Р Е Ш Е Н И Е
№4633/31.10.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в съдебно заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №11195 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от С.С.Л.,
ЕГН ********** *** срещу ГД ”***************”, представлявана от главен
комисар Н.Н., с адрес ГР. ****, ул. ****************за осъждане на ответника да заплати
сумата от 902,20 лева (след
допуснато изменение на предявения иск), представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 122,41 часа за
периода 01.12.2017г.- 31.03.2019г., на осн. чл. 19, ал. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба 17.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Исковата претенция се основава на
следните фактически твърдения: Ищецът
полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника на длъжност
„старши пожарникар” в РС „ПБЗН” при ОДПБЗН- Варна към ГД „ПБЗН” в МВР. Работил
на 24 часови смени при сумарно изчисляване на работното време.Твърди, че за
периода 01.12.2017г.- 31.03.2019г. е положил 122,41 часа извънреден труд.
Твърди, че за така положения от него извънреден труд не е получил дължимото
допълнително възнаграждение, така както чл. 179 ЗМВР предвижда.
Ищецът поддържа, че съгласно
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата –
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица било до 35 часа, то нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна седмица бил до 7 часа и коефициентът се определял като
нормалната продължителност от 8 часа се раздели на нормалната продъжителност на работното време през нощта и бил равен на
1.143 (8/7).
При преизчисляването на нощния
към дневен труд, ставало ясно, че не е заплатен извънреден труд от 122,41 часа,
който не бил заплатен от ответника. По изложените съображения се настоява за
уважаване на иска и присъждане на разноски.
В
срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
оспорват исковата претенция. Позовава се,
че ищецът е държавен служител, поради което по
отношение на него се прилага ЗМВР, а не НСОРЗ. Съгласно специалния
закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица /187, ал.1 от ЗМВР, като съгл. ал.3 е допустимо полагане на нощен труд,
който да не надвишава 8 часа за всеки 24 часов период, от което следва, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа. Поддържа се,
че видовете възнаграждение в ЗМВР са изчерпателно изброени. С оглед на нарочната уредба на видовете
допълнителни възнаграждения и на размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които
препращат. Навежда се, че за процесния период са действали последователно две
наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на
работното време, - Наредба № 8121з—592 от 25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн.
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585
от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г.,
обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016
г.) (Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.).
И двете
наредби е уредено по идентичен начин, че държавните служители в МВР могат
да полагат труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период", което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187,
ал. 3 ЗМВР.
Съгл. чл.
187, ал.5 на ЗМВР извънредният труд представлява работа извън редовното работно
време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца
-служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Поддържа се, че полагания от ищеца нощен труд е в рамките на установеното
работно време, възнаграждението за нощен труд е определено със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и е в размер на 0,25
лв. на час или за част от него положен труд между 22,00 и 6,00 ч. Отделно от
това дори при общата хипотеза (КТ, НСОР) часовете в повече, които се получават
при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези
часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд,
като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда
за заплащане на нощния труд.
С оглед на посоченото се заключва, че положеният
от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се
допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Представена е кадрова справка на
ищеца, от която се установява, че за периода 01.12.2017г.-31.03.2019г. е заемал
длъжността „старши пожарникар” в РС „ПБЗН” при ОДПБЗН- Варна към ГД „ПБЗН” в
МВР.
Представена
е по делото Заповед на министъра на вътрешните работи №8121з-791/28.10.2014г., съобразно
която, в т.1 е посочено, че за всеки
отработен нощен час или за
част от него
между 22,00 и 06,00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер
на 0,25 лв.
По делото
са представени преписи на протоколи за отчитане на видовете полаган от ищеца при
ответника труд.
Представени по делото са и копия на преводни
документи за плащане на ищеца на основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него
труд в процесните периоди.
Депозирано
е заключение на 08.10.2019г. на съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Д.П.,
от което се установява, че общия брой отработени и заплатени часове нощен труд,
за периода от 01.12.2017г.-31.03.2019г., възлизат на 872 часа.Преизчислен
положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се равнява на 996
часа, като разликата след преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 124
часа – дневен извънреден труд.Посочва се, че извънреден труд, получен при
преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 124
часа не е изплащан на ищеца за периода 01.12.2017г. – 31.03.2019г. Общата сума
за посочените 124 часа извънреден труд за периода 01.12.2017г.-31.03.2019г.
възлиза на 902,20 лева.
Предвид така приетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Не е спорно между страните, че се намират в служебни правоотношения, като ищеца заема
длъжността длъжността „старши пожарникар” в РС „ПБЗН” при ОДПБЗН- Варна към ГД „ПБЗН”
в МВР.
Съгласно разпоредбата на чл.176 ЗМВР
- брутното месечно
възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд
– чл.178, ал.1, т.3. Според нормата
на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията
и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките
за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В
процесния период от 01.12.2017г.-31.03.2019г. приложение намира Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Съобразно чл.3, ал.3 при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Идентично е положението и в последователно приеманите
във времето предходни актове уреждащи организацията и разпределянето на работното време -Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. издавани
от Министъра на вътрешните работи.
В
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено,
че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на
министъра на вътрешните работи, то тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.
№ 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., която е относима към процесния период.
Следва да бъде
съобразено обстоятелството,
че в Наредба №8121з-592/25.05.2015г., така и в приложимата в случая Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
1.143. Липсата на такава норма не
следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите
в МВР часове нощен труд в дневен.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията
на работната заплата (обн.
ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място.
По тези съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването
на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на
чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407, а след отпадане действието
й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата
и организацията на работната
заплата - чл.9, ал.2 от нея.
От заключението на вещото лице Д.П.,
което се кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено се установява,
че за процесния период общия брой отработени и заплатени часове нощен
труд, за периода от 01.12.2017г.-31.03.2019г., възлизат на 872 часа. На ищеца
са заплатени 218 лева, която сума се получава при умножаване на броя часове
нощен труд (872 часа) с часова ставка от 0,25 лева. При преизчисляване на
положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 вещото лице посочва,
че същите възлизат на 996 часа, като разликата след преизчисляване с цитирания
коефициент възлиза на 124 часа – дневен извънреден труд.Посочва се, че
извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с
коефициент 1,143, за тези 124 часа не е изплащан на ищеца за периода
01.12.2017г. – 31.03.2019г., като общата дължима сума за заплащане възлиза на
902,20 лева.
Трудовото законодателство
дава право на работещите да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния
си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват
нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае
за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това
са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при
съвместното действие на издадените от министъра
на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и
заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше
посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0,25 лева за всеки отработен
нощен час за
исковия период – общо 218 лева.
При гореизложените съображения
предявения иск се явява доказан и по размер, с оглед на което следва да бъде
уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 902,20 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 122,41 часа за
периода 01.12.2017г.- 31.03.2019г., на осн. чл. 19, ал. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба 17.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 360 лева,съставляващи
възнаграждение за процесуално представителство.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 250
лева, от които 50 лева съставляваща дължима по делото държавна такса по
уважения иск на ищеца, като и сумата от 200 лева съдебно – деловодни разноски
заплатени от бюджета на съда. Ответникът дължи и държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на съда в размер на 5 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ***********, представлявана от главен комисар Н.Н., с адрес ГР. ****, ул. ****************да
заплати на С.С.Л., ЕГН ********** *** сумата от 902,20 (деветстотин и два лева и 20 ст.) лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 122,41 часа за
периода 01.12.2017г.- 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 17.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 19, ал. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ***************, представлявана от главен комисар Н.Н., с адрес ГР. ****, ул. ****************да
заплати на С.С.Л., ЕГН ********** ***
сумата от 360 (триста и шейсет) лева,съставляващи
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ******************, представлявана от главен комисар Н.Н., с адрес ГР. ****, ул. ****************да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата от 250 (двеста и петдесет) лева, от които 50 лева съставляваща дължима
по делото държавна такса, като и сумата от 200 лева съдебно – деловодни
разноски заплатени от бюджета на съда, както и сумата от 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Банкова
сметка, ***жението си към ищеца: BG67STSA93000020865524.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от датата
му на обявяване – 01.11.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: