Решение по дело №234/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 145
Дата: 14 октомври 2021 г. (в сила от 1 април 2022 г.)
Съдия: Васил Венелинов Ставрев
Дело: 20214210200234
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Габрово, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20214210200234 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от П. Д. Б., с ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул.
„Х.С.” № 44, вх. „Б”, ет.2, ап.6, против Наказателно постановление №
**********/09.01.2020 година на Директора на Регионална дирекция по
горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от
Закона за горите и е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.
53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от
Министъра на земеделието и горите.
В жалбата се отрича извършване на вмененото нарушение, излагат се
възражения за допуснати съществени процесуални пороци в проведеното
административно производство, свързани с отсъствие на точно и пълно
описание на деянието, липса на очертано конкретно виновно поведение и
отсъствие на доказателства дали именно то може да бъде извършено в
посочения от АНО период.
Пред настоящия съдебен състав адв. М.П. от АК – Пловдив в
качеството си на защитник на жалбоподателката поддържа искането за
отмяна на атакувания санкционен акт, поставяйки акцент върху част от
1
събраните по делото свидетелски показания. Моли и за присъждане на
направените деловодни разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.
Цветомира Сиракова, която намира процесното деяние за категорично
доказано и правилно адресирано в лицето на П.Б. с оглед вменените и
задължения като лицензиран лесовъд. Противопоставя се на становището за
нарушено нейно право на защита, не открива пропуски в текстовото и
цифрово описание на деянието в атакуваното Наказателно постановление,
поради което моли за неговото потвърждаване. Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата
по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от
Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и
храните, съгласно която Директорите на регионалните дирекции по горите са
оправомощени да издават наказателни постановления за извършени
нарушения на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
След проведен през 2018 г. търг, дружеството „Стил МС” – Трявна с
управител свидетелят М. М., получило правото да извърши сеч в имот -
държавна горска територия, находящ се в отдел № 89, подотдел „б”, в
землището на с. Чарково, общ. Габрово. Във връзка с това свидетелят М. М.
ангажирал жалбоподателката в качеството и на лицензиран лесовъд на частна
практика да осъществява контрол в процеса на дълводобив, като на нейно име
е издадено позволително за сеч № 0489757/13.03.2019 г., указващ като период
на сечта 16.03.2019 г. – 30.09.2019 г. Като изрично изискване в цитираното
позволително за сеч било вписано спазването на технологичния план за
добива на дървесина от имота, в който било упоменато съществуването на
един извозен път, както и проектирането на още четири.
2
Във връзка с подаден сигнал, в цитирания имот на 21.05.2019 г. била
осъществена комплексна проверка за спазване правилата при сеч, в която
участие взели свидетелите Я.И., П.П. и К.И. – служители на АНО, Т.Б. от
„Северно централно държавно предприятие” и др. При обход и боравейки с
коментирания Технологичен план, Я.И., П.П. и К.И. установили и описали в
изготвения на място Констативен протокол серия В № 006047 създадени със
земекопна техника два извозни пътя- първият от юг на север с дължина 285 м.
и ширина 4 м., а вторият - от изток на запад с дължина 150 м. и ширина 4 м.
За установеното нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал.2, т.5 от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в служителите на АНО И.Н. и П.П.
съставили против жалбоподателката АУАН № **********/15.07.2019 г., въз
основа на който е издадено и атакуваното Наказателно постановление. То
било надлежно връчено на жалбоподателката на 29.01.2020 г., а на 04.02.2020
г. е депозирана и настоящата жалба.
Съдът намира именно тази фактология за обективна и достоверна с
оглед категоричната и доказателствена обезпеченост. На преден план
безспорно е обстоятелството, че позволително за сеч № 0489757/13.03.2019 г.
за имот в отдел № 89, подотдел „б”, в землището на с. Чарково, общ. Габрово,
е издадено на името на П.Б. в качеството и на лицензиран лесовъд, ангажиран
със законосъобразното извършване на дърводобив. С оглед императива на чл.
12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии на лицата по чл. 108, ал.2 от ЗГ, каквато в случая е и
жалбоподателката, безусловно е вменено да следят за спазване на одобрения
технологичен план. А именно в този документ по силата на чл. 53, ал.2, т.5 от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите следва да бъде отразена схемата
на съществуващите и проектирани извозни пътища, технологични просеки и
трасета за въжени линии, респ. едно от задълженията на П.Б. е било да не
допуска създаването на неотразени в него извозни пътиша. А именно два
такива - единият от юг на север с дължина 285 м. и ширина 4 м. и друг от
изток на запад с дължина 150 м. и ширина 4 м., неотразени в цитирания
технологичен план, са категорично установени от свидетелите Я.И., П.П. и
К.И. при процесната проверка на 21.05.2019 г. Съдът не споделя като
основателно твърдението на друго участвало при проверката лице –
свидетелят Т.Б., който отрича да е възприел такива извозни пътища, тъй като
3
то е изолирано от останалата доказателствена съвкупност и противоречи на
други далеч по-убедителни и категорични показания на горепосочените
очевидци.
Доказано в тази логическа последователност е виновното бездействие
на П.Б., която несъмнено е била длъжна да следи за стриктното спазване
параметрите на сечта, разписани в процесния технологичен план, вкл. и за
това да не бъдат създавани различни от съществуващите извозни пътища.
Именно по отношение на това лично нейно контролно задължение е налице
доказано виновно бездействие, тъй като самото създаване на установените
при проверката извозни пътища говори за недостатъчния контрол по
изпълнение на коментирания технологичен план. В тази логическа
последователност необосновани са възраженията за неустановеност на
субекта на констатираното нарушение или неговата обективна недоказаност,
доколкото само и единствено жалобподателката в качеството си на лице по
чл. 108, ал.2 от ЗГ е била длъжна да следи за спазване на одобрения
технологичен план за имота, находящ се в отдел № 89, подотдел „б”, в
землището на с. Чарково, общ. Габрово. А несъмнено това и задължение не е
било осъществено, доколкото в този имот са създадени неотразените в
Технологичния план два извозни пътя, обективирани изначално и в
изготвения на място Констативен протокол серия В № 005654 /08.03.2018 г.
Безспорно също така към момента на проверката в имота се е извършвала сеч,
макар и без възприет извоз, което ясно говори за действащо сечище, в което
императивите на Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии и на Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите,
издадени от Министъра на земеделието и горите, е следвало стриктно да
бъдат спазвани от лицензирания лесовъд.
Изцяло ирелевантни за породената спрямо П.Б.
административнонаказателна отговорност са въпросите кой и кога е
формирал тези два пътя, които отстоят извън предмета на доказване по
делото. Ето защо и показанията на свидетеля М. М. – управител на „Стил
МС” – Трявна, реално не могат да доведат до противен на възприетия от съда
правен извод, тъй като същият не разполага с контролни функции в процеса
на дърводобив и няма как обективно да подкрепи възражението на защитата,
че двата процесни извозни пътя не са били създадени след отпочване на
сечта. Единственото относимо обстоятелство е липсата на каквито и да е
4
данни те да са съществували отпреди това, доколкото жалбоподателката не е
документирала по надлежен ред подобен факт. Ето защо и безспорно е
заключението на съда, че процесните два пътя са създадени именно в периода
от началото на сечта – 13.03.2019 г., до момента на проверката – 21.05.2019 г.
Естествено няма как да бъде фиксиран точният ден на това действие, но
категорично периодът на нарушение е ясно определяем, като от датата на
откриването му са започнали да текат и сроковете по чл. 34 от ЗАНН за
изготвяне на АУАН и Наказателно постановление, които категорично са
спазени в случая. И в двата документа деянието е описано достатъчно ясно и
точно както текстово, така и цифрово, в сихрон с разпоредбите съответно на
чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, като по този начин П.Б. категорично е била
наясно какво виновно поведение и в противовес на кой законов текст и се
вменява. Не представлява порок физическото отсъствие на жалбоподателката
при изготвяне Констативен протокол серия В № 006047/21.05.2019 г., който
документ не е уреден в ЗАНН и служи единствено за по-пълно закрепване
възприятията на проверяващите, които нямат задължение да я уведомяват за
съставянето му. За пълнота следва да се посочи и че свидетелят И.Н. е
оправомощено по силата на чл. 274, ал.1, т.1 от ЗГ лице за актосъставяне с
оглед заеманата от него длъжност – „горски инспектор” в Регионална
дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново. Поради горните съображения не
са налице каквито и да е основания за отпадане породената спрямо П.Б.
административнонаказателна отговорност, същата следва да носи такава за
доказаното извършено от нея нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.
53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от
Министъра на земеделието и горите, като на последно място наложеното и
наказание е в минимален размер, като всичко това обуславя цялостното
потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК П. Д. Б.
следва да бъде осъдена да заплати на държавата по сметка на РС - Габрово
направените по делото в предишната му съдебна фаза разноски в размер на
420,90 лева, както и сумата от 5,00 лева при служебно издаване на
изпълнителен лист
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН П. Д. Б.
следва да бъде осъдена да заплати на Регионална дирекция по горите - Велико
5
Търново направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение
при настоящото и предишното разглеждане на делото пред РС – Габрово и
АС – Габрово в размер на общо 240 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № **********/09.01.2020 година на Директора на Регионална
дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 257,
ал.1, т.1 от Закона за горите на П. Д. Б., с ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул.
„Х.С.” № 44, вх. „Б”, ет.2, ап.6 е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии
във вр. с чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите,
издадени от Министъра на земеделието и горите.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК П. Д. Б., с ЕГН:
**********, от гр. Габрово, ул. „Х.С.” № 44, вх. „Б”, ет.2, ап.6, да заплати на
държавата по сметка на РС - Габрово направените по делото в предишната му
съдебна фаза разноски в размер на 420,90 /четиристотин и двадесет лева и
деветдесет ст./, както и сумата от 5,00 /пет/ лева при служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН П. Д. Б., с ЕГН:
**********, от гр. Габрово, ул. „Х.С.” № 44, вх. „Б”, ет.2, ап.6, да заплати на
Регионална дирекция по горите - Велико Търново направените деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 /двеста и
четиридесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6