№ 847
гр. Варна , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ в публично заседание на втори
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина С. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело №
20213100100294 по описа за 2021 година
Предявен е иск от И. П. И. срещу А. И. А. за обявяване за окончателен
на предварителен договор от 02.04.2015 г. за продажба на гараж № 6, №
10135.1.528.4.23 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-194 от 27.03.2019 г.
на ИД АГКК на първия жилищен етаж в сграда в гр. ****, с площ от 32.01 кв.
м, ведно с 2.0621 % ид. ч. срещу цена в размер на 10 500 евро, платима, както
следва: 1/ предплата в размер 4000 евро, платена в брой в деня на подписване
на договора и 2/ дължим остатък, в размер 6500 евро, по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Ответникът оспорва иска. Предявява възражения, че е развалил
договора, евентуално за неизпълнение на задължението на ищеца за
заплащане на остатъка от цената до 09.06.2015 г.
По същество страните поддържат становищата. Претендират разноски.
Ответникът представя бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
От представения от ищеца заверен препис (л. 4-5 от делото на РС) се
установява, че на 02.04.2015 г. е сключен предварителен договор, чрез който
ищецът се е задължил да плати на ответника за описания в исковата молба
1
гараж продажна цена в размер на 10 500 евро, както следва: 1/ предплата в
размер на 4000 евро, платена в брой в деня на подписване на договора и 2/
дължим остатък, в размер на 6500 евро – в срок до 02.06.2015 г. Ответникът се
е задължил да прехвърли на ищеца собствеността в срок до една седмица след
изплащане на остатъка от 6500 евро (чл. 3). Договорът е действителен.
Съдът приема, че страните са поставили отлагателно условие за
възникване правото да се иска сключване на окончателен договор: плащането
на остатъка в срок до 02.06.2015 г., което е допустимо (така за изискуемостта
на вземането по договор Конов, Т. Възражение за неизпълнен договор и право
на задържане. – В: Подбрани съчинения. С.: Сиела, 2010, с. 280).
Ищецът не е изпълнил задължението за плащане на остатъка. Твърди, че
е правил опити да се свърже с продавача, за да плати преди 02.06.2015 г., а и
след това.
Съгласно чл. 12 от договора всички уведомления се отправят писмено
на адресите по чл. 11 т.е. отправянето на устни покани няма значение.
Ищецът е можел да изпрати дължимия остатък на адреса чрез пощенски
превод, а ако ответникът неоснователно беше отказал да получи сумата – и да
го преведе по открита от него сметка на ответника в банка /чл. 97, ал. 1 ЗЗД/
(решение № 133 от 11.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 244/2020 г., I г. о., ГК).
Условието купувачът да плати остатъка в срок не е сбъднато. Правото
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е възникнало.
Съдът приема, че в този случай разпоредбата на чл. 362 ГПК не е
приложима, защото това би означавало да се заличи съгласието на страните
правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да възникне при определено условие. Нормата е
приложима само в случаите, в които страните са се съгласили остатъкът от
цената да бъде платен при сключване на окончателния договор (така решение
№ 79 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 538/2012 г., III г. о., ГК).
Дори да не се приеме, че страните са поставили условие за възникването
на правото да се иска сключване на окончателен договор, в литературата и в
практиката се приема, че ищецът трябва да бъде изправен, защото в противен
случай може да му бъде противопоставено възражение за неизпълнен договор
(Марков, М. Облигационно право. Помагало. С.: Сиби, 2018, с. 89; решение
2
№ 240 от 22.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 406/2018 г., IV г. о., ГК). Съдът
приема, че становището, че в такива случаи възражение за неизпълнен
договор може да се упражни единствено в хипотезата на чл. 90, ал. 2 ЗЗД
(Конов, Т. Цит. съч., с. 280) се отнася за случая, в който възражението се
упражнява от длъжника със задължението, което първо е станало изискуемо.
Ищецът не е изправен.
Предвид изложеното съдът приема, че искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Ищецът следва да заплати разноските, сторени от ответника: платено в
брой възнаграждение на адвокат в размер 1375.44 лв. по списък.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И. П. И., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. ****, съдебен адрес: гр. **** чрез адв. Н.Б. от ВАК срещу А. И. А.,
ЕГН **********, постоянен адрес в гр. ****, съдебен адрес: гр. **** чрез адв.
Ц.А. от ВАК за обявяване за окончателен на предварителен договор от
02.04.2015 г. за продажба на недвижим имот: гараж № 6 (шест), понастоящем
с идентификатор № 10135.1.528.4.23 (десет хиляди и сто и тридесет и пет,
едно, петстотин и двадесет и осем, четири, двадесет и три) по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-194 от
27.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на първия
жилищен етаж, в сграда с административен адрес гр. ****, целият с площ от
32.01 (тридесет и две цяло и една стотна) кв. м, както и съответните 2.0621 %
(две цяло и шестстотин и двадесет и една десетохилядни процента) идеални
части срещу цена в размер на 10 500 (десет хиляди и петстотин) евро, платима
както следва: 1/ предплата в размер на 4000 евро, платена в брой в деня на
подписване на договора и 2/ дължим остатък, в размер на 6500 евро, на
основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И. П. И. да заплати на А. И. А. с. ЕГН, с. а. сумата 1375.44
лв. (хиляда и триста и седемдесет и пет лева и четиридесет и четири
стотинки), представляваща сторените разноски за платено възнаграждение на
3
адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4