М О Т И В И:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Р.п.- П. обвинителен акт против подсъдимия *** за това, че:
През периода от
25.12.2019 г. до 30.12.2019 г. в с. ***, обл. Плевен, при условията на продължавано престъпление и на
опасен рецидив, извършил следните деяния през извършени през непродължителен
период от време, като осъществяват един и същи състав на престъпление, при една
и съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
-На 25.12.2019 г. в ***, от
частен дом, находящ се на ул. *** отнел чужди движими вещи - парична сума в
размер на 50 лева и 1 бр. мобилен телефон марка „***“, модел „***“, ведно със СИМ
карта на мобилен оператор „Виваком“, карта памет и силиконов протектор на обща
стойност 200 лв. от владението на ******, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои
- На 25.12.2019 г. в ***, от
частен дом, находящ се на ул. *** отнел чужди движими вещи — парична сума в
размер на 100 лв. от владението на *** ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
-На 30.12.2019 г. в ***, от частен
дом, находящ се на ***отнел чужди движими вещи - 1 бр. дамска чанта и комплект
накити от медицинска стомана, всички вещи на обща стойност 68 лв. от владението на *** ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои като отнетите вещи
са на обща стойност 418 лева - престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК.
И за това, че на 30.12.2019 г. в ***, чрез употреба на ловкост влязъл в чуждо жилище — къща, находяща се
на ул. ***, собственост и обитавана от ***и ***и двамата от същото село, като
деянието е извършено нощем – престъпление по чл. 170, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Р.п.– П. редовно призована, се
представлява от Районен прокурор ***.
Подсъдимият ***, редовно
призован, се явява лично. За него се явява адв. ******, назначен за служебен защитник
в хода на досъдебното производство.
Пострадалите ***, ***, *** и ***редовно
призовани, се явяват лично в съдебно заседание. Преди започване на
разпоредителното заседание, същите заявяват, че не желаят да участва в
настоящото производство.
Съдът даде ход на делото за
провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи към снемане
самоличността на подсъдимия.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши проверка относно връчването на преписите
и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните
изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.
Председателят на състава прикани
страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът изрази становище по
чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.
Защитниците на подсъдимия *** –
адв. ****** изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено
по т. 4 заяви, че желае делото да мине и приключи по реда на съкратеното
съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
На основание чл. 252 от НПК, моли
съда, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК,
веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.
Подсъдимият ***, изразяват съгласие
с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, Съдът с определение обяви на
страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на съда приема
следното:
1.Делото е подсъдно на Съда.
2.Няма основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
3.Не са допуснати на досъдебното
производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалия.
4.С оглед изявленията на
страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК -
чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от
НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
5.Не се налага разглеждане на
делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването
на процесуални действия по делегация.
6. Не се налага промяна относно
взетата мярка за процесуална принуда по отношение на подсъдимия.
7.Не се налага събирането на нови
доказателства.
8.С оглед обстоятелството, че
незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се
пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т.
2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване, нито да се призовават
свидетели и вещото лице посочени в списъка на лицата за призоваване приложен
към обвинителния акт.
Съдът посочи, че Определението
подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати
процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен
съд – Плевен в седемдневен срок, считано от днес.
Съдът, като взе предвид становището на защитника на
подсъдимия намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370
от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и
решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две
хипотези:
Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимия.
В случая съдът следваше да
прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по
реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371,
т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и
обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на
подсъдимия чрез неговия защитник е направено своевременно, преди започване на
съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за
провеждане на съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше
да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.
На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в
частност на подсъдимия.
Подсъдимият *** признава изцяло
фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират
доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по реда на
съкратеното съдебно следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия *** правата
му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се
ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, с оглед отново да
констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия ***, дали
признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимия *** бе
следния :
„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното. Признавам изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да
не се събират нови доказателства за тези
факти. “
При това положение, след като
съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2
от НПК, че самопризнанието, което подсъдимият *** направи в съдебно заседание,
относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се
подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът, след като се убеди, че са
налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2
от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното следствие
и докладване на заключителната част на обвинителния акт, съдът запита подсъдимия
дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и
желае ли да даде обяснения по обвинението.
Отговорът на подсъдимия *** бе
следния:
„Разбирам обвинението за какво е, признавам изцяло изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани
събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата
присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”
Съдът на основание чл. 283 от НПК,
прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали
намиращи се в досъдебно производство № Д-365/2020г. по описа на РП – Плевен,
които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически
данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и
са установени при условията и по реда на НПК.
След като не се направиха искания
за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за
приключено и даде ход на съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните
прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
При направените от подсъдимия, цялостно признание на
фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно
следствие, се счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна
извършването на престъпните деяния, при възведените правни квалификации по
отношение на подсъдимия.
Прокурорът
поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, като намира същото за
доказано от обективна и субективна страна, доколкото подсъдимият е признал
изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, намира, че не следва да
се спира по отделно на фактическата обстановка.
Излага съображения, че в случая на
подсъдимия следва да се наложи наказание за извършено престъпление по чл. 196
от НК - ,,Лишаване от свобода“ в размер на 8 години и за извършено
престъпление по чл. 170 от НК – „Лишаване от свобода“ в размер на 3 години.
На осн.
чл. 23 от НК представителят на
прокуратурата моли да се определи едно общо най-тежко наказание на подсъдимия в
размер на 8 години лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3, а именно
– „Лишаване от свобода“ в размер на 6 години и 8 месеца, което да се изтърпи
при първоначален строг режим.
Навежда
доводи, че подсъдимият
е с изключително трайни престъпни навици !!!
В с. *** е правена подписка за изселването му, тъй като извършва
престъпения спрямо самотно живеещи жени, повечето от които са в напреднала
възраст. Изключително опасен, изключително агресивен, за което цялото село не
може да спи от страх да не влезе нощно време в къщите им и да извърши кражба,
като всички кражби и всички деяния са извършени на територията на с. ***.
Защитникът на подсъдимия *** – адв. ***, при
проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание за всички факти
по обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на
следващото се наказание.
Счита, че на
подзащитния му следва да бъде наложено минимално наказание, което да е на
минимума предвиден в закона за това деяние, което да бъде редуцирано с 1/3. По
този начин смята, че ще се постигнал целите на чл. 36 от НК.
Съдът,
обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки
направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК -
пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт,
приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди в
същия, а именно:
Районен съд – Плевен, с определение по НОХД №
2455/2018 г. влязло в законна сила на 17.10.2018 г. е одобрил споразумение по
силата на което на подсъдимият *** е наложено наказание 1 година лишаване от
свобода при първоначален строг режим на изтърпяване за престъпление по чл. 198
от НК, извършено на 31.05.2018 г.
Подсъдимият *** ***. Същият имал трайни престъпни
навици и често извършвал битови кражби.
Подсъдимият *** влизал нощно време в къщите като
използвал физическа сила и извършвал кражби на вещи.
През месец декември 2019 година след изтърпяване на
поредното си наказание „Лишаване от свобода“, подсъдимият *** бил освободен от
Затвора – гр. Плевен и пребививал в с. ***, обл. Плевен. Същият изпитвал недостиг
на финансови средства и си набавял такива чрез извършване на домови кражби
/главно нощем/.
Свидетелката *** ***.
На 24/25.12.2019 г. същата легнала да спи в дома си
като на перваза до прозорец оставила мобилния си телефон марка „***“, модел „***“
и сумата от 50 лева. В същата къща живеела и майка й свидетелката ***. Същата
съхранявала портмонето си в дамска чанта, която била окачена на тоалетка в
същата стая.
Подсъдимият *** решил да извърши кражба от къщата на свидетелката
***. В ранните часове на 25.12.2019 г. същият прескочил входната порта и се
доближил до къщата на ***. Проникнал през незаключения прозорец и взел мобилния
телефон от перваза на прозореца, както и сумата от 50 лева. Влязъл в стаята и
от портмонето на свидетелката *** успял да вземе сумата от 100 лв., след което
необезпокояван напуснал къщата.
Свидетелката *** ***.
На 30.12.2019 г., около 23:30 часа, свидетелката ***работела
на лаптопа си във всекидневната стая на къщата. В близост до нея била оставена
малка дамска чанта тип „портмоне“. В нея се намирали 1 бр. комплект накити от
медицинска стомана. Подсъдимият *** решил да извърши кражба от дома на свидетелката
***. Около 23:30 ч., през незаключена врата, подсъдимият *** влязъл в къщата на
свидетелката ***. Влязъл в стаята, където тя се намирала и взел чантата. В този
момент свидетелката *** чула шум, обърнала се и видяла подсъдимия *** като
категорично го разпознала (същата го познавала от преди това, като жител ***). Подсъдимият
*** се уплашил и избягал незабавно от къщата на свидетелката ***, като взел със
себе си дамската й чанта.
Свидетелката ***живеела със съпруга си свидетелят ***в
с. ***, обл. Плевен на ул. ***.
На 30.12.2019 г., около 23:00 часа, същата легнала в
спалнята си, като гледала телевизия, а свидетелят ***спял до нея.
Подсъдимият *** решил да проникне в къщата й. Като
използвал ловкост същият успял да проникне в къщата й през незаключена врата. Подсъдимият
*** влязъл в спалнята на свидетелката ***, като мислел, че същата спи. В този
момент свидетелката ***била будна и
гледала телевизия го видяла и се развикала. Подсъдимият *** се опитал да
избяга, но свидетелката ***свалила от главата му черна шапка (тип „фес“), след
което подсъдимият *** избягал.
От проведените оперативно издирвателни мероприятия
полицейските служители установили извършителя на деянието — подсъдимият ***.
В хода на досъдебното е била назначена видеотехническа
и лицево идентификационна експертиза, от която е видно, че извършител на
деянието е подсъдимия ***.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно
оценителна експертиза, от която е видно, че стойностите на отнетите вещи, е
както следва:
-парична сума в размер на 50 лева;
-1 бр. мобилен телефон марка „***“, модел „***“, ведно
със СИМ карта на мобилен оператор „Виваком“, карта памет и силиконов протектор
на обща стойност 200 лв.;
-парична сума в размер на 100 лв.;
-1 бр. дамска чанта и комплект накити от медицинска
стомана, на обща стойност 68 лв., всичко вещи на обща стойност 418 лв.
От изложеното е видно, че деянията с пострадали
свидетелки ***, ***и ***са извършени през непродължителен период от време, като
осъществяват един и същи състав на престъпление, при една и съща обстановка,
при еднородност на вината, при което последващи се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите - налице е продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 ал. 1 от НК.
В хода на разследването свидетелят ***, който е съпруг
на свидетелката *** е предал доброволно шапката, свалена от главата на подсъдимия
*** при проникването в къщата им.
Събирането
и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията
на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 НПК.
Изведената
въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът изложи е безспорно и
несъмнено установена, за което се цениха направените в съдебно заседание
самопризнания от подсъдимия ***, подкрепени от приложените към досъдебното
производство и приобщени по надлежния ред - чл. 283, във вр. чл. 373 НПК
писмени доказателствени средства.
Гласните
доказателства, са пряко и косвено са относими към фактите, релеванти за
обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Липсват
противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения
аргумент за безпротиворечивостта им.
Поради
изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимия *** признание
относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира напълно и се
подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези
самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване
на присъдата.
От правна страна, съдебният състав е мотивиран да
приеме следното:
Анализът
на фактическата обстановка, изведена в хипотезата на чл. 373, ал. 3 НПК,
сочи за безспорно установено осъществяването от страна на подсъдимия ***, което
от обективна и субективна страна, консумира изцяло признаците на престъпния
състав по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал.
1, б. „а“, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Доказано
е безспорно от обективна страна, че:
През периода от 25.12.2019 г. до
30.12.2019 г. в с. ***, обл. Плевен, при
условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, извършил следните
деяния през извършени през непродължителен период от време, като осъществяват
един и същи състав на престъпление, при една и съща обстановка, при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
-На 25.12.2019 г. в ***, от частен дом, находящ се на
ул. *** отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 50 лева и 1 бр.
мобилен телефон марка „***“, модел „***“, ведно със СИМ карта на мобилен
оператор „Виваком“, карта памет и силиконов протектор на обща стойност 200 лв.
от владението на ******, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои
- На 25.12.2019 г. в ***, от частен дом, находящ се на
ул. *** отнел чужди движими вещи — парична сума в размер на 100 лв. от
владението на *** ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
-На 30.12.2019 г. в ***, от частен
дом, находящ се на ***отнел чужди движими вещи - 1 бр. дамска чанта и комплект
накити от медицинска стомана, всички вещи на обща стойност 68 лв. от владението на *** ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои като отнетите вещи
са на обща стойност 418 лева - престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК.
И за това, че на 30.12.2019 г. в ***, чрез употреба на ловкост влязъл в чуждо жилище — къща, находяща се
на ул. ***, собственост и обитавана от ***и ***и двамата от същото село, като
деянието е извършено нощем – престъпление по чл. 170, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с деянието си подсъдимият *** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуеми по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.
„а“, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като През периода от 25.12.2019 г. до 30.12.2019 г. в с. ***, обл. Плевен, при условията на продължавано
престъпление и на опасен рецидив, извършил следните деяния през извършени през
непродължителен период от време, като осъществяват един и същи състав на
престъпление, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
-На 25.12.2019 г. в ***, от частен дом, находящ се на
ул. *** отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 50 лева и 1 бр.
мобилен телефон марка „***“, модел „***“, ведно със СИМ карта на мобилен
оператор „Виваком“, карта памет и силиконов протектор на обща стойност 200 лв.
от владението на ******, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои
- На 25.12.2019 г. в ***, от частен дом, находящ се на
ул. *** отнел чужди движими вещи — парична сума в размер на 100 лв. от
владението на *** ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
-На 30.12.2019 г. в ***, от частен
дом, находящ се на ***отнел чужди движими вещи - 1 бр. дамска чанта и комплект
накити от медицинска стомана, всички вещи на обща стойност 68 лв. от владението на *** ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои като отнетите вещи
са на обща стойност 418 лева
От обективна страна - с действията си подсъдимият, е реализирал
признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително
намерение е отнел посочените парични суми, без съгласието на собствениците им,
както и мобилен телефон марка „***“, модел „***“, като е
прекъснал досегашното владение върху тях и е установил своя фактическа власт.
От субективна страна - деянието
е извършено умишлено – при форма на вина пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Налице е съзнание у
подсъдимия, че процесните вещи са били чужди, както и че подсъдимият установява
фактическа власт върху тях без съгласието на техните собственици.
За
извършено престъпление по чл. 170, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
При така възприетата фактическа
обстановка и от съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства съдът намира, че със своето поведение, подсъдимият *** е
съпричастен в извършване на престъпление по чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Предмет на престъплението е чуждо
жилище, като съдебната практика определя, че това е помещение, което се обитава
постоянно или временно от едно или няколко лица и в което деецът не живее на
правно основание.
Чия собственост е жилището и дали
то е вписано като имот в Агенцията по вписванията е без значение за равната
квалификация на деянието (Решение № 546 от 27.12.2011г. по н.д.№ 2846/2011г. ІІ
н.о. на ВКС).
От обективна страна
престъплението е двуактно.
В коментираната хипотеза, свързана с
използване на физическо насилие, първият акт от изпълнителното деяние се
изразява в употребата на сила, която предшества или съпътства проникването в
имота и представлява метод, средство, начин за преодоляване на несъгласието на
собственика или обитателя на жилището да допусне извършителите във вътрешността
му, а вторият е самото влизане в жилищните помещения.
За да е
налице престъплението по чл. 170, ал. 2 от НК е необходимо деецът да е влязъл в
чуждото жилище по един от начините, посочени в разпоредбата на чл. 170, ал. 1 НК и влизането в чуждото жилище да е извършено нощем.
От
обективна страна е установено, че
подсъдимият е направил опит за влизане
в чуждо жилище – това на свидетелката ***и ***без разрешение. Тази
квалификация на деянието се извежда от общите и целенасочени действия на
подсъдимия, сочещи на опит за проникване
в процесното жилище. Налице е и другото квалифициращо деянието по чл.170 ал.2,
във вр. с ал.1 от НК обстоятелство за
подсъдимия – деянието е осъществено нощем .
От
субективна страна подсъдимият е
осъществил престъплението по чл. 170, ал. 2, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал.
1 от НК при пряк умисъл -съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Умисълът
на подсъдимия се обективира в
поведението му – несъмнено е съзнавал, че ще влезе в чуждото жилище без
разрешение и въпреки противопоставянето на обитателите му, че влизането става
нощем.
Установен
е и мотивът за осъществяване на това инкриминирано деяние – незачитане на
установения правен порядък и неприкосновеността на чуждото жилище.
По въпроса за вида и размера на
наказанието:
При
определяне вида и размера на наказанието съдът стриктно се съобрази със
задължението по чл. 373, ал.2 от НПК и приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, съгласно която съдът определя наказанието, ръководейки се от общите
разпоредби в НК – чл.54 от НК и така определеното наказание се намалява с 1/3.
Съдът отчете задължението си и по чл.58а, ал.4 от НК, но по делото не се установи да
са налице такива обстоятелства, които да го мотивират да определи
наказанието при условията на чл. 55 от НК !!!
При определяне наказанието на подсъдимия, съдът
съобрази степента на обществената
опасност на деянията и на личността на дееца.
Съдът
обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите
за извършване на деянията, степента на обществена опасност на деянията и дееца,
както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанията,
както и с оглед на използваната от
подсъдими възможност за предварително изслушване, както и направените от него
самопризнания, по реда на чл. 371 т.2 от НПК.
Като
смекчаващо вината обстоятелство по отношение на подсъдимия - съдът приема единствено и само съжалението за извършеното , но това съжаление
в никакъв случай не беше искрено, а беше плод на една защитна негова позиция –
един театър за пред съдебния състав – така поне изглеждаше в залата пред съда.
Като
отегчаващо вината обстоятелство по отношение на подсъдимия съдът взе предвид
предишните му многобройните осъждания също за извършени престъпления против
собствеността.
КАТЕГОРИЧНО
този подсъдим не се занимава с трудови доходи. Основни негови ангажименти и
занятие са кражбите , грабежите на вещи
и противозаконно влизане в дворовете и имотите на хората .
С това
той занимава уплътняването на времето си и с това той изкарва прехраната си от
години .
РАЙОНЕН СЪДИЯ КРАСИМИР ДИМИТРОВ счита ,че всяка
осъдителна присъда следва да почива на два основни фундаментални принципа :
ПЪРВИЯТ ПРИНЦИП Е ТОЗИ НА
ЗАКОННОСТТА !!!
В
конкретният случай за това престъпление което е извършил подсъдимия
законодателят в разпоредбата на чл. 196 от НК е предвидил наказание „Лишаване
от свобода“ в размер от 2 до 10
години.
При така
отчетените обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия *** наказание
"Лишаване от свобода“ в размер на 9 /девет/ години, което на основание чл.
373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, е намалено с 1/3 и
съдът определи наказание лишаване от
свобода в размер на 6 /шест/ години, което да бъде изтърпяно, при първоначален
строг режим.
В
конкретният случай за това престъпление което е извършил подсъдимия
законодателят в разпоредбата на чл. 170 от НК е предвидил наказание „Лишаване
от свобода“ в размер от до 5 години.
При така
отчетените обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия *** наказание
"Лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца,
което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, е
намалено с 1/3 и съдът определи
наказание лишаване от свобода в размер на
3 /три/ години, което да бъде
изтърпяно, при първоначален строг режим.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия *** едно общо най –
тежко наказание, а именно – “ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” В РАЗМЕР НА 6 /ШЕСТ/ ГОДИНИ, което да се изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
Съдът определи наказанията на подсъдимия при
условията на чл.54 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието на всяко едно от деянията извършени от страна
на подсъдимия относно размера съдът отчете предишните многобройни осъждания на
името на подсъдимия извън тези, които предопределят правната квалификация,
както и престъпленията за които е осъждан до сега.
От
събраните по делото доказателства е видно, че подсъдимият *** е с изключително трайни престъпни
навици, срещу него е правена подписка за изселването му от с. ***, с оглед
множеството кражби които извършва в с. ***, изключително опасен, изключително
агресивен.
Видно от бюлетина за съдимост на
подсъдимия *** е, че същият е освободен
от Затвора гр. Плевен на дата 25.10.2019 г., като процесните деяния по
настоящото дело са извършени в периода
от 25.12.2019г. до 30.12.2019 г.
Видно от богатата
справката за съдимост подсъдимият е осъждан многократно все за престъпления
против собствеността, което дава основание на съда да приеме, че същият се
отличава като личност, проявяваща изключително трайна престъпна упоритост и е
склонен да върши престъпни прояви от един и същи вид като е превърнал тази своя
дейност в препитание и начин за набавяне на средства за съществуване .
Видно от справката за съдимост обаче част от деянията,
за които е осъждан, извън тези, които предопределят правната квалификация,
престъпленията са извършени от него като
непълнолетен което показва че това е личност която е започнала с престъпленията
в много млада възраст и до настоящият момент все още не се е спрял !!!
КАТЕГОРИЧНО
досегашните осъждания на този подсъдим явно не са изиграли своята роля
за превъзпитание и респект към спазването на закона и настоящият съдебен състав
не вижда, защо следва да го „награждава
„ с присъда в минималният предвиден от закона размер, така както бе
поискано от защитата и самия подсъдим .
Недопустимо, Нелогично и
Несправедливо е тази
осъдителна присъда да бъде в размер по-малък от последното осъждане на подсъдимия
за същото подобно деяние !!!
ВТОРИЯТ ПРИНЦИП Е ТОЗИ НА
СПРАВЕДЛИВОСТТА !!!
Всяка присъда
било то оправдателна, било то осъдителна освен законна, следва да бъде и
справедлива. Именно този принцип се спазва в този съдебен състав и винаги е
основен принцип при постановяване на съдебният акт .
Настоящият
съдебен състав в лицето на председателя РАЙОНЕН
СЪДИЯ КРАСИМИР ДИМИТРОВ намира, че така определеното наказание в този му
вид и в този точно размер е изключително справедливо и КАТЕГОРИЧНО ще изпълни
целите на закона / в случая на наложеното наказание / – да се поправи, ако е възможно и превъзпита
подсъдимия, да му се окаже необходимото сплашващо въздействие и най вече и не
на последно място, да се въздейства изключително предупредително и възпитателно
върху останалите членове на обществото –
особено на тези занимаващи се с такива престъпления против собствеността .
Всяка
друга присъда по размер в настоящият случай би се явила крайно несправедлива, с
оглед личността на дееца и би имала точно обратният ефект на целените правни
последици от нея .
При
друг размер на наказанието подсъдимият би счел, че съдът за пореден път е
прекалено благосклонен към неговата личност и към извършеното от него деяние и
за пореден път би го наградил с минимална присъда, което е недопустимо и няма
да отговаря на целите на закона !!!
С оглед на така
направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение на
съда и с оглед стриктното спазване разпоредбите на закона, както и с оглед
принципа за справедливостта на наказанието, съдът постанови своята осъдителна
присъда в този и вид и в този размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: