№ 678
гр. Перник, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20251720100685 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
К. А. К. ЕГН ********** ***
Съд.адрес *** чрез адв.Хр.Р. САК
срещу
М. С. С. ЕГН *** гр***
С правно основание чл.439 ГПК вр. чл. 124 ГПК-
за признаване за установено в отношенията между страните, че поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение ищецът не
дължи на ответното дружество –
сумите по изпълнителен лист 167 от 27.05.2013 г., издаден по възз.гр.д. №
167/2013 г. на ПОС, по Решение №119 от 14.05.2013
– въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 3459/2024
г. по описа на ЧСИ С.Б. район на действие ПОС,
1
А именно - че не дължи сумите по Решение № 119 от 14.05.2013г. по
възз.гр.дело № 167/2013г. а именно:
сумата в размер на 8000 лв. неимуществени вреди от деяние извършено
на 19.12.2008г. по вл. в сила присъда по НОХД 401/2010 по описа на ПРС и
сумата 4000лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
19.12.2008г. до изплащане на вземането – поради изтекла погасителна
давност
В исковата молба се твърди, че е наложен запор и са удържани суми , което
обосновава правния интерес от завеждане на настоящия отрицателен
установителен иск
С исковата молба е направено особено искане да се допусне обезпечение на
така предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на
изпълнението по изп. дело № 3459/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б. район на
действие ПОС,
И да се разпореди вдигане на запорите от банковите сметки на молителя-
по което искане обаче е компетентен самият ЧСИ, а не настоящия състав на
съда.
Съдът с определение рег. № 947 от 17.03.2025г. по делото е наложил
обезпечение на висящ иск, като е приложил обезпечителна мярка - спиране на
изпълнението по изп. дело № 3459/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б. район на
действие ПОС
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата
молба и са взели становище по иска.
Видно от ОТГОВОРА – със съдържащото се ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА –
съдът е указал на страните в първо о.з. по делото да вземат становище по
същото
В съдебно заседание ищеца не се явява. Представлява се от адвлХр.Р.
2
САК, който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се явява, като се представлява от
адв.Хр.С., който взема становище , признава иска, иска редуциране на
разноските до 1000лв. с оглед направеното признание на иска.
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира, че предявения иск с правно
основание чл.439 от ГПК е допустим, поради което и следва да се разгледа по
същество.
По основателността:
Предявен е отрицателен установителен иск, за недължимо вземане в размер на
:
8000 лв. неимуществени вреди от деяние извършено на 19.12.2008г. по
вл. в сила присъда по НОХД 401/2010 по описа на ПРС и
4000лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
19.12.2008г. до изплащане на вземането – поради изтекла погасителна давност
Обстоятелствата, които се признават и не се нуждаят от доказване са
следните:
Налице е влязла в сила присъда по НОХД 401/2010 по описа на ПРС
Съдът е дал с определението си по обявяване доклада по делото ,
указания относно ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ , а именно - че
3
ИЩЕЦЪТ трябва в условията пълно и главно доказване да установи - валидно
облигационно правоотношение с ответника, недължимост на вземанията
поради настъпила погасителна давност , а от своя страна ОТВЕТНИКЪТ
следва да установи погасяване на вземанията, в случай че ищецът докаже
горното.
Установи се по доказателствата, че пред ЧСИ Б. е било първо
образувано изп.дело №3046/2013г. по същия ИЛ, което е било прекратено на
24.11.2015г.
Преди това е било образувано изп.дело № 1644/2017г. прекратено
04.11.2024г. по което ПДИ не е връчена, а е залепено уведомление по чл.47
ГПК на 20.12.2017г., а последно изпълнително действие е от 03.11.2017г. и
след това е било образувано - изп.дело № 3459/ 2024г. по което на 22.11.2024г.
е изпратено запорно съобщение до трето лице- Банка ДСК – запор на
стойност 43лв. постъпило като плащане на 04.12.2024г.
Видно от ОТГОВОРА – със съдържащото се ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА –
съдът е указал на страните в първо о.з. по делото да вземат становище по
същото.
Видно от протокола от първо о.з. по делото - проведено на 02.07.2025г. -
страните не спорят по фактологията, не сочат и нови доказателства.
При гореизложеното, съдът е приел от фактическа и правна страна
следното :
К. А. К. ЕГН ********** *** и чрез адв.Хр.Ристашки САК
Е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
ГПК СРЕЩУ
М. С. С. ЕГН *** гр.*** като е поискал от съда:
Да се постанови решение, че не дължи сумата в размер на 8000 лв.
неимуществени вреди от деяние извършено на 19.12.2008г. по вл. в сила
присъда по НОХД 401/2010 по описа на ПРС и 4000лв. неимуществени вреди,
4
ведно със законната лихва от 19.12.2008г. до изплащане на вземането – поради
изтекла погасителна давност
Обстоятелства, които се признават или не се нуждаят от доказване: вл. в
сила присъда по НОХД 401/2010 по описа на ПРС
При справка в кантората на ЧСИ Б. ищецът е установил, че е имало
първо образувано изп.дело №3046/2013г. по същия ИЛ, което е било
прекратено на 24.11.2015г.
Предходно образувано изп.дело № 1644/2017г. прекратено 04.11.2024г.
по което ПДИ не е връчена, а е залепено уведомление по чл.47 ГПК на
20.12.2017г., а последно изпълнително действие е от 03.11.2017г.
На 05.11.2024г. с молба вх.№ 56381 взискателят М. С. С. е инициирал
образуване на ново изп.дело № 3459/ 2024г. и на 22.11.2024г. е изпратено
запорно съобщение до трето лице- Банка ДСК – запор на стойност 43лв.
постъпило като плащане на 04.12.2024г.
Поради това съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес да
установи, че вземането е погасено по давност и не дължи сумите
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал
отговор чрез мл.адв.Хр.С. САК - като видно от същия - Ответникът счита
искът за допустим, а по основателността – ПРИЗНАВА ИСКА
Прави възражение по размера на адв.разноски на ищеца и иска
намаляването им. Цитира решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС-
че може да се определи и под минимума на Наредба № 1 3
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията
5
му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът следва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не
е настъпила.
Съдът се съобразява с трайно установената практика на съда,
както и ТР № 2 / 2013 на ОСГК на ВКС - то в настоящия казус същите
намират приложение.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.)), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че за разлика от
исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в
началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.
В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може
да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни
способи).
С цитираното ТР е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според
което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането.
С т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
6
е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд.
ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се
прилага занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването
му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай.
В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г.
на ВКС.
Предвид гореизложеното, последното действие по принудително
събиране на дълга, годно да прекъсне давността, е датата на запоронто
съобщение
След тази дата по изпълнителното дело няма предприети други
действия, годни да прекъснат давността, поради което и по силата на даденото
с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да тече през цялото
време на изпълнителното производство относно принудителното събиране на
вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като действието на това
спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство,
което е станало по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
С прекратяване на изпълнителното производство е преустановено
спирането на давността и от този момент е започнала да тече нова
погасителна давност.
Както е посочено по-горе, Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо
неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства,
какъвто не е настоящият случай.
В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г.
на ВКС.
В горния смисъл, вземането по процесния изпълнителен лист е погасено
по давност, респ. правото на принудително изпълнение, също е погасено по
давност.
Образуването на изпълнителното дело след погасяване на вземането по
давност, не може да обоснове прекъсване на давността, и не може да се
приеме към действие насочено към спиране или прекъсване на давността. В
7
тази връзка и обективираното вземане в процесния изпълнителен лист е
погасено по давност.
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и доказан, поради
което и следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски, по представен
списък на разноските по чл.80 от ГПК :
сумата 480 лева – държавна такса,
сумата 40лв. държ.такса за обезпечението
сумата 48лв.такси пред ЧСИ за копия от изп.дела
сумата 3000 лева адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което се
явява частично основателно, и поради факта на признание на иска още с
отговора, както и неособената фактическа ип равна сложност - приключило
делото в едно заседание, то съдът счита, че следва да редуцира размера на
адв.възнаграждение наполовина - от 3000лв. да го признае за размера 1500лв.
и да го присъди в този размер.
Предвид изхода на делото на ответника не се дължи присъждане на
разноски.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, че
К. А. К. ЕГН ********** ***
8
Съд.адрес *** чрез адв.Хр.Р. САК
НЕ ДЪЛЖИ НА :
М. С. С. ЕГН *** гр***-
сумите по изпълнителен лист 167 от 27.05.2013 г., издаден по възз.гр.д. №
167/2013 г. на ПОС, по Решение №119 от 14.05.2013
– въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 3459/2024
г. по описа на ЧСИ С.Б. район на действие ПОС,
А именно - че не дължи сумите по Решение № 119 от 14.05.2013г. по
възз.гр.дело № 167/2013г. а именно :
сумата в размер на 8000 лв. неимуществени вреди от деяние извършено
на 19.12.2008г. по вл. в сила присъда по НОХД 401/2010 по описа на ПРС и
4000лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.12.2008г. до
изплащане на вземането - поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА М. С. С. ЕГН *** гр***
ДА ЗАПЛАТИ К. А. К. ЕГН ********** *** - сторените по делото
разноски –
сумата 480 лева – държавна такса,
сумата 40лв. държ.такса за обезпечението
сумата 48лв.такси пред ЧСИ за копия от изп.дела
сумата 1500 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9