№ 217
гр. Варна, 01.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. С.
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20243100502439 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: *********, адрес: гр. София,
район „Лозенец", ул."Хенрих Ибсен"№15, срещу решение №274/31.01.2023г.,
постановено по гр.д. № 4896/2021 г. на ВРС, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че ищцата Р. А. Д., ЕГН **********, адрес:
*****, не дължи на въззивника сумите, както следва: 24214,10 лв. главница по
договор за банков кредит от 15.05.2009г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на сезиране на съда - 26.03.2010г. до окончателното погасяване
на задължението, 1513,69лв. просрочена редовна лихва за времето от
15.05.2009г. до 12.01.2010г., 1019,76 лв. просрочена наказателна лихва за
времето от 15.06.2009г. до 25.03.2010г. и разноските по делото, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 04.05.2010г. по ч.гр.д.№4195/2010г. по описа на
Районен съд - Варна, XXXI състав на ВРС, които вземания са прехвърлени на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК:*********, предмет на
изпълнение по изп.дело номер 139/2020 г. по описа на ЧСИ П. Л. И., peг. №
883 в КЧСИ, на основание чл.439, ал.1 от ГПК.
Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно поради нарушение
на материалния и процесуалния закон. Оспорва се изводът на
първоинстанционния съд, че давността относно изпълняемото право на
жалбоподателя не е била прекъсвана в периода от 26.06.2015г. до 26.06.2020г.,
по съображения, че същият не е съобразен с предприетите действия по
изпълнително дело № 139/2020 по описа на ЧСИ рег. № 883 КСЧИ,
1
образувано по молба на взискателя от 17.02.2020г. Със същата молба
взискателят е направил искане за налагане на запори върху вземания по
банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника. Поддържа се, че
въпреки че поисканите мерки са наложени от съдебния изпълнител по-късно
на 05.02.2021г., давността е прекъсната считано от датата на подаване на
молбата за налагането им. Предвид на изложеното от 17.02.2020г. до датата на
подаване на въззивната жалба по настоящото дело не е изтекъл давностният
срок, след който вземането на въззивника би се погасило.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна депозира писмен отговор, с
който оспорва жалбата. Поддържа, че вземането е погА.о по давност, макар и
по различни от изложените в решението съображения. Прекъсването на
давността по отношение на един от солидарните длъжници няма отношение за
останалите. След образуване на първото изпълнително производство през
2010г. спрямо длъжника не са предприемани изпълнителни действия, поради
което същото се е перемирало с изтичане на двугодишния срок и е започнала
да тече нова давност, която не е била прекъсвана и е изтекла.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
ВРС е сезиран с иск по чл. 439 от ГПК от Р. А. Д. за приемане
установено в отношенията с ответното дружество „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, че ищецът не дължи сумите, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 04.05.2010г. по ч.гр.д.№4195/2010г. по описа на
Районен съд - Варна, XXXI състав на ВРС и са предмет на изпълнение по
изп.дело № 139/2020 г. по описа на ЧСИ П. Л. И..
Искът е основан на твърдения, че въз основа на заповед за изпълнение
№2588/01.04.2010г. по ч.гр.д.№4195/2010г. по описа на XXXI състав на ВРС
срещу ищеца е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, въз основа на който е образувано
изпълнително дело изп.д. №20107120400233 по описа на ЧСИ И. С.. По
посоченото изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия само
по отношение на длъжника А.К.Д.. По отношение на ищцата Р. А. Д.
извършените действия се изчерпват с поискването им с молбата за образуване.
С договор за цесия от 11.09.2013г. „Райфайзенбанк (България)" ЕАД е
прехвърлил вземането си на „Фронтекс интернешънъл" ЕАД. Цесията не е
надлежно съобщена на ищцата, поради което няма действие спрямо нея. На
17.10.2019г. съдебният изпълнител е изпратил уведомление до длъжниците, че
делото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. През 2020г. по
молба на „Фронтекс интернешънъл" ЕАД е образувано изп.д.
№20208830400139 по описа на ЧСИ П. И., рег.№883 в Камарата на ЧСИ.
Оспорва се правото на принудително изпълнение на ответника предвид
липсата на осъществено прехвърляне на вземането и на надлежно
уведомяване на длъжника. Поддържат се доводи за изтекла погасителна
давност, основани на твърдения, че след образуване на изпълнителното
производство още през 2010г. спрямо Р. Д. не са предприемани изпълнителни
действия, които да прекъснат преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
нито такива, прекъсващи давността. Дори и обстоятелството, че първото
изпълнително дело е започнато по време на действие на ППВС
№3/18.11.1980г. не променя този факт, доколкото след изтичане на
двугодишния срок делото е перемирано, като от датата на прекратяването му
по право е започнала да тече нова погасителна давност за вземането, която
2
също е изтекла.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че уведомлението по чл.99 от
ЗЗД е връчено на ищцата на 08.10.2013 г., с обратна разписка от „Български
пощи" ЕАД, а и обстоятелството дали уведомяването на длъжника за цесията
е станало преди или в хода на исковия процес, би имало значение единствено,
ако се твърди и установи плащане в полза на стария кредитор. Оспорва
доводите за изтекла погасителна давност с твърдения, че по образуваното
изп.д. №233/2010 г. по описа на ЧСИ И. С. Н. са извършени следните
изпълнителни действия: - наложени са запори върху банковите сметки в
„Райфайзенбанк България" ЕАД на А.Д. и Р. Д. на дата 25.10.2010 г.; - на дата
25.10.2010 г. е наложен запор на МПС; - наложени са запори върху трудовото
възнаграждение на А.Д. на дата 29.07.2013 г.; - на 22.10.2013 г. е депозирана
молба за конституирането на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД като
взискател. Вследствие от наложения запор върху трудовото възнаграждение
на А.Д. са започнали да постъпват регулярни преводи по банковата сметка на
ответника до 11.10.2016 г. Изпълнително дело № 233/2010 г. по описа на ЧСИ
И. С. Н. е перемирано на 17.10.2019 г. и след това на 17.02.2020 г. делото е
преобразувано под нов номер 139/2020 г. по описа на ЧСП П. Л. И., peг.№ 883
в КЧСИ. По него са наложени запори на банковите сметки на А. Д. и Р. Д. и
запори на получаваните от тях трудови възнаграждения. По отношение на
изпълнителното производството и материалното право, предмет на настоящия
иск, приложение са намерили две различни задължителни тълкувания на
закона. Поддържа, че с приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е започнал да тече нов
давностен срок за вземането, който е бил прекъсван многократно с
постъпилите удръжки от трудовото възнаграждение на А.Д.. От последната
удръжка на 11.10.2016 г. е започнал да тече нов 5-годишен давност срок, но
същият е прекъснат с образуването на изпълнително дело № 139/2020 г. по
описа на ЧСИ П. Л. И., по което също има предприети изпълнителни действия,
валидизиращи висящността на изпълнителното производство.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
С отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК се предоставя право
на защита на длъжника в изпълнителния процес да оспори вземането и оттам
материалноправната незаконосъобразност на изпълнението, когато то се
3
основава на новонастъпили факти. С иска за недължимост на суми по
изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото
право, като при уважаването му, на кредитора се отнема възможността да иска
принудително осъществяване на своето право и изпълнителният процес
следва да се прекрати. Предмет на иска по чл. 439 ГПК е недължимост на
изпълняемото материално право, като съвкупност от всички вземания,
произтичащи от изпълнителния титул, включително тези за лихви и разноски
в исковото производство, независимо от акцесорния им, респективно
процесуален характер. Налага се извод за допустимост на предявения иск,
доколкото същият е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно погасяването на правото на принудително
изпълнение поради изтекла погасителна давност.
По отношение на последиците от образуването на изпълнително
производство в контекста на института на погасителната давност, са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Съгласно даденото с ППВС № 3/80 г. тълкуване
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по
време на изпълнителното производство давност не тече, а считано от
евентуалното му прекратяване започва да тече нова давност. С приетото на
26.06.2015 г. ТР № 2/2015 г. е дадено съвсем различно разрешение, според
което по време на изпълнителния процес давността не спира и се прекъсва от
всяко изпълнително действие, като ППВС № 3/80 г. е обявено за загубило
сила. С разясненията в мотивите към т.3 на ТР № 2/04.07.2024г. по тълк.д. №
2/2023 г. и в ТР №3/28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС се
прие, че за изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015 г. за принудително
събиране на вземания, погасителна давност не е текла и започва да тече от
26.06.2015 г., но само когато към тази дата изпълнителното дело е висящо.
Когато изпълнителното дело е прекратено преди това, преустановява се
ефектът на чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД, приет с нормативното тълкуване с ППВС
№3/1980 г. В такъв случай новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече
от момента на прекратяването. Налага се изводът, че определянето на
приложимия тълкувателен акт е обусловено от фактическата преценка дали
изпълнителното производство е висящо към 26.06.2015г.
В конкретика, от приложеното като доказателство изп.дело №
20107120400233 по описа за 2010 г. на ЧСИ И. С. се установява, че в полза на
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД по ч.гр.д. № 4195/2010 г. на ВРС е издаден
изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу солидарните длъжници А.К.Д. с ЕГН ********** и Р. А. Ж.
с ЕГН **********. Посоченото изпълнително производство е образувано по
молба на взискателя от 20.05.2010 г. Освен проучване на имуществото на
ищцата и връчване на призовка за доброволно изпълнение, които нямат
прекъсващ давността ефект, извършените по делото процесуални действия се
свеждат до изпращане на запорно съобщение до „Райфайзенбанк България“
ЕАД за налагане на запор върху банкови сметки на ищцата. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ има за последица прекъсване на
давността, само ако същият бъде ефективно реализиран. В случая поради
липса на постъпил отговор от банковата институция следва да се приеме, че
запорът не е бил ефективно наложен и следователно не се е осъществил факт
с прекъсващ давността ефект. Налага се изводът, че по това изпълнително
дело същински изпълнителни действия срещу ищцата не са извършвани в
4
рамките на срока по чл.433 от ГПК, поради което с изтичането му същото се е
прекратило по право на 20.05.2012 г., а констатираното прекратяване от ЧСИ с
нарочен акт едва на 17.10.2019 г. е ирелевантно.
Доколкото изпълнителното производство е образувано и прекратено при
действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно даденото с него задължително
тълкуване на чл. 116 от ЗЗД е било приложимо в отношенията между страните
и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с Тълкувателното
решение от 26.06.2015г. С оглед даденото с него разрешение погасителната
давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение,
а докато трае изпълнителното производство същата и спира. От горното
следва, че с подаването на молбата от 20.05.2010 г. взискателят е прекъснал
течението на давностния срок, като същият е и спрян до прекратяването на
производството. След прекратяване на производството по изпълнителното
дело на 20.05.2012 г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна
давност за вземането по заповедта за изпълнение, която е изтекла на
20.05.2017 г.
Депозираната молба от 22.10.2013г. за конституиране на въззивника
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД като взискател, в резултат на
сключения договор за цесия, не е годна да прекъсне давността, доколкото
същият е заместил във вече съществуващото правоотношение и за същото
вземане първоначалния взискател, а не се касае за присъединяване на нов
кредитор, било по право, било по молба на последния, което действие е
посочено сред годните да прекъснат течението на давностния срок в мотивите
на т. 10 от ТР № 2/2015 г.
Позоваването във въззивната жалба на наложения на 08.08.2013 г.
спрямо солидарния длъжник на ищцата запор на трудово възнаграждение е
неотносимо към спора, тъй като наличието на изпълнителни действия спрямо
един солидарен длъжник не прекъсва давността спрямо останалите. Действия
на солидарните длъжници и действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито
ползват останалите с изключение на хипотезата на извършено плащане.
Новото изпълнително производство по изп.дело № 20208830400139 по
описа за 2020 г. на ЧСИ П. И. е образувано по молба на взискателя от
17.02.2020 г., след постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС. В молбата е направено искане за налагане на запор
върху банкови сметки на ищцата. След извършено проучване на имуществото
е изпратено запорно съобщение №1772/05.02.2021г. до „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, в отговор на което е постъпило уведомление вх.
№05147/17.02.2021г., че по банковата сметка няма секвестируема наличност,
но вземането се признава. Наложеният запор на банкова сметка на ищцата е
първото ефективно извършено изпълнително действие срещу нея. Дори да се
приеме, че същото е извършено считано от момента на отправеното с молба от
17.02.2020 г. искане на взискателя, то е предприето в условията на изтекла още
на 20.05.2017 г. погасителна давност, поради което не може да бъде зачетено.
Налага се изводът, че към момента на подаване на исковата молба –
02.04.2021г., задължението на ищеца е погА.о по давност, което обуславя
основателност на предявения отрицателен установителен иск.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1
5
ГПК, в полза на процесуалния представител на въззиваемия следва да бъде
присъдена сумата от 2789.80 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ по чл.38, ал.2
ЗАдв.
С оглед изложените съображения, настоящият състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №274/31.01.2023г., постановено по гр.д. №
4896/2021 г. на РС – Варна.
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: *********,
адрес: гр. София, бул."Тодор Александров"№109-115, ДА ЗАПЛАТИ на И. А.
А. с адрес ******, сумата от 2789.80 лева, представляваща сторени във
въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38,
ал.2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6