Решение по дело №691/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260089
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20193100900691
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……….……./……….04.2021г., гр.Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ

 

при секретар Елена Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1820 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба подадена от ”Вършец Милк” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Красно село”, ул.”Пчела” №3А, ет.7, ап.43, представлявано от Г.Д.Г., със съдебен адрес:***, ст.1, чрез адв.М.В. и адв.С.Г., против К.С.П., гражданин на Кралство Испания, със съдебен адрес:***, чрез адв.С.Г. и ”Мангле Инвестмънт” ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Чайка“, бл.23, вх.А, партер, представлявано от А. М. К. С. и Х. Р. М., при участието на Синдика Г.П.С., с адрес *** предявен иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ, за установяване на несъществуването на прието от Синдика вземане на кредитора К.С.П. в размер на 3515.80лв., което е включено в т.7 от Списък на приетите вземания по чл.688 от ТЗ по т.д.№848/2016г. на ОС Варна, който е одобрен с Определение №1436/12.04.2019г.

В исковата молба се твърди, че П Г Дж.Б, е предявил своите вземания срещу ответното дружество в рамките на т.д.№848/2016г. на ОС Варна, което е включено от временния синдик на дружеството в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685 от ТЗ, който списък е одобрен от съда с Определение №1436/12.04.2019г. по т.д.№848/2016г. на ОС Варна. Сочи се, че по силата на Договор за цесия от 27.11.2018г., е придобил от П Г Дж.Б вземане в размер на 760.20лв., представляващи съдебни разноски, сторени по ч.гр.д.№3564/2014г. на РС Варна, за който са издадени влязла в законна сила Заповед за изпълнение №1844/20.03.2014г. и издаден Изпълнителен лист от 07.05.2014. Сочи се, че ответното дружество и синдика са уведомени за извършената цесия с уведомление от 28.11.2018г. Твърди се, че предвид придобитото качеството на кредитор спрямо несъстоятелното дружество, ищецът е предявил възражение срещу вземането на К.С.П., което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Поддържа се включването на вземането на ответника физическо лице  в одобрения от съда списък по чл.685 от ТЗ и поставянето му в един и същи ред на удовлетворяване с вземането на ищеца, накърнява имуществените права на последния. Поддържа се, че оспореното вземане несъществува, тъй като молбата за предявяване на вземане не отговаря на изискванията на закона и вземането е предявено след изтичане на срока по чл.688 от ТЗ, а именно след 28.05.2018г., като наред с това подписалият молбата пълномощник не е притежавал надлежна представителна власт. Поддържа се още, че вземането е създадено за целите на производството по несъстоятелност и страните, като свързани лица /близки, приятелски отношение с представляващия длъжника/, не са се обвързвали с разписаните в предварителните договори от 23.08.2007г. договора права и задължения. Твърди се, че въпросните договори са нищожни защото противоречат на закона, заобикалят го и защото накърняват добрите нрави, твърди се още, че договорите имат невъзможен предмет, като при сключването им липсва съгласие и не е спазена предписаната от закона форма, както и че договорите нямат основание и са привидни. На следващо място се поддържа, че вземането на ответника П. не съществува, защото е погасено чрез плащане от длъжника или от трето лице, чрез прихващане с насрещни задължения и/или чрез опрощаване. Поддържа се, че е допусната е грешка в изчислението на размера на оспорените вземания и те са изчислени в многократно по-голям размер. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане, като се сочи, че такова възражение е направено и от самия длъжник, чрез представляващите го лица пред несъстоятелността и от синдика, след встъпването му в длъжност, както и от негови кредитори по реда на чл.134 от ЗЗД.

С депозирания от синдика отговор на исковата молба се поддържа, че иска е неоснователен, тъй като молбата за предявяване на вземането е редовна, подадена е в срок и е придружена от доказателства, удостоверяващи вземането. Поддържа се, че евентуалната свързаност на лицата не е основание за неприемане на вземането и не се отразява на качеството на кредитор на предявилото вземане лице, а е от значение за поредността на вземането. По отношение на оплакванията на ищеца за недействителност на процесните договори, се сочи, че същите не са конкретизирани, а обхващат всички възможни правоизключващи и правопогасяващи възражения. Подобни са доводите и по отношение на възражението за грешка в изчислението при предявяване на вземането на кредитора ответник. По възражението за погасяване по давност на вземането се поддържа, че възразилият кредитор не е активно легитимиран да упражни възражението за погасителна давност доколкото то не представлява негово имуществено право /а на длъжника/, включително и в хипотезата на чл.134 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник поддържа исковата молба и оспорва възраженията развити в становището на синдика.

Синдикът, сочим че в производството по несъстоятелността са събрани данни за наличие на облигационна връзка между ответниците, респективно за вземания, които са в размер по голям от оспореното в настоящия процес, което е прието в този му вид, предвид диспозитивното начало.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна, следното:

Предявеният иск намира правното си основание в чл.694, ал.1 от ТЗ и е процесуално допустим, тъй като са налице положителните предпоставки, визирани в посочената разпоредба, тъй като ищецът се легитимира като кредитор по силата на Договор за цесия от 27.11.2018г., с който му е прехвърлено вземане на П Г Дж.Б, което е включено в одобрения от съдът по несъстоятелност с Определение №1436/12.04.2019г. списък на приетите вземания. Налице е неуспешно проведено оспорване по ред на чл.692, ал.3 от ТЗ на приетото от синдика под №7 от списъка вземане на К.С.П., като претенцията е подадена в предвиденият в чл.694, ал.6 от ТЗ срок.

С Решение №57/18.01.2017г. по т.д.№848/2016г. на ОС Варна, е открито производство по несъстоятелност на ”Мангле Инвестмънт” ООД /в несъстоятелност/, а с Решението №154/28.02.2018г. по реда на чл.710 от ТЗ е обявена несъстоятелността му.

С Молба с вх.№15959/30.05.2018г. ответникът П. е предявил вземане в производството по несъстоятелност, което прието и включено в Списъка на приети вземания по №7 обявен по партидата на търговеца в ТР на 21.11.2018г., в общ размер на 3515.80лв., представляващо подлежаща на връщане, поради разваляне част /10%/ от цена по два предварителни договора за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени на 23.08.2007г. с предмет покупка на Апартамент №8, вх.А, ет.3 и Апартамент №8, вх.С, ет.3, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ. Възражението на ищеца, срещу съществуването на посоченото вземане, е оставено без уважение, съответно с Определение №14356/12.04.2019г. Списъкът е одобрен от съда по несъстоятелността

Доводите на ищецът, че оспореното вземане не е предявено в нормативно предвиденият срок, са неоснователни, тъй като предвид местожителството на кредитора в държава, членка на ЕС приложим е чл.54 от Регламент /ЕС/2015/848 на ЕП и Съвета от 20.05.2015г., респективно предявяването следва да се зачете, доколкото е станало при отсъствие на връчено съобщение до кредитора. Наред с това към предявеното вземане, е представено помощно в полза на адв.С.Г., което удовлетворява формалните изискванията за предявяване на вземания в производството по т.д.№848/2016г. Ето защо неоснователни, са и доводите за липса на валидно упълномощаване.

По силата на цитираните по-горе предварителни договори, които легитимират ответника П., като носител на процесното вземане, ответното дружество в качеството на продавач, се е задължило да построи в определена степен на завършеност и да продаде на общо четири лица, граждани на Испания, един от които е ответникът, два недвижими имота-Апартамент №8, вх.А, ет.3 и Апартамент №8, вх.С, ет.3, находящи се в жилищна сграда, която ще представлява част от комплекс “Коста Обзор“, заедно с принадлежащите ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при уговорена цена от съответно от 57222 евро и 56660 евро, платима на вноски от 20 %, 10 % и 70 %.

В подкрепа на твърденията за извършени плащания на цената на имоти, са ангажирани извлечения /разпечатки/ от интернет банкиране, сочещи извършени преводи от името на Сантиаго Гарсия-един от четиримата купувачи.

