Решение по дело №477/2018 на Районен съд - Велики Преслав

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

27.05.2019 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                   Година 2019                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                           четвърти състав

На 27 (двадесет и седми) февруари                                            Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

          Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 477 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от  Е.Г.Д. с ЕГН **********, адрес *** срещу Наказателно постановление №285/06.12.2018 г., издадено от Началника на Митница –Варна, от 27.12.2018 г. с наименование Агенция“Митници“, Териториална дирекция Северна Морска гр.Варна.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

            В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със защитник, който  поддържа жалбата.

            Процесуалният представител на въззиваемата страна – Агенция“Митници“, Териториална дирекция Северна Морска гр.Варна счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 11.09.2018 г. служителите на Митница-Варна – М.Ж., В.П. и ****със съдействието на служител на РУ-В.Преслав, извършили проверка в частен дом в с.Кочово, общ.В.Преслав, обл.Шумен, ул.“****“№1. Там били жалбоподателят и съпругата ми. След поканата жалбоподателя посочил, къде се намират акцизните стоки-стъклени дамаджани, ПВЦ туби и бидони с различна вместимост пълни с ракия. Отделно в имота била установена и система за дестилиране на етилов алкохол. В хода на проверката било замерено количеството и алкохолното съдържание на течностите  от иззетите съдове. Установено било, че същите съдържат общо 530.3 литра течност с различно алкохолно съдържание, подробно описано в хода на административнонаказателното производство. Изчислен бил и дължимия акциз за 530.3 литра ракия в размер на 2928.61 лв. До приключване на проверката жалбоподателя не представил докумен удостоверяващ плащане на акциз за предадения алкохол. За установеното държане на акцизни  стоки – 530.3 л етилов алкохол, без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, или друг документ, удостоверяващ плащането на акциза на жалбоподателя бил съставен АУАН№257/24.10.2018 г.  за административно нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за установеното количество акцизна стока, за която не е представил документ, удостоверяващ плащането на акциза – 530.3 л етилов алкохол е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5857.22 лв. на осн.чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС. Постановено е и отнемане в полза на държавата на осн.чл.124, ал.1 от ЗАДС на предмета на нарушението.

            Горното се установява от разпитаните по делото свидетели и от приложените писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите изцяло, като последователни, логични, непротиворечиви и непредубедени. Същите кореспондират изцяло с приетите писмени доказателства.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление. Ето защо, същата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

По делото е представена Заповед онагледяваща материалната компетентност на издателя за процесното НП, актуална към датата на изготвяне на обжалваният акт.

В тази насока, съдът взе предвид следното: Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.128 от ЗАДС, съгласно Заповед № ЗАМ-555/32-127892 от 11.05.2017 г. на Директора на Агенция “Митници” при МФ.

Предмет на настоящото нарушение е наливна алкохолна напитка – ракия. Начисляването на данък акциз върху наливните алкохолни напитки - ракии се удостоверява с данъчен документ по чл. 84 ЗАДС, издаден от собственика или наемателя на специализиран малък обект за дестилиране /чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗАДС/ при освобождаването на стоката за потребление – изваждането и от обекта за дестилиране /чл. 20. ал. 2. т. 1а/. Държането, респективно предлагането, продаването или превозването на наливни алкохолни напитки – ракия, без такъв данъчен документ, независимо от причините за липсата му, осъществява състав на нарушение по чл. 126 от ЗАДС, а не по чл. 123, ал. 1 от него. В този смисъл субект на нарушението може да бъде всяко физическо или юридическо лице, което осъществява визираните в него изпълнителни деяния без да е налице документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, тъй като законът не изисква то да притежава някакво специално качество, напр. регистрация по ЗАДС като производители или складодържатели.

Поради което намира за неоснователно възражението в тази насока направено в жалбата и поддържано в съдебно заседание от защитата.

Настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление относно определяне на административнонаказателноотговорния субект и налагането на наказанието на същия, тъй като АНО не е изпълнил задълженията си, предвидени в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а именно не е установил по безспорен начин самоличността на извършителя, което е довело до издаването на порочен акт.

Настоящото производството е от административно наказателен характер. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗА, установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им става по реда на ЗАНН. А чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК относно правилата за производството по разглеждане на жалбите. Съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК нарушителят се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен начин. Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата, "отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното". Т. е. акта за установяване на административно нарушение няма обвързваща доказателствена сила. Това означава, че административно наказващият орган, следва в административно наказателното производство да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същия го е извършил виновно. Ако административно наказващият орган не докаже твърдяните от него факти по безспорен начин, то Наказателното постановление ще бъде незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено. Съответно, за да бъде Наказателното постановление законосъобразно, то при съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление следва да бъдат спазени и съответните процесуални правила за това. Същественото в административно наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи).

Обстоятелството, че акцизните стоки са се намирали в ползвани от жалбоподателя помещения може да бъде индиция, че намерените вещи са негова собственост, но не е установена по безспорен начин собствеността на алкохола, съответно лицето държало акцизните стоки в нарушение на ЗАДС. Помещенията, където са се намирали акцизните стоки, жалбоподателя ползва  заедно със съпругата си, която изрично заявява в обясненията си, че ракията е на четири семейства, т.е не е еднолична собственост. При проверката жалбоподателят също е направил такова възражение, че ракията е собственост на четири семейства по 120 литра. Видно от адреса на жалбоподателя, посочен в АУАН и НП, същият е  различен адрес в с.Кочово от този, в който са били акцизните стоки. Нито в хода на проведеното от административно наказващия орган производство, нито по време на съдебното следствие бяха събрани категорични доказателства, установяващи по несъмнен начин извършителя на нарушението.

   За наличието на съставомерните обективни елементи "държане на акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза" е достатъчно деецът да е установил фактическа власт върху стоките. В случая не е установено, че количеството от 530.3 литра алкохол - предмет на нарушението е придобито и се държи от жалбоподателя. По делото са събрани доказателства, макар и косвени че различни лица са установили фактическа власт върху акцизните стоки.

Според АУАН и НП жалбоподателят е държал спиртната нaпиткa (ракия) 530.3 литра с различен алкохолен градус.

Съпругата на жалбоподателя в писмените си обяснение е посочила, че притежават 15 дка овощна градина и 25 дка лозов масив добросъвестно е посочила, че "иззетото количество алкохол“ е изварено добитите от тях плодове. Това се подкрепя и от изложеното в обясненията на жалбоподателя.

Действията на жалбоподателя в деня на проверката сочат, че той е предал доброволно предаване на акцизните стоки и доброволно последващо отвеждане на длъжностните лица до помещенията, където се съхранява ракията.

Всичко това подкрепя тезата на жалбоподателя, че част от намерената ракия е негова и на семейството му, а друга част е на трети лица. По делото липсват доказателства, които да опровергават тези негови твърдения.

В този контекст следва да се посочи също, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите (отменен с § 1 от ПЗР на ЗАДС, в сила от 01.01.2006 г.) не се начислява акциз върху производството от физически лица на ракии от собствени суровини и материали за лично потребление в размер на 2000 алкохолни градуса ракия годишно на семейство. На физическите лица се начислява акциз за произведените количества ракии в размери над определените и в случаите, когато последните са произведени за лично потребление.

В настоящият случай не е установено и кога е произведена процесната ракия, дали някаква част от нея е произведена преди 01.01.2006 г.; ако има такава част, то какво е нейното количество, което надвишава 2000 алкохолни градуса; следвало ли е и за кои количества жалбоподателят да притежава документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциз и т. н. При неизясненост на тези относими към предмета на доказване обстоятелства процесното нарушение по чл. 126 от ЗАДС се явява и недоказано по надлежния ред, което на отделно основание прави издаденото НП незаконосъобразно.

По отношение на частта на наказателното постановление, в която е постановено отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението, съдът намира, че правилно е приложен материалният закон - чл. 124, ал.1 от ЗАДС, като е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението.

            Предвид изброените нарушения процесуалния и на материалния закон, съдът приема, че незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в частта, в която му е наложено административно наказание „глоба“.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                           Р     Е     Ш     И :

 

            ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №285/06.12.2018 г., издадено от Началника на Митница –Варна, от 27.12.2018 г. с наименование Агенция“Митници“, Териториална дирекция Северна Морска гр.Варна, с което на Е.Г.Д. с ЕГН **********, адрес *** за нарушение по чл.126 ал.1 от ЗАДС и на основание чл.126 ал.1, т.1 от ЗАДС, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 5857.22 лв. (пет хиляди осемстотин петдесет и седем лева и двадесет и две стотинки).

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

                                                                                                     Районен съдия: