати брака, поради дълбокото и непоправимо разстройство на
брачните отношения, като се приеме, че вина за това има ответника.
Упражняването на родителските права върху децата да бъдат предоставени на
ищцата, бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева
за сина Александър и 150 лева за дъщерята Десислава с падеж на плащане всяко
пето число но месеца, за който се дължи издръжка, считано от предявяване на
иска, до настъпване на законово основание за нейното изменяване или
прекратяване. Да бъде определен на лични контакти на децата с бащата – всяка
втора и четвърта събота от месеца от 10.00часа до 17.00часа, както и 20 дни
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Да бъде предоставено
семейното жилище на ищцата и на децата, а след прекратяване на брака с развод,
ищцата желае да запази фамилното си име „ А.”.
По делото е постъпил отговор в
срока по чл.131 от ГПК, с който твърди че предявения от ищцата иск за развод е
допустим, но неоснователен. Оспорва изложените от ищцата в обстоятелствената
част на исковата молба твърдения за начина на протичане на съвместния им брачен
живот, тъй като противоречат на действителните причини, довели до неговото
разстройство и прекратяване. Предявя насрещен брачен иск за прекратяване на
брака с развод по вина на ответницата по НИ; Предявява упражняването на
родителските права върху децата, родени от брака за бъде предоставено на него;
предявява присъждането на издръжка в размер на 200лева за сина Александър и 150
лева за дъщерята Десислава; Предявява ползването на семейното жилище да бъде
присъдено на него и децата, а в условията на евентуалност претендира определяна
на наем, за лишаването от ползването му в размер на 250лева месечно, начиная от
23.04.2012г. без да се отчита жилищната площ, ползвана от децата на основание
чл. 57 от СК. Ответникът категорично оспорва, че е налице манипулация или
настройване на детето срещу майката. След изтичане на срока на отстраняване от
семейното жилище, ответникът Александър отново живее в семейното жилище. Сина
на страните Александър е кандидатствал успешно в гимназия и в момента е ученик
в Математическа гимназия Варна.
На
30.11.2012г. е постъпила молба от ответната страна чрез процесуален
представител, връчена за становище на ищцовата страна и до момента няма
депозиран отговор, доколкото не е изтекъл срока. С молбата ответникът взема
становище по отношение на повдигнатия между страните спор относно упражняване на
родителските права и определяне местоживеенето на децата при кой от родителите
да бъде. Същият моли да бъде възложено изготвянето на социален доклад в писмен
вид и съответните указания. Настоява да бъде изменено определение, с което е
отказано допускане на изслушване на детето. Излага становище, че детето има
навършени 14 години и моли да бъде допуснато до изслушване. Представен е
заверен препис от Решение по ЗЗДН, издадена от 16 състав на ВРС и предвид
обстоятелството, че са променени условията на ползване на семейното жилище, че
то се ползва семейното от двамата съпрузи, това не променя заявеното от него в
условията на евентуалност искане по т.4 за определяне размера на наема.
Назначаването на експертиза за въпросите към нея да бъдат допълнени.
В съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален
представител поддържа иска.
Процесуалният
представител на ответника, моли съда да постанови решение, съобразно събраните
доказателства в хода на процеса.
След
като прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно Удостоверение за граждански брак № 123038 от 17.01.1998 на Община Варна Д.А.А.
ЕГН ********** и С.Н.А. ЕГН **********
са сключили граждански брак на 17.01.1998г. пред длъжностно лице по гражданско
състояние Община Варна. От брака на страните има родени две деца- Александър
Добромиров А. с ЕГН ********** и Десислава Добромирова А. с ЕГН **********.
Страните не спорят, че бракът е формално съществуващ и
изпразнен от съдържание. Между страните не за първи е стоял въпроса за
прекратяване на брака. Установи се в хода на делото, че страните са правили
опити за заздравяването на отношенията си, на същите са били безрезултатни.
Видно
от представените по делото удостоверения за раждане- децата Александър
Добромиров А. с ЕГН ********** и Десислава Добромирова А. с ЕГН ********** са
родени от майка С.А. и Д.А.- баща.
По
делото е назначен и изготвен социален доклад, в чието заключение изразява
становище на социалните работници след беседа с децата заедно и поотделно, че
децата се отглеждат съвместно от майката и бащата. И двамата родители изразили
желание да упражняват родителските си права спрямо децата.Желанието на детето Александър
с възраст 14г.и половина с вече формирана ценностна система и лична идентичност
и има по- специална връзка с баща си, основаваща се на общи интереси и
съвместно осъществими дейности. Предпочитанието на Александър е да живее с баща си. Детето Десислава обаче не желае да
сменя статуквото си, своя дом и приятели и училище. Предвид факта, че
момиченцето е с изградена по- силна връзка с майка си, тя е с нагласата да
продължи да живее с майка си.
По
отношение на родителския капацитет, , както и социалното обкръжение, в което се
отглеждат децата, емоционалната връзка на Александър и Десислава с всеки
поотделно от тях и предвид мнението на отдел „Закрила на детето”, социалните
работници изготвили доклада излагат, че е в интерес на детето Десислава да не променя
своето местоживеене и да остане да живее заедно със своята майка. Родителските
права по отношения на нея да бъдат предоставени на майката, а родителските
права по отношение на детето Александър да бъдат предоставени на бащата.
Предлагат социалните работници да бъде постановен от съда подходящ и приемлив
разширен режим на личен контакт на децата съответно с майката и с бащата.
На
следващо място по делото се събраха доказателства досежно наличието на влязъл в
сила съдебен акт постановен по реда на ЗЗДН. Производството е започнато по
молба на ищцата и е приключило с постановена забрана ответникът Д.А. да
приближава молителката С.Н.А. за срок от пет месеца, ответникът е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие,
както и че същият е бил отстранен от съвместно обитаваното жилище за срок от
пет месеца.
Събраните
в хода на производството гласни доказателства, сочат, че главна вина за
неразбирателствата между съпрузите е единствено и само на ответника.
След като изслуша доводите на страните и обсъди събраните
по делото доказателства за съда се налагат следните изводи:
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
По брачните искове.
Предявеният иск по чл. 49 от СК е основателен
и доказан. Между съпрузите липсва регламентираната в чл.14 от СК
взаимност, същите живеят съвместно, както изисква разпоредбата на чл.15 от СК,
но всеки според своите представи и разбирания за брачен живот. Липсата на
съвместен живот е довела единствено до формалното съществуване на брачната
връзка и лишаването й от изискуемото от закона и морала съдържание. Съдът
намира съществуването на такъв един брак за неоправдано. От значителен период
от време съпрузите макар и живеещи
съвместно, не полагат общи усилия за
осигуряване на благополучие на семейството, което е довело до прекратяване на
онези междуличностни отношения, които представляват съдържание на брака.
Безспорно отчуждението между тях не би могло да бъде преодоляно. Страните живеещи заедно, те
фактически са разделени предвид факта, че всеки от тях живее своя собствен
живот, а грижите по издръжка на семейството и отглеждането на родените от брака
деца са изцяло в тежест на ищцата.
Осъществените от ответника
провинения са точно толкова укорими, колкото и осъществените от ищцата.
Обстоятелствата, че съпругът вдигал скандали при срещи между страните и не
полагал грижи за децата са установени. Установено е от друга страна, че ищцата
е тази, която полага усилия за осигуряване благополучието на семейството,
каквито задължения законът вменява на всеки от съпрузите в разпоредбата на чл.
1 СК. При така установените факти и обстоятелства съдът намира, че исковете за
развод са основателни. Между съпрузите липсват взаимност, привързаност, разбирателство
и общи грижи за благополучието на семейството, присъщи за съпружеските
взаимоотношения. По предвиждането на чл. 46, ал. 1 и 2 от Конституцията на
Република България, бракът е доброволен съюз между мъж и жена, като съпрузите
имат равни права и задължения в брака и семейството. Настъпилото отчуждение
между страните и липсата на воля между тях за доброволно уреждане на спора
дават основания на съда да приеме, че отчуждението между съпрузите е
необратимо, а брачната връзка съществува формално и не изпълнява социалното си
предназначение. Вината за разстройството на
брака не може да бъде степенувана, щом като поведението и на двамата съпрузи се
е отразило негативно върху брачните отношения и е задълбочило взаимното им
отчуждение. Ето защо, съдът констатира наличието на дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения, поради което следва разводът да бъде
допуснат по вина на двамата съпрузи.
Родителските права, местоживеенето,
издръжките на децата и ползването на семейното жилище.
Искане
за предоставяне упражняването на родителските права са направили по делото
двамата съпрузи. Съпрузите към момента съжителстват заедно с децата в семейното
жилище, основно на издръжка на майката. Предвид неразривната емоционална връзка
между майката и дъщерята Десислава, съдът приема, че упражняването на
родителските права върху детето Десислава следва да предоставено на майката.
Досежно родителските права по отношение на детето Александър предвид изразената
негова категорична воля пред социалните работници, провели социалното проучване
и изготвили социалния доклад, следва да бъдат предоставени на бащата. Но
предвид стореното от бащата, потвърденото от свидетелите и най- вече признато
от него насилие към майката, съдът намира че родителските права по отношение на
детето Александър следва да бъдат предоставени на майката в познатата на детето
обстановка- семейното жилище, обитавано от тях и към момента, при спазване на
голяма част от досегашния им начин на живот. В полза на бащата за децата
Александър и Десислава следва да бъде постановен обичаен режим на лични
отношения, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00
ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, както и 20 дни през лятото, когато майката не
е в платен годишен отпуск.
В
тежест на бащата, предвид, следва да бъде възложено заплащането на месечни
издръжки за децата от брака, в размер на 150.00 лв. за детето Десислава и
200лева за детето Александър, с падеж всяко пето число на месеца, за който се
дължи, считано от датата на предявяване на исковата молба 26.03.2012г., ведно
със законните лихви за всяка закъсняла вноски, до настъпването на законни
основания за изменение или прекратяване на всяка от издръжките.
Предвид предоставянето на упражняването на
родителските права върху децата от брака на майката, ползването на семейното
жилище в което те живеят понастоящем следва да бъде предоставено на ищцата С.Н.А..
С оглед това, местоживеенето на децата след развода следва да бъде постановено
при майката, на адреса на семейното жилище, докато майката упражнява
родителските права върху тях.
Фамилното
име след развода.
Съдът
намира за основателна молбата на ищцата за запазване на брачното фамилно име на
съпругата след развода.
По иска с правно основание
чл.57 от СК:
Иск
с посоченото правно основание е предявен от ответника / ищец по насрещните
брачни искове/ за времето от
23.04.2012г.- без да се отчита жилищната нужда от площ, ползвана от децата.
Същевременно по делото безспорно установено е, че ответникът, поради влязъл в
сила съдебен акт по реда на чл.5 от ЗЗДН
е напуснал семейното жилище на 23.04.2012г. и не живял в същото, докато
е изтърпявал наложените мерки по реда ЗЗДН. След това доказателствата по делото
сочат, че съпругът се е върнал в семейното жилище, където пребивава и до момента.
В този смисъл исковата претенция с правно основание чл.57, ал.2 СК, за
определяне размера на дължимия от съпругата
наем за ползването на семейното жилище, се явява неоснователна и като
такава не следва да бъде уважена.
Съобразно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК, съдебните разноски по брачни дела се възлагат върху виновния или
недобросъвестния съпруг. При предявяването на исковете всяка от страните е
внесла държавна такса за производството, в размер на 25.00 лв. Окончателната
държавна такса за производството по брачните искове съдът определя в размер на
50.00 лв., поради което в тежест на всеки от съпрузите, предвид взаимната вина
за разстройството на брака, следва да бъде възложено доплащането на държавна
такса за производството по делото, в размер на 25.00 лв. На същото основание,
разноските между страните по делото следва да останат така, както са направени.
В
тежест на съпруга следва да бъде възложено и заплащането на държавната такса за
производството върху размерите на издръжките за децата от 216.00 лв. досежно
издръжката на детето Десислава и 288лева досежно издръжката на детето
Александър, общо за него 529.00 лв.
С оглед изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения
на 17.07.1998г. пред длъжностно лице по гражданско състояние
Община Варна граждански брак между С.Н.А. ЕГН ********** и Д.А.А.,
ЕГН **********, поради настъпилото в него непоправимо и дълбоко разстройство, по вина
на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху
ненавършилите пълнолетие децата от АЛЕКСАНДЪР ДОБРОМИРОВ А. с ЕГН ********** и ДЕСИСЛАВА
ДОБРОМИРОВА А. с ЕГН **********, на тяхната майка и законна представителка С.Н.А. ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични отношение на бащата Д.А.А., ЕГН ********** с
децата, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00
ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, 20 дни през лятото, когато майката не ползва
платения си годишен отпуск.
ОСЪЖДА бащата Д.А.А.,
ЕГН ********** да заплаща на
детето АЛЕКСАНДЪР
ДОБРОМИРОВ А. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200лв./двеста лева/ и на детето ДЕСИСЛАВА ДОБРОМИРОВА А. с ЕГН **********,
месечна издръжка, в размер на 150.00 лв./сто
и петдесет лева/, чрез тяхната майка и законна представителка С.Н.А. ЕГН **********, с падеж всяко пето
число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на
исковата молба 26.03.2012г., ведно със законните лихви за всяка закъсняла
вноски, до настъпването на законни основания за изменение или прекратяване на
всяка от издръжките.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо
апартамент № 16, ет.6, вх.8, бл. 403, находящ се в жк Вл. Варненчик, гр. Варна
на С.Н.А. ЕГН **********
ПОСТАНОВЯВА МЕСТОЖИВЕЕНЕТО НА ДЕЦАТА АЛЕКСАНДЪР ДОБРОМИРОВ А. с ЕГН ********** и ДЕСИСЛАВА ДОБРОМИРОВА А. с ЕГН **********, при
тяхната майката С.Н.А. ЕГН **********
докато упражнява родителските права върху тях.
ОПРЕДЕЛЯ С.Н.А. ЕГН ********** да запази брачното
фамилно име „ А.”.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.А.А.,
ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 57 ал.2 от СК, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Н.А. ЕГН ********** да
заплати държавна такса за производството по делото, по
сметка на Районен съд-грВарна, в размер на 25.00
лв./двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН ********** да заплати държавна такса за производството по делото, по
сметка на Районен съд-гр. Варна, в размер на 529.00 лв./петстотин двадесет и девет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд гр.Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :