Р Е
Ш Е Н
И Е
№737 03.06.2022
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXVI-ти административен състав,
на двадесет и шести май две хиляди и двадесет и втора
година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. КОНСТАНТИН
ГРИГОРОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Димитрина Димитрова
с участието на прокурора Дарин
Христов
като разгледа докладваното от
съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 530 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на адв. Е.Д.
–процесуален представител на Община Несебър срещу решение № 25 от 10.02.2022г.,
постановено по НАХД №1256/2021 по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено
наказателно постановление №233/ 30.11.2021г. на заместник-кмет на Община
Несебър, в качеството му на заместващ кмета на Община Несебър, с което на жалбоподателя,
за нарушение на чл.13, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения
ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската
собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на община
Несебър, издадена от Общински съвет гр. Несебър, на основание чл. 13, ал.2 от
Наредбата, е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
С касационната
жалба се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и потвърждаване на наказателното
постановление. Според жалбоподателя първоинстанционният съд е събрал относимите
доказателства, правилно е установил фактическата обстановка, но е приложил
неправилно закона, което е касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Районният съд неправилно е приел, че административното нарушение представлява
маловажен случай. Претендира разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът Д.К.В., чрез
процесуалния си представител, депозира отговор на жалбата, в който посочва, че
на основание чл.35, ал.1 от ЗЗЖ не са събрани доказателства собственикът на
животното –компаньон да е допуснал само да напуска мястото на отглеждане, да
навлиза в чужда собственост или на обществени места, като проверката е
извършена в дома на ответника. Сочи, че първо е необходимо издаването на
предписание и след това налагането на
административно наказание. В обстоятелствената част на акта за нарушение и
наказателното постановление не се сочат факти и обстоятелства относими към три
деяния, приети от актосъставителя за нарушение на чл.13, ал.1, т.1 от Наредба №
1 на Община Несебър. Счита, че е приложим ЗВМД, който е нормативен акт от
по-висока степен, наказателното постановление и акта за нарушение са издадени
от некомпетентни органи, налице е разминаване в описанието на двата акта, не се
установи констатирано лично от актосъставителя нарушение, кучето не е
индивидуализирано, не е посочен собственика, неправилно е използвана правната
конструкция „множество престъпления“, а е наложено общо наказание на основание
чл.23 от НК, приложим е чл.18 от ЗАНН, липсват факти за проявена „агресия“ от
страна на кучето. Счита, че решението е правилно, макар и по различни от
изложените в него мотиви. Претендира разноски.
Жалбоподателят, редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от адв.М., която счита решението
за правилно, но по други съображения, които излага в жалбата. Счита, че не е
извършено нарушението, посочва че Наредбата на Общинския съвет противоречи на
ЗВМД.
Представителят на прокуратурата
поддържа становище за неоснователност на оспорването. Не сочи доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение на Районен
съд –Несебър е отменено наказателно постановление №233/ 30.11.2021г. на
заместник-кмет на Община Несебър, с което на
жалбоподателя, за нарушение на чл.13, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за осигуряване
на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на
общинската собственост и околната среда, за безопасността на движение на
територията на община Несебър, издадена от Общински съвет гр. Несебър, на
основание чл. 13, ал.2 от Наредбата, е наложено наказание „глоба” в размер на
50 лв. За да постанови решението съдът приел, че формално е налице и състав на
вмененото на Д.К.В. нарушение, тъй като е установено, че е разхождал куче без
повод на територията на комплекс „Амара бутик“, но е приложил разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, като е приел, че случаят е маловажен, поради липса на вредни
последици, разхожданото куче не било агресивно и не е хапало или нападало
собственици на самостоятелни обекти в комплекса, не са съставяни АУАН,
нарушението е единично, установено на една дата и не представлява случай с висока
степен на обществена опасност, кучето е
снабдено с всички необходими документи, Община Несебър не е осигурила
възможност да се разхожда куче без повод.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Акът за нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Представени са
по делото Заповед № 1664/03.12.2020г. и Заповед №1919/11.11.2019г. на кмета на
Община Несебър.
При съставянето на
акта за нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е
издадено при спазване на чл.57 от ЗАНН, като ясно е посочена датата и мястото
на нарушението, а по отношение на акта за нарушение са спазени са разпоредбите
на чл. 42 от ЗАНН. Не се установява противоречие между описанието на
нарушението в акта за нарушение и наказателното постановление.
В обжалваното
наказателно постановление е прието, че на 01.11.2021г., около 08:00 часа, в с.
Равда, комплекс „Амара бутик“, В. е
разхождал куче без повод и намордник. Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, което е прието
след подробен анализ от първоинстанционният съд и не се оспорва от ответника по
жалбата.
Административнонаказателната
отговорност на ответника по жалбата е ангажирана на основание на чл.
13, ал.2 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, спокойствието и
сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната
среда, за безопасността на движение на територията на община Несебър, издадена
от Общински съвет гр. Несебър, според която при нарушения на разпоредбите на чл.13
ал.1, от т.1 до т.9 от същата Наредба на виновните лица се налага наказание
глоба в размер от 50 до 200 лв., а за нарушена е посочена разпоредбата на чл.13, ал.1,
т.1 от Наредбата, съгласно която се забранява разхождането на куче без повод,
нашийник и намордник на места, които не са определени изрично от Общината за
тази цел, както и насъскването на куче срещу хора и други животни.
След съвкупна преценка на
събраните доказателства касационният състав приема за правилен извода на
първоинстанционния съд, че нарушението е доказано, а именно че в посочения в наказателното
постановление ден, собственикът Д.В. е разхождал куче без повод. Приема, че от обективна
и субективна страна е осъществен състава на административното нарушение чл. 13, ал.2 от Наредба
№1 на Общински съвет Несебър вр. с чл.13, ал.1, т.1 от същата Наредба.
Ответникът по жалбата счита, че
разпоредбата на чл. 13, ал.1, т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет Несебър
противоречи на чл.428 от ЗВМД. Обществените отношения, свързани с
осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската дейност,
както и обществените отношения, свързани с отглеждането на домашни любимци
кучета са регламентирани в Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). В
чл. 177, ал. 1, т. 3 е въведена забрана за извеждане на кучета без повод, а за
агресивните кучета и без намордник. За нарушаване на задължението по чл. 177,
ал. 1, т. 3 от ЗВМД е предвидена административно-наказателна отговорност по чл.
428 от ЗВМД, в която разпоредба е предвидена санкция в размер на 100лв.
В настоящия случай е приложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 50 лв., което е в по-нисък размер от предвиденото в
ЗВМД, следователно е по-благоприятно за дееца и не се налага отмяна.
На следващо място
незаконосъобразността на подзаконовата норма не е установена по реда на чл.185
и сл. от АПК. В чл.128 от АПК е очертана компетентността на административните
съдилища чрез посочване на делата, които имат право и са длъжни да решават,
между които е издаването, изменението, отмяната или обявяване на нищожност на
административните актове - индивидуални, общи и нормативни. При тази нормативна
установеност, компетентен да се произнесе по законосъобразността на чл.13 от Наредба
№1 е единствено административният съд след надлежно сезиране от лице с
установен правен интерес. Извън тази хипотеза е възможен косвен съдебен контрол
по реда на чл.17 от ГПК, който обаче е неприложим в настоящото производство.
По отношение на приетото от първоинстанционния
съд, че деянието представлява „маловажен случай“ на основание чл.28 от ЗАНН.
С измененията на ЗАНН,
обнародвани в ДВ, бр. 109 от 2020 г., които са в сила от 24.12.2021 г. законодателят
в §1, т.4 от ЗАНН е дефинирал понятието „маловажен случай“, а именно този случай, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. В този смисъл следва да се преценяват фактите на липса или
незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако
такива са настъпили от нарушението, както и смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно реализирания механизъм, характеризиращите предмета на
нарушението особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни
последици, мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното
отражение на нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя.
След съобразяване на посочените обстоятелства може да се направи извод за
съответната степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, касационният състав
намира, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Наличието
на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН е правен извод и се основава на
всички обстоятелства относно извършеното нарушение и се преценява в зависимост
на конкретиката на всеки отделен случай. В конкретния случай се касае за разходката
на куче без повод, порода „унгарска визла“, при която мъжките представители
достигат до 61 сантиметра височина и тежат до 30 килограма. Тези параметри водят
до извод, че кучето е едра порода и съответно представлява по-голяма опасност,
от друга страна мястото, където е разхождано е затворен жилищен комплекс, което
създава по-голям риск от срещи с хора, които се чувстват застрашени. В тази
връзка от значение е и обстоятелството, че В. е предупреден с протокол за
предупреждение от 27.09.2021г. на основание чл.65 от ЗМВР да спазва
разпоредбата на чл.12 от Наредба № 1 на Общински съвет Несебър, която включва
задължение да се разхожда кучето с повод и дори с намордник предвид размерът
му. Тези обстоятелства налагат извода, че извършеното нарушение не е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
този вид, поради което е налице хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Предвид крайния изход на спора
и липсата на отправено искане на процесуалния представител на касатора за
присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37
от Закона за правната помощ, съдът не намира за необходимо да присъди такива.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с
чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 25 от 10.02.2022г., постановено по
НАХД №1256/2021 по описа на Районен съд – Несебър,
като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №233/ 30.11.2021г. на заместник-кмет на
Община Несебър, в качеството му на заместващ кмета на Община Несебър, с което
на жалбоподателя, за нарушение на чл.13, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за
осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за
опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на
движение на територията на община Несебър, издадена от Общински съвет гр.
Несебър, на основание чл. 13, ал.2 от Наредбата, е наложено наказание „глоба” в
размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.