Решение по адм. дело №859/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр. чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „АСО“ ЕООД – гр. Пещера, чрез пълномощника - адв. Ч., срещу Заповед № 790/24.09.2007г. на кмета на Община Пещера, с която на основание чл. 134, ал.2, т.6 и чл. 129, ал.2 от ЗУТ, вр.чл. 44, ал.1, т.1 и т.13 и ал.2 от ЗМСМА е одобрен ПУП – План за регулация, с който УПИ ХII, кв.82 по плана на гр. Пещера се разделя на два самостоятелни урегулирани имота, като УПИ ХII се оформя в западната част на имота, а в източната се образува нов УПИ ХХХ с площ от 587,6 кв.м., като към новообразувания УПИ, с цел компенсиране на собственика, подал молбата за изменение - А. С., заради различие в натуралните показатели по договора към новообразувания УПИ ХХХ се присъединява допълнително незастроен терен в северната част на имота в размер на 146,6 кв.м. и е определена устройствена зона – Пп-предимно производствена с ниско застрояване и устройствени показатели в границите на нормативно определените с Наредба №7 за ПНУОВТУЗ.

В жалбата са изложени съображения за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материалноправните разпоредби и целта на закона. Прави се искане за обявяване нищожността на оспорената Заповед, алтернативно за отмяната й, като незаконосъобразна и неправилна, претендират се разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – кмета на Община Пещера, не изпраща процесуален представител и не взима становище по жалбата.

Заинтересованата страна – „Нота Бене Шуус“ ООД – гр. Пещера, чрез управителя и пълномощника – адв. К. считат жалбата за неоснователна и недоказана, молят съдът да я отхвърли. Претендират разноски.

Административен съд- гр. Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт като цяло, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалб. „АСО“ ЕООД – гр. Пещера, се легитимира като собственик на УПИ ХII, кв. 82 по плана на гр. Пещера, с площ от 2104 кв.м., ведно с построената в имота масивна сграда със застроена площ от 360 кв.м., едноетажна масивна сграда с площ от 24 кв.м., едноетажна масивна сграда с площ от 16 кв.м. и едноетажна полумасивна сграда с площ от 120 кв.м., съгласно нотариален акт № 194, том V, рег. № 3276, дело № 349/2006г.

С договор за продажба на обект – „Велпапе – I“, част от сграда, находяща се в парцел ХII, кв. 82 по ЗРП на гр. Пещера, по реда на ЗППДОбП Община пещера продала на А. С. обект – частна общинска собственост – терен с площ от 459,5 кв.м., ведно с построената в него част от сграда „Велпапе – I“.

С молба вх. № 94-АБК-1240/15.04.2007г. А. С. поискал от ответника да бъде компенсиран със 146,60 кв.м., поради допусната грешка в договора за продажба по отношение размера на УПИ, приложил обосновка, както и за план частично изменение на ПУП-ПР за обособяване на самостоятелен обект УПИ ХХХ – „Работилница за обувки“ в кв. 82.

През м.юли 2002г. било извършено геодезическо заснемане на „Помещения за производство на обувки на ЕООД „Нота Бене“, кв.82 – гр. Пещера, с цел установяване местоположението, точната площ и нанасяне по плана на гр. Пещера.

С нотариален акт за установяване право на собственост върху недвижими имоти № 110, том I, рег. № 1321, дело № 103/2022г. заинтересованата страна „Нота Бене-Шуус“ ООД – гр. Пещера /ЗС/ бил признат за собственик на ПИ с идент 56277.504.589 по КККР на гр. Пещера, с площ от 990 кв.м., номер по предходен план – кв. 82, парцел ХII, заедно с разположените сгради и самостоятелни обекти в сгради.

Съгласно представената по делото скица на поземлен имот № 15-441262-12.09.2017г. поземлен имот с идент. 56277.504.8 / номер по предходен план: 1378, св. 82, парцел ХIII/, собственост на дружеството - жалбоподател е с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, и е съседен на имот с идент. 56277.504.589 / собственост на ЗС/.

На 10.04.2008г. длъжностни лица при О. П. съставили Констативен акт, чрез който удостоверили, че по повод молбата на А. С. и изготвения проект – ПУП – План за регулация за кв.82, одобрен с оспорената Заповед, съобщен на заинтересованите страни по реда на чл. 130 от ЗУТ със съобщение № 94-АБК-1240/20.03.2008 не са постъпили възражения.

С писмо вх. № 2915/28.03.2024г. ответника е удостоверил, че за издаването на оспорената Заповед е уведомен единствено А. С. със съобщение изх. № 64-АБК-1240/20.03.2008г., получено на 22.03.2008г., както и, че няма прието решение на ОбС-Пещера за разпореждане с имот ПИ № 9650 по КККР на гр. Пещера.

Видно от заключенията на вещото лице, които съдът кредитира изцяло, като обосновани и компетентни, приети и неоспорени от страните, съгласно Заповед № 37 от 19.06.1997 год., и основание на чл.75 от ППЗТСУ и Протокол № 8, Решение IX, Община Пещера е одобрила на основание чл.32, ал.1, т.1 и 3 от ЗТСУ изготвен проект за изменение на ЗРП за парцел „Братя Горови” - общинска фирма в кв. 82 по плана на гр.Пещера, с което са обособени парцели: III, XII, XIII, XIV, XV и XVI с вътрешно заводски обслужващ път, съгласно скицата - проект. Към Заповедта е приложена и скица на сграда „Велпапе”, а номера на обособения парцел XII, съответства и на действащия план. В този проект за изменение, вътрешно заводският обслужващ път е отбелязан с планоснимачен номер 1378, с който номер е отбелязан и в сега действащия план от 1985 год., а по действащата КК имот с идентификатор 56277.504.9650.

В част от новообразуваният УПИ - XXX по Заповед № 790 от 24.09.2007 год. попада бившия завод „Велпапе -1” със западна граница „Велпапе - II”, предмет на договор за продажба от 02.10.2000 год., между Община Пещера и А. Д. С. /сега - управител на „Нота Бене Шуус“ ООД /, конституиран по настоящето дело като заинтересована страна.

Останалата допълнително придадена част към новообразуваният УПИ - XXX, попада в имот с планоснимачен № 1378 - вътрешно заводски обслужващ път, съгласно скицата - проект по Заповед № 37 от 19.06.1997 год., с идентичен номер и по сега действащия Кадастрален план на гр.Пещера, а по КК - второстепенна улица, с идентификатор 56277.504.9650.

Предназначението на улиците е да се осигурят възможности за целесъобразно застрояване по действуващите строителни и технически правила, норми и нормативи във връзка с архитектурно-градоустройствените изисквания, безопасни условия за движение на пътните превозни средства и пешеходците в населените места. За осигуряване на безопасно движение се спазват основни нормативни гранични параметри, които са предмет на проектиране. Улиците от второстепенната улична мрежа съобразно функционалното им предназначение се разделят на: 1. V клас - събирателни улици; 2. VI клас - обслужващи улици.

По данни от КК на гр.Пещера, конкретната улица е второстепенна с идент. 56277.504.9650, която е обслужваща, задънена улица/тупик, улица без изход/, която има достъп до друга улица.

Със Заповед № 37 от 19.06.1997 год., Община Пещера в кв. 82, е обособила парцели съгласно скица - проект, с вътрешно заводски обслужващ път, която изпълнява това предназначение. Конкретната обслужващата улица е по - дълга от 100 м. и осигурява достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти, в случая - шест. Ширината й трябва да е мин. 6,00 м и да завършва накрая с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока /чл.41 и 42 от Наредба № 5 за ПНТСУ1995 г./, а сега /чл.81 от ЗУТ/. Улицата е предвидена през 1997 год. Изпълнена е на място. Нанесена е в действащия план и в КК на гр.Пещера. Наредба № РД 0220 - 2 от 20.12.2017 год. касае планиране и проектиране на нова комуникационно - транспортната система на урбанизираните територии. Тези норми са задължителни от 20.02.2018 г., където в чл.75 и сл. са описани какви са нормативите и условията за проектиране на улици.

