РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Перник, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500080 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от П.Н., чрез пълномощника адв.Й., против решение
№ 305/08.11.2021 г. по гр.д. № 4600/2020 г. по описа на Районен съд– Перник. Решението се
обжалва изцяло. По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че районния съд е
недооценил част от събраните гласни доказателства, а друга част от тях е интерпретирал
неправилно. Според жалбоподателя, на следващо място, част от твърденията на ответната
страна по оспорване на исковете се опровергава от представените от самия ответник
доказателства. В заключение в жалбата е застъпено становище, че в хода на
първоинстанционното следствие ищцовата страна, сега жалбоподател, е провела пълно и
главно доказване на всички правопораждащи за нея факти. Поради така изложеното се моли
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова с което обективно
съединените искове да се уважат така, както са предявени.
Претендират се и разноски за всички инстанции.
От ответника е постъпил отговор на въззивната жалба, като се оспорва същата.
Изразено е становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Формираните от районния съд правни и фактически изводи почиват на точна интерпретация
на събраните доказателства и съответствуват на материалния закон. Моли се въззивната
жалба да бъде отхвърлена, като се претендират и разноски.
1
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
На първо място, в обжалваното решение районния съд е изяснил подробно и точно
правната същност на исковете с основание чл.26, ал.2 предл. 5 и чл.17, ал.1 ЗЗД. Посочил е,
че за разкриване на прикритата сделка при относителната симулация са допустими всички
видове доказателства, вкл. гласни такива в какъвто см. е цитирал р. № 239/ 14.04.06 г. по
гр.д. 162/05 г. на 2 г.о. на ВКС. В този см. е и решение № 75/24.06.2015 г. по гр.д. 6608/2014
г. на 1 г.о. ВКС. Поради това в тази им част въззивния съд възприема мотивите на
обжалваното решение като свои и не се налага тяхното преповтаряне.
Част от приетите за установени факти са безспорни и те са следните:
От представеното удостоверение за наследници е видно, че В.С.С. е починала на ***
и оставила за свои наследници ищеца П. Г. Н.- син и ответника В. Н. Г., наследник по право
на заместване на баща си Н. Г. Н. - починал на ***
С договор за издръжка и гледане, което да се поеме от В.С.С., обективиран в нот. акт
№ ** том първи, рег. № ***, дело № 64/ 2000 г. на нот. В.Я. К.С.Д. прехвърлила на Н. Н.
собствеността върху дворно неурегулирано място, находящо се в с.*** и представляващо
имот пл.№ ***, заедно с построената в северозападната му част масивна двуетажна
жилищна сграда близнак със застроена площ от 28 кв.м.
С договор за покупко продажба, обективиран в нот. акт № *** том втори, рег. № ***,
дело № 494/ 2002 г. на нот. Р.М. Б.Г. прехвърлила на Н. Н. собствеността върху поземлен
имот, представляващ дворно неурегулирано място с площ от 900 кв.м., находящо се в с.***
и представляващо имот пл.№ ***, заедно с построената в югоизточната му част масивна
двуетажна жилищна сграда близнак и лятна кухня.
С договор за покупко продажба, обективиран в нот. акт № *** том трети, рег. № ***,
дело № 480/ 2011 г. на нот. Р.М. Н. Н. прехвърлила на майка си В.С. собствеността върху
гореописаните два поземлени имота, представляващи дворни места, находящи се в с.*** пл.
№ *** и ***, заедно с цялата построената в тях масивна двуетажна жилищна сграда близнак
и лятна кухня.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползване,
обективиран в нот. акт № **, том *, рег. № ***, дело № 49/2018 г. на нот. В.Д. с рег. № *** в
НК, В.С.С. е прехвърлила на В. Н. Г. - малолетен, действащ чрез своята майка и законен
представител А.К. поземлен имот с кадастрален № *** по РЗП на с. ***, утвърден със
заповед № III-234 от 09.04.76 г. на кмета на Община Перник, заедно с построената в него
2
сграда-северозападен близнак от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от
около 40 кв.м. и поземлен имот с кадастрален № *** по РЗП на с. ***, утвърден със заповед
№ III-234 от 09.04.76 г. на кмета на Община Перник, заедно с построената в него сграда-
югоизточен близнак от двуетажна масивна жилищна сграда и долепената до него лятна
кухня със застроена площ от около 50 кв.м., заедно със всички подобрения и приращения
върху имота за цена от 9000 лв., която прехвърлителката е заявила, че е получила напълно в
брой от А.К. преди подписване на договора, като си запазва безвъзмездно вещно право на
ползване върху имотите, докато е жива. Посочено е, че данъчната оценка на имотите е
8742,50 лв.
Не се спори за идентичността на описаните по-горе процесни имоти.
Съгласно заключението на СТЕ, пазарната стойност на имотите е както следва: към м.
04.2018 г.- дата на разпоредителната сделка, за имот с пл. № ***- 106 600 лв. и имот с пл.
№** 100 лв., към м. 01.2019 г. - датата на откриване на наследството, за имот с пл. № ***-
101 900 лв. и имот с пл. № ** 300 лв. и към м. 05.2021 г. - момента на изготвяне на
експертизата, за имот с пл. № ***- 135 800 лв. и имот с пл. № 115 100 лв.
Видно от представено нареждане -разписка от 24.04.2018 г.- датата на атакуваната
сделка, А. Л. К. е изтеглила сумата от 1000 лв.
Видно от писмо от „БАНКА ДСК“ АД банкова сметка № *** е открита на ***
съгласно Правилата за влогове и сметки на физически лица на името на В.С. съгласно
удостоверение за наследници със сума 4500,68 лв., представляваща 1/2 част от наследствен
дял, полагащ се на Н. Г. Н., като на 14.03.2019 г. средствата са изтеглени от неговия
наследник - В.Г.. Останалата 1/2 част от наследствения дял в размер на 4500,68 лв. е броена
на наследника П. Г. Н. на 12.02.2019 г. Наследената сума в общ размер от 9001,36 лв. е с
произход спестявания, внасяни по срочен влог с вътрешнобанков номер ***, лично от
титуляр В.С.С..
Представено е по делото извлечение от банкова сметка на В.С. за сметка ***, от което
е видно, че към 27.08.2014 г. наличността е била 7 011,99 лева, а на 17.09.2018 г. е извършен
трансфер от друга сметка на В.С. - *** в размер на 4702 лв.
Представено е по делото извлечение от *** за периода от 23.10.2010 г. до 31.01.2019
г. При преглед на движението на сумите по тази сметка не се установява около датата на
атакуваната прехвърлителна сделка да е внесена значителна сума по сметката съпоставима с
цената посочена в нотариалния акт.
Пред районния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Й., М., Р.Т. и Г.. Настоящият въззивен състав кредитира по различен от районния съд начин
данните събрани от тези свидетели и направи различни правни изводи въз основа на тях и
останалия доказателствен материал.
На първо място, отчитайки обстоятелствата по чл.172 ГПК, съдът кредитира изцяло
показанията на Р.Т. и Г. Г.. Същите са последователни, логично структурирани и вътрешно
непротиворечиви, а същевременно издържат и проверката при съпоставката им с останалия
3
доказателствен материал. Свидетелката изнася подробни данни за конкретни заболявания на
В.С., за начина й на лечение, за това кой и кога се е грижил за нея през годините, за начина и
основанието на прехвърляне на процесните имоти, за отношенията между В.С. и нейните
синове и то, по начин, който предполага тези данни да са резултат на личните й възприятия.
Така, тя твърди, че единия от процесните имоти е прехвърлен на Н. Н. от неговата баба чрез
нарочно пълномощно, а другия от неговата леля- сестра на майка му В., което се
потвърждава от описаните по- горе нот. акт № **том ***, рег. № ***, дело № 64/ 2000 г. и
нот. акт № ***том ***, рег. № ***, дело № 494/ 2002 г. Свидетелката разказва и, че в
последствие Н. продал на майка си същите тези имоти, което се потвърждава от нот. акт №
***том ***, рег. № ***, дело № 480/ 2011 г., като причина за това действие било
обстоятелството, че Н. се забъркал с криминално проявени лица и се притеснявал тези
имоти да не му бъдат отнети. Последното се потвърждава пък от свидетеля Л. Й.. В правно
релевантната към настоящия случай част от показанията си свидетелката Т. изяснява, че
непосредствено след смъртта на Н. Н. отношенията между майката В. и другия й син П. се
влошили рязко. Като конкретна причина свидетелката сочи това, че майката обвинявала
ищеца за смъртта на брат си и отказа му да се съгласи на ексхумация. Именно в този смисъл
са и показанията на Г. Г.. Както се посочи по- горе, съдът отчитайки обстоятелствата по
чл.172 ГПК дава вяра изцяло и на показанията на този свидетел. В тази връзка настоящия
състав отчете факта, че той е равно отдалечен от страните по делото, тъй като е бил в
близки, приятелски отношения и с двамата си братовчеди- П. и Н., като дори е помагал
финансово на последния. Поддържал е нормални отношения и с леля си В.. Така, Г. твърди,
че на погребението на Н. майката на последния е била силно разстроена и афектирана.
Обвинявала е П. за това, че той не се е погрижил в достатъчна степен за брат си и не е
предотвратил тази смърт. Споделила е, че поради този факт ще лиши ищеца от всякакво
наследство. При нова среща между двамата, след около четиридесет дни, на панихида, В.
отново споделила с Г., че ще лиши сина си П. от наследство, като конкретно посочила, че ще
дари процесните имоти на когото и да е друг само не на него. Известно време след това
двамата отново се срещнали в магазин в с.*** и С. казала, че е дарила имотите на внука си
В., като не е получила пари за това. Периода за който Г. възпроизвежда този разговор е
сравнимо близък с датата на процесната продажба- 24.04.2018 г. Неправилно районния съд е
съзрял противоречие в показанията на този свидетел изразяващи се в твърдението му, че до
смъртта на В. П. и съпругата му се грижили за нея, а в същност тези грижи полагало трето
лице за което говори Р.Т.. От внимателния прочит на изложеното от Г. става ясно, че той
действително твърди, че П. и съпругата му се грижели за В. между смъртта на Н. и нейната,
но веднага конкретизира, че това му е известно във връзка с битов инцидент при който В. си
изгорила ръцете и двамата я откарали в ***, където я посещавали и обслужвали. В тази част
показанията му напълно съвпадат със съобщеното от Т. за наличие на такъв случай. Все в
тази връзка, последната свидетелка изяснява, че към края на 2018 г. състоянието на свекърва
й се влошило и тъй като нямало кой друг отношенията им по този повод се подобрили и те
двамата с мъжа й са я водили по болници.
В противовес на Т. и Г., показанията на свидетелите Й. и М. са както вътрешно
4
противоречиви, така противоречат и помежду си, и с част от останалия доказателствен
материал. Не случайно в съдебния протокол при разпита на първия неколкократно е вписано
предупреждение към А.К. да не подсказва на баща си- св. Й.. Така той преразказва, че
дъщеря му му казала, че В. нямала пари и заради това искала да продаде на нея процесните
имоти, след което пък твърди, че през 2019 г. В. дошла лично в дома му и заявила същото,
че пенсията й е малка и иска да има пари за старините си. Като изключиме факта, че С. е
починала на ***, процесната сделка е от 24.04.2018 г., дори и свидетеля да греши годината,
от данните по делото се установява несъмнено, че В. не е имала нужда от пари, както към
последно посочената дата, така и изобщо. Свидетелката Т. изяснява, че свекърва й е живяла
изключително скромно /дори аскетично/ и е харчила само до рамките на получаваното от
нея трудово възнаграждение и пенсия. Тези факти се потвърждават от обективните данни по
наличностите от двете банкови сметки на С., събрани като писмени доказателства. Видно от
тях, както за целия период на справката, така конкретно за 2018 г. салдото й е било винаги
положително, а след смъртта си оставя наличност от 9 001.36 лв. Логически неиздържано е
и, ако действително В. е имала нужда от пари, да продаде имотите си за цена двадесет пъти
по- ниска от пазарната им стойност. В тази връзка съдът съобрази и показанията на Г., който
при срещите си с нея винаги я е питал дали има нужда от нещо, без тя да е съобщила такава
необходимост.
Неубедителни са показанията на свидетеля Й. и в частта им с която твърди, че
дъщеря му е разполагала със средства за заплащане на цената на процесните имоти и начина
по който е станало предаването на парите. Съществено е разминаването между него и
свидетеля М. по второ посоченото. Първия твърди, че М. е докарал В. в дома му, а втория
твърди, че я е заварил там когато е дошъл. Според Й. парите за покупко продажбата са
дошли от обезщетение от загиналия му при трудова злополука син. Липсват убедителни
доказателства в тази насока, но дори и това да е така, обезщетението е получено от К. през
2013 г.- пет години преди процесната сделка. Липсва каквато и да е формална логика тези
средства да не са харчени в този период. В това отношение съдът съобрази и
обстоятелството, че К. в периода предхождащ смъртта на Н. Н. се е грижела сама за детето
им. Данните по делото сочат, че поне към края на живота си същият е бил алкохолно
зависим и е търсил пари от трети лица за закупуване на алкохол, в какъвто смисъл са
показанията на братовчед му Г.. Същевременно получаваното от А.К. трудово
възнаграждение е било само около 1000 лв.
Структурния и логически анализ на показанията на свидетеля М. освен посоченото
по- горе противоречие с Й. показват, че той услужливо си спомня точно факти, които
спомагат каузата на ответната страна, но за останалите е колеблив и/или неточен. Данните
по делото сочат, че към 24.04.2018 г. В.С. е била трудно подвижна и е ползувала помощни
средства, обстоятелства за които М. изобщо не споменава. Той твърди, че след като оставил
А. и свекърва й пред съда те спокойно влезли в сграда отсреща. М. заявява, че с Н. Н. били
приятели и последния починал „на работа“, като това изобщо не е така. Съдът отчете и
факта, че този свидетел съобщава възприятия за незначителни от негова гледна точка
5
събития, които са се случили повече от три години преди разпита му. Както А.К., така и
баща й са *** и при това житейски и логически е твърде неясно, защо изобщо е бил извикан.
При така приетото от фактическа страна и анализ на доказателствата, настоящия
състав намери, че са налице достатъчно косвени доказателства от които да се направи
несъмнен извод за наличие на твърдяната от ищеца относителна симулация.
На първо място, установи се безспорно, че към датата на процесната сделка и преди
това отношенията между прехвърлителката С. и ищеца- неин син са били силно влошени.
Първата обвинявала П. за смъртта на другия си син Н. и нееднократно заявила намерението
си по този повод да го лиши от наследство и то, именно като дари процесните имоти.
Самата прехвърлителна сделка е станала в един кратък период след смъртта на Н. /два
месеца/ в който, както се посочи, майката е била разстроена и негативното отношение към
другия й син е било изключително силно. Неоснователно, според настоящия състав,
районния съд позовавайки се на решение № 1108/30.10.08 г. на ВКС по гр.д. 4854/07 г. е
приел, че прикритата сделка не може да се разкрие от частните разговори между
прехвърлителката и трето лице, тъй като е неясно какъв смисъл те са вложили в едно или
друго правно понятие. Такова ограничение закона не поставя. Посоченото решение не
представлява задължителна практика и не са отчетени принципните разлики между двата
казуса. В настоящият случай, свидетеля Г. Г. категорично възпроизвежда твърденията на С.,
че желае да дари имотите и впоследствие, че ги е дарила. Именно дарственото намерение е
доизяснено напълно с това, че след като Г. е казал на леля си, че това са скъпи имоти, тя му е
отвърнала, че не е взела пари за тях. В тази връзка съдът съобрази и това, че от данните по
делото е видно, че майката е страдала силно по починалия си син Н.. В житейско логичен
план едва ли е нормално при това тя да вземе пари от единственото си внуче от него, в което
очевидно е виждала неговата проекция. Съдът съобразява също, че от правна страна, при
договора за дарение, като безвъзмезден акт, законът е предвидил като възможност дарителят
да поиска отмяна на дарението при определен кръг прояви на неблагодарност от страна на
надарения, а след смъртта му – неговите наследници да искат отмяна на дарението за
допълване на техните запазени части от наследството на дарителя. Такива възможности при
договора за покупко-продажба не са предвидени, поради което същият обективно е по-
стабилен правен способ за прехвърляне на собственост.
Второ, към същия този период С. не е имала нужда от средства за своята издръжка и
това е несъмнено. При сделката имотите са прехвърлени не срещу издръжка и гледане, а с
продажба. Уговорената продажна цена в договора за покупко-продажба от 24.04.2018 г.
обаче /9 000 лв. / е практически равна на данъчната оценка на имота /8 742.50 лв. / и е
приблизително 20 пъти по- ниска от пазарна цена на имота към момента на сключване на
договора, съобразно състоянието му към същия момент / 200 700 лв.- общо, съгласно
заключението на СТЕ/. Възражението на ответната страна, че в тази цена не е отчетено
запазеното право на ползване е неоснователно. Към момента на сключването на договора
продавачката е била в напреднала възраст от **г., трудно подвижна с множество
заболявания, поради което запазеното в нейна полза вещно право на ползване не би могло
6
да доведе до толкова значително пазарно обезценяване на имота – предмет на договора. Така
уговорената продажна цена е равна на минималния материален интерес, върху който
страните биха могли да заплатят дължимите данъци и такси за сключването на договора за
покупко-продажба. По делото категорично не се установява, както се изложи по- горе, преди
сделката продавачката да е била мотивирана за сключване на договора от желанието или
необходимостта да получи парите от продажната цена. Установи се по несъмнен начин от
банковите извлечения на С., че не е извършен трансфер на парична сума в размер на
продажната цена нито към датата на сделката, нито след това. Декларацията на
продавачката, че е получила сумата от 9000 лв. не съдържа уточнение дали сумата е била
платена в брой или по банков път. Липсват доказателства купувачката да е притежавала
средства в такъв размер /в брой или по банкова сметка/ преди сключването на договора, а
след сключването му продавачката да е разполагала с парични средства /в брой или по
банкова сметка/ в по-голям от обичайния размер. В тази връзка доказа се единствено от
приложеното нареждане разписка, че К. е изтеглила само 1000 лв. Нелогично е, ако същата е
разполагала и с други средства, те да не са били по сметката й. Все в тази връзка, никак не е
без значение дали продажната цена по една сделка е платена, както е приел районния съд.
Действително, този въпрос рефлектира върху облигационните задължения между страните, а
не, сам по себе си, върху действителността на сделката, но от него могат да се направят
важни изводи за субективното намерение на страните по същата тази сделка.
Всички така изложени по- горе правни и фактически изводи, в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, обосновават извод за намерение на страните да постигнат ефекта на
дарението, но да осигурят защита на надарения, чрез прикриването му с договор за покупко-
продажба.
В горния смисъл е и изразеното от В. съжаление към края на живота й за стореното,
за което разказва свидетелката Р.Т..
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от правна
страна, че сключеният между страните договор за покупко-продажба от 24.04.2018 г. на
процесните недвижими имоти, е симулативен, като продавачът В.С. не е имала намерение да
прехвърли собствеността върху имотите срещу пари, а купувачът В.Г., чрез своята майка и
законен представител, не е имал намерение да плати пари, за да придобие собствеността
върху имотите. Същевременно, между страните е била налице обща воля да гарантират
запазване на правото на собственост върху имота за малолетното дете и предотвратяване
възможността прехвърлянето на собствеността да бъде атакувано по съдебен ред от неговия
чичо. Макар да е налице отразяване в нотариалния акт, че С. е получила сумата от 9000 лв.
/което е непротивопоставимо на трето за сделката лице, което би било засегнато от
симулацията/, не се установява по делото такава сума физически да й е била предавана пред
нотариуса или по- рано, прехвърлителката е споменала изрично пред св. Г., че не е получила
пари по сделката при прехвърлянето на собствеността, нито пък има данни В. да е
разполагала с такава сума след сключване на договора за покупко-продажба – тя не е
променила начина си на живот след 24.04.2018 г., няма данни такава сума да е била
7
депозирана в банка около тази дата. В този смисъл неоснователно е и възражението на
ответната страна, че останалите след кончината на С. парични средства в размер на 9 000 лв.
са именно тези платени по процесната сделка.
По предявения иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН.
Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 ЗН наследник с право на запазена част, който не
може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска
намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като
прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове.
Този иск е обусловен от резултата по предявените искове с правно основание чл.26, ал.2 и
чл.17, ал.1 ЗЗД. Доколкото последните са уважени, то атакуваната сделка попада в
приложното поле на разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗН, поради което и предявеният на това
основание иск е доказан в своето основание.
От представеното удостоверение за наследници е видно, че В.С.С. е починала на ***
и оставила за свои наследници ищеца П. Г. Н.- син и ответника В. Н. Г., наследник по право
на заместване на баща си Н. Г. Н.- починал на *** Следователно, установява се качеството
на ищеца, като наследник по закон с право на запазена част по см. на чл.29 ЗН от
наследството на неговата майка, а от друга – че извършените от наследодателя дарения са в
полза на лице-ответника, което е призовано към наследяване към настъпване на смъртта на
наследодателя, поради което по арг. от чл.30, ал.2 ЗН приемането на наследството по опис
не е елемент от основанието за възникване на правото на ищеца да иска възстановяване на
запазена част.
Запазената част на наследниците по закон на В.С., която е оставил след своята смърт
две деца, съгласно чл.29, ал.1 ЗН, е в размер общо на 2/3 или по 1/3 за всяко от тях, а
разполагаемата част от наследството е в размер на 1/3 - арг. от чл.28, ал.2 от ЗН. В
разглеждания случай не се установява наследодателят, към момента на смъртта си – ***, да
е притежавала друго имущество, освен сумата 9001.36 лв. - банков влог. Съгласно правилата
на чл.154, ал.1 ГПК ответникът е следвало да докаже кои конкретни други имуществени
обекти влизат в актива на оставеното от наследодателката наследство, т.е. обема на
наследството, тъй като в интерес на същия е да установи, че в масата по чл.31 от ЗН освен
предмета на процесното дарение се включват и други имущества, което би довело до
намаляване на уважения размер на иска по чл.30, ал.1 ЗН. Следователно чистият актив на
наследството на В.С. е 9001.36 лв. - банков влог.
На основание чл.31, изр. второ от ЗН към чистия актив на наследството (9001.36 лв.)
на наследодателя В.С. се прибавя процесното дарение в полза на ответника, чиято стойност
по време на откриване на наследството – ***, съгласно кредитираната съдебно-техническа
експертиза, възлиза общо на 250 900 лева и следователно стойността на наследствената
маса възлиза на 259 901.36 лв. (9001.36 лв. - стойността на чистия актив + 250 900 лв. -
стойността на процесното дарение).
Запазената част на ищеца- низходящ е 1/3 съгласно чл.29, ал.1 предл. второ ЗН, като
8
стойностното й изражение е 86 633.80 лв. Само ищецът е направил надлежно искане за
намалението, поради което то може да се допусне само по отношение на него и в обема на
неговите права, но не може да ползва наследници, които не са поискали намаление (ППВС
№ 7/1973 г.). От чистия актив на наследството (9001.36 лв.) ищецът е получил реално
наследствен дял на стойност 4500.68 лв. (1/2 съгласно чл.5, ал.1 ЗН) или запазената му част
следва да се намали с тази сума /86 633.80 лв.- 4500.68 лв./ и се получават 82 133 лв., като за
тази сума следва да бъде постановено намаляване на извършените от наследодателя в полза
на ответника дарения.
В конкретния случай, независимо, че дарението обхваща два самостоятелни имота, е
невъзможно с оглед запазената част на ищеца да бъде обособен дял в натура, като се отдели
равностойна част. Поради това намалението следва да стане, като се заплати съответната
сума на ищеца- наследник със запазена част от страна на ответника.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответника В. Н. Г., действащ чрез неговата майка и законен
представител А. Л. К. следва да заплати на ищеца, на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2 521.80
лв. /от които 2 444.33 лв.- разноски в производството пред районния съд за адвокатски
хонорар, държавни такси, хонорар в.л. и 77.43 лв. разноски пред окръжния съд за д.т./.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 305/08.11.2021 г. по гр.д. № 4600/2020 г. по описа на
Районен съд– Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА по предявените от П. Г. Н. с ЕГН********** от ***, със съдебен
адрес *** срещу В. Н. Г. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител А.
Л. К. с ЕГН********** от ***, пасивно субективно съединени искове с правно основание
чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, за нищожен, като привиден, прикриващ договор за дарение, следния
договор, а именно: договор за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на
ползване, обективиран в нот. акт № **, том *, рег. № ***, дело № 49/2018 г. на нот. В.Д. с
рег. № *** в Нотариалната камара, по силата на който В.С.С. с ЕГН********** е
прехвърлила на В. Н. Г. - малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител
А.К. застроено дворно място, находящо се в землището на с.*** *** с площ от 825 кв.м.
съставляващ поземлен имот с кадастрален № ***по РЗП на с. ***, утвърден със заповед №
III-234 от 09.04.76 г. на кмета на Община Перник, заедно с построената в него сграда-
северозападен близнак от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от около
40 кв.м. и застроено дворно място, находящо се в землището на с.*** *** с площ от 664
кв.м. съставляващ поземлен имот с кадастрален № ***по РЗП на с. ***, утвърден със
заповед № III-234 от 09.04.76 г. на кмета на Община Перник, заедно с построената в него
сграда-югоизточен близнак от двуетажна масивна жилищна сграда и долепената до него
лятна кухня със застроена площ от около 50 кв.м., заедно със всички подобрения и
9
приращения върху имота за цена от 9000 лв.
ОБЯВЯВА на основание чл.17, ал.1 ЗЗД за действителен сключения между В.С.С. с
ЕГН**********, като дарител и В. Н. Г. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен
представител А. Л. К. с ЕГН**********, като дарен, договор за безвъзмездно прехвърляне в
полза на В. Н. Г. с ЕГН********** правото на собственост върху:
-застроено дворно място, находящо се в землището на с.*** *** с площ от 825 кв.м.
съставляващ поземлен имот с кадастрален № ***по РЗП на с. ***, утвърден със заповед №
III-234 от 09.04.76 г. на кмета на Община Перник при граници и съседи: от югозапад- улица,
от северозапад- имот без обозначен кадастрален номер, от североизток река *** и от
югоизток- поземлен имот с кадастрален номер ***, заедно с построената в него сграда-
северозападен близнак от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от около
40 кв.м. и
-застроено дворно място, находящо се в землището на с.*** *** с площ от 664 кв.м.
съставляващ поземлен имот с кадастрален № *** по РЗП на с. ***, утвърден със заповед №
III-234 от 09.04.76 г. на кмета на Община Перник при граници и съседи: от югозапад- улица,
от северозапад- поземлен имот с кадастрален номер ***, от североизток река *** и от
югоизток- имот без обозначен кадастрален номер, заедно с построената в него сграда-
югоизточен близнак от двуетажна масивна жилищна сграда и долепената до него лятна
кухня със застроена площ от около 50 кв.м., заедно със всички подобрения и приращения
върху имота.
НАМАЛЯВА по предявения от П. Г. Н. с ЕГН********** от ***, със съдебен адрес
*** срещу В. Н. Г. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител А. Л. К. с
ЕГН********** от *** иск с правно основание чл.30, ал.1 от Закона за наследството
извършеното с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 49/2018 г. на нот. В.Д. с
рег. № *** в Нотариалната камара дарение на: 1. застроено дворно място, находящо се в
землището на с.*** *** с площ от 825 кв.м. съставляващ поземлен имот с кадастрален № ***
по РЗП на с. ***, утвърден със заповед № III-234 от 09.04.76 г. на кмета на Община Перник
при граници и съседи: от югозапад- улица, от северозапад- имот без обозначен кадастрален
номер, от североизток река *** и от югоизток- поземлен имот с кадастрален номер ***,
заедно с построената в него сграда-северозападен близнак от двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от около 40 кв.м. и 2. застроено дворно място, находящо се в
землището на с.*** *** с площ от 664 кв.м. съставляващ поземлен имот с кадастрален № ***
по РЗП на с. ***, утвърден със заповед № III-234 от 09.04.76 г. на кмета на Община Перник
при граници и съседи: от югозапад- улица, от северозапад- поземлен имот с кадастрален
номер ***, от североизток река *** и от югоизток- имот без обозначен кадастрален номер,
заедно с построената в него сграда-югоизточен близнак от двуетажна масивна жилищна
сграда и долепената до него лятна кухня със застроена площ от около 50 кв.м., заедно със
всички подобрения и приращения върху имота с 1/3, представляваща накърнената запазена
част на П. Г. Н. с ЕГН********** от наследството на В.С.С. с ЕГН********** починала на
*** и ОСЪЖДА В. Н. Г., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен
10
представител А. Л. К. ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
82 133 /осемдесет и две хиляди сто тридесет и три/ лв., необходима за възстановяване на
посочената по- горе запазената част от наследството на В.С.С..
ОСЪЖДА В. Н. Г., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен
представител А. Л. К. ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: *** на осн.
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2 521.80 лв /от които 2 444.33 лв.- разноски в производството пред
районния съд за адвокатски хонорар, държавни такси, хонорар в.л. и 77.43 лв. разноски пред
окръжния съд за д.т./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението
за това до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11