Р Е Ш Е Н И Е
Номер 616 от 05.05.2022г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на седми април две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове:
1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при секретаря Сийка Хардалова и прокурор
Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 315 по
описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
„Рони 50-51“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Равадиново, ул.“Делфин“ №3, представлявано от управителя С.Т.Н., против Решение
№1047/22.12.2021г., постановено по АНД №4160/2021г. по описа на Районен съд –Бургас,
с което е потвърдено наказателно постановление с изх.№ 04-17-18/01.09.2021г.,
издадено от заместник –министъра на културата, с което „Рони 50-51“ ЕООД са
наложени две имуществени санкции, както следва: за нарушение на чл.83,
ал.1,т.2,б.“в“ от ЗКН и на основание чл.200, ал.1 от Закона културното
наследство (ЗКН) е наложено административно наказание –имуществена санкция в
размер на 16 000 лв. и за нарушение на чл.83, ал.1,т.2,б.“а“ от ЗКН е наложена имуществена санкция отново в
размер на 16 000 лв. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на решението. Поддържат се конкретни доводи за постановяването
му при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила-касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на решението на
РС-Бургас и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, се представлява от адв.С., който поддържа жалбата
и доводите, изложени в нея. Пледира за отмяна решението на въззивната инстанция
и отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на сторените по
делото разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските.
Ответникът
по касация –Министерство на културата на Република България, се представлява от
юрисконсулт Б., която оспорва жалбата. Сочи,че решението на РС-Бургас е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя подробни писмени
бележки.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че
решението на въззивната инстанция е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Административен съд - Бургас намира,
че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество,
в пределите на касационната проверка по
чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд –Бургас е наказателно постановление с изх.№
04-17-18/01.09.2021г., издадено от заместник –министъра на културата, с което
„Рони 50-51“ ЕООД са наложени две имуществени санкции, както следва: за
нарушение на чл.83, ал.1,т.2, б.“в“ от ЗКН и на основание чл.200, ал.1 от
Закона културното наследство (ЗКН) е наложено административно наказание
–имуществена санкция в размер на 16 000 лв. и за нарушение на чл.83,
ал.1,т.2,б.“а“ от ЗКН е наложена
имуществена санкция отново в размер на 16 000 лв. Като административни
нарушения са преценени следните обстоятелства:
Съгласно Договор №
Т-РД-35-18/03.09.2018 г., сключен между "Рони 50-51” ЕООД и държавата,
представлявана от министъра на туризма, морски плаж "Райски залив",
находящ се в Община Созопол, област Бургас, обособена част от крайбрежната
плажна ивица - изключителна държавна собственост, бил предоставен под наем за
срок от пет години на "Рони 50-51" ЕООД, представлявано от управителя
С.Т.Н..
С Разрешение за поставяне
№ 8/14.03.2019 г., издадено от главния архитект на Община Созопол, на
"Рони 50-51* ЕООД било разрешено, на основание чл. 13, ал. 3 и ал. 7 от
Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и чл. 10, ал. 3 от
Наредбата на Общински съвет - Созопол за поставяне на временни преместваеми
обекти за търговски и други обслужващи дейности, да постави преместваем обект
по чл. 10, ал. 4, т. 2, б. "б" от ЗУЧК, съгласно схема за поставяне
на преместваеми обекти и съоръжения на територията на морски плаж "Райски
залив", одобрена от министъра на туризма на 28.02.2019 г., а именно:
заведение за бързо хранене с площ 52 кв. м., представляващ обект № 11, съгласно
одобрената схема. В т. II. 2. 1. преместваеми обекти за бързо хранене от
обяснителната записка към одобрената схема било предвидено, че преместваемият
обект № 11 - заведение за бързо хранене, следва да бъде поставен в западната
част на морския плаж и да бъде изпълнен от дървена конструкция или като
павилион от съвременни материали, което позволява бърз монтаж и демонтаж.
По делото не се спори, че на
09.04.2019 г. Община Созопол е издала на представляващия "Рони 50-51"
ЕООД С.Т.Н. Разрешение № УТ 4038-2-001/09.04.2019 г.
