Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 24.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в
публичното съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в
следния състав
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна
Аврамова, като разгледа т.д. № 1561 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са субективно и
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ, вр. чл. 101 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът Ю.Б. АД,
ЕИК: ******** твърди, че с ответното дружество е сключил договор за кредит с 8
броя Анекси /неразделна част от същия/, заемната сума по която е преведена по сметка
на кредитополучателя. Договорът твърди, че е бил сключен по писмено искане на
първия ответник. Сочи, че по силата на изрична клауза в кредитния договор и
договор за цесия, е прехвърлил вземанията си по договора за кредит от
05.09.2006 година на трето лице, което от своя страна ги е цедирало на ищеца на
06.09.2009 година. Твърди, че кредитополучателят и солидарният длъжник /който се
е съгласил солидарно да отговаря заедно с кредитополучателя за задълженията по
договора по силата на сключения Анекс № 3 от 30.12.2011 година/ са уведомени за
цесиите. Сочи, че по силата на анексите е извършвано капитализиране на
задължението, но поради неплащане на погасителната вноска с падеж 22.05.2017
година, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, съобразно договореното и
банката е трансформирала експозицията в предсрочно изискуема, за което са
уведомени ответниците /най-късно с исковата молба/. Счита за неоснователно
възражението за давност, вкл. по отношение на лихвите, които не намира за
периодични задължения.
Ответниците
оспорват исковете. Правят възражение за давност. Твърдят, че не е налице
сключен договор за кредит при общи условия и търговецът не се е съгласил с тях.
Сочи, че ответниците са изправна страна по договора, както и че последният
съдържа неравноправни клаузи /чл. 29, ал. 1/. Оспорва ответниците да се
уведомени за цесиите и за обявената предсрочна изискуемост. Излагат подробни
съображения за нередовност на извлечението от сметки.
Предявени са субективно и обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 101 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът носи
тежест да докаже следните релевантни факти: сключен договор за банков кредит,
по който ответниците са солидарни длъжници за цялото вземане /като съдлъжници и
по силата на договора/, със задължение за банката да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок; усвояване на
сумата по кредита– т.е., че сумата е получена от кредитополучателя /съобразно
уговореното между страните/, датата на настъпване на изискуемостта /предсрочна
изискуемост/, размер на дължимите вземания. Носи тежест и да докаже, че
ответниците са съдлъжници по договора по силата на изрична уговорка, съответно
– възникнала солидарна отговорност. Ищецът носи тежест да докаже наличието на
уговорка и размер на договореното възнаграждение за ползване на сумата по
кредита, както и валидна неустоечна клауза и размер на дължимата неустойка по
нея, а също и дължимост и размер на претендираните разноски във връзка с
договора.
Ответниците носят
тежест да докажат възраженията си, вкл. връщане на заетите суми и изтекъл
давностен срок.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
приема следното от фактическа и правна страна:
Видно от писмен Договор за
банков кредит на л. 8 и сл. от 05.09.2006 година, ищецът и ответното
дружеството са обвързани от облигационни отношения по договор за целеви кредит
от 190 000 евро, като изрично е посочено че последният се отпуска с цел покупка
на недвижим имот, който ще се използва за стопанската дейност на дружеството,
за което следва и да бъде усвоена кредитната сума. Следователно, е видно, че
кредитът е отпуснат на лице, осъществяващо стопанска дейност и във връзка с нея.
Изпълнението по договора е обезпечено с ипотека върху описания недвижим имот. Заетата
сума е реално усвоена от кредитополучателя в пълен размер, видно от заключението
на вещото лице, на 21.09.2006 година, в срока по чл. 2, ал. 3 от договора. Уговорено
е връщане на заетата сума съобразно погасителен план, на равни месечни вноски.
Уговорена е възнаградителна лихва от 6.25 % през първата година и лихва в
размер на БЛП /базов лихвен процент/ за малки фирми за евро, определяем
едностранно от банката и надбавка от 0.5 пункта. В чл. 5 е уговорена е неустойка
при просрочие на погасителна вноска. Уговорена е възможност за обявяване на
предсрочна изискуемост от страна на банката, вкл. съобразно чл. 25, т. г – при
невнасяне на която и да е дължима вноска по главницата или/и лихва. В чл. 30
страните са уговорили и начините за уведомяване във връзка с договора.
По силата на последващите Анекс
1 – 8 /неразделна
част от договора/, последният от 27.04.2017 година, страните са постигнали
съгласие съществуващите към подписване на съответния анекс просрочени суми по
договорната възнаградителна лихва да бъдат преструктурирани чрез включването им
в редовната и непогасена главница, за което са изготвяни нови погасителни
планове, което е констатирано и от вещото лице. Така, предвид заключението на
вещото лице, общо капитализираната и усвоена главница по кредита е в размер на
247 557, 57 евро. В последния анекс № 8 от 27.04.2017 година страните са
се съгласили за погасяване съобразно нов план, след удължаване на срока на
кредита и след извършената капитализация, като са уговорили и нови размери на
лихвата /която във фиксираната си част е намалена/ и неустойката /която е
увеличена с 0.5 % надбавка.
Ответникът И.З. е встъпил в
дълга и поел солидарна отговорност за задълженията за връщане на усвоения
кредит и лихвите по договора наред с кредитополучателя и на основание чл. 101 и
сл. ЗЗД, по силата на Анекс № 3 от 30.12.2011
година и съответно за него са приложими правилата на чл. 121 и сл. ЗЗД
/отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му за погасяване
на кредита от момента на възникването им до окончателното им погасяване - в
този смисъл Определение № 552 от 13.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 2148/2016 г.,
II т. о., ТК/.
С договор за цесия от
19.10.2006 година, банката е прехвърлила всички вземания, вкл. по процесния /пункт
14/ договор за кредит на Б.Р.С.АД /л. 118 и сл. от делото/. С договор за цесия
от 06.04.2009 година ищецът е придобил вземанията по договора за кредит от цесионера по
предходното прехвърляне на вземания /л. 125 и сл./. За двата договора за цесия,
длъжниците по процесния договор за кредит са уведомени по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД с нотариална покана, връчена на ответното дружество на 20.03.2019 година и
на ответника З. – на 13.05.2019 година. Със същата нотариална покана, поради
непогасяване на вноската, изискуема на 22.05.2017 година, банката е упражнила и
правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем.
От заключението на вещото лице,
което съдът кредитира като обективно, изчерпателно, мотивирано, изготвено в
обхвата на компетентност на вещото лице и което не е оспорено от страните по
делото, се установява, че сумата по кредита е изцяло усвоена /както вече беше
посочено по-горе/. Според вещото лице, по договора има заплатени 71 171,93
евро – главница, 192 846,70 евро договорна лихва за редовен кредит и
1 586,44 евро – лихва върху просрочена главница или неустойка. Според
вещото лице, по кредита са допуснати просрочия на дължимите вноски още 2007
година, а през 2008 година вече са 9 броя просрочените вноски, като окончателно
плащанията по кредита са преустановени изцяло към 28.04.2017 година, като видно
от доказателствата и заключението, съобразно последния действащ между страните
погасителен план – вноската с падеж 21.05.2017 година е първата изцяло
просрочена и незаплатена. Според вещото лице, дължимата главница по кредита е
176 385, 64 евро /като в същата са вкл. и усвоените и капитализирани суми
за срока на договора/, при отчетените и извършени от длъжника плащания.
Дължимата възнаградителна липва към
датата на подаване на исковата молба е 28 392,93 евро, а обезщетението за
забава – 16 658,44 евро, като и двете суми са определени за период
29.04.2017 година – 08.08.2019 година. Според вещото лице длъжникът е останал
задължен и за такси и застраховки от 328,90 евро /същите с основание по чл. 6 и
чл. 22, ал. 2 от договора/, каквито ответниците не оспорват да са дължими на банката.
Вещото лице също е изчислило и общо капитализираната лихва на 37 429,08 евро, а
капитализираната мораторна неустойка – 935, 26 евро.
На първо място, недоказани са
възраженията на ответниците за липса на постигнато съгласие за сключване на
договора. Видно от представените и неоспорени конкретно като съдържание или
авторство документи, договорът и анексите към него са подписани от
представляващите юридическите лица законни представители или се доказа
постигнато съгласие за сключване на договора и неговото съдържание. От
неоспорената като документ молба-искане, предхождаща по дата сключване на
договора за кредит /правилото по чл. 181 ГПК е неприложимо по отношение на
ответника, като издател на документа/, последният е сключен именно по искане на
кредитополучателя, изразил изрична воля за това. Следователно, ответниците са
обвързани от изразените от тях изявления в договора и анексите, вкл. досежно
предоговаряне на размера на отпуснатата в кредит главница, промяна на лихвата,
както и срока и погасителния план по договора, преструктуриране на кредита,
чрез капитализиране на лихвата /изменение в размера на дължимата главница/, за
което не е налице и установена в закона забрана. Неоснователни са възраженията
относно липсата на съгласие и непредставяне на общи условия и тарифи, доколкото
се касае до индивидуално договорени клаузи между страните, изменяни с всеки от
анексите, като не се установи договорът да е сключен при общи условия или
тарифи. За пълнота следва да се посочи и че разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ТЗ
разрешава начисляване на лихва върху лихва при наличие на уговорка в този
смисъл при договори между търговци. В настоящия случай се касае за двустранна
търговска сделка по договор за банков кредит за оборотни средства за целите на
търговската дейност на кредитополучателя – търговец, тоест, е предназначен за
извършване на търговска дейност. Ето защо, капитализирането на лихвата е
допустимо на основание чл. 294, ал. 2 ТЗ. Не е
налице и противоречие с добрите нрави, предвид изричната регламентация и
предвидена възможност по чл. 294 ТЗ и предвид обстоятелството, че по делото не
се доказа визираните уговорки за капитализация на главницата да представляват
изключително обременително задължение за кредитополучателя, което сочи на
съществено неравновесие между правата и задълженията на банката и на
кредитополучателя, което да съставлява договоряне в противоречие с добрите
нрави. Или, съдът приема, че начинът, по който в анексите, в които са включени
уговорките за капитализация с оглед и на останалите уговорки в тях, постигат
баланс в интересите на банката и на финансирания търговски субект. По тези
съображения, уговорките за капитализиране на главницата чрез прибавяне на
просрочената лихва, постигнати с анексите, не са нищожни и вземанията на
банката следва да се определят, като се вземе предвид извършената
капитализация. Забрана за това в действащата към периода нормативна уредба няма.
Солидарния длъжник се е задължил за дълга, какъвто е поет от първаначалния
кредитополучател, поради което горното обвързва и него.
На второ място, не се доказа и
нищожност на клаузи от договора за кредит като неравноправни клаузи по Закона
за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като такива може да са налице само, ако
ответниците са потребители. Такива, съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съответна
на чл. 2, б. "б. " от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, могат да бъдат само
физически лица и то такива, които придобиват стоки или ползват услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая, от засилената
закрила не може да се ползва нито един от двамата ответници. Кредитополучателят,
тъй като е юридическо лице – търговец. По отношение на солидарния длъжник
следва да се отбележи следното. Няма спор, а и предвид наименованието и целевото
предназначение на сключения договор за кредит, се установява, че ответното
дружество е сключило договора във връзка с извършваната от него търговска
дейност – изрично е постигнато съгласие заетата сума да е с целево
предназначение за закупуване на имот за нуждите в дейността на ЕООД. Тоест, ползваната
финансова услуга по процесния договор за кредит е предназначена за финансиране
на дейността на търговеца, а не за нужди /в какъвто смисъл няма и възражения
или пък доказателства по делото/, стоящи извън търговската дейност. Не се
установява солидарният длъжник да е придобил стоки или ползвал услуги по процесния
договор, нито пък е страна при първоначалното му сключване, а единствено в
условията на чл. 101 ЗЗД е встъпил във вече поетото от търговеца задължение по
договора и е поел отговорността да отговаря при валидно поетите задължения от
последното лице и солидарно с него. Тоест, встъпването в договора в негов
частен интерес и лични цели не е установено. По тези изводи, неоснователни са
възраженията на ответниците за неравноправност /съответно – нищожност/ на част
от клаузите по процесния договор за кредит и анекси към същия, тъй като се
установи, че в конкретния случай ЗЗП и неговата закрила не са относими към
процесния договор за кредит /в този смисъл е и установената съдебна практика по
повод преюдициални запитвания на Съда на Европейския съюз - решение по дело
С-348/14 на СЕС и решение по дело С-110/14 на СЕС, както и решение № 38 по т.д.
№ 2457/2015 година на ВКС, 2 ТО/. Отделно, всички уговорки – и в договора и в
анекси са индивидуални, а посочената конкретно клауза от договора – чл. 29 – е
изрично предвидена в правото възможност, и регулацията на банковите сделки не
изключва възможността за договаряне от банката и по други, освен изрично
изброените сделки, щом е свързано с осъществяване на дейността й.
Установиха се и
предпоставките за упражняване потестативното право на банката да обяви кредита
за предсрочно към датата на изготвяне на нотариалните покани – 07.03.2019
година и към датите на тяхното връчване. Тук е мястото да се отбележи, че съдът
приема, че изявлението на банката е достигнало до знанието на длъжниците. Връчването
е осъществено при спазване разпоредбите на чл. 50 от ЗНД и по отношение на
солидарния длъжник – З. – и на чл. 46, ал. 2 ГПК на адреса, на който е редовно
уведомен и в настоящото производството, а по отношение на дружеството –
нотариалната покана е връчена на законния му представител, поради което факта
на узнаване е удостоверен с официален в тази част документ – нотариалната
покана. Въпреки горното, в практика на ВКС е възприето становището, че дори и
уведомлението на банката да не е достигнало до длъжника, то няма пречка
уведомяването да настъпи, ако в друг, връчен на длъжника документ, обявяването
по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е възпроизведено и този документ може да бъде преписът от
исковата молба. Отделно е посочено и че уведомяването на длъжника за настъпване
на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може да бъде
инкорпорирано и в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както е в случая /така Решение
№ 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г. на ВКС, I т. о./. В заключение,
считано от 20.03.2019 година договорът за кредит е предсрочно изискуем по
отношение на длъжниците – ответници в настоящото производство.
Видно от
заключението на вещото лице, към датата на връчване на нотариалните покани е
било налице просрочие в задълженията за погасяване по вноски, както за
преструктурираната главница, така и по отношение на възнаградителните лихви. С
представеното по делото уведомление, получено от длъжниците, банката правомерно
е упражнила и правото си по чл. 15 от договора и предсрочната изискуемост е
породила действие по отношение на длъжниците. В уведомлението е налице
конкретизация за това кои задължения са просрочени и в какъв размер.
Следователно, при съобразяване указанията, дадени с т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС /в което е прието, че при вземане, произтичащо от договор
за банков кредит с уговорка, целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост/, в процеса е доказано, че към 20.03.2019
година /и преди предявяване на иска/, поради забава в плащането на падежирали
вноски за главница и възнаградителна лихва и надлежно обявената предсрочна
изискуемост, е настъпила изискуемостта на цялото вземане по договора за кредит.
Предвид заключението на вещото
лице, се установява, че начислената като неизплатена
сума за главница е 176 385,64 евро, за възнаградителна лихва –
28 392, 93 евра, натрупани съобразно индивидуално уговореното от страните
в договора и анексите, а неустойката за забава – 16 658,44 евро. Вещото
лице е определило и размера на дължимите такси и застраховки – 328,90 евро,
които също не са заплатени от ответниците.
Главницата е дължима,
съответно, в пълен предявен размер. Съобразно възприетото, обаче, в ТР № 3/2017
година на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи
в размер само
на непогасения остатък от
предоставената по договора
парична сума (главницата) и
законната лихва от
датата на настъпване
на предсрочната изискуемост до датата на плащането /искане за присъждане
на каквато преди подаване на исковата молба по делото няма/. Следователно, след
20.03.2019
година не са дължими суми за договорна лихва и неустойка за забава. Видно от представените от ищеца извлечения от
сметки и заключението на вещото лице, в претендираните от ищеца на суми не са
включени начислени договорни лихви след
тази дата, а по отношение на претендираните суми за неустойка са начислени общо
13 175,99 евро след датата на
предсрочната изискуемост, които не са дължими, съобразно изложените мотиви.
При това положение основателни
в предявените размери са исковете за присъждане на главницата, договорните
лихви и дължимите такси и разноски, вкл. за застраховка. Искът за неустойка е
основателен в размер на 3482,45 лева и за период до 20.03.2019 година
Не следва да се уважава иска за
присъждане на заплатените от банката нотариални разноски по уведомяването на
длъжниците за предсрочната изискуемост и цесиите, тъй като тези разноски не
попадат измежду плащанията, които длъжниците изрично са се съгласили да поемат по
силата на възникналото облигационно правоотношение – вкл. не са и сред тези по чл.10
от договора за кредит.
Във връзка с направените
възражения следва да се отбележи и че вещото лице е ползвало при изготвяне на
заключението и представените от ищеца извлечения от неговите сметки. Съгласно
чл. 182 ГПК, вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната
редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като
доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. В случая,
съдът кредитира посочените частни документи, доколкото същите кореспондират с
останалите представени по делото писмени доказателства /договор и анекси и др./
и заключението на вещото лице. Същите са ценени и с оглед изложените по-горе
мотиви относно недължимост на част от претендираните вземания. В извлеченията и
в заключението на вещото лице е отразено всяко погасяване по кредита, което е и
отчетено от съда при определяне на окончателно дължимите суми. Следва да се добави
и че предвид липсата на спор относно произхода на извлеченията от сметки, а
именно от банката – ищец, то без значение е възражението относно правомощията
на подписалите ги от името на банката лица.
По отношение на главницата,
макар и разсрочена на вноски, давностният срок е 5-годишен от падежа за всяка
вноска, за изискуемата част от кредита /т. 1 от ТР 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС/,
като крайният срок на издължаване по договора касае само последната част от
главницата. Относно лихвите /без оглед техния характер/ давността е винаги
3-годишна /така и Решение № 38/26.03.2019 г., постановено по т.д. № 1157/2018
г. на ВКС, Второ ТО/ и също началото на срока е падежът на съответната вноска
за лихва. В случая, не се установяват погасени по давност и претендирани в
производството вземания, доколкото падъжът на първата непогасена вноска по
последния погасителен план след сключване на Анекса от 27.04.2017 година,
включваща част главница и част договорна лихва, е с настъпил на 21.05.2017
година падеж /преди предсрочната изискуемост/, откогато до предявяване на иска
са изтекли малко повече от две години. Тоест, за сумите, станали изискуеми
преди настъпване на предсрочната изискуемост /включени във вноските с настъпил
падеж/ не е изтекъл давностен срок.
Предвид изхода от
производството, право на разноски имат и двете страни, съответни на
уважената/отхвърлената част от исковете. На ищеца, следователно са дължими 16881,87
лева за държавна такса и вещо лице в размер на лева, съобразно уважената част
от исковете. Съдът приема, че ищецът не е представил доказателства за договорен
и заплатен размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело, като
договор за правна помощ в този смисъл не е представен. От друга страна, в
платежното нареждане на л. 7 също не е посочено като конкретно и ясно основание,
че плащането се извършва за адвокатско възнаграждение по настоящото дело, а е
отразено като основание- хонорар във връзка със заповедно производство. Поради
това разноски за адвокат на ищеца не се присъждат. И ответникът не е представил
доказателства за сторени разноски и такива не следва да му се присъждат.
Воден от горните съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 101 ЗЗД
и чл. 92 ЗЗД, Ф.И.
ЕООД, ЕИК: ******** И И.Б.З., ЕГН: ********** да заплатят солидарно на Ю.Б. АД, ЕИК: ********, както следва:
-
сумата от 176 385,64
евро– главница по Договор за банков кредит
Продукт „Бизнес помещения“ от 05.09.2006
г. и анекси, неразделна част от него,
- сумата от 28 392,93
евро – възнаградителна лихва по Договор
за банков кредит Продукт „Бизнес помещения“ от 05.09.2006 г. и анекси, неразделна част от него за периода
22.05.2017 година – 19.03.2019 година, като отхвърля иска за периода 20.03.2019
година - 08.08.2019 година,
- сумата от 30.69
евро- дължима сума за такси по договора за период 12.06.2017 г. – 08.08.2019
година и
- сумата от 298,21
евро - застраховки по договора от 05.09.2006 година за периода 22.03.2018
година – 08.08.2019 година, заплатени от банката,
ведно със
законната лихва от 09.08.2019 година върху горните суми и до окончателно
изплащане на вземанията, както и
- сумата от
3482,45 евро- неустойка по чл. 5 от договора, дължима в периода 22.05.2017
година – 19.03.2019 година, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка за разликата
до пълния предявен размер от 16 658,44 евро и за периода 20.03.2019 година
– 08.08.2019 година, както и
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ю.Б. АД, ЕИК: ******** срещу Ф.И. ЕООД, ЕИК: ******** И И.Б.З., ЕГН:
********** искове
по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 101 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за сумата от 877,48
лева – нотариални такси, сторени от ищеца в периода 11.09.2017 година –
08.08.2019 година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, Ф.И. ЕООД, ЕИК: ******** и И.Б.З.,
ЕГН: ********** да заплатят на Ю.Б. АД, ЕИК: ******** сумата от 16881,87 лева – сторените разноски в производството.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: