Решение по дело №166/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 636 от 13.12.2023 г., постановено по анд № 20234430201709 по описа за 2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. чл. 179, ал.3б от Закона за движението по пътищата, на ЕТ „Н. – Н. К. – С. К.“ със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул „Асен Разцветников“ №8, ет.3, ап.6, с ЕИК *********, представлявано от С. П. К., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ЕТ „Н. – Н. К. – С. К.“, чрез адв.П. Х. от АК-Велико Търново, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място се твърди, че въззивният съд не е взел отношение по наведените с нарочна молба от 16.11.2023 год. съображения относно нарушения в процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора. Твърди, че липсва правно предвидена възможност за санкциониране на нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП с издаване на ЕФ, което възражение районният съд не е обсъдил в мотивната част на решението. Счита, че евентуални пропуски на законодателя не са основание за прилагане на закон по аналогия или разширително тълкуване в разрез с правилата на ЗНА и чл.46 от същия. На второ място счита за приложима нормата на чл.34 от ЗАНН, като срокът за издаване на ЕФ започва да тече от датата на заснемане с техническото средство. В тази връзка сочи, че ЕФ е издаден след изтичане на шестмесечния срок от заснемането на нарушението, което представлява съществено нарушение и абсолютно основание за неговата отмяна. На трето място твърди, че описанието на нарушението не се субсумира под посочената правна квалификация. На следващо място твърди, че санкцията по чл.179, ал.3б от ЗДвП е абсолютно определена, т.е. фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта - размерът на наказанието е еднакъв, без да се прави разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането е било частично. В този смисъл счита, че наложеното наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО поради нарушение на изискването за пропорционалност. Твърди още, че не са представени доказателства за изправността на техническото средство, както и че районният съд не е разгледал възраженията относно представения снимков материал. На шесто място сочи, че представените по делото доказателства установяват факта, че съответното превозно средство е преминало през определено място, но не съдържа информация дали е заплатена тол такса или не. Сочи още, че е възможно да се касае за техническа грешка на устройството, „установило“ нарушението или друг проблем, стоящ извън поведението на дружеството, собственик на превозното средство. На последно място счита, че районният съд не е провел обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото, което е в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина. В заключение моли за отмяна на решението и отмяна на ЕФ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

От ответника, чрез процесуален представител е подаден отговор по касационната жалба с наведени подробни доводи за нейната неоснователност. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. По делото е депозирана молба от адв.Х. с доводи за неправилност на решението на районния съд, аналогични на изложените в касационната жалба. В допълнение, като основание за отмяна на съдебния акт, се позовава и на решение на СЕС по дело С-61/2023г. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, съобразно представен списък.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Корфонозова, която счита касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно и съответно на доказателствата по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, съгласно възприетото с Решение от 21.11.2024г. на СЕС по дело С-61/2023г. относно противоречие с принципа на съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалвания електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП на ЕТ „Н. – Н. К. – С. К.“ е наложена имуществена санкция в размер на 2500лева за това, че на 23.10.2020г. в 09:25 часа е установено нарушение №В31D4С077В18112FЕ053021F160А26ЕЕ, с ППС Влекач Волво ФХ 1242 Т, с рег.№[рег. номер], с технически допустима максимална маса 18200, брой оси 2, екологична категория Евро 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в Община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471. Нарушението е [жк], ал.2 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че описаната в ЕФ фактическа обстановка се установява от събраните в хода на въззивното производство писмени доказателства. За безспорно установено и доказано е счел вмененото нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, като е изложил подробни съображения във връзка с всички елементи на деянието. Съдът приел, че ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити, както и е спазена процедурата по издаването му. Приел е, че не са представени доказателства касаторът да е подавал тол декларации и да е имал валидна маршрутна карта, както и изложил съображения, че случаят не е маловажен. По тези съображения районният съд е потвърдил обжалвания ЕФ.

Решението е неправилно, по следните съображения:

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

Във връзка с направеното възражение в касационната жалба относно противоречие на наложеното наказание с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година и дело С-61/2023г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение №113/31.01.2023г. по канд №997/2022г. на Административен съд – Хасково, настоящият състав на съда е спрял производството по канд №166/2024г. до произнасяне на СЕС. С Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г., СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

Следва да се посочи, че по силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Ето защо касационната жалба е основателна, а обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, респ. решението на РС-Плевен е неправилно и следва да бъдат отменени само на това основание, без да бъдат коментирани другите наведени в касационната жалба доводи.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, в полза на ЕТ „Н. – Н. К. – С. К.“ да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции в общ размер на 1100лева –550лева пред районен съд и 550лева пред административен съд, съобразно представен списък за разноски и съобразно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 636 от 13.12.2023 г., постановено по анд 20234430201709 по описа на Районен съд – Плевен за 2023 г. и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. чл. 179, ал.3б от Закона за движението по пътищата, на ЕТ „Н. – Н. К. – С. К.“ със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул „Асен Разцветников“ №8, ет.3, ап.6, с ЕИК *********, представлявано от С. П. К., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати в полза на ЕТ „Н. – Н. К. – С. К.“ със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, [улица], ет.3, ап.6, ЕИК:*********, представлявано от С. П. К., направените разноски за две съдебни инстанции общо в размер на 1100лева /хиляда и сто лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.