Община Пещера със Заповед № 37 от 19.06.1997 год. по предходен план, в парцел III - „Братя Горови”, кв. 82 по плана на гр.Пещера, е обособила шест парцела, които да бъдат обслужвани, с вътрешно заводски обслужващ път, съгласно скицата проект с планоснимачен № 1378, кв.82, по плана на гр.Пещера. Съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД - 18 - 11/10.07.2013 год. на изп. директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР № КД - 14 -13 - 32/22.01.2014 год. на началника на СГКК - Пазарджик, ПИ с идент. 56277.504.9650, обл. Пазарджик, общ. Пещера, гр. Пещера, п.к. 4550, [улица] със следния класификатор: Вид собственост - Общинска публична; Вид територия - Урбанизирана; НТП - За второстепенна улица; Площ - 1 050 кв.м., а по действащият Кадастрален план на гр. Пещера е имот с номер - 1378, кв.82.

Съгласно Заповед № 37 от 19.06.1997 год., Община Пещера е одобрила изготвен проект за изменение на ЗРП за парцел III - ПП „Братя Горови“ - общинска фирма в кв. 82 по плана на гр.Пещера, с което са обособени парцели: III, XII, XIII, XIV, XV и XVI с вътрешно заводски обслужващ път, съгласно скица-проект. Един от шестте обособени имота е УПИ XIII - собственост на жалбоподателя, разположен в дъното на предвидения обслужващ път /второстепенна улица по КК/ и е застроен с двуетажна сграда. Автомобилното обслужване на етажите е разграничено на две улици, поради денивелация на терена: 1-ви етаж от второстепенната улица, а 2-ри етаж от [улица]. Денивелацията е отразена и в регулационния план. Имота не е претърпявал регулационни и кадастрални промени.

С допълнително присъединения незастроен терен от второстепенната общинска улица към новия УПИ XXX / с идент. 56277.504.589/, е намалена площта й за обслужване на шестте парцела. В източната част на присъединения терен, на границата с УПИ XIII / с идентификатор 56277.504.668 /, което е товаро - разтоварна рампа, е монтиран сглобяем павилион, а останалата площ е ограничена за движение с бетонни цветарници.

По данни от приложеното геодезическо заснемане от източна посока, ширината на второстепенната улица с идентификатор 56277.504.9650 / по кадастрален план 1378/ е намалена със = 7,02 м., като за реално ползване са останали ~ 5,80 м., а от западната посока на допълнително присъединения незастроен терен е намалена със = 7,62 м., като за реално ползване са останали -5,65 м.

Съгласно съставен АЧОС № 145 / 15.09.1998 год. обособеният парцел XII, кв.82, по ЗРП на гр.Пещера, срещу ЖП Гара в Промишлена зона, е представлявал обособена част от ТПКИ „Братя Торови” - Производство на велпапе.

На 23.09.1998 г. е изработена приватизационна оценка на сграда „Велпапе“ като обособена част от парцел III - ТПКИ „Братя Горови”, находяща се в парцел XII, кв.82, гр.Пещера. Завод „Велпапе” в скици от 26.05.2000 год. и от 09.06.2000 г. е отразен като две масивни сгради. Същите са отразени и в сега действащия план на гр. Пещера от 1985 год.

С решение на Общински съвет № 28/28.01.2000 г., АЧОС № 145 е разделен на два акта : № 145а и № 145б.

АЧОС № 145б от 26.05.2000 г. индивидуализира обект „Велпапе-II”, разположен в западната част на УПИ XII, както следва: западна част на УПИ XII: „Велпапе -II” част от сграда в пл. XII кв.82, на гр.Пещера с площ на парцела 546,50 кв.м, с граници: изток – „Велпапе –I“; юг пл. IХ-”Техноком“; запад пл.ХХI; север - второстепенен път / а по Заповед № 37 от 19.06.1997 год., вътрешно заводски обслужващ път, с планоснимачен номер - 1378, кв.82, а по КК с идент. 56277.504.9650/, определен като публична общинска собственост с начин на трайно ползване - за второстепенна улица.

Предмет на Заповед № 37 от 19.06.1997 год., е създаденият вътрешнозаводски път / второстепенна улица /, съгласно скицата - проект с план. № 1378, кв.82, по плана на гр.Пещера. Той е с обслужващи функции на обособените шест парцели от парцел III -ПП „Братя Горови“ /по предходен план/, кв. 82 по плана на гр.Пещера.

Съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД - 18 - 11/10.07.2013 год. на изп. директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР № КД - 14-13- 32/22.01.2014 год. на началник СГКК - Пазарджик, поземлен имот с идент. 56277.504.9650, е със следния класификатор: Вид собственост - Общинска публична; Вид територия - Урбанизирана; НТП - За второстепенна улица; Площ - 1 050 кв.м, а по действащият Кадастрален план на гр.Пещера е имот с номер - 1378, кв.82.

За обект - „Велпапе-II” е съставен АЧОС № 145б от 26.05.2000 г., приложен към делото от заинтересованата страна. Разположен е в западната част от първоначално отреден парцел XII, кв. 82, предмет на Заповед № 37 от 19.06.1997 год., с площ 546,50 кв.м, с граници: от изток граничи /и към 1997 г. и сега/ с „Велпапе-I“ /собственост на заинтересованата страна/; от юг граничи с пл. IХ „Техноком“; от север - второстепенната улица.

Обекта „Велпапе“ / впоследствие разделен на „ВЕЛПАПЕ-I“ + „ВЕЛПАПЕ- II“ / , обособена част от парцел III - ТПКИ „Братя Торови” - парцел XII, кв.82, гр.Пещера, е заведен в баланса на ТПКИ „Братя Горови” - общинска фирма в кв. 82 по плана на гр.Пещера.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, доколкото по делото няма данни оспорената Заповед да е била съобщавана на жалб. „АСО“ ООД – гр. Пещера, настоящият съдебен състав приема, че същата е подадена в законоустановения срок, като оплакванията, основани на разпоредбата на чл. 149, ал.5 от АПК не са ограничени със срок, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Обжалваната заповед е издадена в предписаната от закона форма и от компетентен орган – кмета на общината, в съответствие с предоставените му правомощия с чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, в относимата редакция ДВ бр. 61/27.07.2007г., поради което се явява издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия и в рамките на отредената му териториална компетентност.

Настоящият състав приема, че оспорената заповед е постановена при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните норми и наведените в този смисъл доводи на жалбоподателя се явяват основателни.

В АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове. В доктрината и съдебната практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Съобразно това, нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици към които е насочен. Липсата на компетентност на органа, издал акта е винаги основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам – на липса на волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Като правило, нарушенията на материалния закон, касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Поради това единствено пълната липса на предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки за издаване на акта, би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт, също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност.

Недействителността на административните актове се проявява в двете си форми – нищожност и унищожаемост. И нищожният акт, както и унищожаемият, за да бъде обявен като такъв, следва да е постановен в нарушение на някое от петте изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Разликата между унищожаемия и нищожния административен акт е в тежестта на порока, от който е засегнат и последиците от засягането. При унищожаемият административен акт нарушението, което го опорочава е съществено, а при нищожния – особено съществено. При унищожаемия административен акт, той поражда предвидените в правната норма последици и до отмяната му като редовен акт. При него отмяната има действие за в бъдеще докато при нищожния, от момента на издаването му. Решението по отмяната на унищожаемия административен акт има конститутивно действие, докато решението по отмяната на нищожния акт има декларативно действие. На унищожаемия акт се дължи подчинение до момента на отмяната, докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не подлежи на изпълнение.

Съдебната практика е установила ясен критерий единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса на компетентност. По отношение на останалите изисквания за законосъобразност на административния акт твърдо установен критерий в съдебната практика липсва, което не означава, че административния акт не може да бъде обявен за нищожен и при липсата на останалите предпоставки по чл. 146 от АПК. Нищожност на административния акт може да има както поради неспазване на изискванията за форма, така и при тези за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.

Най-общо казано критерият за нищожност на административния акт при порока материална незаконосъобразност е налице, когато нарушението на материалния закон е такова, че нарушава особено съществени изисквания на приложимата норма. Съществените изисквания могат да бъдат относими, както до правното основание за издаване на акта, така и до съществените елементи или изисквания на същата норма. Обявяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни административни актове, засегнати от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир, чрез прогласяване на неговата нищожност.

Съобразно това, и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1) Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2) Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока; Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос; Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.

Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.

Като основание за издаване на оспорения ИАА е посочена разпоредбата на чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ, която гласи, че влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основанието по ал. 1, и когато: има съгласие на всички пряко заинтересувани собственици, т.е. трябва да е налице надлежно оформено предварително писмено съгласие на всички пряко заинтересовани собственици-всички собственици на имоти, предмет на процесното изменение на ПУП. Ответникът в оспорената Заповед не е посочил собственика на УПИ ХIII / който е пряко заинтересуван собственик, тъй като ПИ е предмет на плана – чл. 131, ал.2, т.1 от ЗУТ /, липсва преценка за това дали същият има качеството на „пряко заинтересувани собственици“ по смисъла на чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ. Органът не е посочил имотите, за които приема, че са предмет на одобреното от него изменение, нито имената на техните собственици, нито доказателствата, които установяват собствеността им, нито начинът, по който изразили съгласието си.

Отделно от това не е спазена процедурата по чл. 128, ал.3 от ЗУТ. Изработеният проект не е бил съобщен по реда на § 4, ал.1, изр.1-во от ДР на ЗУТ, а за съобщаване по реда на изр.2-ро от същата разпоредба липсват изискуемите предпоставки, липсват данни да са установени заинтересованите лица, а още по-малко тези лица да са отсъстващи. Видно от представената от ответника справка проекта за ПУП-ПР е връчен единствено на заявилото го лице – А. С.. Жалб. „АСО“ ЕООД не са били уведомени и не са участвали в производството по издаване на административния акт, макар с него пряко да се засягат техни права и законни интереси. Неуведомяването за инициираното административно производство е лишило жалбоподателя от възможност за защита в производството по издаването на неблагоприятният за него административни акт, което представлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила и не може да бъде преодоляно чрез неговия контрол за законосъобразност по съдебен ред.

На следващо място, видно от представената от административния орган справка няма прието решение на Общински съвет – Пещера за разпореждане с имот ПИ 9650, следователно цитирания в Заповедта Протокол № 19/19.09.2007г. на ОбЕС по УТ не съществува, т.е ИАА е постановен въз основа на неиздадени официални документи. Също така в Заповедта не е посечено въз основа на какви фактически и правни основания се променя устройствената зона - Пп, въз основа на кои точно нормативноустановени с Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони предпоставки, такива не се съдържат и в материалите по преписката, въз основа на които административния орган се е произнесъл.

При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на толкова тежък порок, че да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да отстрани. След като нищожният акт не поражда валидни правни последици, той не би могъл да породи и валидни правни задължения. В същото време следва да е налице за адресата правна възможност да иска от останалите участници в административното правоотношение да се съобразят с това. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, те не могат да бъдат санирани /ТР № 3/16.04.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВАС/.

Гореизброените особено съществени нарушения на административно производствените правила, превратно прилагане на материалния закон и позоваването на несъществуващ официален документ водят до извода за нищожност на издадения ИАА, поради което същият следва да бъде прогласен за такъв.

Предвид изхода на делото, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът и ЗС следва да бъде осъдени да заплатят солидарно на оспорващия сторените по делото разноски, своевременно поискани в хода по същество, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, при липса на възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, общо в размер на 1350 лева, от които – 50 лева държавна такса, адвокатско възнаграждение – 900 лева, депозит за вещото лице – 400 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, XIII-ти състав

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № 790/24.09.2007г., издадена от кмета на Община Пещера.

ОСЪЖДА Община Пещера и „Нота Бене Шуус“ ООД – гр. Пещера да заплатят солидарно на „АСО“ ЕООД – гр. Пещера сумата от 1350 лева, представляващи разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.