за прокопаване на улични и тротоарни
вътрешноквартални пространства, в това число зелени площи за обект плаж „Райски
залив", местност Буджака, като в същото е било изрично указано
прокопаването да започне след съгласуване с КАТ Созопол и изчерпателно изброени
експлоатационни дружества притежатели на изградена в района подземна
инфраструктура, но не и с Министерство на културата.
По делото не е спорно, че въз основа на така
издадените му документи Неделчев пристъпил към извършване на необходимите за
реализация на проекта строително-монтажни работи. Едновременно с направата на
преместваемия обект, Неделчев предприел действия по изграждането и на
предвидената с проекта техническа инфраструктура към него, в т.ч. и на
отклоненията за присъединяване към мрежите и съоръженията на експлоатационните
дружества „ВиК“ ЕАД и на ЕВН ,,Електроразпределение Юг" ЕАД. Неделчев
разрязал асфалтовата настилка на улица „Виа Понтика“, след което
прокопали изкоп със следните размери: дължина - 4, 60 метра, ширина - 0,4 метра
и дълбочина - около 60 -80 см., в който били положени електрически кабел и
водопроводна тръба. След уличното платно, поради стръмния терен, в останалата
си част до преместваемия обект, кабела бил положен в тръба, без вкопаване. По
същия начин - без вкопаване, продължило и отклонението на водопроводната тръба
до обекта. Преместваемият обект изградил
върху стари бетонови плочи /фундаменти/, върху които преди години имало
поставени бунгала. За отвеждането на отпадайте води от обекта, Н. изградил
стоманобетонова шахта с диаметър 1 м. и дълбочина 1, 20 м., и прокарал през
част от бетонната плоча тръба до нея, като за целта разкъртил бетона и положил
тръбата в направения улей. Управителят на дружеството твърди, че към момента на
извършване на изкопните работи не е знаел, че преместваемият обект и
предвидената за изграждане към него техническа инфраструктура, в това число и
отклоненията за присъединяване към мрежите и съоръженията на експлоатационните
дружества, попадат в границите на археологическа недвижима културна ценност,
съответно в охранителната и зона.
По делото няма спор, че към момента
на проверката в Министерството на културата не е постъпило искане от
дружеството-жалбоподател (касатор в настоящото производство) за съгласуване на
проектите при условията и реда по ЗКН.
Съдебно решение, предмет на настоящото
касационно производство, е валидно, допустимо, но е неправилно. Съображенията
за това са следните:
Административнонаказателната
отговорност на дружеството е ангажирана на основание разпоредбата на чл.200,
ал.1 от ЗКН, съгласно която който реализира инвестиционен проект или извърши
намеса в защитени територии за опазване на културното наследство без
съгласуване в нарушение на чл.83, са наказва с глоба в размер от 5 000 до
10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена
санкция в размер от 15 000 до 30 000, ако деянието не съставлява
престъпление.
Обвиненията са за нарушение на чл.83,
ал.1, т.2, б.“в“ и нарушение на чл.83, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗКН.
Съгласно чл. 56, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, върху
поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти, след издадено
разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет. Ал.4 от
този член изрично предвижда, че в недвижими имоти – културни ценности,
разрешение за поставяне на обекти по ал.1 се издава въз основа на схема след
съгласуване при условията и по реда на Закона за културното наследство.
Разпоредбата на чл.144, ал.1, т.5 от ЗУТ предвижда, че инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват след
писмено заявление на възложителя и след представяне на данни за влезли в сила
административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са
необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на
околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното
наследство или друг специален закон.
Основното възражение на дружеството е,
че към момента на извършване на изкопните работи не е знаело, че преместваемия
обект и предвидената за изграждане към него техническа инфраструктура, в това
число и отклоненията за присъединяване към мрежите и съоръженията на експлоатационните дружества, попадат в границите
на археологическа недвижима културна ценност.
В чл.83, ал.1 от ЗАНН е предвидено, че на юридически лица и
еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Касаторът
е изпълнил своите задължения в съответствие с приложимия закон – ЗУТ. Това, че
в случая са били приложими и специалните правила на ЗКН, е следвало да му бъде
указано от съответните длъжностни лица, защото попадането на един имот в
археологически резерват не винаги е очевидно, като в случая археологичната
недвижима културна ценност не е била обозначена по какъвто и да било начин. На
нито един етап от инвестиционния проект касаторът не е бил уведомяван от
компетентните органи на общинската администрация, че за имота са налице
ограниченията по чл.83, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗКН, както и тези по чл.83, ал.1,
т.2, б.“а“ от ЗКН. Община Созопол е одобрила внесените схема и проект за
преместваемия обект, включително и в частта за присъединяването на обекта към
мрежите и съоръженията на ВИК ЕАД и на ЕВН „Електроразпределение Юг“ ЕАД, без
те да са били съгласувани при условията и по реда на ЗКН, съобразно чл.143,
ал.1,т.5 от ЗУТ. В тази връзка въпреки принципно верния довод, че отговорността
по ЗАНН на юридическите лица е обективна, не може да се пренебрегне факта, че общинската
администрация не е поставила изискване за съгласуване при условията и по реда
на ЗКН, като на дружеството не е указана необходимостта от прилагане на ЗКН. След като общинската
администрация не е уведомила дружеството-касатор за необходимостта от
съгласуване и при условията и по реда на ЗКН няма как от дружеството да се
търси отговорност, че не е спазило тези изисквания, т.е. че не е спазило
условията за съгласуване по реда на ЗКН. В този смисъл е и съдебната практика,
както следва: Решение №1821/6.11.2017г. по КАХД №2075/2017г. по описа на
Административен съд -Бургас, Решение от 7.11.2019г. по КАНД №299/2019г. по
описа на Административен съд –Стара Загора.
Предвид изложените мотиви
касационната инстанция намира, че решението на районния съд следва да се
отмени, а по съществото на спора – да се отмени наказателното постановление.
Процесуалният
представител на дружеството – касатор е направил искане за присъждане на
разноски - възнаграждение за адвокат за двете съдебни инстанции. С оглед изхода
на делото, а именно уважаване на оспорването по касационната жалба, искането за
присъждане на разноски е основателно. Направеното в писмените бележки от
юрисконсулт Б. възражение за
прекомерност на разноските е неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл. 18,
ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. В случая се касае за касационно
административнонаказателно производство, което е образувано във връзка с
обжалване на първоинстанционен съдебен акт, с който е потвърдено НП, с което е
наложено административно наказание имуществена санкция в общ размер на 32 000 лв. или по 16 000 лв.
за всяко едно от двете нарушения. Определено по правилата на чл. 18, ал. 2, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 1490 лв., т.е.
сумата от 1500 лв. не е прекомерна. С оглед изхода на спора и като
съобрази представения списък на разноските, договор за правна защита и
съдействие, вносна бележка за извършено плащане, съдът намира, че искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. за всяка една от двете съдебни
инстанции е основателно, поради което и следва да бъде уважено.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1047/22.12.2021г., постановено по АНД
№4160/2021г. по описа на Районен съд –Бургас
и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление с изх.№
04-17-18/01.09.2021г., издадено от заместник –министъра на културата, с което
„Рони 50-51“ ЕООД са наложени две имуществени санкции, както следва: за
нарушение на чл.83, ал.1,т.2, б.“в“ от ЗКН и на основание чл.200, ал.1 от
Закона културното наследство (ЗКН) е наложено административно наказание
–имуществена санкция в размер на 16 000 лв. и за нарушение на чл.83,
ал.1,т.2, б.“а“ от ЗКН е наложена
имуществена санкция отново в размер на 16 000 лв.
ОСЪЖДА Министерството на културата да заплати на Рони 50-51“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равадиново,
ул.“Делфин“ №3, представлявано от управителя С.Т.Н., направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер
на 3 000 лв., от които сумата от 1500 лв. –адвокатско възнаграждение по
АНД 1458/2021г. по описа на РС-Бургас и 1500 лв. –адвокатско възнаграждение по КАНД
№315/2022г. по описа на Административен съд –Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.