Решение по дело №9592/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 756

гр. В., 24.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9592 по описа на ВРС за 2016-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Я.Н.А., ЕГН**********, иск с правно основание чл.155, ал.2 ЗЗД за осъждане на Я.И.Я., ЕГН**********, за сумата 16093.88лв. – регресно вземане, съставляващо едностранно усвоените на 21.11.2014г. от „И.” АД средства от дадената в залог от ищеца парична сума, за обезпечаване на задълженията на ответника Я.И.Я. към „И.” АД, по договор за кредит – овърдрафт №***/***г. и последващи анекси към него, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 11.08.2016г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 28.05.2010г. между ответника Я.И.Я. и „И.” АД бил сключен договор за кредит – овърдрафт, по силата на който физическото лице получило парични средства в заем, които заедно с уговорените възнаградителни лихви се съгласило да върне на уговорени по размер и падежи вноски.

За обезпечаване задълженията на главния длъжник бил сключен договор за залог между ищеца Я.А. и „И.” АД, в изпълнение на който залогодателят внесъл по уговорена банкова сметка ***. Поради неизпълнението на главния длъжник, на 21.11.2014г. кредиторът усвоил от сметката на натрупване на заложните парични средства, сумата от 16093.88лв., която състъвлявала сбора от всички непогасени задължения по кредита. С това кредиторът се удовлетворил изцяло, а залогодателят встъпил в правата му, придобивайки регресното право за връщане от главния длъжник на всичко, платено за погасяване на неговите задължения. За тези обстоятелства кредиторът издал нарочно удостоверение на залогодателя.

По същество се моли за уважаване на иска и за разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва сключването на договора за кредит от 08.05.2010г., получаването на заемната сума по него, обезпечаването на задълженията му с договор за залог между ищеца и банката, спирането на плащанията и удовлетворяването на кредитора от вложените от ищеца в залог парични средства.

Навежда обаче доводи за недопустимост и неоснователност на иска, тъй като образуваното по – рано заповедно дело за процесната сума приключило с обезсилване на издадената заповед за изпълнение, а ищецът – заявител не бил преминал тогава към осъдителен иск. Отделно твърди неоснователност на иска, тъй като договорът за залог бил сключен с оглед партньорските отношения между заложния и главния длъжник, поради което първият от тях бил наясно с риска, който поема. Освен това той полагал всички усилия да изплаща задълженията си, но не успял да го направи. Евентуално счита вземането за погасено по давност.

По същество моли за отхвърляне на иска и за разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, а се потвърждава и от приобщените и неоспорени по автентичност анекси към договор за кредит (л.53-62 от делото), че че на 28.05.2010г. между ответника Я.И.Я. и „И.” АД бил сключен договор за кредит – овърдрафт, по силата на който физическото лице получило парични средства в заем, в първоначален размер 5000лв., впоследствие увеличен до 16 000лв. с цитираните анекси, които средства, заедно с уговорените възнаградителни лихви се съгласило да върне на уговорени по размер и падежи вноски.

Безспорно е на следващо място и се потвъждава от цитираните материали по кредитната преписка, че кредитния лимит е усвояван от кредитора в оптималния му обем към съответния момент.

Не се спори също, че при действието на договора за кредит и анексите към него, длъжникът Я.И.Я. спрял плащанията. Като причина за това в отговора се твърди „масово заболяване на пчелните семейства”, които се твърди да били обслужвани чрез средствата от кредита.

Не се спори още, а се установява и от приобщените по делото и неоспорени по автентичност договори от 18.11.2010г., 18.11.2011г. и 18.05.2012г. (л.59-65) за учредяване на залог върху вземане по сметка, сключени между „И.” АД и ищеца Я.Н.А., че с тях последният се задължил да обезпечи кредитните задължения на Я.И.Я. по договора за кредит от 28.05.2010г., анексиран с последващите споразумения, чрез внасяне на парична сума по банкова сметка, ***ори при неизпълнение от главния длъжник.

            Безспорно е също, а се потвърждава от неоспорените служебни бележки на л.7 и л.8 от делото, които имат удостоверително действие, че в изпълнение на задълженията си на заложен длъжник, ищецът Я.Н.А. внесъл по уговорена сметка парична сума от 12021.13евро. От тази сума, на 21.11.2014г. всички неплатени задължения на Я.И.Я., в общ размер 16093.88лв. (главници и лихви) били погасени чрез едностранно от банката усвояване на средствата от заложната сметка, а остатъкът бил върнат на гаранта.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта: Възражението на ответника е несъстоятелно, защото само наличието на влязло в сила решение или заповед за изпълнение, както и прекратително определение поради отказ от иска, съставляват пречка за последващо предявяване на съдбената претенция. В случая няма спор, че е била издадена заповед за изпълнение, която впоследствие била обезсилена поради несвоевременно предявяване на иск по чл.422 ГПК. При тези данни очевидно спорът не е разгледан и разрешен от съд, поради което делото е допустимо. Нещо повече – видно от представените от ответника преписи, исковото производство е приключило със СПН само по осъдителни искове по друг договор, което потвърждава неотносимостта на делата към настоящото.

По редовността: Действително и до о.с.з. не са изпълнени цялостно указанията на съда към ищеца, досежно индивидуализацията на договорите и задълженията по тях. Доколкото обаче твърдения за фактическия състав на предявеното регресно вземания са налице, а индивидуализацията на същото се изяснява от служебно изисканата кредитна преписка, на която всъщност се позовава и ищеца, то непълното изпълнение на указанията не следва да води до прекратяване на делото. Обратното разбиране би съставлявало прекомерна санкция, необоснована нито със закона, нито с действителната житейска ситуация, поради което този буквалистичен подход не може да бъде споделен от решаващия състав в настоящия случай. Още повече, след като ответникът в нито един момент не оспори сключването и съдържанието на договора си за кредит и обезпечаването му от ищеца с договора за залог в пари.

По основателността: Съгласно чл.155, ал.2 вр. ал.1 ЗЗД, собственикът на заложената или ипотекирана за чужд дълг вещ или вземане, встъпва в правата на кредитора срещу главния длъжник, когато кредиторът бъде удовлетворен чрез изпълнение върху гаранционната вещ или вземане. Нормата съставлява конкретно за реалните обезпечения проявление на общия принцип за възникване на регресно срещу главния длъжник притезание за субекта, изпълнил по силата на правна сделка чуждо задължение, аналогично с това по чл.143 ЗЗД и други. А смисълът е да се възстанови неоправданото разместване на имуществени блага, обусловено от неоснователното обогатяване на главния длъжник. В този смисъл предпоставките на вземането се свързват с доказване съществуването на главно и обезпечаващо правоотношение, неизпълнение от длъжника и изпълнение с или върху имуществото (вземането) за заложния или ипотекарния такъв.

В настоящия случай, както вече се мотивира по – горе, е безспорно между страните и се потвърждава ицяло от приобщените, подписани от Я.И.Я. и представител на „И.” АД и неоспорени по автентичност договр за кредит и анекси към него, възникването на кредитното правоотношение, с индексиран според анексите кредитен лимит до 16 000лв. Не е спорно още усвояването на лимита и спирането след това на плащания. Не спорно също,  а се потвърждава и от приетите, подписани от страните по делото и неоспорени по автентичност договори за залог, обезпечаването на кредитните задължения на Я.И.Я. с внасяне на средства по банкова сметка, *** Я.Н.А.. И на последно място е безспорно и се установи несъмнено от неоспорените служебни бележки на л.7 и л.8 от делото, които имат удостоверително действие, че в изпълнение на задълженията си на заложен длъжник, ищецът Я.Н.А. внесъл по уговорена сметка парична сума от 12021.13евро, от която на 21.11.2014г. всички неплатени задължения на Я.И.Я., в общ размер 16093.88лв. били погасени чрез едностранно от банката усвояване на средствата от заложната сметка.

            При тези данни основателността на предявения иск е несъмнена за настоящия съдебен състав. Възражението, че Я.И.Я. полагал всички усилия да изплаща задълженията си, но не успял да го направи, е иррелевантно, с оглед обясненото по – горе предназначение на регреса. Аналогично неотносимо е и възражението, че тъй като договорът за залог бил сключен с „оглед партньорските отношения между заложния и главния длъжник, първият от тях бил наясно с риска, който поема”, с оглед каузата на кредитното и заложното правоотношение, досежно които е без значение за какво заемополучателят ще ползва получените пари. Несъстоятелно е и възражението за изтекла погасителна давност, защото в настоящия случай тя тече от удовлетворяването на кредитора от имуществото (вземането) на реалния гарант, което в случая е реализирано на 21.11.2014г., видно от представената служебна бележка. Следователно до датата на подаване на иска – 11.08.2016г. е абсурдно да е изтекла каквато и да било давност, прочее приложимата петгодишна такава – регресното вземане е единно и не е тъждествено по основание с кредитните такива.

            По изложените причини в заключение съдът преценява предявеният иск като основателен, което налага цялостното му уважаване в заявения обем.

            Предвид изхода по спора на ищеца се следват разноски в размер на 2000лв. - платен адвокатски хонорар и 643.76лв.

            Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Я.И.Я., ЕГН**********, да заплати на Я.Н.А., ЕГН**********, сумата 16093.88лв. – регресно вземане, съставляващо едностранно усвоените на 21.11.2014г. от „И.” АД средства от дадената в залог от ищеца парична сума, за обезпечаване на задълженията на ответника Я.И.Я. към „И.” АД, по договор за кредит – овърдрафт №***/***г. и последващи анекси към него, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 11.08.2016г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Я.И.Я., ЕГН**********, да заплати на Я.Н.А., ЕГН**********, сумата 2643.76лв. – разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………