Р Е Ш Е Н И Е
№…..…./ .01.2024г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно
заседание, проведено на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 872 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по конститутивен иск, предявен от „КОВИТРА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, София, срещу „ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК ********* и
„ДИЗАЙН И СТРОИТЕЛСТВО“ ЕООД, ЕИК *********, за обявяване за относително
недействителна спрямо ищеца извършената между двамата ответници сделка от
27.12.2018г. по прехвърляне на вземане /цесия/, сключена между „ЕВРОДИЗАЙН“
ЕООД като цедент и „ДИЗАЙН И СТРОИТЕЛСТВО“ ЕООД – цесионер, по силата на която
цедентът е прехвърлил на цесионера възмездно вземане от ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ ЕАД, ЕИК
*********, в размер на 1 119 745.92 лева, ведно с обезпеченията, изтекли лихви
и принадлежности.
Ищецът се
позова, че макар атакуваният договор да е възмезден, реално липсва насрещна
еквивалентна престация, с оглед извършеното прихващане на насрещни задължения
на страните. Поддържа, че „Евродизайн“ ЕООД не разполага с друго имущество, от
което кредиторът да може да се удовлетвори.
Ответникът
„Дизайн и строителство“ ЕООД поддържа, че към датата на цесия (27.12.2018г.)
вземането на ищеца “Ковитра България“ ЕООД спрямо „Евродизайн“ ЕООД не е
възникнало, доколкото последното дружество е било уведомено едва на
19.08.2019г. по реда на чл. 99 от ЗЗД за легитимация на ищеца като кредитор по
договор за цесия.
Ответниците
оспорват увреждащия характер на сделката, тъй като в резултат на нея в
патримониума на „Евродизайн“ ЕООД е постъпила насрещна престация, която е могла
да послужи за удовлетворяване на кредитора. В резултат на сделката дружеството
е получило средства, с които да поддържа търговската си дейност за сметка на
което се е лишило от трудно събираем дълг. Отделно дружеството „Евродизайн“
ЕООД разполага с други активи.
Страните са
депозирали подробни писмени бележки.
Ищецът
„КОВИТРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез адв. П. е акцентирал в писмените бележки, че като
датата на възникване на кредиторовото вземане следва да се зачете датата, на
която е възникнало вземането на цедента, в който смисъл са постановките на
ТР № 2/2019г. на ОСГТК на ВКС. Още веднъж се позовава на увреждащия
характер на сделката.
Ответникът
„Дизайн и строителство“ ЕООД депозира писмени бележки, с който сочи, че към
датата на извършване на оспорваната сделка ищецът не е имал качеството на
кредитор на „Евродизайн“ ЕООД. Оспорва увреждащия характер на сделката, тъй
като дори и след прихващането, заплатената остатъчна цена надвишава съдебно
установеното вземане на ищеца.
Ответникът
„Евродизайн“ ЕООД депозира писмени бележки, с които обосновава липсата на
материална легитимация на ищеца като кредитор.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Искът с
правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор срещу
неговият длъжник, предприемащ увреждащи действия, с които намалява имуществото
си и/или затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото обезпечение
на кредитора”/чл.133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни
спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда, а
последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие -
увреждащата сделка остава действителна за страните по нея /прехвърлител и
приобретател/, но се счита за недействителна по отношение на кредитора ищец – и
той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към
прехвърленото имущество, макар то да е преминало в патримониума на
приобретателя.
Възникването
на правото по чл. 135 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на три
предпоставки - ищецът да има качеството на кредитор по отношения
разпоредилия се с имуществено право или по друг начин обременил имуществено си
ответник; действието, чиято относителна недействителност се претендира да
има характер на увреждащо по отношение на кредитора; длъжникът и лицето,
с което е договарял, да са знаели за увреждането, в случай, че не е налице
предвидената в чл. 135, ал.1 и ал.2 от ЗЗД презумпция за знание.
По делото е
приет за безспорен факта, че „КОВИТРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е кредитор на ЕВРОДИЗАЙН
ЕООД за вземания по договор за цесия от 05.08.2019г. с произход неплатено
възнаграждение по договор за СМР от 01.02.2016г., сключен между „ЕВРОДИЗАЙН“
ЕООД и “НЮСТРОЙ ВИЖЪН“ ООД, установени с влязло в сила решение № 957/2020г. по
описа на ВОС. Относно значението на висящността на друго производство с предмет
вземане на ищеца против ответника „ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД, съдът се е произнесъл
с определение№ 260486/06.12.2023г.
Ответниците
са възразили още, че кредиторовото вземане е възникнало на 05.08.2019г.,
когато ищецът е придобил чрез цесия вземанията на които основа легитимацията
си, тоест след извършване на оспорваната по делото разпоредителна сделка. При
основателност на подобно възражение правото на кредитора би могло да се
упражни успешно само в хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Възражението обаче
е неоснователно. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 2/2019г. на
ОСГТК на ВКС цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за
предявяване на иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са
извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедента,
но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането. Следователно
релевантна за възникване на вземането на ищеца –цесионер, е датата на която е
възникнало вземането на неговия приобретател, а не датата на която сам е
придобил вземането, на която основава легитимацията си на кредитор по чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД.
По общото
правило на чл. 114, ал.2 от ЗЗД едно вземане се счита за възникнало от датата
на изискуемостта си. Вземанията на праводателите на ищеца “Нюстрой Вижън”
ЕООД и “Хологруп Строх груп” ЕООД съгласно неоспорените доказателства –
договори, фактури и приемателни протоколи са възникнали в периода 2015-2016г.,
тоест преди сключване на атакувания договор за цесия, с който длъжникът на
ищеца “Евродизайн” ЕООД се е разпоредил в полза на втория ответник с свое
имуществено право- вземане срещу ”Енерджи Ефект” ЕООД. Въпросът относно
изискуемостта на вземанията на праводателите на ищеца не е бил спорен в
процеса.
По отношение
увреждащия характер на действието, следва да се отбележи трайното
разбиране на съдебната практика, че увреждащо кредитора действие е всеки правен
и фактически акт, с който се засягат права, или което би осуетило или затруднило
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. - Решение №
45/01.06.2011г. по гр.д.№ 450/10г. на ІІІ ГО. и др. В случая процесният
договор за цесия от 27.12.2018г. има увреждащ кредитора характер,
доколкото с извършването му се осуетява възможността на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на своя длъжник. Доводите, че срещу прехвърленото
вземане в имуществения патримониум на ответника „Евродизайн“ ЕООД е получена
насрещна престация, поради което атакуваната сделка няма увреждащ характер, не
могат да бъдат споделени. Нарушаване на общото обезпечение съгл. чл. 133 от ЗЗД
и ограничаване възможностите на кредитора да се удовлетвори общо от имуществото
на своя длъжник, е достатъчно за да се приеме увреждащия характер на сделката. В
практиката се приема, че за обезпечение
вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество поради което право на
кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество.
Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън
разпореденото, тъй като същият не разполага с възможност за избор срещу кое от
притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В
случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му
послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на
основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на
разпоредителната сделка би изгубила правно значение (така Решение № 407
от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о., ГК). Още повече
видно от договора за цесия от 27.12.2018г. с получената цена срещу
прехвърленото вземане е извършена компенсация на задълженията на цесионера
“Дизайн и строителство” ЕООД спрямо “Евродизайн” ЕООД до размер на
сумата от 663 927,81 лева, като е уговорено остатък от цената или сумата
от 186 072,19 лева да се погаси на вноски. Следователно с резултат на
атакуваната сделка в имуществения патримонум на длъжника “Евродизайн” ЕООД
не е постъпило вземане, достатъчно за удовлетворяване вземането на ищеца-
кредитор. С получената цена длъжникът е погасил собственото си задължение
спрямо цесионера, а дори и остатъкът в действителност да е постъпил в
имуществото на ответника, за което няма данни, увреждане е налице, доколкото
самият факт на разпоредителната сделка вече е от естеството за затрудни
удовлетворяването на ищеца по изложените по-горе съображения.
Относно
знанието за увреждане в разпоредбата на чл. 135,ал. 2 от ЗЗД е уредена
оборима презумпция за знание за увреждане у приобретателя,
ако той е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. По отношение
на приложението на презумпцията в практиката се прима( например Решение №13/19.02.2015г.
по гр.д.№ 4606/2014г. на ВКС), че наличието на съответната фактическа близост в
отношенията между страните по атакуваната сделка като отношения между свързани
лица по смисъл на § 1ДР от ТЗ е от значение и ако бъдат доказани тези
отношения, могат да залегнат в основата на фактически извод за знание, но само ако естеството на съществуващата
фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства. Тоест
не достатъчно да се установи единствено свързаност по смисъла на § 1ДР от ТЗ, а
е необходимо да се докаже, че естеството на свързващите отношения предполага
приобретателят да знае за увреждането. По смисъла на § 1ДР, ал. 1, т. 6 от ТЗ
"Свързани лица" лицата са тези,
чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице;
С доклада по
делото на страните са обявени като общоизвестни вписванията по партида на
ответниците в Търговския регистър, вкл. че към датата на атакуваната цесия (27.12.2018г.)
всяко от ответните дружества е представлявано от законния си представител М И Д.
Естеството на фактическата свързаност между ответниците, които към датата на
сделката са били представлявани от едно и също физическо лице, не оставя
съмнение за това, че цесионерът, чрез представляващия го, не е могъл да не знае
за задълженията на цедента спрямо ищеца.
В заключение
съдът намира, че ищецът е доказал третия елемент от фактическия състава на иска
за прогласяване за относително недействителен по отношение на него на
атакувания договор за цесия, а именно знанието на приобретателя “Дизайн и
строителство” ЕООД за увреждане.
С оглед
установеността на материалноправните предпоставки, от които възниква
потестативното право на ищеца да иска обявяване за относително недействителна
на увреждащата го сделка, предявеният иск следва да се уважи.
На осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна
такса в размер на 34 000 лева. Таксата за преписи от книжата по делото не
съставлява деловодна разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, поради което не се
присъжда.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
за относително недействителен по отношение на „КОВИТРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление София, ж.к.”Гео Милев”,
ул.”Манастирска”№ 8а договор за цесия от 27.12.2018 г., по силата на
който „ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ж.к.”Евсиновград” 14 № 3, бл.16 е прехвърлило на „ДИЗАЙН И СТРОИТЕЛСТВО“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к.”Евсиновград”
14 № 3, бл.16 вземане от ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ
ЕАД, ЕИК *********, в размер на 1 119 745.92 лева, възникнало на основание
двустранни договори с номера ЕЕ-ГТВ/003,ЕЕ-ГТВ/004,ЕЕ-ГТВ/005, към дата 05.11.
2015г.,ведно с обезпеченията, изтекли лихви и принадлежности, на осн. чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.”Евсиновград” 14 № 3, бл.16
и „ДИЗАЙН И СТРОИТЕЛСТВО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ж.к.”Евсиновград” 14 № 3, бл.16 ДА ЗАПЛАТЯТ на „КОВИТРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление София, ж.к.”Гео Милев”, ул.”Манастирска”№ 8а сумата от 34 000 (тридесет и четири хиляди лева),
представляваща съдебно-деловодни разноски за държавна такса, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: