№ 71
гр. Севлиево, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на пети август през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Десислава Й. Димитрова
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20254230200211 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят „КА - СПИЙД“ ЕООД гр. Пловдив, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, р-н Южен Скопие 37, ет. 4, ап. 35, представлявано от
управителя К. Г. Б., чрез адвокат Й. Л. от ХАК, е обжалвал Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № **********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ - София, с което за извършено
нарушение на чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложена имуществена санкция в
размер на 2500.00 лева. В жалбата се твърди, че ел. фиш е незаконосъобразен и
неправилен, тъй като е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
За ответника по жалбата – Агенция „Пътна инфраструктура” - София, редовно
призован, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и
моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка: На 08.05.2022 г., в 12:02 часа
било установено нарушение с ППС Влекач Скания Р-420 ЛА 4х2 МНА с рег. № СВ ***
ВВ с техническа допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория
Евро 5 в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална
1
маса на състава 40000. Нарушението било установено на Главен път І-4, км. 93+155, на
територията на община Севлиево, с посока нарастващ километър, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС било отчетено, че изцяло не е била
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП според категорията на
пътното превозно средство, тъй като за него нямало валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство
№ 40271, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път І-4 км. 93+155. Посоченото по-горе
ППС било заснето от устройството, съответно бил изготвен и снимков материал. В
последствие била направена справка, от която било установено, че посоченото по-горе
ППС е собственост на жалбоподателя „КА - СПИЙД“ ЕООД. За установеното
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, бил издаден електронен фиш № **********, с
който на жалбоподателя, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП било наложено наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и било
постановено да заплати такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на
133,00 лева. Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на
жалбоподателя и му бил връчен на 14.04.2025 г..
Жалбата е подадена в законоустановения срок – на 22.04.2025 година, поради
което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите
по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП. Текстът на посочената разпоредба гласи следното: “Собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него.”.
Имуществената санкция в размер на 2500 лева, наложена на жалбоподателя, е на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като на основание чл.
10б, ал. 5 от Закона за пътищата е постановено същият да заплати и такса в размер на
133,00 лева.
Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП: „Ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на
собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3б – в размер
2
2500 лв.”. Според последно посочената разпоредба: “Собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от
Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на
вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът
или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер
2500 лв.”.
Процесуалният представител на жалбоподателя не се явява в съдебно заседание,
но представя по делото подробни писмени бележки, с които заявява, че поддържа
жалбата на посочените в нея основания и моли обжалваният електронен фиш да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен.
Съдът, съобразявайки всички събрани по делото доказателства, намира, че
обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен, без да е
необходимо да се обсъжда въпроса по същество, тъй като в случая не са спазени
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за издаването на процесния електронен фиш.
С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и създаването на новите
разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП бе въведена възможност за установяване на някои
видове административни нарушения по този закон и ангажиране на
административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се
основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Същевременно според т. 1 от
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на
Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и
Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд,
сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява
възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия
орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда
субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за
установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания във всеки случай, когато липсва друга специална
уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването
на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира
отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и
приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя
със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което
заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно
значение - дава началото на административнонаказателното производство /чл. 39, ал. 4
3
от ЗАНН/. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в
закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на
специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на
процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на
чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП е цитираният текст от
общия закон. Приемането за електронния фиш на последици, различни от
установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на
нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това
дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган,
каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от
гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната
процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели
осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на
административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на
чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за
продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за
изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има
функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за
провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със
съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с
техническото средство. В процесния случай нарушението е извършено на 08.05.2022
година, на която дата то е установено, респ. станало е известно на АПИ предвид
установяването му от електронна система /чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП/, а ЕФ е издаден на
10.11.2023 г., от което следва, че фишът /като аналог на наказателното постановление/
е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането
на нарушението, който срок е изтекъл на 08.11.2022 година. Разпоредбата на чл. 34, ал.
3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за
провеждане на административнонаказателната процедура е задължително. Издаването
на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в
чл. 34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение поради наличието на абсолютни
процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за
отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен. Предвид всичко изложено, съдът
счита, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като
4
незаконосъобразен само на това основанине, като спорът не следва да се обсъжда по
същество. В този смисъл е и Решение № 79/16.06.2023 г. по КАНД № 74/2023 г. по
описа на Административен съд - Габрово.
На следващо място, въпреки че не е задължително предвид изложеното по –
горе за наличие на процесуални предпоставки за отмяна на обжалвания електронен
фиш, съдът намира, че следва да посочи и още едно основание за това. Разпоредбата
на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата й редакция към датата на
извършване на нарушението /ДВ, бр. 105/2018 г, в сила от 01.01.2019 г. /,
регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.
10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. В
нормата не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като
процесното. Липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава
възможност, поради което в случая съдът намира, че е следвало да бъде съставен
АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а не да се съставя електронен фиш. От това
следва, че към момента на извършване на нарушението не е налице изрична
нормативна регламентация, предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш
за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП /В този смисъл Решение № 29 от 10.01.2025
година по КАНД № 191/2024 година по описа на Габровски административен съд/.
Следващото възражение, направено от жалбоподателя, което съдът намира за
състоятелно, касае нарушаване на принципа на пропорционалност/съразмерност.
Същият е задължителен при преценка на размера на наложената санкция, тъй като е
основен сред принципите на правото на ЕС. Според разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно
и предупредително върху останалите граждани. От това следва, че налагането на
административно наказание не е, а и не следва да е самоцел на държавата, а то трябва
да е преди всичко в съответствие с тежестта на извършеното административно
нарушение. Този принцип се извежда и от разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от НК, според
който наказанието трябва да е съответно на извършеното престъпление, т.е. по арг. от
чл. 11 ЗАНН и административното наказание, респ. имуществената санкция, трябва да
са съобразени със степента на засягане на обществените отношения от извършеното
административно нарушение. Извод, че в настоящия случай не е спазен принципът за
пропорционалност/съразмерност, се базира на обстоятелството, че предвидения в чл.
179, ал. 3б от ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива
1999/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 година относно
5
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури /Директива 1999/62/ЕО/. Цитираният текст на тази директива въвежда
задължение на държавите членки установените наказания за нарушение на на
директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Предвид това
обстоятелство и изложеното по – горе съдът е на становище, че предвиденото от
българския законодател административно наказание – имущестена санкция в размер
на 2500,00 лева, е несъответстващо на принципа на пропорционалност и заедно с
извода за породилия се директен ефект на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 година поради неправилното
транспониране в българското законодателство, води до извод за незаконосъобразност
на обжалвания електронен фиш. В подкрепа на това становище е и факта, че в случая
безспорно е установено от представеното от страна на наказващия орган Становище /л.
38 от делото/, че дължимата сума за сегмент ********** е в размер на 0,03 лева.
По отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на
СЕС по дело С – 61/23 на СЕС, а именно: посоченото в член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран
размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера
и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
"компенсаторна такса", с фиксиран размер. Ето защо, санкционната норма на чл. 179,
ал. 3б ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат
на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, а
именно - глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане
неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на
санкция за нарушение по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, следователно не е налице нормативно
основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.
Преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените
въз основа на тях правни изводи дават на съда основание да приеме, че обжалваният
електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение. Съгласно нормата на чл. 63д от ЗАНН, в
6
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Препратката е изрична и касае именно въпроса, свързан с присъждането на разноските
в процеса. Т.е. този ред се прилага и от районните съдилища, и от административните
такива, действащи като въззивна и съответно като касационна инстанция. А при липса
на конкретно уреждане на въпроса за определяне на размера, вкл. възможността за
пропорционално присъждане на разноски, на основание чл. 144 от АПК са приложими
правилата на ГПК, а не на НПК. С оглед гореизложеното се налага изводът, че по
отношение на въпроса, свързан с присъждането на разноски,
административнонаказателното производство следва логиката и нормите на АПК,
респективно – ГПК, по силата на препращащите норми на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл.
144 от АПК.
Според ал. 2 на чл. 63д от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, в представените по делото
писмени бележки от процесуалния представител на АНО се прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, който, видно от представения
Договор за правна защита и съдействие е в размер на 550,00 лева. Съгласно чл. 18, ал.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция
и/или обезщетение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията
при интерес от 1000 до 10 000 лв. са 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В
случая е наложена имуществена санкция, която е в размер на 2500.00 лв., поради което
възнаграждение в размер на 550.00 лв. – 660.00 лв. с ДДС е съответно на невисоката
фактическа и правна сложност на делото. Ето защо възражението за прекомерност е
неоснователно и предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
550,00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
7
за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” - София, с
който на „КА - СПИЙД“ ЕООД гр. Пловдив, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, р-н Южен Скопие 37, ет. 4, ап. 35, представлявано от
управителя К. Г. Б., за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер
на 2500,00лв. /две хиляди и петстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" гр. София, да заплати на
„КА - СПИЙД“ ЕООД гр. Пловдив, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, р-н Южен Скопие 37, ет. 4, ап. 35, представлявано от управителя К. Г. Б.,
сумата от 550,00лв. (петстотин и петдесет) лева, съставляваща направени по
настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8