Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. Варна, 09.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1564 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по исковете на С.Н.А., ЕГН: **********,*** против „М." ЕООД, ЕИК: ******,
със
седалище и адрес на управление:***, ж. к. "******,
представлявано от управителя З.Н.Д., с правно основание чл.200 от КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, получени като пряка и непосредствена последица от телесното
увреждане - счупване
на 3-та метатарзална кост вляво, настъпило като резултат на претърпяната на
27.01.2019 г. трудова злополука – пропадане в необезопасена отводнителна шахта
по време на командировка, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на увреждането - 27.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 34,80 лева (тридесет и четири
лева и осемдесет ст.), представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и медикаменти,
в резултат на претърпяната на 27.01.2019 г. трудова злополука, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба –
06.02.2020г. до окончателното й
изплащане. Моли за присъждане
на разноските по делото.
Обстоятелства, на които се
основава исковата претенция:
Ищецът твърди, че на 16.04.2018 г. е
сключил трудов договор с „М." ЕООД, за неопределен срок, при
условията на пълно работно време, за длъжността
„Продавач, разносна търговия", с място на работа - гр. Варна.
На 27.01.2019 г. С.А. бил изпратен на командировка със Заповед за
командировка № 1 от 25.01.2019 г. по маршрут Варна - *****- *****- ***** - Бургас - *****. Той следвало да пътува с бус „Пежо
Боксер" с peг. № *****, собственост на „М." ЕООД. Било
уговорено, че С.А. ще пренощува в избран от него хотел, като хотелът,
в който се настанил, бил „*****", намиращ се в
близост до „*****" край гр.****.
Около 19:30 часа С.А. пристигнал, настанил се в хотела и отишъл да вечеря в най-близкото до хотела
заведение. Вечеряли
заедно със
служител на хотела. След като приключили, те се отправили към
хотела. Ищецът вървял по тротоара, като непосредствено преди да пресече пътното
платно, пропаднал в необезопасена отводнителна шахта, вследствие на което
получил телесни увреждания.
На 28.01.2019 г., поради силни подуване и болка в областта на лявото
ходило, С.А. е прегледан от д-р И.Ф.- ортопед-травматолог към „Групова практика
за специализирана извънболнична медицинска помощ по ортопедия и
травматология" ООД - гр.***, като му е поставена следната диагноза:
Фрактура дислоката капут осис метатрази 2-3 педис син.
Била дадена препоръка за спешна хоспитализация и извършване на оперативно лечение във връзка с претърпяното травматични увреждане. Той
отказал хоспитализация в гр. *** предвид
обстоятелството, че живеел постоянно в гр. Варна.
На същия ден той се прибрал в гр. Варна, като бил прегледан в Спешен
център към МБАЛ „***- Варна" АД. Предвид късния вечерен час, в който бил
извършен прегледа, му било указано, че ще бъде приет и хоспитализиран за
извършването на операция на следващия ден сутринта.
На 29.01.2019 г. С.А. бил приет и хоспитализиран в МБАЛ „***-Варна"
АД, като му била поставена следната диагноза: Счупване на метатарзална
кост, закрито вляво /фрактура в дисталната част на 3-та метатарзална кост с
дислокация на фрагментите/. Оток, деформация и костни крепитации в областта на
ляво ходило.
Извършена
била операция, изразяваща се в открито наместване с вътрешна фиксация -
тарзални и метатарзални кости, с кишлерови игли.
Поставена е гипсова имобилизация.
На 06.03.2019 г. С.А. е прегледан от д-р Ч.М.- ортопед-травматолог при
ДКЦ 1 „***" ЕООД - гр. Варна, при който са установени следните травматични
увреждания: Счупване на метатарзална кост /счупване на 3-те метатарзална кост
вляво. Състояние след операция. Метална остеосинтеза. Остеопороза в областта на
главичката на 3-та метатарзална кост.
На 03.04.2019 г., поради продължаващи силни болки и оток в областта на
ляво ходило, отново е прегледан от д-р Ч.М.- ортопед-травматолог при ДКЦ I „***"
ЕООД - гр. Варна, при който са установени следните травматични увреждания:
Счупване на метатарзална кост /счупване на 3-те метатарзална кост вляво.
Състояние след операция. Метална остеосинтеза. Остеопороза в областта на
главичката на 3-та метатарзална кост.
Установено е, че е необходимо извършаването на ново оперативно лечение,
за което е издадено направление за хоспитализация.
На 10.04.2019 г. С.А. е приет и хоспитализиран в МБАЛ „***- Варна"
АД, като му била поставена следната диагноза: Счупване на метатарзална
кост, закрито вляво.
Ищецът е претърпял втора операция, изразяваща се в отстраняване от костта на
импланирани уреди, тарзални и метатарзални - кишнерова игла.
На 16.06.2019 г. С.А. е прегледан и от д-р П.М.- ортопед-травматолог при
МЦ „***" ЕООД, при който са установени следните увреждания: счупване на
метатарзална кост. Състояние след операция.
По своя медико-биологичен характер тези травматични увреждания са
обусловили трайно затруднение движенията на ляв долен крайник за период повече
от 3 месеца, както и временна неработоспособност за период от 4 месеца.
Ищецът е получил телесни увреждания, търпял е болки и страдания за един
продължителен период и ще изпитва негативните последици от събитието през целия
си живот.
Във връзка с лечението си претърпял и имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение и медикаменти, в общ размер на
34,80 лева, както следва:
1. Фактура № **********/01.02.2019
г., изд. от МБАЛ „***- Варна" АД - 17,40 лева -за потребителска такса;
2. Талон за платена такса от
13.04.2019 г. , ведно с касов бол, изд. от МБАЛ „***-Варна" АД - 17,40
лева - за потребителска такса.
Ответникът „М." ЕООД не изпълнил задължението си да уведоми
Национален осигурителен институт за настъпилата злополука. В тази връзка с
декларация за трудова злополука вх. № 5101-03-38#2/25.03.2019 г. С.Н.А. лично е
уведомил Национален осигурителен институт, териториално поделение - Варна, за
настъпилото събитие. Извършено е разследване, въз основа на което е издадено
Разпореждане № 5104-03-152/26.07.2019 г., с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55.
ал. 2 от КСО.
ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен.
Не оспорва, че към датата
на злополуката страните са били в трудово правоотношение. Не оспорва, че със Заповед за командировка №
1 от 25.01.2019 г. работникът С.А. е изпратен на командировка на 27.01.2019 г.
Не оспорва и че като част от командировката ищецът е пренощувал в хотел „*****",
който се намира близо до „*****", община Стралджа.
Твърди, че като работодател
не е бил уведомен след приключване за командировката, че е настъпила трудова
злополука с А.. За същата разбрал едва след представянето в счетоводството на
фирмата на болничните листи, което било причината да не изпълни задължението си
за подаване на декларация за трудова злополука към ТД на НОИ в нормативно
установения за това срок.
Сочи, че при представяне на
болничните си листове, в които е посочено, че е с „опериран крак", ищецът
ходел без видими затруднения и шофирал автомобил.
Освен това по времето,
когато ищецът бил в болничен, е бил назначен на работа и при друг работодател,
но болнични листи е представил само на ответника, което и станало причина ТД на
НОИ да откажат изплащането на обезщетение поради временна неработоспособност,
тъй като очевидно А. е бил във временна неработоспособност само пред единия си
работодател, а пред другия е бил работоспособен.
Сочи, че при изпълнение на
възложената работа работниците са длъжни да спазват установените за извършването
й правила, вкл. да
спазва правилата за ЗБУТ и за движение по пътищата, а ищецът не е изпълнил тези
си задължения. Твърди, че ищецът се е прибирал към хотела след употреба на
алкохол, че е бил предупреден от Ж.Г., служител на хотел „*****", че има
отворени капаци, но въпреки всичко не се е съобразил с предупреждението.
Твърди, че тези действия на пострадалия могат да се квалифицират като умишлено
причиняване на увреждането по смисъла на чл.201, ал. 1 КТ или груба небрежност
по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, поради което отговорността на работодателя по
чл.200 КТ следва да бъде изключена или намалена.
Посочва в условията на
евентуалност, че доколкото ищецът е консумирал алкохол по време на
командировката, това е станало основна причина за настъпването на трудовата
злополука /наред с липсващия капак на
шахтата/, като ищецът С.А. е съпричинил увреждането на 95%.
В производството е конституирано
трето лице помагач на страната на ответника - „Д.З." АД.
Третото лице-помагач, в
писмено становище, оспорва предявените искове като неоснователно и недоказани. Счита,
че работодателят не носи отговорност за вреди, доколкото служителят е претърпял
вредите извън работно време. Счита, че служителят е действал при условията на
груба небрежност, като не се е вслушал в предупрежденията на местни лица да
внимава във връзка с наличието на отворени шахти, както и защото е употребил
алкохол. Поради това счита, че ищецът е съпричинил увреждането в значителна
квота. Оспорват исковете за имуществени вреди като недоказани, а за
имуществените като неотговарящи за претърпените болки и страдания.
В
с.з. ищецът подържа исковете си и моли за уважаването им. Ответникът моли за отхвърляне на исковете.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, за вреди
от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ има
обективен и безвиновен характер.
За основателността на иска в случая, в тежест на ищеца
е да докаже наличие на трудовоправни отношения между страните към датата на
настъпване на злополуката, характера на злополуката като трудова, наличието на
вреди, които са в причинно следствена връзка със злополуката, вида и размера на
вредите.
В конкретния случай не се спори, че на посочената дата
на злополуката е било налице трудово правоотношение между страните по делото.
В съдебната
практика еднозначно се приема с постановяването на решение № 319 по гр.д. № 204
за 2009 г. на ІІІ ГО и решене № 31 по гр.д. № 1894 за 2009 г. на ІV ГО, решение
№ 339/10.10.2011 г. по гр.д. № 859/2010г. на ІV ГО, ВКС, че установяването на
злополуката като трудова „не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е
предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран“. Доколкото
установяването този факт е възложено на специален административен орган, то в
настоящото съдебно производство е недопустимо да бъде пререшаван въпроса
относно трудовият характер на злополуката. Поради това възраженията в тази
връзка /че служителят е претърпял вредите извън работно време/ не следва да
бъдат обсъждани.
Безспорно
по делото е, че злополуката е била обявена за трудова на основание чл. 55 ал. 1
от КСО с разпореждане № 5104-03-152/26.07.2019г., потвърдено с разпореждане №
2153-03-75/05.10.2016г. на Директора на ТП-НОИ Варна.
Съгласно
чл. 60 ал. 1 от КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на
документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т.
7 в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане
за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Разпореждането
подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117, съгласно чл.
60 ал. 4 от КСО. След влизане в сила на същото, то може да служи за годно писмено
доказателство за установяване наличието на трудова злополука.
Ответникът и третото лице-помагач на страната на
ответника навеждат твърдения, че ищецът
е бил предупреден, че е била налице опасност от пропадане, но не се е съобразил
с предупрежденията, както и че е употребил алкохол преди инцидента. Въз основа
на тези факти правят възражения за умишлено причиняване на увреждането по
смисъла на чл.201, ал. 1 КТ или груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ,
поради което отговорността на работодателя по чл.200 КТ следва да бъде
изключена или намалена.
В тежест на ответника е да докаже при условията на
пълно и главно доказване фактите, на които се позовава.
Съгласно чл. 201 ал. 1 от КТ, работодателят не
отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.
За да е налице отпадане на отговорността на
работодателя обаче, същият следва да докаже, че пострадалият се е увредил
умишлено.
Умисъл у работника при причиняването на увреждането е
налице, когато има интелектуалното и волево съдържание, определено в чл. 11 от НК - увреденият е съзнавал какви са последиците от неговото деяние и е искал
настъпването на тези последици. /Решение
№ 111 от 23.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2694/2019 г., IV г. о., ГК/
В конкретния случай не се събраха доказателства, от
които да се направи извод, че ищецът е съзнавал, че ще пропадне в дупка и е
възможно да си счупи кости на ходилото и е искал да си счупи крака. Поради това
съдът намира за неоснователно твърдението за умисъл при ищеца при осъществяване
на злополуката. Оттук работодателят не може да бъде освободен от отговорност.
Съгласно ал. 201 ал. 2 от КТ, отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
Съгласно трайната практика на ВКС с груба небрежност
действа този, който е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но
лекомислено се е надявал, че те няма да настъпят или че ще успее да ги
предотврати. В решение от 18.12.2009г. по гр.д.№4001/2008г. ІV г.о. на ВКС, в
отговор на въпроса - кога пострадалият е проявил груба небрежност водеща до
съпричиняване е прието, че небрежността ще е груба когато работникът е
съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги
предотврати. В решение от 21.06.2011г. по гр.д.№1248/2010г. ІІІ г.о. на ВКС на
въпроса дали пострадалият, който извършвайки определени действия в нарушение на
установени правила за безопасност на труда, е предвиждал възможността за
настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал да
предотврати, разчитайки на придобитите си умения, е даден отговор, че не всяко
нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява
основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице
виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при
подчертано субективно отношение - груба небрежност, като преценката е конкретна
и зависи от фактите по делото. Същото е прието и в решение от 14.01.2010г. по
гр.д.№298/2009г. ІVг.о.
Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните
правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да
доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. В този смисъл е решение
№348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о. и Р Е Ш Е Н И Е №
189/17.10.2019г. гр.д. №1446 описа за
2019год. на ВКС, ІV г.о.
В процесния случай не са събрани доказателства, че
работникът е предвиждал падане в необезопасена шахта и въпреки това се е
отнасял безразлично към резултата от падането или е мислел да го предотврати.
Възраженията на ответника и третото му лице – помагач
се основават само и единствено на констатацията в Протокол № 5101-03-38-10 от
21.06.2019г. на ТП на НОИ Варна, в който се сочи, че в писмените обяснения на Ж.Г.
Г. – служител на хотел *****, /с който ищецът бил излязъл да вечеря
непосредствено преди инцидента/, а именно: „Ж.Г. Г. предупредил С.Н.А., че има
отворени капаци, но в същия момент С.Н.А.
хлътнал в отворена шахта“.
На първо място, преразказаните свидетелски показания
на Ж.Г. Г., инкорпорирани в протокола на административния орган, не са годно
доказателствено средство по смисъла на ГПК, тъй като представляват свидетелски
показания в писмени вид, и изобщо не могат да бъдат ценени от съда.
Отделно от това дори и да се приеме, че същите могат
да се ценят като писмено доказателство, то от тях е видно, че между
предупреждението на Ж.Г. Г. и пропадането на С.Н.А. не е имало никакво време
/това предполага буквалното езиково тълкуване на израза „в същия момент“/, или
дори и да е имало такова, то не е било достатъчно, за да може С.Н.А. да
възприеме казаното и да формира поведение, което да отговаря на
предупреждението. С други думи той не е имал време да осмисли опасността /от
пропадане в шахта/, да формира субективно отношение по отношение на нея /дали
да реши да се пази или да реши лекомислено, че ще предотврати падането/ и да
предприеме съответни на субективното си отношение действия /да гледа в краката
си или пък не/.
Поради това не се доказва, че работникът е съзнавал,
предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги
предотврати, т.е. не се доказва грубата небрежност в поведението на ищеца.
По отношение на второто релевирано от ответника и
третото лице твърдение за употреба на алкохол:
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите на ответника М.Д.Д.и С.А.П., и двамата колеги на ищеца. И
двамата нямат преки впечатления от инцидента и времето преди инцидента, като
преразказват думи на самия ищец по отношение на случилото се. Сочат, че ищецът
им споделил, че на вечерята преди инцидента ищецът и неговият придружител били
употребили алкохол - /каза: - „Пихме!“,
„Хапнахме, пийнахме, вечеряхме“. Това
бяха точните му думи./ Никой от свидетелите обаче не може да посочи ищецът
колко е пил, какъв алкохол, бил ли е пиян, употребата на алкохол по някакъв
начин отразила ли се е на поведението му или не, както и на неговата способност
да предотврати евентуален инцидент. Тези факти обаче са от значение за
преценката на съда при твърденията за наличие на груба небрежност. Същите
останаха недоказани в процеса.
Грубата небрежност следва да бъде доказана по
безспорен начин, а не чрез предположения. За целта следва да се установят както
конкретните факти във връзка с употребения алкохол /какъв вид алкохол и в какво
количество е употребен/, така и във връзка със състоянието на ищеца след
употребата му, т.е. дали употребата на алкохол е в причинно-следствена връзка с
пропадането в шахтата. В случай, че употребата на алкохол не е повлияла
падането, то не е налице съпричиняване на инцидента от пострадалия.
С оглед изложеното, съдът счита направеното възражение
от страна на ответника за приложение на чл.201, ал.2 от КТ, поради наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, за неоснователно.
Ето защо съдът
намира, че в случая следва да се ангажира пълната имуществена отговорност на
дружеството-ответник, на основание чл.200 КТ.
Видът на вредите се установява от събраните по делото
писмени доказателства, изготвената по делото СМЕ, както и от събраните гласни
доказателства чрез разпит на св. В.С.А.и Р.Т.С..
От медицинската документация се установява, че ищецът
в следствие на попадане на 27.01.2019г. при вървене на левият му крак в
отводнителна шахта на 28.01 поради оток и болка в лявото стъпало прегледан в
„Групова практика за специализирана извънболнична медицинска помощ по ортопедия
и травматология"' ООД ГР. *** където му е поставена Диагноза - Счупване на
2 и 3 предходилни кости на ляво стъпало. На 29.01.2019год Постъпил в Клиника по
ортопедия и травматология на МБАЛ „***" Варна, От епикризата се
установява, че е постъпил на 29.01.2019г.,
изписан е на 01.02.2019г. а окончателната му диагноза е Счупване
на метатарзална кост, закрито в ляво. Дата на операцията: 30/01/19г. На
06.03.2019г. е свалена имобилизацията на пациента. На 10.04.2019год. е постъпил
в същата болница, като на 11.04.2019г. Киршнеровата игла от лявото стъпало е
отстранена. Изписан на 13.04.2019г.
Видно от Фактура № **********/01.02.2019 г., изд. от
МБАЛ „***- Варна" АД, надлежно придружена от касов бон, ищецът е заплатил
сумата от 17.40 лева - потребителска такса за първия болничен престой.
Видно от Талон за платена такса от 13.04.2019 г. ,
ведно с касов бон, изд. от МБАЛ „***-Варна" АД ищецът е заплатил сумата от
17.40 лева - потребителска такса за втория
болничен престой.
От изготвената по делото СМЕ се установява, че вследствие
на пропадането на левия му крак, ищецът е получил счупване на 2 и 3 предходилни
/метатарзални/ кости, което е обусловило трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за повече от 30 дни.
Счупването е в областта на главичките на двете кости,
на втора е неразместено и с разместване на трета. Това е наложило оперативно
лечение, като костните краища са съединени с метал. Лечението е продължило с
гипсова имобилизация до 06.03.19год. На 11.04.19год. метала е отстранен.
Няма настъпили усложнения в оздравителния процес.
Ищеца е в добро общо състояние, костите са зараснали,
ставите са раздвижени.
Ищеца е възстановен напълно от получените травматични
увреждания.
В с.з. вещото лице сочи, че около 2 до 3 месеца е
периодът на възстановяване на ищеца. Срокът,
който е бил необходим на ищеца, е обичайният срок. Няма данни да се е налагала
и да е била провеждана рехабилтация. Непосредствено след травмата на ищеца ще
му бъде доста трудно придвижването, защото болката е много силна.
Съгласно СМЕ разходите, посочени в исковата молба, за
които се отнасят доказателствата на стр. 18, 27 и 28 от делото са във връзка с
проведеното лечение на тр.увреждане от 27.01.2019г.
Събраните гласни доказателства чрез разпит на св. В.С.А.и
Р.Т.С.
Св. В.С.А., съпруга на С., сочи, че го видяла за пръв
път след инцидента в болницата, три дни след като са го приели. След около 10 дена го изписали от болница, но
много го боляло. Около 6 месеца стоял в гипс при първата операция. След това се
наложила и втора операция, за да му махнат имплантите. Около две години ходел
първоначално с патерици, после с бастун. С патерици ходел около година някъде.
Не можел да стъпва както трябва. Около 2 години го болял кракът. Сега стъпвал,
но трудно и продължавал да се оплаква от болки в крака. Работел след като му махнали имплантите като шофьор,
но временно, защото натоварването на крака било голямо и затова се отказал.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката, тъй
като се намират в противоречие с медицинската документация, приложена по делото
и СМЕ. Според показанията на св. срокът на болничния престой при първата
операция е 10 дни, а съгласно епикризата и доказателствата за заплащане на
престоя – 3 дни. Според свидетелката ищецът стоял в гипс около 6 месеца, а
данните от медицинската документация са, че гипсовата имобилизация е свалена 06.03.2019г.
или малко над месец след операцията на 30.01.19г.
Поради това съдът не приема за достоверни и не кредитира и показанията й по
отношение на периода, в който ищецът е ходил с патерици, после с бастун и много
го боляло. Кредитира СМЕ, съгласно която периодът на възстановяване на ищеца е
2 до 3 месеца след инцидента.
Св. Р.Т.С., видял ищеца десетина дни след самия
инцидент. Бил в къщи, не се чувствал добре, продължавало да го боли кракът и да
се движи трудно. Притеснявал се, че е безполезен на семейството си. Той ползвал
патерици и дори след това, когато са се виждали. „С патерици даже е и сега, и
пак продължава да се оплаква.“ Помни, че бастунът доста време го ползвал, може
би около година след това.
Съдът не кредитира и показанията на св. Р.Т.С.. Съгласно
вещото лице по изготвената по делото СМЕ, след
направен преглед на ищеца, С.Н.А. е в добро общо състояние, костите са
зараснали, ставите са раздвижени. Ищецът е възстановен напълно от получените
травматични увреждания. В този смисъл показанията на свидетеля се явяват
недостоверни.
При определяне размера на неимуществените вреди, съдът
се съобрази с принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, като взе
предвид характера и степента на увреждането и продължителността на страданието.
За да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав
съобрази, че на ищеца е причинено едно телесно увреждане, изразяващо се в счупване
на 2-ра и 3-та предходилни /метатарзални/ кости, като оздравителния период е
продължил съгласно обичайния период на възстановяване от 2-3 месеца. В
посочения период ищецът е претърпял две операции - първата, следвана от гипсова
имобилизация за период от един месец и втора за сваляне на металния инплант. След посочения период и към настоящия момент
ищецът е напълно възстановен. Съдът, като отчете вида и характера на
настъпилите вреди, интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната
продължителност, вкл. бъдещите вреди /липсата на такива/, както и възрастта на
пострадалия, намира, че адекватен и справедлив размер на обезщетението за
всички вреди е размер на 6 000лв., а за горницата до 26 000лв. искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня
на извършването му. Съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД вземането става изискуемо от
деня на увреждането, доколкото длъжникът изпада в забава и без покана. Съгласно
разпоредбата на чл. 212 от Кодекса на труда, за неуредените въпроси по
имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или
увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон – ТР № 45 от
19.04.1990 г. по гр.д. № 33/1989 г. ОСГК ВС. По отношение на дължимото
обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова
злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от
настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука. /така Решение
№441/08.07.2010 по дело №682/2009 на ВКС, ГК, IV г.о/. Поради това ответникът
следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на увреждането - 27.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
Следва да бъде уважен изцяло искът за имуществени
вреди от 34,80 лева (тридесет и четири лева и осемдесет ст.), доколкото са
налице доказателства за сторени разноски за потребителски такси /2 бр. по
17.40лв./, които са в причинно-следствена връзка с претърпяното увреждане.
Следва да бъде уважено и искането на ищеца за
присъждане на законната лихва върху размера на иска за имуществени вреди така,
както е предявено, а именно считано от датата на подаване на исковата молба –
06.02.2020г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и на двете страни в
производството се следват разноски, съразмерно на уважената/отхвърлената част
от исковете. Ищецът е ползвал безплатна правна помощ, на основание чл. 38 ал. 2
от ЗА, поради което съдът следва да определи възнаграждение за процесуалния
представител, съгласно Наредба № 1/2004г. на ВАС и да го присъди в полза на
адвоката. Дължимото възнаграждение, изчислено по чл. 2 ал. 5 във вр. с чл. 7
ал. 1 т. 1 и 3 от Наредбата, върху размера
на уважените два иска е в размер на 930лв. /630лв. за иска за неимуществени
вреди и 300лв. за иска за имуществени вреди/. На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху цената на уважените искове, или сумата от 290лв.
/240лв. за иска за неимуществени вреди + 50лв. за иска за имуществени вреди/.
На същото основание ответникът дължи съразмерно на уважената част от исковете и
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, а именно сума в
размер на 184.62лв.
Ответникът не е представил доказателства за сторени в
производството разноски.
Мотивиран от
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „М." ЕООД, ЕИК: ******,
със
седалище и адрес на управление:***, ж. к. "******,
представлявано от управителя З.Н.Д.,
ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.А., ЕГН: **********,***, сумата от 6 000лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и
непосредствена последица от телесното увреждане - счупване на 3-та метатарзална кост вляво, настъпило
като резултат на претърпяната на 27.01.2019 г. трудова злополука – пропадане в
необезопасена отводнителна шахта по време на командировка, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на увреждането - 27.01.2019 г. до
окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 6 000лв. до претендирания размер от 26 000лв. /за
сумата от 20 000лв./, на основание чл. 200 КТ.
ОСЪЖДА „М." ЕООД, ЕИК: ******,
със
седалище и адрес на управление:***, ж. к. "******,
представлявано от управителя З.Н.Д.,
ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.А., ЕГН: **********,***, сумата от 34.80 лева (тридесет и четири лева и осемдесет ст.), представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение, в резултат на претърпяната на 27.01.2019 г. трудова
злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
на исковата молба – 06.02.2020г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 200 КТ.
ОСЪЖДА
„М." ЕООД, ЕИК: ******,
със
седалище и адрес на управление:***, ж. к. "******,
представлявано от управителя З.Н.Д.,
ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.Й.Н. ЕГН **********, от САК, с адрес:
*** сумата от 930лв. /деветстотин и тридесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно представителство по делото, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА
„М." ЕООД, ЕИК: ******,
със
седалище и адрес на управление:***, ж. к. "******,
представлявано от управителя З.Н.Д., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС,
сумата от 290лв. /двеста и деветдесет
лева/, представляваща държавни такси, и сумата от 184.62лв. /сто осемдесет и четири лева и 62 ст./, представляваща
възнаграждение на вещото лице, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на връчване на съобщението за изготвяне на решението,
ведно с препис от акта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: