№ 524
гр. Варна, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500235 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдията Бажлекова в.гр.дело № 235 по описа за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 – чл.437 ГПК.
Образувано е по жалби, както следва: 1. Жалба с вх.№26/04.01.2022г., подадена от В. П. Б.,
чрез пълномощник адв. К.М. срещу постановление за разноски, постановено на 10.08.2021г.
по изп.д. № 20217180400652 по описана ЧСИ Станимира Костова -Данова, рег.№ 718. В
жалба са изложени подробни доводи и съображения относно незаконосъобразността на
обжалваното постановление. Твърди се, че въпросът за титуляра на задължението за разноски по
изпълнителното дело е разрешен с влязъл в сила съдебен акт – решение №1931/21.12.2021г. на
ВОС по гр.д. № 3002/2021г., с което е било отменено постановление за разноски постановено от
ЧСИ по същото изпълнително дело. Поддържа се, че взискателят е пристъпил към принудително
изпълнение без да е указал дължимото съдействие на длъжника за погасяване на задължението му,
не е посочил своевременно банкова сметка, по която длъжникът би могъл да изпълни. Твърди
също, че с поведението си не е станал повод за завеждане на изпълнителното дело и не дължи
разноски за неговото образуване и водене. Образуването на изпълнително производство е в
нарушение на принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права. Посочва се, че тъй
като ищецът- взискател по изпълнетелната дела, не е изпълнил задължението си да представи
банкова сметка или да посочи друг начин за плащане от ответника по делото, той е бил задължен
от Апелативен съд Варна да представи банкова сметка след постановяване на решението.
Едновременно с посочването на банкова сметка, кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист и
преди жалбоподателят да получи данните за банковата сметка и да има физическа възможност да
плати, взискателят е поискал образуване на изпълнително производство с умишлено намерение да
навреди на длъжника. Незабавно след предоставяне на информацията за банковата сметка,
жалбоподателят е превел сумата от 83 923,34лв., с която е погасил задължението си към кредитора
доброволно. Плащането било извършено преди получаването на ПДИ, поради което и ЧСИ няма
принос за събирането на вземането, поради което извършените по изпълнението разноски следва
да се понесат от взискателя. 2.Жалби с вх. № 24/04.01.2022г. и вх. № 39/04.01.2022г. срещу
постановление за разноски от 10.12.2021г., постановено по същото изпълнително дело, с което са
определени разноски в тежест на жалбоподателя по т.26 от ТТР ЗЧСИ: 5 820,44лв.-
1
пропорционална такса за събрано вземане, от която като дължима е определена 5375,99лв. и
разноски за извършени действия: 48лв. по т.4, 48лв. по т.5 и 18 лв. по т.10, които следва да бъдат
предприети след прекратяване на делото. В жалбата са изложени твърдения и възражения,
идентични на тези изложени в жалба с вх. №26/04.01.2022г. 3. Жалба с вх. № 27/04.01.2022г.
срещу отказ на ЧСИ да заличи възбрана върху ½ ид.ч. от имот в СОС с идентификатор
10135.1507.309.1.5. Твърди че отказът да се заличи възбраната е незаконосъобразен, тъй като
длъжникът е погасил задължението си , както и, че е надплатил недължими суми, които следва да
му бъдат възстановени.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното действие на ЧСИ за
възложени в тежест на жалбоподателя разноски по изпълнителното.
Въззиваемата страна – ИВ. АНДР. АНДР., взискатели в изпълнителния процес, е депозирал
писмени отговори по жалбите, в които изразява становище за неоснователност на същите.
ЧСИ е представил мотиви за обжалваните действия съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното: Изп. д. № 20217180400652 по описана ЧСИ
Станимира Данова, рег.№ 718, е образувано на 10.08.2021г., въз основа на писмена молба,
подадена от ИВ. АНДР. АНДР. и въз основа на приложен Изпълнителен лист, издаден на
10.08.2021г. от Апелативен съд Варна, по в.гр.д. №20213000500255/2021г. по описа на
ВАпС, за осъждане на В. П. Б. да заплати на ИВ. АНДР. АНДР. сумите: 149 900,79лв., ведно
със законната лихва върху главницата от 100 008лв., считано то 25.09.2020г. до
окончателното изплащане; 18 310,98лв., представляващи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 94 711,95лв. за периода от 31.10.2018г. до датата на
предявяване на иска – 25.09.2020г. С молбата за образуване на изпълнителното
производство, взискателят е представил определение № 652/09.08.2021г., постановено по
ч.к.д № 20218003102989 по описа за 2021г. на ВКС, 4-то ГО, с което е спряно изпълнението
на решение №61/27.07.2021г. по гр.д. № 255/–2021г. по описа на ВАпС в частта относно ½
от сумите, за които са уважени исковете по чл.155, ал.1 и ал.2 ЗЗД. В молбата взискателят е
посочил като способ за изпълнение – запор върху вземания на длъжника по банкови сметки
и възбрана върху собствен на длъжника имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Ангел Кънчев“
№67, бл.10, вх.А, ет.2 и е представил доказателства за извършените разноски за
изпълнителното производство.
На 12.08.2021г. с допълнителна молба взискателят е посочил нов способ на
изпълнение – възбрана върху апартамент и помещение за здравни и социални услуги,
находящи се в гр.Варна, ул.“Петър Енчев“ №23, ет.1
Видно от приложените по изпълнителното дело съобщения и писма, ЧСИ е
предприел действия по изпращане на покана за доброволно изпълнение, налагане на запори,
връчване на съобщения и книжа, налагане на възбрани.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника, чрез пълномощника адв.
Стойчев на 18.08.2021г. В същата е посочено, че задължението по делото е в размер на
94 808,36лв., от които 84 105,88лв. неолихвяеми вземания, 6049,33лв. такси по Тарифата
към ЗЧСИ, дължими към 26.08.2021г./ подробно посочени по вид, основание и размер.
На 18.08.2021г. длъжникът е депозирал молба до ЧСИ, с която е представена вносно
бележка от 13.08.2021г. за направено в полза на взискателя плащане на сума в размер на
83 923,34лв.
С уведомление от 27.08.2021г., относно покана за доброволно изпълнение, връчено
на длъжника на 02.09.2021г., ЧСИ е уведомил длъжника, че предметът на изпълнение, за
който е образувано делото не е бил посочен правилно в поканата за доброволно изпълнение,
поради техническа неизправност на деловодната система дължимите суми са били посочени
неточно и е пропуснат компонент от присъдените суми – законната лихва върху дължимата
главница в размер на 50 004лв., която към 26.08.2021г. е в размер на 4 653,15лв. С
посоченото уведомление длъжникът е бил уведомен за точния размер на дълга по делото,
като изрично са конкретизирани по размер отделните компоненти, включително и
разноските.
2
По делото са изготвени и приложени сметки за дължимите такси за извършените по
делото изпълнителни действия / по т.1 от Тарифата - образуване на дело – 24лв., по т.3
извършване на справка за длъжника и имуществото му – 30лв.; т. 5 изготвяне и връчване на
уведомления, книжа-24лв.; прекратяване 48лв.; по т.9, бележки- 18лв., налагане на запор
3бр.– 54лв., т.10 вписване на възбрана 18лв., заличаване на възбрана 18лв., т.26 5 724,43лв. и
т.31 допълнителни разноски.
На 26.08.2021г. длъжникът е депозирал жалба срещу определените от ЧСИ разноски
по изпълнението.
По делото са постъпили суми в размер на 11 087,06лв., 169,49лв. и 58,20лв. от наложения
запор върху банковата сметка на длъжника на 20.09.2021г.
На 25.10.2021г. е постъпило искане от длъжника за възстановяване на неоснователно
постъпила по делото сума от запор в размер на 11 087,06лв. и заличаване на всички
обезпечителни мерки. В искането са изложени съображения, че не дължи разноски и законна
лихва върху главницата.
На 01.11.2021г. по делото е постъпило становище от взискателя, с което същият
заявява, че на 13.08.2021г. е получил плащане от длъжника в размер на 83 923,34лв., като
това плащане следва да погаси задължението по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД- разноски, лихви и
главница. Изрично е отправено искане изпълнението да продължи за събиране на остатъка
от дълга, включително лихви за забава и разноски.
При извършено изчисление за определяне на остатъка от дълга, при недостатъчност
на плащането, ЧСИ е констатирал непогасен остатък по изпълнителния лист в размер на
4 872,82лв. – главница, определена към дата на плащане на сумата от 83 923,34лв.
На 10.12.2021г., ЧСИ е изготвил постановление за разноски, въз основа на
постъпилите по делото суми и признатото от взискателя плащане от длъжника след
образуване на изпълнителното производство на част от дълга, с което е определена
дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху размера на цялото вземане по изпълнителния
лист и е определен дължимия остатък от дълга в размер на 6 425,49лв.
С уведомление от 10.12.2021г. длъжникът е уведомен за реда на погасяване на
задължението, начислените авансово внесени от взискателя такси и остатъка от дълга в
размер на 1163,62лв.
Предвид установен незаплатен остатък от дълга, ЧСИ е постановил отказ за
заличаване на наложените в изпълнителното производство обезпечителни мерки.
На 22.12.2021г. длъжникът е внесъл по делото останалата дължима сума в размер на
1163,62лв.
Предвид погасяване на задължението наложените по изпълнителното дело
обезпечителни мерки са заличени, за което длъжникът е уведомен на 14.12.2021г.
При така установеното, за да се произнесе съдът съобрази следното:
Жалба с вх. № 27/04.01.2022г., като подадена срещу действие, което не попада сред
изчерпателно посочените в разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК е недопустима и следва да се остави
без разглеждане. Отделно от това, видно от данните по изпълнителното дело, наложените възбрани
са заличени от ЧСИ, поради което и за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на
посочените изпълнителни действия. Производството в тази част следва да се прекрати.
Жалби с вх. №24/04.01.2022г., № 39/04.01.2022г. и 26/04.01.2022г. са подадени в срок, от
лице легитимирано да обжалва, в качеството си на длъжник в производството, постановлението на
СИ за определяне и възлагане на длъжника на разноски в производството, поради което са
допустими. Разгледани по същество, същите са частично основателна по следните съображения:
Предмет на обжалване по чл.435, ал.2, т.7 ГПК са разноските по изпълнението,
претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от ЧСИ. За
техния размер последният уведомява длъжника. В т.2 от ТР №3/2015г. по т.д.№3/2015г. на ОСКГТ
на ВКС се приема, че постановлението за разноски представлява всеки акт на СИ, с който той се
произнася по задължението на длъжника за разноски в изпълнението. Това важи както за
3
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, така и тези определени в последващ
акт на СИ в хода на изпълнителното производство. В процесния случай ЧСИ е определил
разноските с постановление от 10.12.2021г. и е уведомил за начислените разноски длъжника с
уведомление, връчено на 14.12.2021г.
Разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК, която е специална и касае изпълнителното производство,
въвежда общото правило, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, като в ал.2 на
разпоредбата е посочено, че когато тези разноски не са внесени авансово от взискателя, те се
събират от длъжника. Законът е уредил изключенията от правилото на чл.79, ал.1 - т. 1 и т. 2,
които не са налице в настоящия случай. Всички случаи, когато длъжникът не дължи разноски, са
свързани с прекратяване на изпълнителното производство или с незаконосъобразност на
извършените изпълнителни действия, т.е. отговорността за разноските в изпълнението е изградена
върху идеята за неоснователно предизвикване на делото поради липса или отпаднали условия за
допустимост на изпълнителното производство и се явява санкция спрямо страната, която го е
предизвикала, която идея е залегнала и в общите правила на чл. 78 от ГПК.
От данните по изпълнителното дело се установява, че длъжникът по делото е платил изцяло
задължението си към взискателя едва след образуването на изпълнителното дело и след
осъществените изпълнителни действия - запор върху банковата сметка и възбрани върху имоти,
собственост на длъжника, поради което и съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК, той следва да
понесе разноските по изпълнението. Длъжникът дължи всички разноски по изпълнението,
включително и тези, за които взискателят не е внесъл авансово суми. Неоснователни са
възраженията на длъжника за недължимост на всички такси и разноски по изпълнителното дело
поради това, че взискателят е злоупотребил с права по постановяване на решението, издаването на
изпълнителен лист и образуване на изпълнително производство и предвид постановеното решение
по в.гр.д. № 17953/2021г. по описа на ВОС, с което е отменено постановление за разноски,
обективирано в ПДИ от 12.08.2021г. Безспорно се установява от данните по изпълнителното дело,
че към момента на предприемане на действията по принудително изпълнение длъжникът не е
изплатил изцяло задължението си по издадения изпълнителен лист. След посочване на банкова
сметка от страна на кредитора и извършеното плащане от страна на длъжника на 13.08.2021г., при
прилагане на реда за погасяване на задълженията по чл.76, ал.2 ЗЗД е останала непогасена
главница в размер на 4 872,82лв. С оглед на това, предприетите от взискателя действия по
продължаване и поддържане на изпълнителното производство с цел пълното погасяване на
задължението не представляват недобросъвестно упражняване на права. Същите са предприети в
защита на интереса на взискателя да получи удовлетворение на вземането си изцяло.
Решението на ВОС по посоченото в.гр.д., с което е отменено предходно постановено то
ЧСИ постановление за разноски не разрешава със сила на пресъдено нещо въпросите относно това
в чия тежест следва да се възложат разноските по изпълнителното дело. В производството по реда
на чл.436 ГПК съдът извършва проверка на валидността и законосъобразността на извършените от
СИ действия или откази за извършване на действия. При отмяна на обжалвания акт на СИ или
съответните изпълнителни действия, техните правни последици се заличават с обратна сила.
Съдебните решения постановени в производства по жалби срещу действия на СИ не пораждат
правна последица, която покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо, дори когато има за
предмет материалноправни въпроси. Този спор е различен от спора за изпълняемото право. В
случая с посоченото решение на ВОС е отменено постановеното от ЧСИ с ПДИ постановление за
разноски. Предмет на проверка в настоящото производство е издадено от ЧСИ в хода на
продължилото изпълнително производство постановление за определяне на разноските, съобразно
постъпилите по делото плащания. Този акт на ЧСИ подлежи на отделна проверка относно неговата
законосъобразност, съгласно посоченото в т.2 на ТР от 10.07.2017г. по т.д. №3/2015г. на ОСГТК на
ВКС.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не следва в негова тежест да се
възлагат разноските по изпълнителното производство, поради недобросъвестно поведение от
страна на кредитора и неоказване на съдействие от негова страна за плащане на задължението по
изпълнителния лист, тъй като от данните по изпълнителното дело се установява, че както към
момента на образуване на изпълнителното производство, така и към датата на която е посочена от
страна на кредитора на банкова сметка и е извършено плащане от страна на длъжника и на
постановяване и връчване на длъжника на отмененото с решение на ВОС постановление за
разноски, инкорпорирано в ПДИ не е извършено плащане на цялото дължимо задължение.
4
Плащане на цялото задължение не е налице и към момента на издаване на обжалваното в
настоящото производство постановление от 12.12.2021г., с което ЧСИ е определил разноските по
изпълнението, съобразно извършените от длъжника плащания в хода на производството.
В постановлението за разноски, същите са определени като са посочени конкретните
основания и действия, за които те са дължими. Размера на таксите и разноските е правилно
определен съгласно разпоредбите на ТТР ЗЧСИ. Първоначалните такси, които е събрал СИ
авансово от взискателя напълно съответстват на извършените от СИ действия по хода на
производството, проучване на имуществото на длъжника и налагане на обезпечителни мерки.
Начислените такси и разноски по т.4, т.5, т.5 и т.31 са изцяло съобразени с предвидените в
разпоредбите на ТТРЗЧСИ размери. Предвид изложеното жалбата в тази част е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Жалбата е основателна по отношение на оспорването на размера на пропорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Разпоредбата на т.26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея
пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1
и чл.83, ал.1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни
действия, като пропорционалните такси се събират като процент от материалния интерес. В
конкретния случай, с оглед специфичните обстоятелства, размера на отговорността на длъжника за
таксата по т.26 ТТРЗЧСИ следва да се определи, съобразно размера на подлежащото на
принудително изпълнение вземане и събраната по изпълнителното дело сума, чрез съответните
изпълнителни действия. Съгласно разпоредбата на т.26, б.“г“ от Тарифата в тежест на длъжника
по делото следва да се възложи такса в размер на 899лв. Постановлението за разноски, в частта, с
която в тежест на длъжника по изпълнителното дело е възложена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за
разликата над 899лв. до 5375,99лв. следва да се отмени.
Жалбата вх. № 27/04.01.2022г., като подадена срещу действие, което не попада сред
изрично посочените в разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК е недопустима и следва да се остави без
разглеждане. Отделно от това, видно от данните по изпълнителното дело, наложените възбрани са
заличени от ЧСИ, поради което и за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на
посочените изпълнителни действия.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 10.12.2021г. по изпълнително дело №
20217180400652 на ЧСИ Станимира Данова, рег.№ 718 в частта, с която в тежест на длъжника по
делото В. П. Б. са възложени разноски по т.26 ТТРЗЧСИ за частично събрано вземане за разликата
над 899лв. до определените 5375,99лв., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалби с вх. с вх.
№24/04.01.2022г., № 39/04.01.2022г. и 26/04.01.2022г ., подадени от В. П. Б. в останалите части
като неоснователни.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба с вх. № 27/04.01.2022г., №08477/16.06.2011г.,
подадена от В. П. Б., срещу отказ на ЧСИ да заличи наложена възбрана по изпълнително
дело № 20217180400652 на ЧСИ Станимира Данова, рег.№ 718 и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази част.
Решението, в прекратителната част подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в
едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните, а в останалата част е
окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 437, ал.4, изр.2-ро от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6