Р Е Ш Е Н И Е
№ 266
гр. Н., 06.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Н. в публичното заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №271 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с обективно съединени искове с правно основание по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД от страна на ищците Л.Д.К. и И.И.К.,*** против ответната страна „Юробанк България“ – АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от П.Н. Д., Д.Б.Ш., А.В.Я. и Й.Т.С..
В исковата молба ищците твърдят, че на 02.09.2008 г. са сключили с ответната страна договор за потребителски кредит ***, по силата на който банката им предоставила кредит за текущи нужди в размер на 40 000 лв., със срок на погасяване 204 месеца, считано от датата на усвояването на кредита. Кредитът бил обезпечен с учредена договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр. Н., собственост на ипотекарния длъжник Е. И.Д.. Съгласно погасителния план към договора, който бил предоставен на ищците на 12.09.2008 г., от месец октомври 2008 г. до месец септември 2025 г. те следвало да заплащат месечни вноски в размер на по 269, 34 швейцарски франка. Към момента на получаване на погасителния план от ищците вноската за лихва била опредЕ. в размер от 127, 70 швейцарски франка, а за главница – 141, 60 швейцарски франка. След това от страна на банката последвали едностранни увеличения на уговорения по договора лихвен процент, който ищците заплащали.
С решение №547/24.02.2016 г. по гр. д. №2603/2015 г. на РС – Ш. ответната страна била осъдена да заплати на ищците 1 457, 99 швейцарски франка, представляваща платена без правно основание по договора разлика между размера на договорената и реално платена погасителна вноска за периода 12.10.2010 г. – 12.10.2015 г., а именно за частта над първоначално уговорената лихва, съставляваща част от месечната анюитетна вноска. Към месец октомври 2018 г. месечната вноска на ищците достигнала 289, 69 швейцарски франка, от които реална вноска за лихва от 115, 03 швейцарски франка, вместо договорената от 98, 23 швейцарски франка. В периода 12.11.2015 – 12.10.2018 г. реалната вноска за лихва варирала от 148, 23 швейцарски франка до 115, 03 швейцарски франка. Така в този период била платена без правно основание сума, представляваща разлика между първоначално договорената вноска за лихва и реално заплатена такава от 676, 07 швейцарски франка.
Предоставеният на ищците кредит от 40 000 лв. се равнявал на сумата от 33 201 швейцарски франка, като той бил усвоен в лева. В чл.6, ал.2 от договора страните се съгласили, че погасяването на кредита ще се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен. Всъщност банката предоставила за усвояване кредит в лева (ищците нямали достъп до сметка в швейцарски франкове, защото тя била блокирана), а се изисквало погасяването му в швейцарски франкове. С тази клауза се внасяла неяснота и двусмислие относно валутата на задължението, защото се предвиждали задължения в различна валута. Предвид това ищците считат, че тази клауза е неравноправна и нищожна на основание чл.146 от ЗЗП. Курсът на швейцарския франк от сключването на договора до момента се повишил значително, в резултат на което ответната страна събрала под формата на погасителни вноски за периода 12.11.2013 г. – 12.12.2014 г. сумата от 1 515, 81 лв., която била недължимо платена от ищците, получена при превалутирането на швейцарски франкове в лева, и която следвало да се върне на ищците.
В разпоредбите на договора в чл.3, ал.1; чл.3, ал.5; чл.6, ал.3; чл.12, ал.1 и чл.23 се съдържали договорености за размера на годишната лихва по договора. Ищците считат, че тези разпоредби също са нищожни, поради това, че са неравноправни – на основание чл.146 от ЗЗП, като твърденията за нищожност на ищците сочат на такива по чл.143, т.12 от ЗЗП. Те (разпоредбите на договора) съдържали право на банката едностранно да променя лихвата по кредита, чрез промяна на компонентите на БЛП. Също така били нищожни на същото основание и текстовете на разпоредбите на чл.1, ал.1 и ал.2; чл.2; чл.6, ал.2; чл.21 и чл.23, касаещи превалутирането на погасителните вноски. Затова сумите, получени от ответната страна в резултат на едностранното увеличение на лихвите в общ размер на 676, 07 швейцарски франка, както и от курсовата разлика при определяне размера на погасителната вноска в горепосочения размер, били недължимо платени.
Процесните договорни клаузи не били индивидуално уговорени, тъй като били изготвени предварително от ответната страна и ищците нямали възможност да влияят на съдържанието им. Ищците нямали информация за формирането на лихвения процент, за начина на изменението му във времето и за предпоставките влияещи на размера на лихвата и размера на месечната вноска.
С допълнение към исковата молба ищцовата страна въвежда и твърдение за нищожност на чл.6 от Допълнително споразумение, сключено между страните на ***г., като заявява, че е налице неравноправност на условието в текста относно правото на банката да променя едностранно лихвата по кредита.
Предвид тези обстоятелства, подробно изложени в исковата молба, ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да им заплати сумата от 676, 07 швейцарски франка, представляваща разлика, формирана за периода 12.11.2015 г. до 12.10.2018 г., между размера на договорената погасителна вноска по договора за кредит и реално заплатената такава в частта на договорената лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска до окончателното плащане. Също така ищците молят ответната страна да бъде осъдена да им заплати и сумата от 1 515, 81 лв., представляваща сума платена без правно основание в периода 12.11.2013 г. – 12.12.2014 г. в резултат на прилагания курс при превалутирането на вноските по кредита, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска до окончателното плащане. Ищците молят също да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
На ответната страна са връчени съдебните книжа по делото и й е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран чрез процесуалния представител на ответника юрисконсулт А. Ч.. Ответната страна оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Твърди, че няма неяснота относно валутата на отпусната сума и задължението за погасяване на кредита. На ищците била предоставена равностойността в швейцарски франкове на 40 000 лева, която сума във франкове била преведена по сметка на ищците, с което кредитът се считал усвоен и задължението за погасяване се изисквало в швейцарски франкове. Съгласието на страните относно това, че кредитът е в швейцарски франкове и следва да се издължава в същата валута, било отразено и в последващи подписани между страните споразумения, които представлявали извънсъдебно признание на ищците относно размера и вида валута на задължението им. Промяната на курса на швейцарския франк в случая била без значение, тъй като дължимата от ищците вноска била във франкове, а не в лева. Самите ищци избрали кредитът да бъде обвързан с швейцарския франк, заради най-добрите условия и конкретно заради най-ниската лихва, предвид стабилността на курса на франка. Към момента на сключване на договора БЛП за швейцарски франкове бил по-нисък от БЛП в лева, като от 09.06.2008 г. последният бил увеличен на 8, 25%, а общият лихвен процент по договора, включително договорената надбавка, бил 6, 5 %.
Три години след сключването на договора ищците поискали реструктуриране на кредита, чрез намаление на месечната вноска на 210 швейцарски франка. На ***г. договорът за кредит бил изменен чрез допълнително споразумение, в което размерът на дълга също бил уговорен в швейцарски франк. Банката по никакъв начин не извличала печалба от поскъпването на швейцарския франк, защото тя предоставила кредит именно в тази валута, а франковете за погасяването на задължението не били закупувани от банката изцяло, а били купени само за 30 вноски по курс продава за деня на банката. Останалите погасителни вноски до платените към момента на подаването на исковата молба от 142 бр. били заплащани с валута закупена от не от ищеца. Предвид това не можело да се счита, че е налице неравноправие в клаузите на договора.
Ответната страна твърди също, че оспорените клаузи на чл.1, ал.1; чл.2; чл.6, ал.2 от договора не могат да подлежат на преценка за неравноправност, тъй като съдържат основния предмет на договора и характеризиращите го престации и попадали в хипотезата на чл.145, ал.2 от ЗЗП. Оспорените от ищците клаузи на договора, както и всички други клаузи, били написани на ясен и разбираем език и банката изпълнила задължението си да предупреди кредитополучателите за възможността от промяна във валутния курс и последиците за техните задължения - в чл.23 от договора, а и кредитополучателите декларирали, че са запознати и разбират икономическите последици на разпоредбите на чл.21-23 от договора и са съгласни с настъпването им. Също така ищците можели във всеки един момент да предоговорят валутата на договора, като това им било и предлагано от банката, но не било прието от ищците.
Клаузата на чл.3, ал.5 не следвало да се приема за сключена във вреда на ищците, тъй като сключването на договор при променлива лихва било законосъобразно, като тук следвало да намери приложение ЗКИ (чл.58). Тази клауза можело да се счете и за сключена в полза на ищците, в зависимост от пазарната конюнктура. Ответната страна сочи също, че по случая били налице изключенията по чл.144, ал.2, т.1 и чл.144, ал.3 от ЗЗП, при които разпоредбата на чл.143 от ЗЗП била неприложима.
Относно оспорената клауза на чл.12, ал.1 от договора ответната страна твърди, че тя не касае БЛП или лихвата по кредита, а е във връзка с предвидена законова възможност, регламентирана в чл.58, ал.3 от ЗКИ.
Предвид горните обстоятелства, изложени подробно в отговора, ответната страна моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В случай на уважаване на претенцията от 676, 07 швейцарски франка, ответникът заявява възражение за прихващане със сума в размер от 710, 93 швейцарски франка, представляваща платена в по-малко главница, при прилагане на първоначалния погасителен план за периода 12.10.2010 г. – 12.10.2018 г. Наред с това ответната страна твърди, че на 16.01.2017 г. възстановила на ищците сумата от 1646, 46 швейцарски франка, представляващи недължимо платени лихви за периода 12.10.2010 г. – 09.10.2015 г. С настоящата искова молба се предявявала претенция за възстановяване на разлика в размер на погасителни вноски в лева, която разлика била формирана от измененията на курса на швейцарския франк в периода 12.11.2013 г. – 12.12.2014 г. Този период попадал в исковия период на предходния процес.
В случай, че съдът приеме исковата молба за основателна, ответната страна възразява, че претенцията следва да се счита за основателна само за разлика, изчислена върху погасителна вноска в размер на 269, 30 швейцарски франка (първоначалната), защото банката върнала на ищците разликата между първоначално определените и реално внесените вноски в швейцарски франкове. Ответната страна прави също възражение за изтекла погасителна давност на претенциите на ищците.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Между ищците от една страна, в качеството им на кредитополучатели, и ответното дружество (банката) от друга страна, на 02.09.2008 г. е бил сключен договор за потребителски кредит ***. В чл.1 от договора е уговорено, че банката предоставя на ищците потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 40 000 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, а ищците се задължават да върнат сумата по кредита, ведно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. В чл.1, ал.2 от договора страните са се споразумяли, че за деня на усвояване на кредита, за приложимия към този ден търговски курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и за конкретния размер на кредита, страните ще подпишат приложение №1 към договора за кредит, което ще е неразделна част от договора. След това в чл.2 от договора страните са постигнали съгласие, че кредитът се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на ищцата и се ползва от ищците при постигнатите условия за превалутиране. Последните са регламентирани в ал.3 и 4 на чл.2 от договора, където е отразено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува“ швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита сметка в банката на ищците, които с подписването на договора дават своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощават банката служебно да извършва тези действия, а за превалутирането ищците не дължат такси и комисионни, които банката прилага, съгласно Тарифа за условията, лихвите, таксите и комисионните.
Предоставеният на ищците кредит е обезпечен с учредена договорна ипотека, като договорът за ипотека е сключен на ***г. с нотариален акт.№*, том XIII, рег. №**, дело №1946/2008 г. на нотариус П. А., с район на действие РС – Н.. За обезпечение на вземането на банката за главница, лихви, неустойки и разноски е учредена ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр. Н., собственост на ипотекарния длъжник Е. И.Д..
Кредитът е усвоен на 12.09.20108 г., на която дата странитге са подписали приложение №1 към договор за банков кредит *** и погасителен план.
В чл.3, ал.1 от договора е уговорено, че за усвоения кредит кредитополучателят (в случая ищците) дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент (БЛП) на ответната страна за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,5 пункта. Уточнено е, че към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни нужди е в размер на 5%. В чл.3, ал.5 от същия договор е отбелязано, че действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, а банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони.
В чл.5 от договора за кредит е регламентиран крайният срок на кредита, включително и лихвите, като срокът е 204 месеца, считано от датата на усвояване на кредитната сума. В чл.6 от същия договор е регламентиран начинът на погасяване на кредита, като в ал.2 на същата разпоредба е вписано, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен, а именно в швейцарски франкове. Вписано е също, че ако на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по блокираната си сметка, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, то погасяването на кредита ще се извършва с тези средства, след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс продава на банката за швейцарски франк към лева/евро, за което ищците с подписването на договора за кредит дават своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощават банката. В чл.6, ал.2 на същия договор се съдържа клауза, според която в случай, че по време на действието на този договор банката промени БЛП за жилищни кредити, то размерът на погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.
В чл.12 от договора е вписана разпоредба, съгласно която банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове, или друга валута, при евентуалното му превалутиране по реда на чл.21 от договора, като измененията влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора.
Следващите разпоредби от договора, касаещи превалутирането и дължимите по договора лихви са разпоредбите на чл.21 и чл.23 от договора. В първата от тях е уговорено, че ищците имат право да поискат банката да превалутира кредита в швейцарски франкове съответно в евро/лева, като за услугата следва да заплатят комисионна, съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката. При такъв случай ищците с подписването на договора се съгласяват банката да превалутира кредита по обявения курс „купува” на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутилания кредит лихвените проценти, обявени от банката за съответната валута. В чл.23 от договора е предвидено, че кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2 от договора, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и, че е съгласен да поеме всички вреди (включително пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал.2 на същата разпоредба ищците са декларирали, че са запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от договора, както и, че са съгласни с настъпването им.
На 02.06.2011 г. ищците са подали молба до ответната страна с искане кредитът, който ползват да бъде реструктуриран. На ***г. е подписано допълнително споразумение между двамата ищци и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ – АД, с което е договорен шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от месец юли 2011 г. Уговорено е, че през периода на облекченото погасяване върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва от 7,5%, като през този период месечните погасителни вноски са в размер на 210 швейцарски франка. В чл.6 от допълнителното споразумение е договорено, че след изтичане на периода на облекчено погасяване, върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата, уговорена с това споразумение, се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,3 пункта, като след изтичане на периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга и всички други разноски, свързани с него, кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план, който е неразделна част от споразумението. В тази разпоредба на споразумението е вписано също, че действащият БЛП на кредитора за жилищни нужди в съответната валута не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като кредиторът уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП на кредитора за жилищни нужди в съответната валута и датата, от която той е в сила , чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Споразумението за реструктуриране на дълга е било сключено между ищците и посоченото по-горе дружество, защото към този момент вземането към кредитополучателите е било прехвърлено от банката към споменатото дружество. С уведомление, получено от двамата ищци на 28.06.2016 г., те са били известени, че банката е прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ – АД всички свои вземания по договора за кредит, а впоследствие с договор за цесия от 23.11.2015 г. същото това дружество е прехвърлило обратно на банката всички свои вземания към ищците, произтичащи от договора за кредит.
Такива са били фактите по случая и такива са били договореностите между страните по сключения договор за кредит и те се доказват безспорно по делото от самия договор за потребителски кредит; споразумението от ***г.; погасителните планове; горепосочения нотариален акт; уведомления; както и от всички материали по приложеното към настоящото гр.д. №2603/2015 г. по описа на РС – Ш.. Също така по настоящото дело е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение с категоричност се разкриват следните обстоятелства: Първо относно конкретните операции, извършени във връзка с отпускането и усвояването на кредита се доказва, че ищцата е имала открити в банката две сметки – левова и в швейцарски франкове. На 12.09.2008 г. в последната са постъпили 33 201,00 швейцарски франка с посочено основание „усвояване на кредит“. На същата дата от тази сметка са излезнали 32 951, 53 швейцарски франка и са постъпили в левовата сметка на ищцата като 39 700, 00 лева. Посоченото основание в банковия документ – бордеро е било „Покупка на валута. Купени 32 951, 53 CHF Продадени 39 700, 00 BGN Курс CHF 1/ BGN 1.204800“. На същата дата 12.09.2008 г. е било и налице искане за превалутиране, подписано от иищцата, отправено до банката. На 15.09.2008 г. с бордеро и посочено основание „Получател Л.Д.К. с Л.К. №***“ от левовата сметка са били изтеглени в брой 39 700, 00 лева.
Относно изплащането на месечните вноски по договора и промените в размерите им, от заключението по експертизата се установява следното: Съгласно първоначалния погасителен план към договора за банков кредит договорената месечна анюитетна вноска е 269, 30 швейцарски франка (включваща главница и лихва), като лихвата в анюитетните вноски се променя в намаление. Първата дължима лихва е била 179,84 швейцарски франка, а последната 204-та е 1, 45 швейцарски франка. Общо дължимата лихва според първоначалния погасителен план е 21 736, 24 швейцарски франка. През исковия период, касаещ лихвата 12.11.2015 г. до 12.10.2018 г. реално изплатените месечни вноски от страна на ищците са общо 11 550, 57 швейцарски франка, от които договорна лихва 4 759, 14 швейцарски франка. През целия период на договора – от началото на сключването му до момента, нивата на БЛП в швейцарски франкове са се променяли – към 02.09.2008 г. до 10.10.2008 г. – 5,00%; от 10.10.2008 до 10.09.2012 г. – 7, 20 % и от 10.09.2012 г. и към момента – 6, 95%, като се е променял и годишният лихвен процент по кредита. Тези промени са извършвани с решения на Комитета по управление на активите и пасивите към банката, като не е установено на база на какви обстоятелства са правени и няма информация за начина, по който са определяни новите нива на БЛП. Съществува Методология за образуване на БЛП, публикувана в сайта на банката през 2010 г., съгласно която БЛП се определя като сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка, като вещото лице в заключението си подробно обяснява същността на понятията. Обяснен е и начинът на формиране на годишния лихвен процент (ГЛП), като в анализа на заключението е посочено, че ГЛП, а и БЛП се формират от компоненти, които са обективни (чиято стойност не зависи от волята на банката и/или е нормативно опредЕ.) и други, чийто размер се определя от кредитодателя и за които не е налице публична информация. В настоящия случай разликата между договорените към датата на сключване на договора и реално заплатените от ищците вноски в частта за лихвата по договора за периода 12.11.2015 г. до 12.10.2018 г. възлиза на 676, 05 швейцарски франка, платени в повече в резултат на промяната на лихвените проценти.
Вещото лице е дала заключение и относно левовата равностойност на реално изплатените вноски по кредита за периода 12.11.2013 г. – 12.12.2014 г. и те възлизат на сумата от 6 059, 19 лв., като това е равностойността на 3 765, 97 CHF по курса на БНБ към датата на всяка една от вноските. Ищците са внасяли погасителни вноски в швейцарски франкове по съответния курс в деня на вноската по откритата сметка в банката в швейцарски франкове. Към датата на сключването на договора левовата равностойност на 1 CHF е била 1, 2151 лева по курс на БНБ. Същата, обаче е била променяна и разликата в сумата на месечните вноски за периода, за който е предявена претенцията на ищците 12.11.2013 г. – 12.12.2014 г. е следствие от промяната на курса на CHF/BGN. Изчислена по курса на БНБ към дата на сключване на договора внесената сума от 3 765, 97 швейцарски франка възлиза на сумата от 4 576, 03 лева. Така разликата между сумите за заплатени месечни вноски в този период, вследствие промяната на курса на швейцарския франк, е 1 483, 16 лв. Разликата вследствие промяната на същия валутен курс за същия период относно платените от ищците такси е от 54, 87 лв. Така общата сума на курсовите разлики за платените месечни вноски и такси през периода 12.11.2013 г. – 12.12.2014 г. е от 1 538, 03 лева.
Гореизложените факти съдът приема за доказани с категоричност по делото от всички посочени доказателства. На базата на установените обстоятелства съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Към настоящия спор е приложим Законът за защита на потребителите, действал и към момента на сключване на договора за кредит. Без съмнение ищците имат качеството на потребители по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, а ответната страна има качеството на търговец по смисъла на пар.13., т.2 от ДР на ЗЗП. За произнасяне по предявените искови претенции от съществено значение е да се установи дали посочените от ищците клаузи на договора за банков кредит са валидни и налице ли е твърдяната от ищците неравноправност на посочените клаузи.
Относно претенцията с правно основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД с цена от 676, 07 швейцарски франка, представляваща разлика, формирана за периода 12.11.2015 г. до 12.10.2018 г., между размера на договорената погасителна вноска по договора за кредит и реално заплатената такава, в частта на договорената лихва и твърдяната нищожност на чл.3, ал.1; чл.3, ал.5; чл.6, ал.3; чл.12, ал.1 и чл.23 от договора за кредит и чл.6 от Допълнително споразумение в частта на текста относно правото на банката да променя едностранно лихвата по кредита, съдът счита, че тази претенция е основателна и доказана за размера от 676, 05 швейцарски франка. Посочените клаузи от договора за кредит и допълнителното споразумение са нищожни, тъй като същите са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание и предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата, или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно опредЕ.та цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Горепосочените разпоредби от договора за кредит и споразумението касаят договорения между страните размер на лихва, като е видно, че нито те, нито другите клаузи на договора не дават яснота относно механизма на формиране на промените относно БЛП на банката. По делото е приложена методология за образуване на БЛП, а и от заключението на вещото лице е видно, че на сайта на банката такава методология е публикувана, но това е сторено две години след сключването на разглеждания договор за кредит, а към онзи момент тази методология не е публична и не е част от преддоговорната информация между страните (по делото липсват доказателства за противното). Но дори и да се счете, че въпросната методология е била известна на ищците в случая, то е видно от анализа на вещото лице в заключението по изготвената експертиза, че липсва формула, или алгоритъм за изчисляване на БЛП и не може да се установи на база на какви обстоятелства са направени промените в БЛП в настоящия случай. Изводът, до който се стига е, че тези промени са по субективна преценка на банката, или ако е налице обективен критерий, то той по никакъв начин не е обявен и не е известен на потребителите.
Съгласно изискването на чл.58, ал.1, т.2 от Закона за кредитните институции при предоставянето на кредит банката следва да обяви правилата по кредита, вкл. и посочване на лихвения процент, изразен като ГЛП, метода на изчисляване на лихвата и условията, при които тя може да се промени до пълното погасяване на кредита. Изискването за посочване на метода на изчисляване на лихвата и последващите й промени, е сред минимума условия по кредита, които банката следва да обяви, което означава, че тази методика е съществен елемент от договора за кредит и като такъв изключва възможността да бъде едностранно променян, в който смисъл е и трайната съдебна практика. Липсата на информация за условията и начина, по който договорената лихва може да се промени, и възможността на банката едностранно да промени размера на лихвата, без насрещната страна да има яснота относно начина на тези промени, води до неравновесие между правата на страните по договора и е пречка кредиторът да се счита добросъвестен по смисъла на разпоредбата на чл.143 от ЗЗП. Предвид това съдът счита, че горепосочените договорни клаузи, касаещи уговорената между страните лихва, са неравноправни, съгласно чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП.
Съдът счита, че в случая не може да се приеме, че са налице изключенията по чл.144, ал.2, 3 и 4 от ЗЗП, защото липсват условията на тези изключения – липсва доказана основателна причина по смисъла на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП за промяна на договорения лихвен процент, както и липсва предвидена възможност за предоставено на ищците право да прекратят договора при несъгласие по смисъла на чл.144, ал.2, т. 1 и 2 от ЗЗП, което право да е предоставено на свободната воля на ищците, без за тях да следват неблагоприятни последици. Не са налице условията на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, защото поради липсата на ясен критерий относно промените в БЛП на банката не дава основание да заключи, че тези изменения са извън контрола на търговеца. Изключението по чл.144, ал.3, т.2 от ЗЗП не е налице, защото настоящият случай не касае сделка от вида на предвидените във въпросната разпоредба, а относно разпоредбата на чл. 144, ал.4 от ЗЗП се отнася казаното по-горе за липса на ясен критерий за промяната на лихивите по договора за кредит.
Неравноправните договорни клаузи са нищожни, съгласно правилото на чл.146, ал.1 от ЗЗП, освен ако са уговорени индивидуално. В чл.146, ал.2 от ЗЗП е дадена дефиницията за клаузи, които не са уговорени индивидуално - които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Тежестта за доказване, че дадена клауза от договора е индивидуално уговорена, в случая е на ответната страна. По делото не се установява (доколкото липсват посочени доказателства за това), че горепосочените, оспорени от ищците клаузи от договора за банков кредит са индивидуално уговорени – че са изготвени след обсъждане на конкретните договорки с ищците и последните са имали възможност да влияят върху съдържанието им.
Предвид така изложените обстоятелства съдът счита, че ищцовата претенция с правно основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД с цена от 676, 07 швейцарски франка, представляваща разлика, формирана за периода 12.11.2015 г. до 12.10.2018 г., между размера на договорената погасителна вноска по договора за кредит и реално заплатената такава, в частта на договорената лихва, е основателна и доказана до размера, даден от вещото лице от 676, 05 швейцарски франка. Клаузите от договора, които касаят определянето и заплащането на лихвата по договора за банков кредит - чл.3, ал.1; чл.3, ал.5; чл.6, ал.3; чл.12, ал.1 и чл.23 от договора за кредит и чл.6 от Допълнително споразумение в частта на текста относно лихвата са неравноправни и нищожни на основание чл.143, т.10 и 12. от ЗЗП. Заплатената сума от ищците на основание тези клаузи от договора подлежи на връщане, тъй като представлява дадена сума при начална липса на основание. Ето защо ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищците, действащи в условия на солидарност, сумата от 676, 05 швейцарски франка, като тази сума следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 12.11.2018 г. до окончателното плащане. Тук следва да се отбележи, че ищците са имали предявен иск със същото основание относно същия договор, за което е било образувано гр. д. №2603/2015 г. по описа на РС – Ш., по което е постановено и влязло в сила съдебно решение. Видно е о същото, обаче че спорът пред ШРС касае претенция на ищците за друг период и не съвпада с претенцията за периода по настоящото дело.
Относно втория от предявените искове от ищците с правно основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 1 515, 81 лв., представляващи недължимо платена сума от ищците в периода 12.11.2013 г. – 12.12.2014 г., получена при превалутирането на швейцарски франкове в лева, съдът счита следното: За преценката на основателността на тази претенция е от значение да се даде ясен отговор на въпроса дали кредитът е разрешен и усвоен във швейцарски франкове или лева. Безспорен е по делото въпросът, че ищците са имали задължение по договора да правят погасителни вноски в швейцарски франкове и в тази валута те са погасявали кредита. Ищците твърдят, че договорът е разрешен и усвоен в лева, но това твърдение съдът счита за неоснователно и не го споделя. От разпоредбата на чл.1, ал.1 и 2 от договора е видно, че банката е предоставила на ищците кредит в швейцарски франкове и именно такава валута е постъпила по сметка на ищцата в банката. По съгласие на страните сумата на кредита е превалутирана и изтеглена от ищцата в лева, но уговорката в договора е банката да предостави сума от швейцарски франкове в раностойност на лева, която да бъде погасявана в швейцарски франкове. Няма основание да се счете, че е отпуснат кредит в лева, а е поето задължение за погасяването му в швейцарски франкове. Посочените от ищците клаузи от договора - чл.1, ал.1 и ал.2; чл.2; чл.6, ал.2; чл.21 и чл.23, касаещи превалутирането на погасителните вноски, съдът счита, че няма основание да приеме за неравноправни, защото не попадаш в условията на чл.143 от ЗЗП. Данните по делото сочат, че страните и конкретно ищците са избрали да сключат договора за кредит в швейцарски франкове, предвид стабилността на швейцарския франк към онзи момент и вярвайки, че курсът няма да бъде променен, или поне не значително повишен. Но във възможностите на ищците е било да се прогнозира, че курсът на швейцарския франк спрямо български лев може да се повиши, защото не е бил фиксиран. Следователно тази неизвестност за бъдещия курс на швейцарския франк е стояла още при сключването на договора. В случая не може да се приеме, че за банката, като страна по договора, е била известна сигурна бъдеща промяна в курса на швейцарския франк – покачване или понижаване и подобна информация тя не е предоставила на обсъждането на ищците. Не може и да се приеме, че тези промени са в контрола на банката, поради което да се счете, че тя е недобросъвестна страна или има някакво неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Преценката за неравноправност на посочените договорните клаузи следва да се извърши към момента на сключване на договора за кредит. Така към онзи момент страните са уговорили предоставяне от страна на банката на сума в швейцарски франкове и насрещно задължение за погасяването на сумата в месечни вноски в швейцарски франкове. Такава уговорка не може да се счете за неравноправна. След това уговорките за превалутирането по курса за швейцарския франк в деня на плащане на месечната вноска също не може да се счете за неравноправна, защото за страните е известно, че избраната от тях валута на кредита не е с фиксиран курс и бъдещи промени са възможни. В договора също така се съдържа възможност ищците да поискат превалутиране на кредита в евро или лева (чл.21 от договора), с което да се избегне заплащането на вноските по кредита в швейцарски франкове, което те са отказали.
Предвид гореизложеното и като счете, че посочените от ищците договорни клаузи на чл.1, ал.1 и ал.2; чл.2; чл.6, ал.2; чл.21 и чл.23, касаещи превалутирането на погасителните вноски, не са неравноправни, поради което и не са нищожни, съдът счита, че претенцията в размер на 1 515, 81 лв. се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.
Относно възраженията на ответната страна, че претенциите на ищците са погасени по давност съдът счита следното: Възражението в случая следва да се разгледа като относимо към претенцията на ищците, която съдът счита, че следва да бъде уважена – с цена на иска от 676, 05 швейцарски франка, дължими за периода 12.11.2015 г. до 12.10.2018 г. Въпросното вземане не е погасено по давност. В случая претенцията на ищците е на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и за това вземане е приложима общата петгодишна давност, съгласно разпоредбите на ЗЗД.
Относно
предявеното от ответната страна възражение за прихващане на сумата от 676, 05
швейцарски франка със сума 710, 93 швейцарски франка, представляваща платена в
по-малко главница, при прилагане на първоначалния погасителен план за периода
12.10.2010 г. – 12.10.2018 г., то съдът счита това възражение за недоказано. За
да може да се извърши прихващане е необходимо да са налице две насрещни
задължения, които са изискуеми и ликвидни и да бъде извършено погасяване за
размера на по-малкото от тях. В случая е видно, че периодът, за който се сочи,
че ищците имат задължение към ответната страна е различен от исковия период и
не може да се направи извод за основателността на искането. От друга страна по
делото по никакъв начин не се установява размера на претендираното
за прихващане вземане на ответната страна. Не се установява, че в
действителност ищците са заплатили по-малко от дължимата главница. Ето защо
съдът счита, че възражението за прихващане не следва да бъде уважено.
При този изход на процеса ответната страна
следва за бъде осъдена да заплати на ищците направените разноски по делото,
съразмерно уважената част от исковата молба, а именно от общо направени
разноски по делото от 725, 64 лв. (съгласно представения списък на разноските) следва
да бъдат заплатени разноски в размер на 319, 28 лв. От своя страна ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната страна направените по делото
разноски, съразмерно отхвърлената част от иска, а именно от общо 500 лв. (300
лв. юрисконсултско възнаграждение и 200 лв. депозит
за експертиза), следва да бъдат заплатени 280 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ – АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“, №260, представлявано от П.Н. Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я., с пълномощник по делото юрисконсулт А. Ч. да заплати на Л.Д.К., с ЕГН ********** и И.И.К., с ЕГН **********,***, действащи в условията на солидарност, сумата от 676, 05 швейцарски франка (шестстотин седемдесет и шест швейцарски франка и пет рапена), представляваща разлика, формирана за периода 12.11.2015 г. до 12.10.2018 г., между размера на договорена погасителна вноска по договор за кредит и реално заплатената такава, в частта на договорената лихва, по договор за потребителски кредит ***, сключен на 02.09.2008 г. и допълнително споразумение, подписано на ***г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 12.11.2018 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Д.К., с ЕГН ********** и И.И.К., с ЕГН **********,***, действащи в условията на солидарност против„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ – АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“, №260, представлявано от П.Н. Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я., с пълномощник по делото юрисконсулт А. Ч., иск с правно основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска от 1 515, 81 лв., представляваща платена от ищците сума, получена при превалутирането на швейцарски франкове в лева по договор за потребителски кредит ***, сключен на 02.09.2008 г. и допълнително споразумение, подписано на ***г.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ –
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път“, №260, представлявано от П.Н. Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я., с пълномощник по делото юрисконсулт А. Ч. да заплати на Л.Д.К., с ЕГН ********** и И.И.К., с ЕГН **********,***, действащи в условията на
солидарност направените по делото разноски в размер на 319, 28 лв. (триста
и деветнадесет лева и двадесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА Л.Д.К., с ЕГН ********** и И.И.К., с ЕГН **********,***, да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ – АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“, №260,
представлявано от П.Н. Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я., с
пълномощник по делото юрисконсулт А. Ч. направените по делото разноски от 280
лв. (двеста и осемдесет лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Ш..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: