О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                       27.05.2020 г.           гр.Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,   І-ви  въззивен  граждански  състав

на       27    май     2020   година

в закрито заседание в следния състав:

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА     

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                    2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

секретар

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.ч.гр.дело № 253 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, подадена чрез пълномощника юрисконсулт И.Н. против Определение №438/21.02.2020 г., постановено по гр.д.№260/2020 г. по описа на ЯРС, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба, поради неотстраняване в срок на нередовности по нея.

В жалбата се сочат съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, т.к. според жалбоподателя и съгласно разпоредбата на чл.76, изр.2 ГПК ДТ следвало да бъде внесена от ищеца до приключване на делото в съответната инстанция, а производството по настоящото дело било във фаза по размяна на книжа. Поради изложеното и невнасянето на ДТ в указания от съда срок не било пречка за по-късното й внасяне до приключване на съдебното дирене. Предвид на тези, изложени в частната жалба съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Претенция за разноски не е заявена.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е с правно основание чл.129, ал.3, предл. последно, във вр. с чл.274, ал.1, т.2 ГПК, подадена е в законовия срок по чл.275, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по изложените в същата съображения, а поради следното: 

С депозираната пред ЯРС исковата молба, образувана в гр.д.№260/2020 г. по описа на ЯРС, ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД предявил против ответника З.А. А. установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането му, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2745/2019 г. по описа на ЯРС

С Разпореждане от 31.01.2020 г. ИМ е оставена "без движение", като на ищеца е дадено указание за отстраняване на констатирани нередовности по нея, а именно - да довнесе по сметка на ЯРС ДТ в размер на 259,41 лв. и представи доказателства за това по делото.

В дадения от съда едноседмичен срок ищеца депозирал молба, вх.№3039/18.02.2020 г., в която наред с други отправени до съда искания, е заявено и искане с правно основание чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока за внасяне на ДТ. Върху описаната молба съдията-докладчик поставил резолюция, че по молбата ще се произнесе, след отстраняване на нередовностите на ИМ. Произнасяне по искането с правно основание чл.63, ал.1 ГПК липсва.

С атакуваното в настоящото производство Определение №438/21.02.2020 г., след като констатирал, че в дадения срок указанията за довнасяне на ДТ не са изпълнени, съдът прекратил производството по делото на осн. чл.129, ал.3 ГПК и върнал исковата молба.

Определението е неправилно, макар и не по изложените в частната жалба съображения.

Безспорно процесната искова молба е нередовна, като указаните от ЯРС нередовности не са отстранени. Прекратяването на производството обаче е неправилно, тъй като според настоящия съд е преждевременно постановено. Както вече се посочи в депозираната молба, вх.№3039/18.02.2020 г., ищеца наред с други отправени до съда искания, е заявил и искане с правно основание чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока за внасяне на ДТ. По това искане първостепенния съд не се е произнесъл преди да прекрати производството по делото, което от своя страна прави прекратителното му определение неправилно и съответно подлежащо на отмяна.

Оплакването на частния жалбоподател за допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение, обосновано с разпоредбата на чл.76, изр.2 ГПК, т.к. ДТ следвало да бъде внесена от ищеца до приключване на делото в съответната инстанция се прецени за неоснователно, т.к. не намира опора в процесуалния закон. И това е така, т.к. нормата на чл.76 ГПК, видно и от самото й заглавие, касае предварително внасяне на разноски. Относимата към случая процесуална норма е чл.73, ал.3 ГПК, съобразно която ДТ се събира при предявяване на искането пред съда, а невнасянето й към посочения момент е нередовност, съответно основание за обездвижване на ИМ, съгл. чл.129, ал.2, вр. чл.128, т.2 ГПК.

Предвид на горното, макар и да е налице безспорно нередовна ИМ, атакуваното определение, като преждевременно постановено, следва да се отмени, а делото да се върне на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с изложеното по-горе.

При изложеното до тук, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ОТМЕНЯ Определение №438/21.02.2020 г., постановено по гр.д.№260/2020 г. по описа на ЯРС.

 

ВРЪЩА делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.