МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 185/2016 Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното производство е образувано по внесен от
Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия
Е.Ю. *** за това, че
на 17.09.2015 год. в гр. Завет
с цел да набави за себе
си имотна облага е възбудил и поддържал у И.Ф.А. *** заблуждение
– да му предаде
печелившия си лотариен билет от Национална лотария
разновидност „Нов Златната 7”,
серия А 2015 с № 16-041286-063 и код
за проверка №
16003404340403, за да избегне посегателства от други лица
върху билета му, като така
е лишил А. от правото да получи
печалба от посочения билет – 1 кг злато или сумата
от 100 000 лева, като с това му
е причинил имотна вреда в размер на 100 000 лева, като измамата
е в особено големи размери и представлява особено тежък случай - престъпление по чл.
211, във вр.
с чл. 209,
ал. 1 от
НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е било повдигнато
с обвинителния акт. Заявява, че събраните в хода на досъсебното
производство и в рамките на съдебното дирене
доказателства, сочат несъмнено, че Е.Х. е автор на инкриминираното деяние, за което
е обвинен. Предлага съдът след като
го признае за виновен, да
му наложи предвиденото за това престъпление наказание, на минимума
– три години лишаване от свобода, което с
оглед чистото съдебно минало на дееца се отложи за петгодишен изпитателен срок. Заявява, че гражданският иск
следва да се уважи в пълен размер.
Пострадалото от престъплението лице И.Ф.А.
е конституиран като граждански ищец. Повереникът
му изразява становище,
че тезата на обвинението е безспорно доказана,
поради което подсъдимият Е.Х. следва да бъде признат за виновен в извършване на
вмененото му с обвинителния акт престъпление и осъден, като по отношение на
вида и размера на наказанието поддържа предложението на представителя на
държавното обвинение. Твърди, че А., който от раждането си до постъпване във
ВУИ е имал незавидна съдба, оттледан от своята баба,
без да познава родителите си, е бил емоционално „ограбен“ от своя възпитател.
Пледира, че представляваното от нея пострадало лице е претърпяло имуществени
вреди от противоправното деяние на подсъдимия, поради
което последният следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец претендираното обезщетение за имуществени вреди в пълен
размер.
Подсъдимият Е.Ю.Х., както на досъдебното производство така и
в съдебно заседание не се признава
виновен в извършване на деянието, за
което е обвинен.
Заявява, че билетът е негов, тъй като е дал сумата от 2.00 лева на св.А., за да
му закупи билет от т. нар. „златната седмица“. Твърди, че негативното отношение
на директора на ВУИ, в което работи като възпитател е повлияло както на част от
колегите му, така и на някои от учениците, поради което неоснователно е бил
обвинен в това, че е взел билета на ученика. Заявява, че от момента, в който е
постъпил на работа е допринесъл със своя личен труд и авторитет, както за
подобряване дисциплината на учениците, така и за обучението им, в това число и
за придобиване на практически умения да отглеждат плодове и зеленчуци в
изградената оранжерия и създадена овощна градина на територията на учебното
заведение. Защитникът му пледира за постановяване на оправдателна присъда, тъй
като билетът не е закупен с лични средства на И.Ф.А.. Твърди, че подсъдимият
като е дал 2.00 лева и поръчал на своя ученик да му купи билет от националната
лотария, от играта „златната седмица“, отношенията между тях следва да се
разглеждат на плоскостта на възникнало облигационно правоотношение – договор за
поръчка. Деянието, така както е формулирано от обвинението е и несъставомерно, защото е посочено като част от
изпълнителното деяние, че Х. е лишил пострадалото лице от правото да получи
сумата 100 000 лева. Излага доводи, че А. не е придобил право да получи
печалбата от въпросния билет, тъй като същият не е негов, а отделно от това не
е годен субект да получи материална облага от ценната книга, тъй като е
непълнолетно лице. Заявява, че показанията на част от свидетелите категорично
разколебават обвинителната теза, като сред тях е и св.И.Ф.А., който дава
противоречиви показания, поради което обвинението поддържано срещу подсъдимия
се явява недоказано.
Съдът, след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подс.Е.Ю.Х. е 44-годишен, с
българско гражданство, женен, неосъждан, с висше образование, работи като възпитател
във ВУИ „Н.Й.Вапцаров” гр.
Завет.
Свидетелят
И.Ф.А. от раждането си живеел заедно със своята баба Л.Д.И. ***. Не познавал
родителите си и бил отгледан от св.И.. За извършени противообществени прояви съгласно
Решение № 14/29.01.2013 год. по ЧНД № 70/2013 год. по описа на РС-Харманли бил
настанен във ВУИ „Н. Й. Вапцаров“ гр. Завет. Постъпвайки в учебното заведение, А.
продължил да извършва такива прояви, видно от представените на съдебното
следствие от РУМВР-Кубрат и РП-Кубрат справки за образувани досъдебни
производства.
През
2013 г. във ВУИ „Н. Й. Вапцаров“ гр.Завет постъпил на работа и подсъдимия Е.Ю.Х.
като възпитател.
На 17.09.2015 г. подс.Х. извел
учениците в т. нар. градска отпуска в центъра на града. Обичайно всички ученици
вървели пешком към центъра на град Завет към футболното игрище, носели топка, а
възпитателят им шофирал своя автомобил бавно покрай тях. По пътя учениците се
отбивали да си купуват вафли или други хранителни продукти. По това време бил и
сезонът за беритба на орехи и учащите събирали плодовете и ги продавали, а с
парите си купували основно храна и цигари.
Като
стигнали футболното игрище възпитателят останал в автомобила си, а учениците
започнали да се подготвят за игра. Трима от тях – свидетелите И.Ф.А., М.А.Х. и Ю.Х.Й.
отишли до магазина на св. Ф.Ф., с прякор „Бобито“, който се намирал близо до игрището. В търговския
обект работели като продавачки свидетелките Г.Ю.С. и М.Д.В., като на смяна била
св. С.. А. влязъл в магазина, купил три билета от игрите на „Национална
лотария“, излязъл навън, изтъркал на указаните места, но нямало печалба. След
това се върнал и купил лотариен билет от „Национална лотария“ разновидност „Нов
Златната 7“, серия А 2015, с № 16-041286-063 и код за проверка №
16003404340403. А. изтрил този билет върху фризер
вътре в магазина и видял, че печели 1 кг злато или сумата от 100000 лева.
Радостен от печалбата той веднага показал билета на продавачката св.Г.С., като
й казал, че печели. Развълнуван, излязъл навън с билета, където били св.Ю.Й. и св.М.А.
и им съобщил за печалбата.
Тримата свидетели с радостни викове отишли към футболното
игрище, до което бил с автомобила си и подсъдимия. Казали на учителя Е.Х., че И.
е спечелил от националната лотария от играта „Златната седмица“. Св. А. показал
билета. Х. го взел и обяснил на свидетеля, че ще прибере билета при себе си, за
да го пази да не му го откраднат другите ученици, а като дойдат близките му ще
им го предаде. А. се доверил на своя ментор, а последният оставил билета под
седалката на колата си. Момчетата продължили да играят футбол.
Св. С. позвънила на св.В.Ф., съпруга на собственика на
магазина – Ф.Ф., и на колежката си св.В., и им
съобщила, че едно момче от „ТВУ“ е спечелило от златната седмица. Св. В. Ф.
пътувала от гр. Кубрат към гр.Завет и съзнавайки каква реклама за търговския
обект е тази печалба, веднага се обадила на съпруга си.
Св. Й. поискал два лева от подсъдимия и отишъл да си купи
дюнер от магазина на св.Ф., а продавачката му казала да извика момчето, което е
спечелило да отиде в магазина, за да го снимат. Й. се върнал при момчетата и
съобщил на А., че трябва да отиде в търговския обект за снимка, но тъй като
това трябвало да бъде снимка и с билета,
а последният бил при подсъдимия, в магазина отишли двамата А. и Х.. Там били
свидетелите С., В. Ф., Ф. Ф. и В., която направила снимките. Х. казал, че той
дал пари на А., за да купи билета.
Когато се прибрали в училището И. и съучениците му
продължили да се радват за печалбата, а св. Х. чул как подсъдимия казал на св.К.Д.,
готвачка в училището, че той е спечелил от „Национална лотария“.
Св. А. позвънил на баба си, за да й съобщи за печалбата, но
тя не повярвала. Обадил й се втори път, като новината за печалбата потвърдил по
телефона и подсъдимия, като казал, че като дойдат в град Завет ще им предаде
билета.
След
разговора Х. започнал да убеждава св.А. да казва на всички,че билетът е
спечелен от него, тъй като свидетелят е непълнолетен и можело да не получи
никаква печалба. Св.А. отново му се доверил и няколко дни твърдял, че билетът е
на подс.Х..
Малко след
прибирането си в учебното заведение, в 17:35 часа подс.Х.
регистрирал печелившия билет чрез телефон 0 700 42 100, като посочил верен код
за печалба и своите лични данни. Продължил да обяснява на познати и на своите
колеги, че билета е закупен от А. с негови пари и е негов.
На
23.09.2015 год. в гр. Завет пристигнали св.И. и св.А.И., баба и чичо на И.Ф.А..
Пред портала на ВУИ „Н. Й. Вапцаров“ роднините на А. се срещнали с подсъдимия,
който пристигнал със своя автомобил и синовете си. След като разбрали, че
подсъдимият е регистрирал билета на свое име, св.И. поискала от Х. да даде поне
част от парите за внука й, а св. И. бил категоричен, че цялата печалба трябва
да бъде за племенника му и поискал билета. Х. заявил, че това не може да стане,
защото той е регистран като притежател на лотарийния
билет и ги заплашил, че ако продължат да настояват за билета, ще извика полиция
и ще ги обвини, че го рекетират. Роднините на А. *** св.А. се разочаровал от
думите на Х.. Оплакал се на св. А.Ф. – директор на ВУИ, а той казал на св.А., че следва да напише жалба, в
която да опише случилото се, а той от своя страна ще сезира разследващите
органи.
Св.А.
отишъл при предишния си ментор – св.К.Б. и в присъствието на св.Н.М. – психолог
в училище, в стая в учебното заведение, продиктувал на свидетелката разказ за случилото
се, прочел текста и подписал жалбата. Последната била депозирана в РУМВР
гр.Кубрат.
На
17.10.2015 г. подс.Е.Х. представил лотариен билет от
Национална лотария, разновидност „Нов Златната 7“, със сериен номер 16-041286
-063 и код за проверка на печалбата 160034 0434 0403, с печалба в размер на 100
000.00 лева на представител на „Ню геймс“ АД
гр.София, за което е бил съставен приемо-предавателен
протокол, съобразно утвърдените правила, за които обяснява в съдебно заседание
и св.Д.Д.Г.. Х. заявил, че желае предметната печалба
от билета, представляваща един килограм чисто злато да бъде заменена с парична
печалба в размер на 100 000 лева.
Подсъдимият представил документ за лична б. сметка, на която да му бъде
изплатена печалбата и на 20.10.2015 год. организаторът на играта „Ню геймс“ АД изплатил печалбата от 100 000 лева, в пълен
размер по банков път на Е.Х., по б. сметка № BG 82СЕСВ97901020028300, видно от
приложените към ДП на л. 182 – л. 189 от том I документи относно предаването на
билета и изплащане на печалбата.
От
изготвените по ДП съдебно-психиатрична експертиза и на съдебното следствие
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение
пострадалото лице се установява, че И.Ф.А. не страда от психично заболяване. Не
е с нарушени годности и е способен правилно да
възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения
за тях. Както към датата на изготвяне на първоначалната СПЕ – 18.12.2015 г.,
така и към датата на изготвяне на КСППЕ – 18.01.2018 г. А. може да участва във
всички фази на наказателното производство като свидетел.
От
изготвената на съдебното следствие съдебно-графическа експертиза се установява,
че саморъчният подпис положен срещу „свидетел“ на последната страница на
протокол за разпит на свидетел от 17.11.2015 г., л. 43-46 от том I на ДП, вероятно е положен от И.Ф.А., а останалите
подписи обекти на експертизата, положени за свидетел в протокола са изпълнени
от И.Ф.А..
По доказателствата:
Всички доказателства в своята съвкупност сочат, както авторството на подсъдимия, така и индивидуализират деянието му. Показанията на свидетелите И.А., Г.С., В.Ф., Ф.Ф.,
А.Ф., Н.М., К.Б., Ю.Й., М.В., Л.И., А.И., М.Х. и Д.Г. се
подкрепят от писмените доказателства по делото: справка за съдимост, характеристична справка, съдебно-психиатрична експертиза от ДП
и комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза,
съдебно-графическа експертиза, документи предоставени
от „Централна
кооперативна банка“ АД: извлечение от сметка BG82СЕСВ9790102002800, извлечение от
сметка BG17CECB97904020028301, копия от
документи за откриване на разплащателната
сметка, копия от документи за
откриване на Универсална сметка ССВ СLUВ, уведомление от „Ню геймс“ АД гр.София - л. 182, протокол от
17.10.2015 год. за получаване на печеливш билет
от представител на Националната лотария, Удостоверение от ЦКБ за разкрита сметка на
подсъдимия Е.Х.,Заявление от
Е.Х. за замяна на предметната печалба с парична печалба, копие от лотариен билет
от Национална лотария разновидност „Нов Златната 7“, серия А 2015 с № 16-041286-063 и код за проверка
№ 16003404340403, копие от преводно нареждане
за кредитен превод, копие от Договор от
25.08.2014 г. между „Ню геймс“ ООД и „Кавен Орбико“ ЕООД гр.София, писмо изх.№ 060-2/27.01.2016 г. на ВУИ гр.Завет, копие от
социален доклад от проучване на
И.Ф., Писмо изх.№
ЗД-0402/0018/15.02.2016 г. на
Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Стара Загора, писмо изх.№
ЗД-248-1/6.02.2016 г. на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Харманли, Писмо изх.№ 0603-90/25.02.2013 год. на МОМН, Решение № 14/29.01.2013 г.
по ЧНД № 70/2013 г. по
описа на РС-Харманли, процедура за
получаване на пари (записи) и колети от родители
на ученици във ВУИ гр.Завет, Писмо изх.№ 096/23.02.2016 г. относно правата, задълженията и отговорностите
на ментора във ВУИ гр.Завет.
Категорично
се установи, че печелившият билет е бил на св.А.. В тази насока са показанията
на свидетелите С., В. Ф., Ф. Ф., Ф., М., Б., Й., В. и
Х., които съдът цени като логични, безпротиворечиви и
взаимодопълващи се. Всеки от тези свидетели
възпроизвежда факти, които е възприел лично и никой от тях не е заинтересован
от изхода на процеса. Свидетелката С. е била очевидец и е присъствала, когато А.,
след като закупил лотарийния билет от „златната седмица“, останал в търговския
обект и изтъркал картончето на фризера. Радостните
викове на момчето, което показало билета именно първо на св. С. с думите „лельо
спечелих“, са били възприети лично и непосредствено от свидетелката. Следващите
съпричастни на късмета на А., били свидетелите Й. и Х., които се зарадвали на
печалбата на своя съученик и с викове тръгнали към другите свои съученици и
възпитател, за да споделят новината, че И. е спечелил от националната лотария.
Свидетелите В. и Ф. Ф., както и В. също са разбрали от св.С., че едно момче от
„ТВУ“-то е спечелило. Св.М. не е бил на смяна в този ден, но докато вървял към
дома си, бил пресрещнат от Ю. и М., които му съобщили, че И. е спечелил. В нито един момент в тези първите минути и
часове не е имало съмнение за никой от присъстващите, че именно И.А. е спечелил
от националната лотария. Дори и думите, които са възприели свидетелите В. Ф. и
Ф. Ф., изречени от подсъдимия Х., че той е дал парите за билета, не са
променили възприятията на посочените свидетели относно това кой е спечелил.
Доколкото
показанията на тези свидетели съвпадат и с показанията, дадени и от пострадалия
И.А., съдът кредитира и възпроизведените от него факти. След като изтъркал
първите три билета, А. се върнал отново в търговския обект и там вътре е изтрил
печелившия. Впоследствие, след като споделил радостта си с другите свои
съученици и възпитателя си, А. му дал билета, защото му имал доверие, а и
защото бил наясно, че след като е непълнолетен не може да регистрира билета.
Показанията на А. са в унисон и с показанията на неговите роднини – баба и чичо
– Л. И. и А. И., поради което съдът кредитира и възпроизведените от тях факти.
Макар, че тези свидетели с оглед родствената си връзка с пострадалия се явяват
заинтересовани от изхода на делото, съдът им дава вяра, защото освен, че те се
подкрепят от показанията на св. А., те са и житейски логични и правдиви.
Съдът
кредитира и показанията на свидетелите Д.Л. и К.П. относно работата на
подсъдимия в учебното заведение, отношението му с колегите и учениците. И
двамата са единодушни, че Х. е коректен с колегите си, разбирал се добре с възпитаниците си. По негова инициатива в училището била
обособена стая, в която организирали различни арт-игри. Подсъдимият съдействал
да се събират дрехи за децата, като самия той носел от дома си такива, останали
от своите синове, като в училище ги изпирали, гладели и предоставяли на
учениците.
Съдът
не дава вяра на обясненията на подсъдимия Х., както и на показанията на
свидетеля Н. М., относно това, че подсъдимият дал 2 лева на А. и му поръчал да
купи билет от златната седмица. Този твърдение на подсъдимия остава изолирано,
защото намира опора само и единствено в показанията на свидетеля Н. М.. Никой
от останалите присъствали свидетели, съученици на И.А. не са възприели този
факт, а той е и абсолютно нелогичен. Дори да се приеме, че подсъдимият Х. е
поръчал на А. да му купи билет, то е в разрез с всякаква логика ученикът да го
изтърка, щом не го купува за себе си.
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия и в частта им, сочещи на негативно
отношение от страна на директора на учебното заведение и индиректно обвинение,
че последният едва ли не е инициирал „кампания“ против възпитателя, за да се
урони името му чрез твърдението, че билета е на св.А.. Представените в съдебно
заседание заповед за налагане на дисциплинарно наказание, неначисляване на
добавки към трудовото възнаграждение, не водят до извода, че подсъдимият е
нарочен от работодателя си и чрез св.А. се цели дискредитирането му.
Съдът
не дава вяра и на показанията на свидетилете П., Д., Д.
Х. и Д.Х. относно обстоятелството, че печалбата се следва на подсъдимия, защото
билетът е бил на Х.. Както се посочи и по-горе налице са категорични и безпротиворечиви показания, дадени от свидетелите С., Й. и Х.,
очевидци, опровергаващи изнесените от тях факти.
Не е
спорно обстоятелството, че Х. както преди излизането на децата на 17.09.2015 г.
в градска отпуска, така и след това, е давал пари на А., включая
и за продадени орехи, но не и с изричен мандат – покупка на билет от златната
седмица. Това, че подсъдимият е давал пари на А., не е било оспорено от
свидетеля, включая и при срещата му със свидетелите И.
и И..
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира, че подсъдимият Е.Ю.Х. с действията си е осъществил състава на престъпление по чл. 211, във вр. с чл.
209, ал. 1 от НК, тъй като на 17.09.2015 год. в
гр. Завет с цел да набави
за себе си
имотна облага е възбудил и поддържал у И.Ф.А. ***
заблуждение – да му предаде печелившия
си лотариен билет от Национална
лотария разновидност „Нов Златната 7”, серия
А 2015 с № 16-041286-063 и код за
проверка № 16003404340403, за
да избегне посегателства от други лица върху
билета му, като така е лишил
А. от правото да получи печалба
от посочения билет – 1 кг злато или
сумата от 100 000 лева, като с това
му е причинил имотна вреда в размер на 100000 лева, като измамата
е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.
Подсъдимият Х. осъществил престъплението като възбудил и поддържал у пострадалия А. заблуждение - неправилна представа относно определени факти от действителността, отнасящи се до
условията, при които измаменото лице ще осъществи
акта на имуществено
разпореждане. Тази представа е от съществено значение за вземането на
решение за разпореждане с имуществения предмет, тъй като
последния се намира във фактическата власт на пострадалото
лице. Нейното значение за механизма на
измамата се определя от това,
че ако измаменият
не бе формирал
такава представа, той не би
се разпоредил с имуществото.
В
случая подсъдимият осъществил и двете форми на изпълнителното деяние, като
първо въвел в заблуждение свидетеля, че ако билета остане у него е твърде
вероятно да стане обект на посегателство, още повече като се има предвид, че
учениците в учебното заведение са там, защото са извършвали противообществени
прояви. Заблудил го да му предаде билета и поддържал заблуждението, че като дойдат роднините му, ще го върне. Поддържал
това заблуждение, включая и при разговора със св.И..
На основата на изграденото у него убеждение относно личността на пострадалия,
за душевното му и емоционално състояние след щастието, което го е сполетяло, както
и на база изграденото доверие между подсъдим и пострадал, Х. решил да се
обогати лично чрез възбуждане и поддържане на заблуждение. Впоследствие
мотивиран от тези неправилни представи измаменият извършил акт на фактическо
разпореждане с имуществения предмет – предал е печелившия билет, в резултат на
което е настъпила имотна вреда в имуществото му. Налице е причинна връзка между
деянието и престъпния резултат – последният (т.е. имотната вреда) настъпва като
пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице,
а разпореждането е следствие от неправилната представа на това лице относно
условията на разпореждането. В тази насока съдът не споделя твърдението на
защитата, че не е настъпила имотна вреда за А., тъй като той не би могъл да
получи печалбата, тъй като е бил непълнолетен към този момент. Съгласно
разпоредбата на чл. 37, ал. 6 от Закона за хазарта, билетите за участие в
лотарийни игри са ценни книги на приносител. След закупуването на билета и
изтриването му, приносителят А. е придобил правото да получи 100 000 лева,
материализирана чрез стойността на обявената печалба в лотарийния билет. Няма
пречка регистрацията на печелившия билет и получаването на сумата да се извърши
от попечителя на пострадалия или негов роднина, тъй като билетът е ценна книга
на приносител. Поради това съдът приема, че подс.А. е
могъл да получи печалбата от печелившия лотариен билет.
Налице
са и квалифициращите признаци от състава на престъплението, за което е обвинен
подсъдимият. Първо, измамата е в особено големи размери, защото надхвърля 140
пъти минималната работна заплата за страната, съобразно критериите възприети с TP
№ 1/1998г. на ОСНК. На второ място, съдът намира, че с оглед настъпилите вредни
последици деянието разкрива изключително висока степен на обществена опасност в
сравнение с други такива деяния. Начинът и обстоятелствата, при които е
извършено деянието също го определят като особено тежък случай. Касае за
деяние, извършено спрямо непълнолетно лице, за което родителите не полагат
грижи и не осигуряват издръжка, извършено от възпитател във възпитателно
училище-интернат, където учи пострадалото лице, който е възпитател на неговия
клас и негов ментор. Като такъв той има ангажименти по възпитанието и обучението
му и се ползва с неговото доверие. Подсъдимият е съзнавал възрастта на
пострадалия, неговият социален статус, както и особеностите на психиката на
подрастващите с оглед професията и местоработата си.
Всичко изложено до тук води до несъмнения извод, че не са
налице предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК – нито деянието е малозначително, нито неговата обществена опасност е
незначителна.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл и с користна цел: предвиждал,
че следствие на неговото въздействие
върху измамения у последния възникват неправилни представи и е поддържал тези вече възникналите представи, както и предвиждал, че измаменото лице ще извърши акт
на имуществено разпореждане и че в резултат на този
акт едно чуждо имущество ще бъде увредено.
По
наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс.Е.Ю.Х. за виновен
в извършване на престъплението по чл. 211, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, като при индивидуализацията
на наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто
съдебно минало; съдействие за разкриване на обективната истина; семейно
положение и имуществено състояние; добри характеристични данни; отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. Отчитайки предходното съдът намери, че и най-лекото предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко, поради което определи наказанието под
най-ниския предел, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК като отмери две
години
лишаване от свобода.
С оглед
чистото съдебно минало на дееца, както и поради това, че наказанието не е над
три години лишаване от свобода, съдът приложи института на условното осъждане,
като постанови изтърпяването на наложеното наказание да се отложи за тригодишен
изпитателен срок.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предявеният
от пострадалото лице И.Ф.А. граждански иск за обезщетение на причинените
имуществени вреди от престъплението по чл. 211 във вр.
с чл. 209, ал. 1 от НК се явява основателен и доказан. Деянието на подсъдимия
осъществява състава на непозволеното увреждане и съобразно разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД, той следва да репарира
вредите, които е причинил. Стойността на същите се равнява на стойността на обявената печалба
в лотарийния билет, която е 100 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането - 17.09.2015 г. до окончателното плащане, като
уважи и претенцията на ищеца за разноски в размер на 1607.65 лева – платено възнаграждение на адвоката повереник
и пътни разноски.
С оглед този изход на делото – осъдителна
присъда, на основание чл.189,
ал.3 от НПК, подсъдимият Е.Ю.Х. следва да заплати в полза на ОД на МВР – гр.Разград 271.40 лева – разноски на досъдебното
производство, по сметка на Районен
съд – гр. Кубрат сумата 646.83 лева – разноски на съдебното
следствие и сумата 4000.00 лева – държавна такса върху уважения
граждански иск.
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова