Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 28.10.2019 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на
десети септември две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка ТЯ.
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 2516 по описа за 2018 г. и като обсъди:
Постъпила е искова молба от: В.Й.
Димитрова, чрез пълномощника адвокат Й.Д., против: С.Й.К., с която моли да бъде
осъден ответника да и предостави владението по отношение на следния имот: 1/6
ид.ч. от ПИ с идентификатор № 00702.526.61, находящ се в Асеновград, по КК и КР
на Асеновград, с адрес: ул.“Асен Карастоянов“ № 4, с площ 344 кв.м., трайно
предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, кв.297, парцел ХІІ-4310, ведно със СОС с идентификатор 00702.526.61.1.1, които СОС се намира в сграда № 1, разположена
в ПИ с идентификатор 00702.526.61, с предназначение: жилище, апартамент, брой
нива на обекта 1, с площ 106 кв.м., с прилежащи части: две малки избени
помещения от към калканната част на сградата, ниво 1. Ищцата твърди, че е
собственик на посочената ид.част от имота и СОС, които е придобила чрез
покупко-продажба с НА от 2012 г. През периода на закупуване на апартамента е
съжителствала на семейни начела с ответника С.К., от дълги години и в момента работи
в Англия. От там тя е пращала пари на ответника да ремонтира и обзаведе
апартамента. В последствие: в края на 2017 г. и началото на 2018 г. отношенията
между двамата се влошили, ответника заплашвал ищцата, държал се грубо с нея,
като твърдял че ще и вземе апартамента. От м.април 2018 г. тя била лишена от
възможността да се прибере в апартамента си. Осъществените заплахи, принудили
ищцата като се прибира в България да не отива в апартамента си, а да отсяда при
приятелки. През м.май 2018 г. е подала жалба против ответника в РП Асеновград.
Ищцата поканила ответника да освободи апартамента, но той отказал. Ангажира
доказателства, претендира за разноски.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор
ответника С.Й.К., който не оспорва, че ищцата е собственик на посочения
недвижим имот, както че страните са съжителствали на семейни начела. Заявява,
че ищцата има ключ от жилището, както и от входната врата на жилищната сграда,
в която се намира същото. Оспорва твърдението на ищцата, че той и е отправял
заплахи, единственото му искане е било да му заплати вложените от него средства
в жилището, след което е заявил че ще напусне същото. След закупуване на имота
ищцата е предложила на ответника той да осъществи ремонт на жилището, тъй като
тя работи в Англия и периодично се прибирала в България. Двамата са постигнали
съгласие за това, като за ремонта на апартамента ответника твърди, че е вложил
и негови средства /освен изпращаните от ищцата/ в размер на 17 420 лева.
Прави възражение и моли ищцата да бъде осъдена да му заплати тази сума, като е
конкретизирал извършените ремонти/подобрения в имота по пера, както и за
закупуване на обзавеждане на жилището. Моли да бъде постановено право на
задържане на имота, до изплащане на претендираната сума. Ангажира
доказателства, претендира за разноски в производството.
От
събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
От НА № 64,
том 1, рег.№ 578, нд.№ 59 от 02.02.2012 г., с вх. Рег.№ 313/02.02.2012 г. Акт
№І 153, том 1, дело № 111/2012 г. се установява, че ищцата В.Янева е закупила: 1/6 ид.ч. от ПИ с
идентификатор № 00702.526.61, находящ се в Асеновград, по КК и КР на
Асеновград, с адрес: ул.“Асен Карастоянов“ № 4, с площ 344 кв.м., трайно
предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, кв.297, парцел ХІІ-4310, ведно със СОС с идентификатор
00702.526.61.1.1, които СОС се намира в
сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 00702.526.61, с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ 106 кв.м., с прилежащи части:
две малки избени помещения от към калканната част на сградата, ниво 1. Това не
е спорно между страните, не е спорен и факта – които се признава от ответника,
че страните са живели на семейни начела в това жилище, че ищцата живее и работи
в Англия, а ответника продължава да живее в жилището. По делото са представени:
Схема, Скица и данъчна оценка за имота.
От ищцата са представени доказателства
за изпращани средства/преводни документи от Англия, от нея на ответника – в
оригинал, заверени копия и превод.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели на ищцовата страна: Мария Янкова Калоферова, Борислав Й.
Димитров, Димитър Васков Георгиев и Добринка Борисова Сидерова – близки на
същата, които съдът кредитира се установява, че В. и Александър живеят заедно
от 4-5 години в закупения от нея апартамент. По принцип В. живее и работи в
Англия, от там е пращала пари на С. за ремонта на апартамента, целия ремонт в
жилището е извършен с нейна средства. Пред последните месеци при връщането си
от Англия в България, В. се страхува да отиде в жилището си, отношенията им със
С. са се влошили. Той не я пускал в жилището и, заплашвал я, за това тя е
оставала при идването си да спи в дома на брат и приятелки. Преди това подава
жалба в прокуратурата срещу С.. При
закупуването жилището е било за основен ремонт, ремонта в същото е изцяло
финансиран от В.. В. е заплатила дограмата – сменени лично от брат и, закупила
е холов ъгъл, кухненско обзавеждане, закупили е плочки. Две от стаите са
ремонтирани изцяло, а други две не са довършени. В. се страхува да отиде в
жилището си, защото се страхува от С., той е заплашвал че ще я пребие, ще я
осакати, казал е че ще напусне жилището, ако му плати пари за ремонта.
От показанията на свидетелите на
ответната страна: Борислав Иванов Божинов, Петър Кирчев Панчев, Милко Данчев
Атанасов и Христо Георгиев Гьорев – съсед и познат на страните, които съдът
кредитира се установява, че апартамента е закупен през 2012 г. от В. с лично
нейни средства, в него са живяли двамата със С.. По принцип В. от 5-6 години
живее и работи постоянно в Англия, от където и пращала пари за ремонта на
жилището – което е било в лошо състояние при закупуването, а С. постоянно живее
в това жилище. В момента на жилището е направен основен ремонт, които е организиран и осъществен от С. – но
парите свидетелите незнаят дали са от С. или от В.. Свид.Панчев е извършил ВиК
и Ел.инсталацията в апартамента, за материалите и ремонта С. му е заплатил
около 2000 лева. свид. Атанасов е направил цялостна шпакловка и боядисване на
жилището, нает е бил от С., които е заплатил парите за материалите и труда –
което общо е излезнало около 5000 лева. Дори С. е сключил писмен договор с
майсторите /които са представени по делото/.
Свид. Христо Гьорев е монтирал: фаянса, теракота и ламинирания паркет в
жилището на В.. За работата го е наел С., той е платил материалите, платил му е
и за труда 900 лева.
От писмо на ОД МВР, сектор „Български
документи за самоличност“ се установява, че на С.Й.К. за периода от 1.06.2012
г. до 1.04.2014 г. са издадени следните документи за самоличност: паспорт № *********/19.03.2013 г. – валиден
до 19.03.2018 г. /изтекъл срок – статут валиден/, лична карта № ********* на
19.03.2013 г., валиден до 19.03.2023 г. – статут валиден.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Владелчески
иск по чл. 75 или чл. 76 от Закона за собствеността може да се предяви в
шестмесечен срок, който има преклузивен характер и за спазването му съдът следи
служебно. В случая съдът намира, че владелческите искове са своевременно
предявени с оглед събраните по делото гласни доказателства, установяващи момента,
в който ищцата е узнала за отнемането на владението, а именно през м. април
2018 г. Наведени са твърдения и представени доказателства от страните за
влошени отношения между същите от около 2 години, не са наведени твърдения и
събрани доказателства обаче за по-ранна дата на узнаването, поради което
предявените на 30.10.2018 г. искове се явяват допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Посесорният
иск по чл. 76 ЗС се прилага в два квалифицирани случая на отнемане на владение
или държане – когато самоволното или самоуправно установяване на
фактическа власт върху вещта е извършено от нарушителя, чрез насилие или по
скрит начин. В производството по чл. 75 и чл. 76 ЗС съдът проверява само факта
на владението и на нарушението, но не и въпросите, свързани с правото на
собственост, като документите, удостоверяващи вещните права, се вземат предвид
единствено доколкото установяват факта на владението (чл.357, ал.1 от ГПК).
Следователно, за да бъде уважен искът по чл. 76 ЗС, е необходимо ищецът при условията
на пълно и главно доказване да установи факта на владението, респективно
държането и на нарушението. Предмет на доказателствената тежест е
обстоятелството, че ответникът е отнел вещта или имота, чрез насилие или по
скрит начин към определен момент.
Според
легалната дефиниция на чл.68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ/имот, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Разпоредбата не посочва характеристиките на упражнявана фактическа власт, но
както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението
трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези
признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака:
упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта. Не е
достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение
към вещта/имота, ако за тях собственикът не може да узнае, ако се касае за
недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да
извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически
действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще
има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.
Продължителността на упражняваното от ищца владение преди момента на отнемането
не е елемент от фактическия състав на иска по чл.76 от ЗС. Достатъчно е да се
установи, че ищецът е упражнявал фактическа власт към момента на отнемането.
От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установява при
условията на пълно и главно доказване, че непосредствено преди твърдяния момент
на отнемането ищцата е упражнявала еднолична фактическа власт върху имота.
Впечатленията на водените от ищеца свидетели са формирани в период много преди
2018 г., поради което не са информирани относно действителното фактическо
положение към м.04.2018 г. Посещенията на свидетелите в имота са били
епизодични и в отдалечен във времето период /други въобще не са го посещавали/,
поради което не са годни да установяват факта на упражнявана от ищцата
фактическа власт към релевантия момент. От друга страна показанията на водените
от ответникът свидетели възпроизвеждат непосредствените им впечатления,
формирани в относимия период от време в резултат на трайни наблюдения. От същите
се установява, че от 2012 г. до настоящия момент фактическа власт върху
процесното жилище е осъществявал ответникът, които е правил ремонт в същото,
живял в него постоянно и продължава да живее там. Не са ангажирани насрещни
доказателства, които да опровергават тази констатация, нито са налице
противоречия в показанията на двете групи свидетели, доколкото същите
свидетелстват за различни периоди от време и за различно обстоятелства.
Действително по делото не се установява по безспорен начин точният момент на
отблъснатото владение на ищцата, но се установи че тя разполага с ключ за
жилището си, но се страхува да отиде в същото – поради отправени заплахи от
ответника спрямо нея. Следователно към твърдяния момент на отнемане на
владението - м.04.2018 г., ищцата не е упражнявала фактическа власт върху
имота, тъй като тя е разполагала с достъп до него, постоянно е работили и живяла в Англия, а при
идването си е отсядала при близки и приятелки – тъй като се страхувала от
заплахите на ответника. С оглед изложеното и предвид липсата на доказателства
за упражнявано от ищцата владение към релевирания в исковата молба момент и за
отнемане на владението по скрит начин, предявеният иск с правно основание чл.76
от ЗС, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Изходът
на спора по главния иск представлява сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие
за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск с правно основание
чл.75 от ЗС. Съгласно цитираната разпоредба всяко лице, което осъществява владение
върху недвижим имот, продължило повече от шест месеца, може да се защитава
срещу всяко нарушение. За да е валидно предявен владелчески иск по
чл.75 от ЗС, е необходимо ищцата да наведе твърдение за факта на упражнявано от
нея фактическо господство върху недвижим имот, продължило непрекъснато повече
от шест месеца, както и че ответникът е извършил
нарушение, отнемайки й владението. Нарушението трябва да се твърди, че
представлява самоволно действие или самоуправство.
От
събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е установил
фактическа власт върху процесния имот от 2012 г. и до сега включително, с което
евентуално упражняваното към този момент от ищцата владение следва да счита за
прекъснато. Не се установи по безспорен начин, че ответникът е извършил
нарушение спрямо ищцата: закани, заплахи, както и кога точно се е случило това.
Предявения иск по чл.75 от ЗС е свързан със спазване на шестмесечен срок от
извършване на нарушението, чието спазване следва да бъде доказано от ищеца – което
не бе сторено. Предвид изложеното, съдът приема за недоказано по делото
обстоятелството, че ищцата е упражнявала непрекъснато владение върху процесния
имот минимум шест месеца, преди твърдяното отнемане на владението през месец
април 2018 г. По тези съображения съдът приема предявения иск по чл.75 от
ЗС за защита на отнето владение за неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на спора – отхвърляне на предявения иск, съдът не дължи
произнасяно по отношение на възражението за заплащане на извършените подобрения
в имота, както и за признаване правото на задържане на имота до изплащане на
присъдената сума.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника,
следва да бъдат присъдените сторените в производството разноски в размер на 800
лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Й. Димитрова, ЕГН **********
с адрес ***, срещу С.Й.К., ЕГН ********** с адрес ***, в условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание
чл.76 от ЗС и чл.75 от ЗС за осъждането на ответникът да предаде на
ищцата владението върху: 1/6
ид.ч. от ПИ с идентификатор № 00702.526.61, находящ се в Асеновград, по КК и КР
на Асеновград, с адрес: ул.“Асен Карастоянов“ № 4, с площ 344 кв.м., трайно
предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, кв.297, парцел ХІІ-4310, ведно със СОС с идентификатор
00702.526.61.1.1, които СОС се намира в
сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 00702.526.61, с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ 106 кв.м., с прилежащи части:
две малки избени помещения от към калканната част на сградата, ниво 1, основани на твърдения за
отнемането му по скрит начин през м. април 2018 г.
ОСЪЖДА В.Й. Димитрова, ЕГН **********
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 800
лева (осемстотин), представляваща направени в исковото производство
съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския ОС в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: