Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
16.11.2021 година, град
София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети март през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : В. Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след като разгледа докладваното от съдия В. Ангелова,
гражданско дело № 7609 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и
следващите на ГПК.
С решение № 84786 от 04.04.2018
г., постановено по гражданско дело № 84327 по описа за 2017 г. на Софийски
районен съд, ІІІ Гражданко отделение, 91 състав, съдът предоставил
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А.Б.И.,
родено на *** г., на бащата Б.Р.И., при когото определил местоживеенето му;
определил режим на лични отношения на майката А.В.Ц. с детето А., както следва
: да вижда и взема детето при себе си всеки първи петък, събота и неделя от
месеца за времето от 17 часа в петък до 17 часа в неделя, всяка трета седмица
за времето от 17 часа на предходната неделя до 17 часа на петъка от тази
седмица, както и за 20 дни през лятната ваканция, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на бащата; осъдил А.В.Ц. да заплаща на малолетното си дете А.,
чрез неговия баща и законен представител Б. Й.И., месечна издръжка в размер на 150
лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като допуснал
предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката; осъдил А.В.Ц.
да заплати по сметка на СРС държавна такса върху определената в полза на детето
издръжка в размер на 216 лева; а на другата страна Б.Р.И. – сторените деловодни
разноски в размер на от 580 лева.
Недоволна от така постановеното решение останала А.В.Ц.,
ответник по първоначалния и ищца по насрещния иск в първоинстанционното
производство (въззивник в настоящето производство), която обжалва същото изцяло
с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. излага
подробни съображения за сочените пороци на решението. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като уважи изцяло исковата й
претенция, като й предостави упражняването на родителските права по отношение
на детето А., определи местоживеенето на детето при нея, като определи на
бащата режим за контакти с детето, какъвто е посочила в насрещния иск, да осъди
бащата да заплаща издръжка за детето в претендирания от нея размер, като й
присъди всички направени по водене на делото разноски, включително и за
настоящата въззивна инстанция.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й.
Претендира сторените по водене на делото разноски по представен списък. Окончателното
си становище по делото излага в писмени бележки, вх. № 29.03.2022 г.
В срока по чл. 263 от ГПК ищецът по първоначалния и ответник
по насрещния иск в първоинстанционното производство –
Б.Р.И., въззиваема страна в настоящето производство, депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалвания съдебен акт като правилен, законосъобразен и обоснован, като му
присъди сторените по делото разноски. Излага подробни съображения, като
изчерпателно обсъжда наведените в жалбата оплаквания и доводи.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си поддържа заявеното становище, като пледира за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт. Претендира сторените деловодни разноски за настоящата съдебна
инстанция, за които не представя списък, като твърди, че същите са ограничени
до заплатеното за процесуалното му представителство по делото адвокатско
възнаграждение. Счита за прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК
разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение над сумата от 300
лева. Окончателното си становище по делото излага в писмени бележки, вх. № 278326/31.03.2022
г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна в първоинстанционното производство, имаща
правен интерес от обжалването и срещу допустим и подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
За да се произнесе, въззивния съд взе предвид следното
:
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран
искове- първоначален и насрещен - с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК,
предявени от всеки от родителите.
Ищеца по първоначалния иск Б.Р.И. твърдял, че с ответницата
са живели на съпружески начала до 27.12.2016 г., като от съжителството им имат
родено едно дете-А.. Сочел, че през последните години отношенията между
страните се влошили, помежду им започнали конфликти, ответницата започнала да
общува с друг мъж, с когото заживяла след раздялата им. Поддържал, че от
тогава, тя започнала да възпрепятства контактите му с детето.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по първоначалния
иск А.В.Ц. подала отговор на исковата молба, като не оспорвала единствено разделеното
си живеене с ищеца, и също предявила насрещен иск за предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на детето А. на нея, с всички произтичащи от
това последици, като поддържала, че тя е по-пригодният за това родител. Предлагала
режим на лични отношения между детето и бащата, като претендирала за осъждането
му за издръжката на детето в размер на 200 лева, считано предявяване на
насрещната искова молба. Претендирала разноски.
Всяка от страните считала претенциите на другия
родител за неоснователни.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
първоинстанционния съд приел за установени следните фактически обстоятелства :
Между страните нямало спор, че двамата са разделени от
27.12.2016 г., както и че двамата са родители на детето А.Б.И., роден на ***
г., като последното обстоятелство се установявало и от представеното по делото
удостоверение за раждане на детето.
За доходите на ищеца е представена служебна бележка от
21.06.2018 г., издадена от „Летище София“ ЕАД, според която средномесечния
доход на същия е в размер на 1099,41 лева, а за доходите на ответницата е
представено удостоверение, издадено й от „Ай Кю Серт“
ЕООД, съгласно което нейния средномесечен доход е в размер на 408 лева.
По делото бил приет социален доклад, от който се
установявало, че майката отглеждала детето А. в жилище, находящо се в с. Лозен,
ул. „******, което представлявало първи етаж от къща и се състои от една стая,
кухня, баня и външно сервизно помещение. На свой ред, бащата живеел в с. Лозен,
ул. „******, в къща, от която ползвал с детето първия етаж, състоящ се от
всекидневна, кухня, спалня и санитарни помещения. Детето посещавало 97 ДГ
„Изгрев“. То било здраво, имало личен лекар и след раздялата между родителите
за него се грижели и двамата, като една седмица то било при единия, а другата –
при другия родител. В проведен разговор, малолетният споделил, че му харесва да
играе и да кара колело, имал приятели в детската градина. Сочело се, че и
двамата родители имали изградена емоционална връзка с детето и полагали грижи
за неговото отглеждане и възпитание.
По делото били събрани гласни доказателства с разпита
на четирима свидетели- по двама, доведени от всяка страна.
От показанията на свидетелката Б.Г., която живеела в
съседство с ищеца, се установило, че страните съжителствали около пет години, а
от две са разделени. Детето се отглеждало от бащата в с. Лозен в къща, в която
то имало самостоятелна стая. Детето общувало и играело с детето на
свидетелката. Разказала, че веднъж видяла ответницата притеснена и тя й
споделила, че приема лекарства, тъй като била в депресия, докато съпругът й бил
в командировка.
На свой ред, свидетелят П.А., установил, че е в близки
отношения със страните, като от повече от една година след раздялата им, детето
живеело една седмица при единия родител и една седмица при другия родител. Имал
впечатление, че ищецът добре се грижел за детето, като в грижите му помагали
неговите родители, които живеели на втория етаж от къщата. Разказва за случай,
когато ищецът бил в командировка и ответницата изглеждала много притеснена.
Този свидетел присъствал на конфликти между страните, когато те си разменяли
реплики, но нямало други прояви на агресия.
С показанията си свидетелката Х.Й., установила, че е
съседка на страните, като познавала ищеца от около 15 години, а ответницата –
от 6-7 години. Отношенията между страните били добри и тя не ставала свидетел
на скандали помежду им. Когато детето било на около 4 годишна възраст,
ответницата била нервна и чувствала неудовлетворение от това, че ищецът
непрекъснато й натяквал, че не работи. От споделеното й от ответницата знаела,
че тя понастоящем живеела с друг мъж, с когото се чувствала добре и който се
отнасял добре с детето.
С показанията си свидетелката С.С.,
роднина на ответницата установила познанството си с ищеца от около 8-9 години.
Разказвала, че малко след като се родило детето, страните имали конфликт, при
който ищецът забранил на ответницата да напуска дома, както и за случай от
пролетта на 2018 г., когато детето не искало да отиде на детска градина и
плачело, като видяла как бащата го ударил. Имала впечатления, че майката се
грижи добре за детето и за това, че е изключително добър родител.
По делото била приета съдебно-психиатрична експертиза,
чието заключение съдът кредитирал изцяло, според, което в момента на
изследването ответницата била емоционално стабилна, като притежавала нужната
родителска компетентност да отглежда сина си и родителския капацитет да се
справи и да подпомага детето в отделните етапи от неговото развитие. Също така
експертът препоръчвал да продължи провеждането на поддържаща медикаментозна
терапия, която ответницата посочила, че приема регулярно под контрола на
амбулаторен психиатър.
При тази фактическа установеност, първоинстанционния
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивния съд споделя
установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, не счита
за нужно да я преповтаря и препраща към нея. Същата се установява от събраните
писмени и гласни доказателства.
Въззивният съд, като прецени
показанията на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели Б.В.Г., П.И.А., Х.И.Й.,
тримата без родство със страните, и С.С.С.първа
братовчедка на въззивницата, по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в обсъдените от първоинстанционния съд части, като
обективни, логично последователни, дадени в резултат на лично възприети от
свидетелите факти, като същите не се опровергават от други, събрани в
производството доказателства. Въззивният съд също не обсъжда показанията на
свидетелите, съдържащи техни умозаключения, убеждения и оценки, а не
възприетите от тях факти, подлежащи на установяване по делото, както и
показанията им, дадени в резултат на споделеното им от страните и от трети лица,
в които части те имат вторичен характер и се явяват негодно доказателствено
средство.
Въззивният съд също приема заключението на допуснатата
в първоинстанционното производство съдебно психиатрична експертиза, като дадено
обективно, компетентно и безпристрастно и го кредитира в цялост.
Във въззивното производство, като писмени
доказателства са приети следните документи – копие на лична карта, № *********
издадена на въззивницата на 04.12.2019 г. от МВР София; нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 124, том І, рег. № 2282, дело № 111/202 г.,
удостоверение за наследниците на Т.К.П., удостоверение за раждането на М.И.П.;
скица на самостоятелен обект в сграда.
От анализа им се установява, че въззивницата към
04.12.2019 г. е с постоянен адрес ***. Жилището, посочено като нейн постоянен адрес е придобито на 10.06.2002 г. в
следствие на покупко-продажба от Л.Й.П.и Т.К.П., като същото се състои от стая,
кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 43,66 кв. м., като към него
има складово помещение – мазе № 6 с полезна площ от 3,39 кв. м. При смъртта си,
настъпила на 16.09.2008 г. Т.П.оставил като свои наследници по закон съпругата
си Л.П.и синовете си Й.П.и И.П.. Представената скица, касаеща
същото жилище, не установява релевантни факти по делото, не представлява титул
за собственост на имота, поради което съдът не я обсъжда. Видно от
представеното удостоверение за раждане, на *** г. въззивницата
родила детето М.И.П., а като негов баща е посочен И.Т.П., като за горното
събитие е съставен акт за раждане № 0672/31.12.2019 г.
За установяване на интересите на малолетния, както и
родителската пригодност на страните, по делото са призовани ДСП „Младост“ и ДСП
„Слатина“.
В доклада си ДСП „Младост“ излага данните, събрани при
социалното проучване, при което са проведени разговори с двамата родители.
Според изложеното в доклада, към момента на проучването, грижите за малолетния
се полагали от двамата родители, като детето пребивавало по една седмица при
баща си и една седмица при майка си. Към
този момент двамата родители живеели в с. Лозен, като дали сведения за
жилищните си условия, без домовете им да бъдат посещавани, предвид обявеното
през този период извънредно положение в страната. Майката заявила, че й
предстои да се премести в друго жилище. Бащата заявил трудова заетост като
касиер към Ленище София, където работел на смени, но не заявил какъв доход
получава месечно. Майката заявила трудова ангажираност като отчетник
счетоводство към частна фирма, с работно време от 9 до 18 часа, като също не
посочила размера на получаваното от нея трудово възнаграждение. Бащата посочил,
че може да ползва помощта на своите близки – родителите си и сестра си, които
живеели в същата сграда и с които детето се разбирало. Майката споделила, че
може да ползва помощта на своя баща, с когото живеела в едно домакинство и с
когото детето също се разбирало. И двамата родители имали изградена емоционална
връзка с детето.
ДСП „Слатина“ в приложения по делото социален доклад
изразява становище, че към момента базовите нужди на детето А. се задоволяват
от двамата родители, които полагат непосредствените грижи за него, като то е
една седмица при бащата и една седмица при майката. Жилището на майката се
намира в ж. к. „Дружба“, бл. ******, като представлява едностаен апартамент,
преустроен в двустаен. Състои се от кухненски бокс с трапезария и детска стая и
в него живеят майката, децата А. и М.и настоящия партньор на майката. Жилището
разполагало с всичко необходимо за едно домакинство и в него се поддържали
добри хигиенно-битови условия. Към момента на проучването майката ползвала
отпуск по майчинство от фирма „С.С.“, където заемала
длъжност като офис куриер. Съжителят й И.П. бил трудово ангажиран във фирма
„Плюс 500“, където работел като „поддръжка на клиенти с английски език“ с
месечно трудово възнаграждение от 1500 лева. Детето общувало с роднините си по
майчина и по бащина линия, като споделило, че има изграден приятелски кръг,
който родителите му познават. Повечето му приятели са от училище. През учебната 2020/2021 г.
малолетният е ученик в трети клас на 116 ОУ „Паисий Хилендарски“, с добър
успех. Споделило също, че посещавало допълнително извънкласни занимания футбол
и плуване. А. бил в добро психо-емоционално
състояние, с развитие в норма за възрастта и пола си, като имал добре изградена
емоционална връзка с родителите си и с по-малкия си брат, като се разбирал и с
настоящия партньор на майка си.
По реда на чл. 59, ал. 6 от СК, въззивният съд изслуша страните в съдебно заседание на 03.08.2020 г., като поотделно
заявяват :
Въззивницата А.В.Ц. се представя като
майка на детето А., като заявява желание двете й деца да растат заедно.
Самоопределя се като достойна майка и счита, че родителските права следва да се
предоставят за упражняване от нея. Твърди, че не би лишила бащата, но като
всяка една майка иска да държи родителските права. Желае двете й деца да
прекарват повече време заедно. Не смята да мести детето от Лозен, като всичко
си оставало там, където е било. Признава, че детето прекарва една седмица при
нея и една седмица при бащата, като счита, че детето трябва да прекарва време и
с двамата си родители. Определя отношенията си с бащата като нормални, като
сочи, че в началото на делото били по-изострени.
Въззиваемият Б.Р.И. се представя като
баща на детето А., а като майка на детето сочи въззивницата. Споделя, че сега
детето прекарвало по равно време при всеки от родителите си, като стояло при
всеки от тях по една седмица. Споделя, че понякога, когато детето било при него
му се оплаквало от съжителя на майка си, който го обиждал. Сочи, че когато
детето е при майката, то стои в апартамента, а когато било при него излизало
навън на двора, карало колело, прекарвало време с приятелите си. Счита се за
по-пригодния родител да отглежда детето, поради условията в дома си, както и
заради приятеля на въззивницата, тъй като той щял да се грижи за детето сам.
Сочи също, че разполага с нужния за това опит, тъй като след като въззивницата
го напуснала, той известно време се грижел сам за детето. Твърди, че има диалог
с майката.
При условията на чл. 15, ал.
1 от ЗЗДт, в отсъствие на страните, техните пълномощници и на всички намиращи се в залата трети лица, и
в присъствие на социален работник от ДСП Слатина, съдът изслуша детето А.Б.И.,
което е навършило 10-годишна възраст през месец май 2021 г. Споделя, че живее и
при мама и при тате, като е по една седмица при всеки от тях. Разказва, че
добре се чувства с майка си и се разбира с нея. При татко си също се чувства
добре и добре се разбира с него. Заявява желание режимът му на контакти с
родителите да остане такъв, какъвто е сега, тъй като отдавна живеел така.
Разказва също, че майка му живеела в гр. София, а баща му в с. Лозен, като
училището му било по-близо до дома на баща му. Майка му живеела с И.и с
братчето му, което било на две години. При майка си имал самостоятелна стая, а
при баща си за момента – нямал. Баща му живеел в къща на два етажа, като той
живеел на първия етаж, а на втория етаж живеели баба му и дядо му (родители на
баща му), леля му и чичо му с двете им деца. Подчертава, че добре се чувства и
на двете места. Желае родителите му да се съобразяват с желанията му и заявява,
че няма какво повече да добави.
Други доказателства за
твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
Жалбата и изложените в нея доводи и оплаквания са
изцяло неоснователни.
Въззивният съд изцяло споделя прецизните правни изводи
на първоинстанционният съд, изложени в обжалвания съдебен акт, като не счита за
необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед оплакванията в жалбата, следва да се отбележи
следното :
Доводите в жалбата, касаещи преценката на
първоинстанционния съд на интереса на детето А. във връзка с предявените
искове, както и тези, касаещи по-високия родителски капацитет и произтичащата
от това по-голяма пригодност на майката да упражнява родителските права, са неоснователни.
В процесната хипотеза, първоинстанционният съд е преценил всички относими
обстоятелства, касаещи интереса на детето в настоящето производство, като е
достигнал до правилни изводи по съществото на спора, давайки приоритет на бащата.
Оплакванията на въззивницата в тази си част се мотивират основно със
собствените й твърдения, че е по-добър родител от бащата, които не се подкрепят
от доказателствения материал по делото. Следва да се отбележи, че в производствата
пред двете съдебни инстанции въззивницата не е доказал по-голямата си
пригодност в сравнение с бащата да упражнява родителските права по отношение на
детето А., а напротив – усилията й са насочени към това да оспори родителския му
капацитет, като сочи обстоятелства в поведението на въззиваемия, настъпили преди
раздялата на двамата родители. Горното обстоятелство, само по себе си е
показател за лошо родителстване от страна на въззивницата.
Същевременно, същата признава, че бащата добре се грижи за малолетния им син и
не ограничава контактите й с него, като от неустановена дата през 2017 г., по
негова инициатива, детето прекарва по една седмица при всеки от родителите. Самото
дете напълно е съхранило емоционалната си привързаност и към двамата родители,
като няма данни за родителско отчуждение и/или конфликт на лоялност, като това
състояние на детето следва да се третира като резултат от действията и усилията
и на двамата родители. Данните от социалните доклади сочат, че и двамата
родители притежават родителски капацитет да полагат самостоятелно
непосредствените грижи за детето си, като осъзнават родителските си
отговорности и нуждата детето да има пълноценни контакти с другия родител. По
отношение на въззивницата е установена промяна на жилищните й условия, като
понастоящем тя обитава апартамент в гр. София, с площ от приблизително 44 кв.
м., където освен нея и детето живеят малолетният й син М.и неговият баща И.П.. Твърденията
на въззиваемия за дефицити на майката, поради лечението й от депресия не се
подкрепят от доказателствената съвкупност по делото. Със заключението на
допуснатата в първоинстанционното производство експертиза, категорично е
установено, че същата притежава родителски капацитет да полага самостоятелно
непосредствените грижи за сина на страните, като заболяването й е в
медикаментозна ремисия. От друга страна, при своето
изслушване от въззивния съд майката основава по-голямата си пригодност да
упражнява родителските права единствено с качеството си на майка и с желанието
като всяка майка „да държи“ родителските права, което предполага, че тя самата
дава приоритет на собствените си желания, а не на интересите на малолетния. Тя
по никакъв начин не обосновава по-голямата си пригодност да упражнява
родителските права по отношение на малолетния, включително като възможност да
осигури по-добра домашна среда за отглеждането му, да му отделя повече
внимание, да се ползва от подкрепа при неговото отглеждане от сродници на детето. В случая, независимо от посоченото,
може да се приеме, че възможностите на двамата родители да полагат
самостоятелните грижи за детето са равностойни, като приоритет следва да се
даде на интересите на самото дете, макар желанието му за запазване на
настоящата ситуация по отглеждането му (по една седмица при всеки родител) да
не може да бъде зачетено от съда.
Въззивният съд намира, че интересите на детето ще
бъдат по-добре защитени, ако родителските права се упражняват от бащата. Детето
е от мъжки пол, като понастоящем е навършило 11 г. възраст, респективно на
което, въпреки твърденията на въззивницата за обратното, то не е на ниска
възраст, а навлиза във възраст на съзряване, в която естествената му
необходимост от общуване с бащата ще нараства все повече. Последният
понастоящем живее сам и разполага с повече време, което да отделя за детето и
съвместни дейности с него, а отделно от това може да ползва подкрепата на
своите родители и сестра, живеещи в същата сграда в грижите си за детето.
Жилището на бащата е в по-голяма близост до посещаваното от детето учебно
заведение, като в квартала, в който се намира, живеят децата от приятелския
кръг на самото дете. Извън това, жилището на бащата, предполага по-голяма
възможност за детето да прекарва време на открито и да се занимава със спортни
дейности заедно с него, с приятели или самостоятелно. На следващо място, нежеланието
на бащата за доброволно уреждане на спора, по никакъв начин на рефлектира на
родителската му годност. Същото е лесно обяснимо с личния опит на въззиваемия
по време на съжителството им с въззивницата и разпада на отношенията им.
Твърденията в жалбата и в представените по делото
писмени бележки, че от раждането си детето е отглеждано само от майката не
намират опора в доказателствения материал. По делото не е установен период в
живота на детето, когато то да е отглеждано единствено от въззивницата, без
бащата да участва в грижите за него или да осигурява средства за издръжката му.
В тази насока са и показанията на допуснатите на въззивницата свидетели, като
свидетелката Й.заявява, че не може да каже нищо лошо за бащата като родител, а свидетелката
Стоянова установява, че детето е водено на детска градина от бащата.
Свидетелите Г.и А.също установяват системни грижи на бащата за детето, без да
омаловажават грижите на майката за него. От доказателствата по делото не се
установи също, бащата да „настройва“ детето срещу майката, или да го манипулира
по някакъв начин. Такива данни не са установени в хода на социалните
проучвания, при които е провеждан разговор с детето, нито се поддържат от
въззивницата при личното й изслушване от съда, като тези оплаквания в жалбата,
се опровергават от събраните в производството доказателства, или представляват
произволни твърдения на въззивника, които не се подкрепят от доказателствата по
делото, поради което не следва да бъдат зачетени от съда при произнасяне по
съществото на спора. Що се касае до привързаността на детето с природения му
брат М., респективно наличието на собствена стая в дома на майката, тези обстоятелства
не са достатъчни, за да обосноват интересът на малолетния А. от това,
родителските права спрямо него да се предоставят за упражняване на майката.
Понастоящем детето А. е в ученическа възраст, като значителна част от времето
през деня е ангажиран в училище или с училищни проекти и задания, без да може
да се обоснове, че тази му заетост би повлияла негативно на привързаността
между двете деца. В случая, въззивния съд не намира пречка привързаността между
двамата едноутробни братя да се поддържа с регулярни контакти в свободното за
детето А. време, в рамките на определения на майката режим.
С оглед пълнота на изложението, въззивният съд намира
да обоснове, че след подаване на въззивната жалба, въззивницата е заживяла на
съпружески начала с друг мъж, като от съжителството им е родено детето М., като
поради тази промяна не следва да се обсъждат доводите в жалбата, касаещи
липсата на такава връзка и съжителство и отражението им върху психиката и
развитието на детето. Тези доводи са загубили актуалност и не отговарят на
действителната фактическа ситуация по делото. Пак с оглед изчерпателност,
възраженията на въззиваемия за неразбирателство на детето с фактическия съпруг
на въззивницата, респективно лошо отношение на последния към детето, не се
установяват от доказателствената съвкупност. Следва да се подчертае, че
последният няма никакви законови задължения да съдейства на въззивницата за изпълнение на родителските й задължения по
отношение на малолетния й син А.. В този смисъл, следва да се приеме, че с
промяната на жилищните си условия, въззивницата не разполага с подкрепяща среда
в домакинството си.
Ето защо, въззивният съд намира, че въззивницата не е
установила своята по-голяма пригодност да упражнява родителските права по отношение на малолетното дете. Нейните
усилия са насочени да установи, че бащата е с по-нисък родителски капацитет, а
не към установяване на действителния интерес на малолетния във връзка с
предмета на спора. Оценявайки събраните доказателства, първоинстанционния съд
дал приоритет на бащата най-вече с оглед това му качество, пола и възрастта на детето
и полаганите непосредствени грижи за отглеждането му. Настоящият въззивен
състав споделя тези изводи.
Зачетените при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК не
обосновават различни правни изводи. Същите се изразяват в това, че жилищните
условия на въззивницата са променени, тя е установила фактическо съпружеско
съжителство и има още едно родено дете,
като сами по себе си, тези обстоятелства не са достатъчни за да обусловят
основателност на жалбата. Същевременно, установените факти относно родителския
капацитет на въззиваемия и липсата на установени вредности за детето в
семейната му среда, възрастта и пола на детето, по-голямата възможност да му
отделя време и внимание, наличието на подкрепяща среда от негови сродници по бащина линия, е достатъчно за да се даде
приоритет на бащата, като и въззивният съд приема, че с предоставянето на
родителските права на него интересите на детето ще бъдат защитени по-добре.
Въззивният съд отчита и заявеното от страните при
изслушването им. За разлика от въззивницата, която иска „да държи“ родителските
права като всяка майка, при своето изслушване, въззиваемия акцентира върху личната
грижа, която може да предостави, липсата на усложнени взаимоотношения, предвид
това, че не е установил нова връзка и ще отглежда детето с помощта на своите
родители и сестра, живущи в същата сграда. Самото дете е изслушвано от съда, но
както се посочи и по-горе неговото желание за запазване на фактическото
положение по отглеждането му не може да бъде зачетено, предвид задължението на
съда да определи конкретни мерки за упражняване на родителските права и
местоживеенето му, а само родителите могат да постигнат спогодба за съвместно
упражняване на родителските права.
С оглед изложеното настоящият въззивен състав, приема,
че понастоящем липсват доказателства за твърдения интерес на малолетния А. от
уважаване на насрещната искова претенция, респективно на въззивната жалба на неговата
майка. Напротив, малолетния се нуждае от стабилност и сигурност в живота си,
както и от пълноценни контакти с двамата си родители, каквито биха му били
осигурени при отглеждането му от бащата, по чиято инициатива детето прекарва по
равно време при всеки от своите родители. Едновременно с това, съобразно
анализа на доказателствената съвкупност, малолетния е привързан и към двамата
си родители, изградил е доверителни и емоционални връзки с всеки от тях, като
липсват доказателства за значително по-голямата му привързаност към майката,
респективно установен интерес за него от уважаване на жалбата на въззивницата.
В хода на въззивното производство не се събраха такива
доказателства, които да разрушат убеждението на въззивния съд в правилността на
обжалваното решение. Съдът не констатира противоречие на същото с материалния
закон, както и съществени процесуални нарушения, допуснати в производството
пред Първоинстанционния съд. Решението е мотивирано, като правните изводи
кореспондират на установените фактически обстоятелства. Събраните доказателства
са обсъдени в своята съвкупност и с оглед относимостта си към предмета на
доказване.
Съобразно изложеното настоящият въззивен състав
намира, че обжалваното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата на първоначалния
ответник и при липсата на жалба от другата страна, въззивния съд намира, че
липсва самостоятелно обжалване на съдебния акт досежно издръжката за
малолетното дете, неговото местоживеене и определеният му режим на лични
отношения с майката, като същите се обжалват единствено с оглед жалбата и
претенцията на майката да упражнява родителските права.
По
разноските :
Претенции за присъждане на сторените деловодни
разноски са направени и от двете страни по спора, като с оглед изхода на
делото, въззивницата няма право на разноски. Претенцията на въззиваемата страна
също е неоснователна, независимо от изхода на делото. Предвид характера на
спора – спорна съдебна администрация, разноските, сторени от въззиваемият,
както и от въззивницата, следва да останат в тяхна тежест. Правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в
делата по чл. 127, ал. 2 от СК. Съдебното решение в случая се основава на
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното дете,
поради което то ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IІ-ри въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1,
изречение 1, предложение първо от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 84786 от 04.04.2018 г., постановено по гражданско дело № 84327 по описа
за 2017 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданко отделение, 91 състав.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ, претенциите на страните А.В.Ц. и Б.Р.И. за присъждане на сторените по водене
на делото разноски.
НЕЗАВЕРЕНИ
ПРЕПИСИ от настоящето решение да се
връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна
жалба, пред Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок
от връчването на преписите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………