Съвкупния анализ горепосочените доказателства, макар да установяват, че само един от купувачите е превеждал суми за заплащане на цената на имотите предмет на процесните договори, на обща стойност от 18032 евро, доколкото останалите преводи касаят плащане за други имоти, позволява да се направи извод за наличие на твърдяната обвързаност между ответниците, както и за изпълнението на задължението от страна на купувачите. От въпросната сума 10 %, са припадащата се част на ответника П., или сумата от 1803.20 евро, чиято левова равностойност възлиза на 3625.75лв. /малко над размера на оспореното вземане/. Няма спор, а и не се събраха доказателства, че насрещната страна-продавачът, не е изпълнила задълженията си, от което следва, че за купувачите е възникнало правото да развалят процесните предварителни договори, каквото изявление, се съдържа в молбата за предявяване на вземане.

Възраженията на ищецът, че процесните договори, са нищожни във всички хипотези на чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, са неоснователни, предвид факта, че същите не противоречат на повелителни норми на закона и не го заобикалят, не се установява и да накърняват добрите нрави или да имат невъзможен предмет, като за сключването им не се изисква спазване на форма различна от писмената, в каквато те са обективирани.

 С оглед изложеното по-горе относно установеността облигационната обвързаност, неоснователни, се явяват доводите на ищецът за симулативност на предварителните договори, още повече че липсват доказателства, от които да се формира дори косвен извод, че страните не са желаели настъпването на правните последици от предварителните договори.

Недоказани останаха възраженията на ищецът, че процесното вземане на ответника П. не съществува, защото е погасено чрез плащане от длъжника или от трето лице, чрез прихващане с насрещни задължения и/или чрез опрощаване.

Неоснователни са доводите на ищецът за погасяване по давност на правото да се развали договора, респективно да се иска обратно платената цена, доколкото според чл.6 от договорите, срокът за изпълнение от страна на продавача е определен на 18 месеца от започване на строителните работи, като наред с това в чл.14, са предвидени и условия за продължаване на срока. В този смисъл и на основание чл.114, ал.1 от ЗЗД, релевантно за началото на давностният срок предвиден в чл.87, ал.5 от ЗЗД, е изтичането на срока за изпълнение, а не датата на сключване на договорите. В тежест на ищецът, като страна въвела възражението, бе да установи изтичането на давностният срок, в частност кога е следвало да приключат строителните работи, като доказателства за това не бяха ангажирани по делото. Ето защо възражението му, се явява неоснователно.

В заключение съдът намира, че предявения иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на делото и на основание чл.694, ал.2 от ТЗ и чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда, дължимата за производството държавна такса, чиито размер възлиза на 140.63лв. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК, ответникът дължи и ДТ в размер на 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от изложеното, съдът

         

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на ”Вършец Милк” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Красно село”, ул.”Пчела” №3А, ет.7, ап.43, представлявано от Г.Д.Г., против К.С.П., гражданин на Кралство Испания, със съдебен адрес:***, чрез адв.С.Г. и ”Мангле Инвестмънт” ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Чайка“, бл.23, вх.А, партер, представлявано от А. М. К. С. и Х. Р. М., при участието на Синдика Г.П.С., за установяване на несъществуването на прието от Синдика вземане на кредитора К.С.П. в размер на 3515.80лв., което е включено в т.7 от Списък на приетите вземания по чл.688 от ТЗ по т.д.№848/2016г. на ОС Варна, който е одобрен с Определение №1436/12.04.2019г.

ОСЪЖДА ”Вършец Милк” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Красно село”, ул.”Пчела” №3А, ет.7, ап.43, представлявано от Г.Д.Г., да заплати в полза на Държавата, по сметка на Варненски окръжен съд, сумата от 140.63лв., представляваща дължима държавна такса за производството и сумата от 5лв., представляваща ДТ за служебно издаване на ИЛ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок  от съобщаването на страните.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: