№ 792
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110148617 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно
и субективно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо всеки един от ответниците, а именно за Н. Б. М.,
като титуляр на 1/3 идеална част, сумата в размер на 20,15
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата,
за периода от 08.02.2022г. до 31.01.2023г., като се претендира
предвид постъпилото плащане от Н. М. на главницата на
дата 18.05.2023г. и законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателно плащане на вземането,
съответно за Д. Б. М., като титуляр на 1/3 идеална част,
1
сумата в размер на 119,22 лв. – главница, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия, през
периода от 01.12.2021г. до 30.04.2022г., за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: *********************************,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 01.03.2023г., до окончателното
плащане и мораторна лихва в размер на по 20,16 лв., за
периода от 08.02.2022г. до 31.01.2023 г., и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 31.03.2023 г. в производството по ч.гр.д. №
15020/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, които са
публикувани по установения ред, като съгласно същите
купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 30-дневен срок, след
изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи, че по
отношение на ОУ ответниците не са изразили несъгласие.
Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването
на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че
имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се
намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е
доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване, разпределяна и отчетена по реда на
чл.139в ЗЕ. Посочва се, че въпреки това ответниците не са
2
изпълнили задължението си за заплащане на дължимите
суми. С молба с вх. номер 280445 от 09.10.2023 г., ищецът
уточнява, че ответника Н. М. е заплатила дължимата от нея
главница от 119,22 лв. на 18.05.2023 г., като е останала
длъжна за мораторната лихва върху главницата за
законната лихва, дължима от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника Н. М., чрез назначения й особен представител, с
който оспорва предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от Д. М..
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът Н. Б. М., редовно
призован в съдебно заседание, не се явява, представлява се
от назначения и особен представител – адвокат Ж. Ж.,
който моли за отхвърляне на исковете спрямо ответника Н.
Б. М..
В съдебно заседание ответникът Д. Б. М., редовно
призован, не се явява лично, не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
3
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 15020/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 ГПК и при дадени изрични указания от
съда за предявяване на иск срещу двамата ответници в
хипотезата на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК.
По делото не е спорно, че ответниците са законни
наследници на Б.Б.М., починал на 07.02.2019г. и оставил за
законни наследници съпругата си – Е. М. М., дъщерите си –
Д. Б. М. и Н. Б. М. и М.Б.М. – син. По силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 45/20.12.2016г.
Б.М. и Е. М. придобили топлоснабдения имот. По делото не
се оспорват квотите на законните наследници, съгласно
издадената заповед за изпълнение – 1/3 идеална част за
всеки от лицата срещу които е издадена заповедта - Д. Б.
М., Н. Б. М. и М.Б.М.. По същество по отношение на
ответника Н. Б. М., съдът намира, че исковете следва да
бъдат отхвърлени. Това е така, тъй като ответникът с молба
с вх. № 306474/30.09.2024г. е посочил че е заплатил
дължимите суми на дата 26.08.2024г. /преди подаване на
исковата молба/. Ищецът с молба с вх. №346486/30.10.2024г.
4
посочва, че ответникът Н. Б. М. е заплатила изцяло
процесната сума, както и дължимите в производството
разноски, както в заповедното, така и в исковото
производства. По изложеното и с оглед нормата на чл. 235,
ал.3 от ГПК, съдът следва да зачете извършеното след
издаване на заповедта за изпълнение и преди подаване на
исковата молба плащане, като следва исковете по
отношение на ответника Н. Б. М. да бъдат отхвърлени.
По отношение исковете, предявени срещу ответника Д.
Б. М., съдът намира следното. Ищцовото дружество в
качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно
известен факт/ за установяване на твърдените в исковата
молба обстоятелства, а именно, че продажба на топлинна
енергия се осъществява при публично известни общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
е ангажирало писмени доказателства в тази насока,
съдържащи на л.6 от досието на делото, както следва:
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от /ФИРМА/ на потребители в гр.П., приети с
Решение по Протокол № 13 от 18.12.2007г на Съвета на
директорите на /ФИРМА/ и одобрени с Решение № ОУ-11 от
14.04.2008г на КЕВР, на основание чл. 150 от ЗЕ.
Визираните общи условия уреждат реда и условията за
продажба на топлинна енергия между /ФИРМА/ и битовите
клиенти на топлинна енергия, присъединени към
топлопреносната мрежа на територията на града. Тези
общи условия регламентират правата и задълженията на
5
страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и
заплащане на топлинна енергия, отговорност при
неизпълнение на задълженията, условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела и средствата за търговско измерване и
дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и
получаване от клиентите на индивидуалните сметки за
разпределение на топлинна енергия.
По смисъла на Закона за енергетиката потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на
облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от
Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които
се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от
ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна
енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването и от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
6
право на ползване. Ето защо облигационната връзка по
договора за доставка на топлинна енергия възниква от
момента на възникване на вещното или облигационно
право на ползване. В контекста на гореизложеното
собственикът на топлофицирания недвижим имот е
длъжник към топлопеносното предприятие за доставената
в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на
всичките три елемента от правото си на собственост- право
да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че
ответникът Д. Б. М. е страна по възникналото
облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо
от доставка на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, а именно апартамент 41, находящ се в
******************, до размера на 1/3 идеална част от
съсобствеността /обстоятелство, което не се оспорва в
производството/, за процесния период от време – от
01.12.2021г. до 30.04.2022г. /за който е издадена заповедта за
изпълнение/, и доколкото по делото се установява, че на
05.05.2022г. Д. Б. М., Н. Б. М. и М.Б.М. по силата на договор
за продажба, инкорпориран в НА № 117 от 05.05.2022г., са
транслирали имота в патримониума на трето за спора лице.
По делото не се оспорва количеството доставена в
имота топлинна енергия в рамките на процесния период,
както и размера на нейната цена.
По изложеното съдът намира, че главния иск за
7
доставена в имота топлинна енергия за сумата от 119,22
лева, предявен срещу Д. Б. М. е доказан по основание и
размер.
Иска за мораторна лихва за сумата от 20,16 лева,
начислена върху главницата, за периода от 08.02.2022г. до
31.01.2023г., следва да бъде уважен. Вземането за законна
лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на
това вземане е обезщетение за вредите, които
неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от /ФИРМА/ купувачите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение
за забава в размер на законната лихва. Така задължението
за м.12.2021г. е са падеж на 30.01.2022г., или от 31.01.2022г.
по отношение на задължението за м.12.2021г. ответникът е
изпаднал в забава. Следователно е дължима сумата от 20,16
лева, представляваща законна лихва за забава, за периода
от 08.02.2022г. до 31.01.2023г. Искът не се оспорва и по
размер и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца
8
единствено срещу ответника Д. Б. М.. На ищеца в
заповедното производство следва да бъдат присъдени
разноски срещу Д. М. в размер на 25,00 лева. В исковото
производство ищецът е заплатил държавна такса в размер
на 75,00 лева, от които съобразно квотата на Д. М. следва
да му се присъдят разноски в размер на 37,50 лева, като на
ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ следва да му се присъди и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева в
исковото производство срещу Д. М.. Или на ищеца в
исковото производство следва да му се присъдят разноски в
размер на 137,50 лева, които следва да бъдат заплатени от
Д. Б. М..
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК *************
срещу Д. Б. М., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
че Д. Б. М., като титуляр на 1/3 идеална част дължи на
/ФИРМА/, сумата в размер на 119,22 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия, през периода от 01.12.2021г. до
30.04.2022г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*********************************, ведно със законна
9
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 01.03.2023г., до окончателното плащане и
мораторна лихва в размер на по 20,16 лв., за периода от
08.02.2022г. до 31.01.2023 г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 31.03.2023 г. в производството по ч.гр.д. №
15020/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от /ФИРМА/, ЕИК
************* срещу Н. Б. М., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, за
признаване на установено в отношенията между страните,
че Н. Б. М., като титуляр на 1/3 идеална част дължи на
/ФИРМА/, сумата в размер на 20,15 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата, за периода от
08.02.2022г. до 31.01.2023г., и за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 31.03.2023 г. в производството по ч.гр.д. №
15020/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА Д. Б. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *************, сумата в размер на 25,00
лева, деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
10
ОСЪЖДА Д. Б. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *************, сумата в размер на 137,50
лева, деловодни разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11